Р Е Ш Е Н И Е
№524
гр.Хасково,11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №571/2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба от В.М. ***, подадена чрез пълномощник адв. Г.Г. ***, против Заповед
№1257з-199/13.05.2021г., издадена от директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Хасково, с която на жалбоподателя, на
основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, за извършени две дисциплинарни нарушения е
наложено едно общо дисциплинарно наказание „Порицание“ за максимално предвидения
в закона срок от 1 година.
Заповедта
се оспорва на всички основания по чл.146 от АПК. В тази връзка на първо място
се твърди, че от нея не личало дали авторът ѝ е компетентен да налага
наказания за нарушения по ЗМВР. Не бил цитиран нормативен акт или заповед на
министъра или друг компетентен орган, който да определял издателя на заповедта
като санкциониращ дисциплинарен орган, а доказателства за това, че комисар В. изпълнява длъжността „директор“ на РДПБЗН – Хасково
липсвали. На следващо място, не били спазени изискванията за форма по чл.210 от
ЗВМР. Мотивите на административния акт създавали объркване относно действително
осъществилата се фактическа обстановка. Цитираните в заповедта задължения не
били конкретизирани и не ставало ясно дали отказът на служителя да извърши
визираните действия бил извършен умишлено, с цел да се навреди на работата, или
със съзнанието, че осъществяването им щяло да бъде в нарушение на службата. Не
било ясно и какви са настъпилите за службата вредни последици от поведението на
жалбоподателя. Не били изяснени и всъщност били прикрити много факти и обстоятелства,
които да обясняват причините за поведението на служителя, а неговите обяснения
били цитирани откъслечно и само в насока доказване на вината в извършване на
нарушение. Не били спазени и административнопроизводствените правила при
издаване на заповедта. На жалбоподателя не била връчена заповед, от която да
можел да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, а
обясненията му били оценени неадекватно. Нарушена била разпоредбата на чл.195
от ЗМВР относно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди се
също, че не били налице фактически и правни основания за издаване на заповедта,
тъй като описаните в нея нарушения не били извършени от служителя. Действията
на същия били в съответствие със закона и длъжностната му характеристика и не
целели умишлено неспазване на задълженията му или разпорежданията на
началниците. На последно място, заповедта била несправедлива и не съответствала
на целта на закона. По
изложените съображения се претендира за отмяна на оспорения акт и присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание
жабата се поддържа от оспорващия и пълномощника му адв. Г..
Ответникът, директор на Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Хасково, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъда
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. Допълнителни съображения
в насока законосъобразност на оспорения акт се развиват в представена писмена
защита.
Административен съд - Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка №7456р-165/17.02.2021г.
(л.21) началникът на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ (РСПБЗН) – С., главен инспектор И. Т., уведомил директора на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) –
Хасково, че на 17.02.2021г. при застъпване на дежурство в 08.00 часа началник
смяната мл.експерт В. В. му докладвал, че мл.инспектор В.М.М. – водач на
специален автомобил в РСПБЗН – С. отказал да управлява ППА ЗИЛ-131 с рег.№*, числящ се в РСПБЗН – С.. На същата дата –
17.02.2021г., В.М. не заминал за произшествие – пожар в къща в ***, след като преди това на началник смяната в РСПБЗН – С.
В. В. било разпоредено да замине за произшествието със всички
служители на дежурство в РСПБЗН – С., като М. заявил на главен инспектор И. Т., че няма да участва
в пожарогасене, докато не му пусне заповед, тъй като той бил водач на специален
автомобил (СА).
В Докладна с вх.№7456р-160 от 17.02.2021г.
(л.23) до началника на РСПБЗН – С., В.М. посочил, че отказва да управлява автомобил
*, поради изтекли всякакви нормативни изисквания. Посочил
също, че служител на службата в МВР ремонтира автомобила в разрез с
длъжностната му характеристика.
От Докладна рег.№7456р-163 от 17.02.2021г.
(л.26) и Докладна записка изх.№7456р-166/17.02.2021г. (л.27) става ясно, че В.М.
