Определение по дело №45/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 259
Дата: 28 март 2019 г.
Съдия: Милена Петкова Вълчева
Дело: 20194300500045
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                  О    П       Р    Е    Д    Е   Л    Е   Н    И    Е

 

                                             №………

 

                                            Гр.Ловеч,………….2019 год.

 

                                                                                         

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                                        ПЛАМЕН ПЕНОВ

                                                                    

при секретаря …………… като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.ч.гр.д. № 45 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила молба от „Топлофикация Плевен”ЕАД чрез юрисконсулт В.В., в която моли съда на осн. чл.248 от ГПК да измени и допълни определение № 106/08.02.2019 г. в частта за разноските, като му присъди 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения, че присъждането на разноски както в заповедното, така и в исковото производство се определя съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.

В определения от закона срок е постъпил отговор на молбата от Г.С. Колев чрез пълномощника адв.Н.Панчева, в който счита, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че искане за присъждане на разноски в размер на 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение не се съдържа в частната жалба и не е приложен списък по чл.80 от ГПК. На следващо място прави възражение за прекомерност на претенцията на осн. чл.78, ал.5 ГПК. В условията на евентуалност прави искане за компенсиране на дължимото към него задължение за разноски в размер на 150.00 лв.

Постъпила е молба с пр.основание чл.248 ГПК и от Г.С. Колев чрез пълномощника адв.Н.Панчева, в която твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното от него искане за присъждане на разноски в тази съдебна инстанция. Счита, че няма вина за това усложнение на спора и завеждане на исковата молба от ищеца, с която се претендира заплащане на сумата 352.24 лв. Моли съда да постанови определение, с което му присъди направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 150.00 лв.

По делото е постъпил отговор на подадената молба от Г.С. ***ЕАД чрез юрисконсулт В.В., в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че от страна на ответника  Г.С. Колев в молбата несе сочи размера на претендираните разноски и същият не е представил списък. Ако съдът се произнесе по депозираната молба, прави възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

При извършената проверка Ловешкият окръжен съд констатира, че молбата на  „Топлофикация Плевен”ЕАД е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледани по същество – неоснователна.

С определението, чието допълване се иска в частта за направените разноски, въззивната инстанция е отменила определение № 1400/12.10.2018 г. по гр.д. № 1685/2018 г. по описа на РС Ловеч и върнала делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, които да започнат от фазата на проверка редовността на исковата молба  по чл.129 ГПК. С това определение ОС Ловеч не може да присъди направените разноски за производството по в.ч.гр.д. № 45/2019 г., защото то не представлява окончателен акт по делото, с който се решава спора по същество или се слага край на производството. Това правило произтича от нормата на чл. 81 ГПК, която постановява, че разноски се присъждат с окончателния акт по делото. Определението на съда, с което се отменя определението за прекратяване и се връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия не е окончателен акт, поради което съдът не присъжда разноски, нито може да присъди такива чрез определение за допълване в частта за разноските. Направените от страните разноски в това производство ще бъдат присъдени съобразно правилата на чл.78 от ГПК с оглед крайния изход на спора, в какъвто смисъл е трайната  и непротиворечива съдебна практика.

По изложените съображения молбата по чл.248 от ГПК на  „Топлофикация Плевен”ЕАД за допълване на определение № 106/08.02.2019 г. по в.ч.гр.д. № 45/2019 г. по описа на ОС Ловеч, с която е сезиран съда, е неоснователна и следва да се отхвърли.

Молбата на Г.С. Колев чрез пълномощника адв.Н.Панчева с правно основание чл.248 от ГПК следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая определение № 106 по в.ч.гр.д. № 45/2019 г. по описа на ОС Ловеч е постановено на 08.02.2019 г. и е необжалваемо. Молбата за неговото допълване е подадена на 14.03.3019 г., т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок. Направените от страната разноски в настоящето производство при отхвърляне на предявения иск, ще й бъдат присъдени със съдебния акт, с който ще се реши делото по същество.

Воден от горното, Ловешкият окръжен съд

 

                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 1471/25.02.20189 год. на „Топлофикация Плевен”ЕАД по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 106 от 08.02.2019 г. на Ловешки окръжен съд,  постановено по в.ч.гр.д. № 45/2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молба с вх.№ 1961 от 14.03.2019 г. на Г.С. Колев чрез пълномощника адв.Н.Панчева с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на определение № 106 от 08.02.2019 г. на Ловешки окръжен съд,  постановено по в.ч.гр.д. № 45/2019 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба  пред АС Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  1.        

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                   2.