№ 598
гр. Варна, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501884 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 441/09.01.2023 г. от адвокат Й. А. – пълномощник на
въззиваемата страна М. А. С. с искане за изменение на решението, постановено по
в.търг.дело № 1884/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта за разноските
досежно присъденото юрисконсултско възнаграждение.
Молбата се аргументира с обстоятелството, че присъденото на насрещната страна
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт е над минималния размер
от 100,00 лева съгласно наредбата за заплащане на правна помощ. Сочи, че на ищеца е
присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно наредба № 1 /2004 г.
на ВАС, от което прави извод, че съдът е следвало да определи юрисконсултско
възнаграждение също в минималния размер – 100 лева за всяка инстанция. Отправя искане
за съответно изменение на решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата
страна се присъди общо сумата от 1 003,04 лева след компенсация.
Препис от молбата е връчена на насрещната страна „ЗАД Армеец“ АД на 30.01.2023.
В едноседмичния срок по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, с който се излага становище
за неоснователност на подадената молба.
За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:
С решение № 1608/12.12.2022 г. постановено по настоящото в. т. дело № 1884/2022 г.
по описа на ВОС, ТО, съдът е отменил Решение № 2022/22.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 17048/2021 г. на РС – Варна, в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на
М. А. С. разликата над 4021,14 лева до присъдената сума от 7669,78 лева и е отхвърлил
предявения иск в тази му част, като е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на М. А. С.
1
сумата от 873,12 лева, представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е
депозирана на 09.01.2023 г., т.е. в едномесечен срок от датата на постановяване на
решението, което не подлежи на обжалване, с оглед на което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответната страна по иска включващи
юрисконсултско възнаграждение в размери, съответно, 300 лева за производството пред
първата и 150 лева за производството пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение в полза на
юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, препращащ към чл. 25, ал. 1 и 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Видно е, че съдът не е определил
възнаграждение за процесуално представителство на юрисконсулт над определения в чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер. Правно ирелевантно е
разбирането на молителя, че съдът следва да съобрази при определяне на разглежданото
възнаграждение размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
както и фактическата и правна сложност на делото. Дали адвокатът е договорил с
доверителя си адвокатско възнаграждение в минимален или по-висок размер е въпрос на
вътрешни отношения между страните по договора за адвокатска защита, който няма
отношение към начина, по който се определя възнаграждението за защита от юрисконсулт.
С преценка за фактическа и правна сложност на делото се свързва единствено намаляването
на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е
неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение. Доколкото
законът не поставя други императивни изисквания, които следва да бъдат съобразявани при
преценка относно размера на юрисконсултското възнаграждение, то и съдът в рамките на
своите дискреционни правомощия го е определил в установените от закона граници (в този
смисъл константната практика на ВКС – напр. Определение № 116 от 3.07.2020 г. на ВКС по
т. д. № 1403/2019 г., I т. о., ТК, Опр. № 130/31.03.2020 г. по т. д. № 1572/2019 г. на I т. о. на
ВКС).
Ето защо, искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските ще се остави без уважение.
В настоящото производство разноски не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 441/09.01.2023 г. от адвокат Й. А. –
2
пълномощник на въззиваемата страна М. А. С., с искане за изменение на решението,
постановено по в.търг.дело № 1884/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта
за разноските досежно присъденото на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 248, ал. 3
от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3