е отказал да отиде на местопроизшествие – пожар в ***,
тъй като нямало издадена заповед да участва в пожарогасене.
Със Заповед №1257з-94/19.02.2021г. (л.28)
директорът на РДПБЗН – Хасково разпоредил да се извърши проверка за изясняване
на факти и обстоятелства, отразени в Докладна записка №7456р-165/17.02.2021г.,
за това допуснати ли са нарушения на служебната дисциплина от младши инспектор В.М.,
като проверката е възложена на комисия (по нататък и дисциплинарна комисия) в
състав от един председател и двама членове. Разпоредено е още за резултата от
проверката да се изготви писмена справка в срок до 22.02.2021г. На 23.02.2021г.
същият е бил удължен със Заповед №1257з-130/23.03.2021г. (л.37). Видно от
отбелязването, В.М. се е запознал непосредствено със Заповед
№1257з-94/19.02.2021г.
В хода на проверката в РСПБЗН – С. е
постъпило писмено обяснение рег.№7456р-173 от 25.02.2021г. (л.30) от В.М.. В същото
той посочва редица аварии на автомобил *
– самозапалване, пори което паднал въздуха и отказали спирачките, като
автомобила потеглил назад; изгасване на двигателя по време на пожар, поради
което останал без вода и без спирачки „в средата на огъня“; изтъркани гуми,
неотговарящи на експлоатационните срокове. Именно поради тези причини отказал
да го управлява. В обяснението, на следващо място М. посочил, че отказал да
изпълнил устна заповед на началника си, след получен сигнал за пожар, и поискал
писмена заповед, тъй като длъжността му била водач на СА, а такъв вече имало в
автомобила, потеглил към произшествието. Не бил пожарникар. Преценил, че му се
нарушава длъжностната характеристика. На 29.03.2021г. М. дал допълнително
обяснение рег.№1257р-590 (л.38) във връзка с проверката.
По случая сведения, адресирани до председателя
на дисциплинарната комисия в писмен вид, са били дадени от мл.инспектор И. И., мл.инсп. Х.Т. –
водачи на СА в РСПБЗН – С., мл.експерт В. В.
– началник ДС в РСПБЗН – С., гл.инспектор И.Т.– началник РСПБЗН – С. (л.31-35).
Назначената със Заповед №1257з-94/19.02.2021г.
дисциплинарна комисия изготвила справка рег.№1257р-621/01.04.2021г. (л.68), с
която предложила на директора на РДПБЗН – Хасково, за извършени две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, на мл. инспектор В.М.М. – водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН – С.,
на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, да бъде наложено едно общо
дисциплинарно наказание за максимално предвидения от закона срок, а именно
„порицание“ за срок от 1 година. В справката комисията, след обстойно
разглеждане на събраните в хода на проверката материали, описала следните
направени от нея изводи:
1. Младши инспектор В.М.М. - водач на
специален автомобил I степен в РСПБЗН - С., на 17.02.2021г., около 8.00 часа в
сградата на РСПБЗН – С., при встъпване па оперативно дежурство по предварително
утвърден график, отказал да извърши контролен преглед на дежурния автомобил
ЗИЛ-131, рег.№ Х7951 КН, съгласно разпоредбата на чл.82. ал.З, т.1 от
Инструкция рег.№ Iз-491/28.03.2007г. за експлоатация на пожарната техника на
Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с
което виновно е нарушил основни длъжностни задължения от Специфичната
длъжностна характеристика на длъжността „водач на специален автомобил II-I
степен“ рег.№1983р-3695/11.03.2015г., утвърдена със Заповед
№1983з-317/13.03.2015г.: изр. 5 „Извършва ежедневно техническо обслужване на
пожарната и спасителна техника, като за установените неизправности докладва на
непосредствения си началник; изр.6 „извършва проверка и приема в изправност ПСТ
и МА при застъпване на смяна и отстранява констатираните неизправности в
рамките на своята компетентност“ – дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), съставомерно
по чл.200, ал.1, т.11, пр.първо от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Нарушението на
служебната дисциплина е определено за виновното неизпълнение на произтичащите
от служебното правоотношение задължения, като формата на вина била пряк умисъл.
2.
След получен сигнал за произшествие - пожар в къща в ***, и устно разпореждане на прекия си ръководител да замине с
всички служители, които са на дежурство в РСПБЗН - С., М. отказал да изпълни
същото и останал в службата, което е определено като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР – неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 , пр. второ от ЗМВР
(неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител), е предвидено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година, като
формата на вина била пряк умисъл.
На
02.04.2021г., на В.М. е връчена Покана рег.№1257р-629 (л.72), за запознаване
със Справка рег.№1257р-621/01.04.2021г. и материалите от извършената
проверка, като му е указана и възможността за даване на допълнителни обяснения
или възражения. На същата дата, 02.04.2021г., до директора на РДПБЗН – Хасково
е било адресирано допълнително обяснение рег.№7456р-254 (л.73). В него М.
посочва, че не е отказвал да извърши проверка на автомобил *, заявил само, че няма да го управлява, никога не е споменавал,
че няма да извърши проверка. В службата имало три автомобила, той извършил
преглед на два от тях, а на колегата си Т. казал да извърши преглед на третия –
*. Записал, че същото МПС гасне по време на пожар, което не
можело да се установи при техническия преглед. Последният бил преминат без
гумите му да били с нужния грайфер. На следващо място посочил, че задълженията
му били свързани с това да е водач на СА, а не да изпълнява дейности,
несвързани с работата на такъв водач.
С
Покана №1257р-770/26.04.2021г. (л.74) служителят В.М. е бил изрично уведомен,
че предстои да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
1 година, както и за това, че в срок до 17.00 часа на 27.04.2021г. може да
представи писмени обяснения и да посочи доказателства за твърдените факти и
обстоятелства.
В
обяснение рег.№1257р-773 от 27.04.2021г. (л.75) М. посочил, че извършил преглед
на два от автомобилите, с които разполагали в РСПБЗН - С., а на колегата си Т.
казал да извърши преглед на третия, а именно ЗИЛ-131. Отказът му да управлява * произтичал от това, че същият не покривал експлоатационни
изисквания, произтичащи от Инструкция I-83/31.08.1994г. и имало редица случаи
на откази, самозапалване, спиране на работата на двигателя по време на
движение, изгасване по време на пожарогасене. Отказал да изпълни заповедта на
прекия си началник – да се отзове на сигнал за пожар, заедно с целия екип от
РСПБЗН – С., защото същата счел за незаконосъобразна, нарушаваща длъжностната
характеристика на „водач на СА“.
Видно
от направено отбелязване, на 22.04.2021г. в 11.25 ч. М. се е запознал със
Справка рег.№1257р-621/01.04.2021г.
С
оспорената в настоящото производство Заповед №1257з-199/13.05.2021г., на младши
инспектор В.М.М. – водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН – С. към
РДПБЗН – Хасково при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200,
ал.1, т.11, предл.първо и чл.204, т.4 от ЗМВР, за неизпълнение на служебни
задължения, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца;
на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11,
предл.второ и чл.204, т.4 от ЗМВР, за неизпълнение на разпореждане на прекия
ръководител, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, като на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР на служителя е наложено
едно общо наказание за двете нарушения, а именно „порицание“ за максимално
предвидения в закона срок от 1 година, считано от датата на връчване на
заповедта.
В
заповедта е посочено, че: 1. На 17.02.2021г., около 08.00 часа, държавният
служител
В.М. отказал да направи проверка на
пожарен автомобил * с № *,
като това
представлявало отказ да се извърши проверка на наличната
техника - контролен преглед по чл.82, ал.3, т.1 от Инструкция
рег.№lз-491/28.03.2007г. за експлоатация на пожарната техника на НС „ПБЗН“ –
МВР, и отказал да управлява същия пожарен автомобил *, като
е записано, че с деянието си нарушил свои основни задължения по длъжностна
характеристика, което представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, предл.
първо от ЗМВР. 2. На 17.02.2021г., в 11.35 часа в сградата на РСПБЗН - С., по
време на оперативно дежурство, установено по предварително утвърден график,
след получен сигнал за произшествие - пожар в къща в ***,
и устно разпореждане на прекия си ръководител главен инспектор И.Т.- началник
на РСПБЗН - С., да замине за произшествието с всички служители, които са на
дежурство в РСПБ3Н - С., В.М. отказал да го изпълни и останал в службата, като
с това свое деяние служителят отказал да изпълни разпореждане на прекия си
ръководител, което представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал. 2, т.1 от 3МВР. Заповедта е връчена лично на служителя срещу подпис на
07.05.2021г.
По
делото бяха разпитани свидетелите Х.Д.Т. и К.Н.Д.. Свидетелят Т. - водач на
специален автомобил в РСПБЗН – С. и колега на жалбоподателя М., заявява, че
двамата работят в една смяна и са шофьори на специални автомобили. По принцип длъжността им се различавала по задължения от
тази на пожарникарите.
В началото на смяната техническата
изправност на автомобилите се проверявала, като се правил външен оглед и
запалване на двигателя.
На 17.02.2021г. бил на работа заедно
с колегата си В.М., като той „запалил“ двигателя на *,
а колегата му на двата автомобила *. Около обяд било получено съобщение за пожар в *** и началник-смяната казал „приготвяме се да тръгваме“.
Тогава началник-смяна бил В. В., който казал
да тръгват всички.
Той се качил в автомобила *, а В.(жалбоподателят)
заявил, че остава за втория автомобил. Заявява, че водачите нямат право да гасят пожар, стояли до колата,
подавали и спирали водата и др. Посочва, че се случвало автомобилът * да създава проблеми. Веднъж се спукала едната мембрана на
спирачките и го прибирал до службата на ръчна. Освен това гаснел често. При
много топло време се случвало да гасне по време на пожар. В. имал инцидент с
този автомобил - самозапалил се двигателят по време на пожар. След този
инцидент колегата му излязъл в болничен, тежко го преживял. Уточнява, че М.
проверил двата автомобила *, след което и
той го проверил, защото бил първи шофьор, и се качил да си нагласи седалките и
огледалата.
Свидетелят
Д. – началник на смяна на жалбоподателя, заявява, че на 17.02.2021г. бил в
отпуск, заместван бил. Разбрал какво се случило на този ден от колегите си. Посочва,
че длъжността „водач на специален автомобил“ има различни функции от длъжността
на останалите пожарникари. Водачите на колите по принцип нямали задължението да
участват в гасенето на пожарите, това зависило от тяхното желание. Заявява, че
автомобилът * е много стар – около 40 годишен. Създавал проблеми – гаснел
на пожар поне по един-два пъти. Веднъж по време на пожар се самозапалил, като
тогава водач бил В..
Знаел, че В. не желае да проверява * и да го шофира. Това било заради първия инцидент със
самозапалването. Другият шофьор проверявал автомобила, никога не останал
непроверен, нямало значение, че го проверява другият водач.
Пред
съда жалбоподателят В.М. заяви, че не е отказал да извърши проверка на *.
Разбрали се колегата му да го
провери, той проверявал другите автомобили. Притеснявал се да отрази в дневника
изправността на автомобила, защото така казвал неистина. Никой изрично не искал
от него да пише нещо, което не отговаряло на обективната истина, но се
притеснявал и да напише, че автомобилът не отговоря на изискванията. Не отишъл
на произшествието по сигнала от 17.02.2021г., 11.35 часа, тъй като той бил
водач на СА, а такъв вече в автомобила, който тръгнал, имало и същият бил заел
мястото да шофира. Гасенето на пожар не му било задължение по длъжностна
характеристика, освен това така нямало да остане друг водач в службата. Заявява
още, че устно разпореждане от прекия си ръководител И.Т.да се отзове на сигнала
за пожар не е получавал. Получил такава от началник-смяната - да се качи с
всички колеги в автомобила.
От
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването
на заповедта и от лице с правен интерес, за което административният акт е
неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, от длъжностно лице
на ръководна длъжност - директор на РДПБЗН, видно от т.IV.2. от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърдена със Заповед №
8121з-140 от 24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с
посочване на фактически и правни основания в нея.
Не се установява в хода на административната процедура
да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Процесният индивидуален административен акт е издаден
в законоустановените срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР - не по-късно от 2 месеца
от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от
извършването му, които са спазени при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР.
По безспорен начин се установява, че описаните в заповедта нарушения на
служебната дисциплина са били извършени на 17.02.2021г., като същите се считат
за открити на 02.04.2021г., когато дисциплинарно наказващият орган се е
запознал с изготвената след проверка по случая Справка
рег.№1257р-621/01.04.2021г. Предвид посочените дати и с оглед датата на
издаване на оспорения акт – 13.05.2021г., възраженията за неспазване на
сроковете по чл.195 от ЗМВР се явяват неоснователни.
Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на
служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно
всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има
правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено,
като жалбоподателят е запознат със Справка рег.№1257р-621 от 01.04.2021г.,
предоставена му е възможност да упражни правото си на защита, като е уведомен,
че след запознаване със справката има право да даде допълнителни обяснения или
възражения и да представи доказателства, от което право наказаният служител се е
възползвал.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че процесната
заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми.
От доказателствата по делото не може да бъде
установено извършването на визираните в заповедта нарушения на служебната
дисциплина. От административния орган не е доказано наличието на основания за
налагане на дисциплинарно наказание. В тази насока, по отношение на описаното в
заповедта нарушение, а именно „отказ да се
извърши контролен преглед на дежурния автомобил * с рег.№ *, следва да се има предвид следното:
Видно от Специфична длъжностна характеристика на
длъжността „водач на специален автомобил II-I степен“, основно длъжностно
задължение на заемащото я лице е да „извършва ежедневно техническо обслужване
на пожарната и спасителната техника, като за установените неизправности
докладва на непосредствения си началник“ – изр. 5; да „извършва проверка и
приема в изправност ПСТ и МА при застъпване на смяна и отстранява констатирани
неизправности в рамките на своята компетентност“ – изр. 6. От цитираните
текстове става ясно, че проверката и евентуалното обслужване на пожарната и
спасителната техника (ПСТ) и на моторните агрегати (МА) следва да се извършва
безусловно от всеки служител. В случая обаче няма доказателства, че описаните
задължения не са били изпълнени от жалбоподателя. Налице са такива, в
противоположна посока, доказващи, че М. е извършвал преглед на пожарната
техника, като на 17.02.2021г., след като застъпил на смяна е проверил двата
пожарни автомобила *, на разположение на РСПБЗН - С., а колегата му Х.Т.
третия автомобил – *. По този начин реално изпълнение на длъжностните
задължения по „…проверка и приемане в изправност ПСТ и МА при застъпване на
смяна…“ е било налице, независимо от факта, че в действителност проверката на
автомобил * не е била
извършена лично от М.. Имайки предвид, че служителите Т. и М. са били заедно на
смяна и изпълняват една и съща длъжност, съдът приема, че не е необходимо всеки
един от тях да извърши самостоятелна проверка на всеки автомобил от
предвидените за използване в съответното звено, а и последното не би било
физически възможно, особено в звената, разполагащи с десетки или стотици
дежурни автомобили. В този смисъл, разпределянето на задължението за проверка
на техниката между служители на една и съща длъжност, работещи в екип, не би
могло да обоснове извод за неизпълнение на задълженията за извършване на
проверка и приемане в изправност ПСТ и МА при застъпване на смяна.
Освен това, съдът установи, че с посоченото в заповедта
като първо нарушение на жалбоподателя са вменени „отказ да извърши техническа
проверка“ и „отказ да управлява автомобил“, но в административния акт не е
посочено конкретно с отказа да се управлява автомобил коя нормативна разпоредба
или длъжностно задължение не е било спазено от жалбоподателя. Цитираните в
заповедта текстове от Специфичната длъжностна характеристика за длъжността
„водач на специален автомобил II-I степен“ имат отношение само към
неизвършването на техническа проверка и неизвършването на ежедневно техническо
обслужване на пожарната и спасителната техника, но не и към отказа да се
управлява специален автомобил. Визираният пропуск на дисциплинарно разследващия
орган е довел до неяснота в обвинителната част на соченото като първо нарушение
(1.), водеща и до непълна правна квалификация на нарушението. Така е нарушено
правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от правото да разбере
с така визираното от органа деяние точно кои длъжностни задължения не са били
изпълнени.
На следващо място, съдът намира за недоказано и
нарушението „неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител“. От
доказателствата по делото не се установява В.М. да не е изпълнил разпореждане
на гл.инспектор И. Т., който се явява негов пряк ръководител.
В този смисъл, дори и да е ясен и безспорен фактът, че М. не е заминал с
колегите си от РСПБЗН – С. на произшествие на 17.02.2021г., след подаден сигнал
за пожар в ***, то това не
се явява нарушение на служебната дисциплина. Не се доказа, че жалбоподателят е
бил непосредствен адресат на разпореждане или заповед на прекия си ръководител,
гласящи той да се отзове на сигнала за пожар заедно с всички свои колеги, които
са били на смяна на 17.02.2021, около 11.35 часа. В тази връзка, ирелевантно се
явява обстоятелството в качеството на пожарникар или водач на СА е следвало М.
да се отзове на сигнала. Съдът отчита, че действително жалбоподателят не е
изпълнил разпореждането, дадено в насока цялата смяна да замине за пожара, но
следва да се има предвид, че това разпореждане не е било дадено непосредствено
на М., а е сведено до знанието на дежурния колектив чрез началника на смяната
мл.инспектор В. В.. Поради това съдът счита, че не е бил реализиран
фактическият състав на нарушението „неизпълнение на разпореждане на прекия
ръководител“.
Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2
от ЗМВР, като за проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е
необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на
дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Административният
орган следва да докаже, че служителят виновно /умишлено или по непредпазливост
в двете и форми – небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и
е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл.194, ал.2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение
на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя, като това следва да бъде доказано по безспорен начин, което в случая
не е сторено.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, според която при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. В случая липсват доказателства, при определяне вида и размера на
наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които са били извършени твърдените
от органа нарушения на служебната дисциплина, реално настъпилите последици,
както и цялостното поведение на служителя по време на службата.
Обстоятелството, че в текста на атакуваната заповед са възпроизведени
хипотезите на правните норми не означава, че посочените в нея факти са
действително осъществени. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган
механично е възприел становището на дисциплинарно разследващия орган, като в
оспорената заповед липсва анализ на обстоятелствата, които са провокирали
жалбоподателя да извърши сочените от дисциплинарно наказващия орган нарушения.
Не са изяснени и обсъдени мотивите на служителя, обосноваващи бездействията му,
определени от решаващия орган като дисциплинарни нарушения.
С оглед изложеното
съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед незаконосъобразна, тъй като е
издадена в противоречие с материалния закон - основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146,
т.4 от АПК.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, като съдът намира своевременното
направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар за основателно. Размерът му не е съобразен с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
настоящият съдебен състав счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото същият следва да се намали, като се присъди в размер на 400 лева. При
това положение и на основание чл.143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 410 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№1257з-199/13.05.2021г., издадена от директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - Хасково, с която на В.М.М., на основание чл.197,
ал.3, т.2 от ЗМВР, за извършени две дисциплинарни нарушения е наложено едно
общо дисциплинарно наказание „Порицание“ за максимално предвидения в закона
срок от 1 година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Хасково да заплати на В.М.М., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 410 лева (четиристотин и десет лева), представляващи направени от
жалбоподателя разноски по делото.
Решението
на основание чл.211, ал.1, изр. последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на
касационно оспорване.
СЪДИЯ: