Номер 24922.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000600785 по описа за 2020 година
С Присъда №56/01.06.2020г., СГС-НО, 7-ми състав по НОХД № 123/2020 год. е
признал подсъдимата С. В. И. с ЕГН ********** за виновна в това, че на 05.05.2019 г. около
22,00 часа в гр. София, в лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с per. № ********,
паркиран на бул. „Никола Петков“, пред №16, без надлежно разрешително, държала с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин, разпределени в 16
обекта с процентно съдържание на активния компонент амфетамин от 19,5%, и общо нето
тегло на всички обекти от 17,46 грама на обща стойност 523,80лв., поради което и на
основание чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК вр. чл.54 от НК я е осъдил на 2 години „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в размер на 5000 лева. Отложил е на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години, като е
приспаднал времето през което подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР на
05.05.2019г. както и за 72 часа, считано от 06.052019г. Отнел е на основание чл. 354а, ал. 6
от НК в полза на държавата предмета на престъплението - високорисковите наркотични
вещество и съответните опаковки, които следва да бъдат унищожени. Съдът се е произнесъл
и за разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Т. от САК – защитник на подс.И.
с молба за отмяна на същата и постановяване на оправдателна присъда. В допълнението към
въззивната жалба се сочи, че не бил доказан по безспорен начин фактът на държането на
наркотичното вещество и макар само И. да е имала ключ защитата отбелязва, че лек
автомобил може да бъде отключван с различни технически средства, освен това
автомобилът е бил паркиран на неосветено място и там е можело от всеки да се постави
наркотичното вещество, както и това, че не били открити дактилоскопни следи по иззетите
обекти. В допълнение се сочи и, че в жилището на подсъдимата също не са открити
наркотични вещества. Алтернативно се моли за приложение на чл.55, ал.1 НК.
1
В хода на съдебните прения пред САС защитникът и подсъдимата поддържат
въззивната жалба по изцяло същите съображения без допълнения към нея.
Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата като правилна и
законосъобразна, да се отхвърли въззивната жалба, тъй като по делото са събрани
доказателства установяващи по категоричен начин държането на наркотичните вещества.
Отбелязва и, че определеното наказание е справедливо и отговаря на целите на наказанието
визирани в чл.36 НК.
В последната си дума подсъдимата моли за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на оправдателна.
САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и
възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и
анализирайки същите, изключително подробно и задълбочено, поотделно и в тяхната
съвкупност решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният
споделя изцяло, а именно:
Подсъдимата С. В. И. с ЕГН********** е родена на ********г. в гр.Горна Оряховица,
българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана.
На 05.05.2019г. подсъдимата С. В. И. управлявала л.а. „Хонда Джаз“ с per. №
********, придобит от нейната майка, св. П. С. И. на 08.01.2019г., като се връщала от среща
с бащата на детето си, с когото били разделени - св. Х. К. Л., който я бил помолил да го
заведе до бензиностанция, да си налее нафта, тъй като бил закъсал с управлявания от него
бус.
На същата дата - 05.05.2019г. свидетелите П. Д. и Е. П., полицейски служители на 06
РУ-СДВР, били на работа като патрулирали в района на бул.“Никола Петков“ в гр.София.
Около 22.00ч. на 05.05.2019г., в близост до №16 на бул.„Никола Петков“, двамата спрели за
рутинна проверка л.а.„Хонда Джаз“ с per.№********. Полицейските служители установили
самоличността на водача на лекия автомобил - подсъдимата С. В. И. с ЕГН**********.
Следвайки процедурата, св. Е. П. се свързала с дежурния офицер от 6 РПУ и поискала
справка за подсъдимата, като получила информация, че същата е с полицейска регистрация,
което станало повод да извърши подробна проверка на автомобила. Проверила багажното
отделение и купето на автомобила, като в това време подсъдимата била извън автомобила и
наблюдавала нейните действия, а св. П. Д. подсигурявал св.П., като стоял в непосредствена
близост до нея и И.. При проверката на автомобила, св.П. установила, че под предната дясна
седалка на същия се намират вещи, след което попитала подсъдимата, дали знае какво има
там. Подсъдимата отговорила, че не знае и поискала да извади вещите, но св. П. я спряла,
след което се обадила на дежурната част в районното управление, от където пристигнали
2
служители, които извършили претърсване на превозното средство в присъствието на
поемните лица С. С. В. и М. С. В..
В хода на извършеното претърсване и изземване било установено, че под дясната
предна седалката на автомобила се намират 15 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи
бяло прахообразно вещество, 1 бр. полиетиленова сгъвка, съдържаща бяло вещество във
формата на бучка, както и 1 бр. електронна везна.
По досъдебното производство били назначена физико-химична експертиза, като от
заключението на вещото лице се установило, че веществата представляват амфетамин,
разпределен в 16 бр. обекта, както следва :
обект № 1 с нетно тегло 8,96 гр. на стойност 268,80 ;
обект № 2 с нетно тегло 0,43 гр. на стойност 12,90;
обект № 3 с нетно тегло 0,55 гр. на стойност 16,50;
обект №4 с нетно тегло 0,53 гр. на стойност 15,90;
обект №5 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30;
обект №6 с нетно тегло 0,45 гр. на стойност 13,50;
обект № 7 с нетно тегло 0,78 гр. на стойност 23,40;
обект № 8 с нетно тегло 0,52 гр. на обща стойност 15,60;
обект № 9 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30;
обект № 10 с нетно тегло 0,75 гр. на стойност 22,50;
обект № 11 с нетно тегло 0,55 гр. на стойност 16,50;
обект№ 12 с нетно тегло 0,39 гр. на стойност 11,70;
обект № 13 с нетно тегло 0,45 гр. на стойност 13,50;
обект № 14 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30;
обект № 15 с нетно тегло 0,58 гр. на стойност 17,40 и
обект № 16 с нетно тегло 0,69 гр. на стойност 20,70, с процентно съдържание на
активния компонент амфетамин в обектите 19,5%, а общото нето тегло на всички
обекти е 17,46 грама. Била установена и стойността на веществата, съгласно
нормативните разпоредби и същата била 523,80лв. По намерената везна били
установени следи от кофеин и амфетамин.
Така описаната фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първият съд е
приел, че се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, както следва: показанията на свидетеля П. Б. Д., дадени пред
СГС, както и частично прочетените на основание чл. 281 от НПК показния от ДП;
показанията на свидетелката Е. В. П., дадени пред СГС, както и частично прочетените на
основание чл. 281 от НПК нейни показания от ДП; показанията на свидетеля С. С. В.,
дадени пред СГС, както и частично прочетените негови показания на основание чл. 281 от
НПК от ДП; показанията на свидетелката М. С. В., дадени пред СГС, както и частично
прочетените нейни показания от ДП на основание чл.281 от НПК, показанията на свидетеля
3
Х. К. Л., дадени пред СГС, както и показанията на св.П. С. И., дадени пред СГС, както и
обясненията на подсъдимата, дадени пред СГС; Протокол за претърсване и изземване,
намерени 15 пликчета, 1 бучка, една сива електронна везна, увита в найлон, справка за
автомобила, справка за лице, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за висящи
наказателни производства, справка за съдимост, дактилоскопна експертиза по Протокол
№264-д/2019г., физикохимична експертиза, дактилоскопна експертиза №198, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза и веществени доказателства - наркотични
вещества.
От така посочения доказателствен материал и във връзка с наличните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е
осъществил един задълбочен и правилен анализ на съвкупността, който се споделя изцяло и
от настоящата инстанция. При анализа на доказателствата СГС е коментирал не само
отделните доказателства, но и това защо кредитира едни, а други не.
С оглед на всичко изложено основателно решаващият съд е акцентирал върху
протокола за претърсване и изземване, извършено в автомобила, управляван от
подсъдимата, при което са иззети и описани инкриминираните наркотични вещества. И
настоящият съд е на мнение, че същото е извършено при всички изисквания на закона, като
последното се потвърждава и от показанията на двете поемни лица С. и М. В.. В този смисъл
правилно съдът е кредитирал въпросния протокол.
От последния, с оглед неговото важно значение, се установява, че наркотичните
вещества са намерени под предната дясна седалка на управлявания от подсъдимата л. а.
„Хонда“, модел „Джаз“ с per. № ********. Не може да се приеме възражението на защитата
във въззивната жалба, че не било установено по категоричен начин, че подсъдимата
действително е упражнявала фактическа власт върху същите. От една страна, както
правилно е отчел първият съд, претърсването на автомобила и намирането на
инкриминираните вещества се подкрепя от показанията на двамата полицейски служители
И. П. и П. Д., поемните лица С. В. и М. В., а от друга този факт не се отрича и от
подсъдимата в дадените от нея пред СГС обяснения. Освен това поемните лица
опровергават казаното от И., че при извършеното ПСД същите не са присъствали, а само са
се подписали срещу показаните им от полицаите инкриминирани вещи. В тази връзка В.
заявява пред СГС, че е присъствал при извършване на цялостната проверка, като там е била
и подсъдимата. Св.В. сочи същото, което кореспондира както с казаното от самата
подсъдима в нейните обяснения, така и от св.П., която е провела беседа с подсъдимата.
На следващо място, факт по делото е, че процесният автомобил през този период не е
бил управляван от друго лице, освен И., а ключове за него е имала само тя. Не може да се
приеме възражението и за това, че било крайно неиздържано, че след като тя имала само
ключ, то значи, че намерените наркотични вещества са на подсъдимата. Мотивацията във
въззивната жалба за това е, че имало различни начини на отключване като технически
4
средства на автомобилите. Последното е едно житейско твърдение, което не се подкрепя от
каквито и да са доказателства по делото. Липсват данни, че автомобилът е бил обект на
манипулация, отключване или кражба. Напротив по делото е установено, че същият е бил
постоянно управляван от подсъдимата и тя не е заявявала където и да е, че той е бил
разбиван, открадван или отключван. На следващо място, това, че по обектите няма
дактилоскопни следни на И. отново не е аргумент за оневиняване, тъй като липсата на
такива следи може да се дължи на много и различни фактори като това, че обектите са
предадени от други лица, че са били складирани не от подсъдимата, а от друг, че се е
действало с предпазни средства и прочие. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че освен
всичко останало при процесуално-следственото действие е намерена и везна, което е
аргумент за планирано разпространение. Абсурдно звучи и другият довод във въззивната
жалба, че тъй като автомобилът бил паркиран на неосветено място е било възможно точно
на това място, случайно избрано от неизвестни лица, веществата да бъдат поставени без да
има предварителна уговорка с водача на МПС за разпространението им. Последното е не
само юридически, но и житейски неиздържано и алогично. Няма основание да се
предполага и умишлено подхвърляне на въпросните вещества от св.Л., тъй като към този
момент двамата са били в добри отношения, а самото спиране от полицейските служители е
било за рутинна проверка, а не предварително планувано. Няма как да се приеме, че тези
вещества са за лична употреба, независимо от подсъдимата или Л., тъй като са в твърде
големи количества за това, а и въпросната везна доказва целта - разпространение.
Правилно първият съд е кредитирал показанията на полицейските служители П. Б. Д.
и Е. В. П., от които се установява, че автомобилът, управляван от подсъдимата, е бил спрян
от двамата при рутинна проверка на 05.05.2019г. около 22.00ч, при което е установено, че
същата има криминална регистрация, видно и от приложената справка по делото. Това е
дало повод и на св. П. да извърши основна проверка на управлявания от подсъдимата лек
автомобил. Съдът дава вяра на казаното от св. П. и Д. относно положението на двамата
свидетели и подсъдимата при извършване на проверката, както и относно мястото, където са
намерени наркотичните вещества. И настоящият състав е на мнение, че показанията на
посочените свидетели кореспондират с останалия доказателствен материал и особено с
показанията на поемните лица, включително и с обясненията на И.. По делото са събрани
доказателства и за това, че бившият съпруг на подсъдимата – св.Л. е употребявал
наркотични вещества по времето когато е живял с подсъдимата, което се установява от
показанията на св.П. С. И. – майка на подсъдимата, както и от самия св.Л..
Решаващият съд подробно е анализирал и показанията на св.П. С. И., като правилно е
кредитирал същите частично относно фактите, че е закупила автомобила „Хонда“, модел
„Джаз“, с per. № ******** в началото на януари 2019г., доколкото това се потвърждава и от
справката за регистрация на автомобила, приложена по делото, че автомобилът се управлява
предимно от подсъдимата, че няма аларма и стои паркиран пред блока, в който живеят, а от
него има само един ключ. Основателно са кредитирани обстоятелствата свързани с личните
отношения между подсъдимата и Л.. Казаното от тази свидетелка в посочената част,
5
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. По отношение на останалите
събития, описани от нея показанията й са правилно отхвърлени, тъй като не се подкрепят от
нито едно доказателство по делото, а и се наблюдава предубеденост, която се свързва с
роднинските им отношения.
Правилно съдът е кредитирал изцяло и показанията на св.Х. К. Л., тъй като същите се
подкрепят не само от гласните доказателствени средства, но и от писмените такива като
обясненията на подсъдимата и показанията на св.И., включително от данните за съдебното
минало на подсъдимата. Важно обстоятелство, което резонно е било кредитирано от първия
съд е това, че свидетелят се е виждал с И. и я е помолил да го заведе до бензиностанцията,
което тя е и сторила, след което е завел детето при техни познати. В тази част показанията
му кореспондират с казаното от подсъдимата. Не се установява, обаче, той да е търсил
помощ от нея след това, както твърди самата подсъдима, нито да е оставал сам в автомобила
и да го е управлявал, както и да е оставял нещо в него. От казаното от този свидетел,
правилно СГС е приел, че не може да се направи извод, че същият има каквато и да е
съпричастност към държането на наркотичните вещества, доколкото и св.П. заявява, че не й
е известно той да е криминално проявен по линия на наркотичните вещества. Свидетелят
заявява, че е научил за подсъдимата, че два пъти е задържана за наркотични вещества, нещо
което кореспондира, както от казаното от самата подсъдима, така и от представената от
прокурора в съдебно заседание справка, от която е видно, че срещу И. се водят две
криминални производства за престъпление по чл.354а от НК, поради което СГС правилно е
дал вяра на казаното от него, доколкото намира същото за логично, последователно и
правдиво като, както основателно акцентира решаващият съд, свидетелят не премълчава
неизгодни за него факти и не се наблюдава никаква тенденциозност на показанията му в
ущърб на подсъдимата.
По отношение на обясненията на подсъдимата, правилно СГС е преценил, че следва
да кредитира това, че на инкриминираната дата е управлявала въпросния автомобил и се е
срещала със св.Л., който я е помолил да го заведе до бензиностанцията, за да зареди нафта.
Това, че на бензиностанцията Л. не е оставал сам в автомобила й, като дори когато тя е
отишла с детето да му купят сок от бензиностанцията, Х. Л. още не се е бил върнал. Както и
това, че е била спряна от полицейските служители П. и Д. и е извършена проверка на
автомобила, като тя е стояла заедно със св.Д. извън автомобила и е наблюдавала св.П., която
е претърсвала същия. Съдът основателно е дал вяра и на това, че св.П. е установила
съмнителни вещи под предната дясна седалка на автомобила, както и на казаното от
подсъдимата, че е беседвала със свидетелката.
По отношение на частта, с която не се кредитира друга част от обясненията на
подсъдимата, САС изцяло се солидаризира с този анализ на СГС и намира за безпредметно
да го преповтаря.
Основателно съдът е взел предвид и това, макар и извън предмета на делото,
6
доколкото има отношение към характеристичните данни на подсъдимата, че след деянието,
предмет на настоящото дело, отново е намерено нещо в автомобила й, този път на задната
седалка, за което извод може да се направи от приложената от прокурора справка за
неприключили наказателни производства, в която, освен настоящото производство е
отразено и още едно с дата 23.10.2019г. с предмет отново по чл. 354а от НК.
По отношение на писмените доказателства и наличните по делото експертизи съдът
няма какво повече да добави към посоченото в мотивите на първата инстанция.
От събраните по делото доказателства, правилно и законосъобразно СГС е преценил,
че авторството на деянието се установява по един безспорен начин, доколкото е видно, че
именно подсъдимата от обективна и субективна страна, е осъществила състава на
престъплението по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК.
От обективна страна подсъдимата на 05.05.2019 г. около 22,00 часа в гр. София, в лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с per. № ********, паркиран на бул. „Никола
Петков“, пред №16, без надлежно разрешително, държала с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - амфетамин, разпределени в 16 обекта както следва :
обект № 1 с нетно тегло 8,96 гр. на стойност 268,80 ;
обект № 2 с нетно тегло 0,43 гр. на стойност 12,90;
обект № 3 с нетно тегло 0,55 гр. на стойност 16,50;
обект №4 с нетно тегло 0,53 гр. на стойност 15,90;
обект №5 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30;
обект №6 с нетно тегло 0,45 гр. на стойност 13,50;
обект № 7 с нетно тегло 0,78 гр. на стойност 23,40;
обект № 8 с нетно тегло 0,52 гр. на обща стойност 15,60;
обект № 9 с нетно тегло 0,61гр. на стойност 18,30;
обект № 10 с нетно тегло 0,75 гр. на стойност 22,50;
обект № 11 с нетно тегло 0,55 гр. на стойност 16,50;
обект№ 12 с нетно тегло 0,39 гр. на стойност 11,70;
обект № 13 с нетно тегло 0,45 гр. на стойност 13,50;
обект № 14 с нетно тегло 0,61 гр. на стойност 18,30;
обект № 15 с нетно тегло 0,58 гр. на стойност 17,40
и обект № 16 с нетно тегло 0,69 гр. на стойност 20,70, с процентно съдържание на
активния компонент амфетамин в обектите 19,5%, а общото нето тегло на всички обекти е
17,46 грама на обща стойност 523,80 лв. Посочените наркотични вещества са под контрол
съгласно Единната Конвенция на ООН за упойващите вещества, ратифицирана от Р.
България и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 1996 г.; Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба
срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, ратифицирана от Р.
България и обнародвана в ДВ, бр. 89 от 1993 г.; Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите(ЗКНВП), обнародван в ДВ, бр. 30 от 1999г. Съдържащите се в
същите активно действащи компоненти са под контрол на Конвенцията на ООН от 1971 г. за
психотропните вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 40 от 1995 г.
и ЗКНВП.
7
Към инкриминираната дата, посочените по-горе наркотични вещества, нямат легална
употреба и са поставени под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от Република България /Указ № 690 на
Държавния съвет от 5.04.1972 г. за присъединяване - ДВ, бр. 30 от 1972 г., в сила от
16.08.1976 г. Закон на НС от 12.01.1994 г. за оттегляне на резервата по чл. 31 - ДВ, бр. 8 от
27.01.1994 г. Резервата оттеглена на 6.05.1994 г. издадена от МВнР, обн., ДВ, бр. 40 от
2.05.1995 г., попр., бр. 83 от 1.10.1996 г./ и съгласно Закона за контрол върху наркотиците и
прекурсорите, като е посочен в Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
В конкретния случай, подсъдимата не е имала надлежно разрешително изискващо се
съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл.1 от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП за
държане на посочените по-горе високорискови наркотични вещества.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез държане. Държането като форма на
изпълнително деяние на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК е свързано с упражняване на
фактическа власт, която е изводима от конкретните доказателствени материали, от които е
видно, че наркотикът е открит в управлявания само от подсъдимата лек автомобил „Хонда“,
модел „Джаз“, с per. № ********, от който е имало само един ключ, съобразно показанията
на нейната майка. Това обстоятелство не се отрича и от подсъдимата.
Веществата са били държани от подсъдимата, именно с цел тяхното разпространение,
като в тази насока правилно първият съд е отчел, че те са били разпределени в 15 бр.
полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, 1 бр. полиетиленова
сгъвка, съдържаща бяло вещество във формата на бучка с по-голям грамаж, както и 1 бр.
електронна везна със следи от същото наркотично вещество по нея. Това сочи на извода, че
веществата са били отмервани и разпределяни в по-малки дози, поставяни в отделни
полиетиленови пликчета. Количеството на веществата и броят на пликчетата, а така също и
мястото, на което са намерени - в автомобила, а не в дома на подсъдимата, категорично
изключват възможността те да са предназначени за лична употреба. В подкрепа на това е и
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която
сочи, че подсъдимата няма зависимост към наркотици.
Правилно СГС е преценил и това, че от субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл като и в тази част въззивният съд изцяло се солидаризира с
анализа на първия съд.
Правилно решаващият съд не е споделил изказаното от подсъдимата съмнение, че
веществата са били оставени там от предишния собственик на автомобила, доколкото,
намерените предмети сочат на добре планирана и системна престъпна дейност по
разпространение на наркотични вещества, което прави неправдоподобно, веществата да са
скрити там от предишния собственик на автомобила и да са забравени в него при
продажбата.
По отношение на наказанието, първостепенният съд е взел предвид всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е преценил, че не са
8
налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 НК и за определяне на наказание
лишаване от свобода под най-ниския размер, предвиден в закона. Не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, нито изключителни
такива. В тази връзка следва да се отхвърли искането за приложението на посочената норма,
депозирано във въззивната жалба и поддържано в хода на съдебните прения пред САС.
Настоящият състав приема като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимата, семейното й положение и сравнително младата й възраст, които
обаче не могат да се приемат нито за изключителни, нито за многобройни. В тази връзка,
дори и да се приобщят пропуснатите от първата инстанция и посочени във въззивната
жалба трудова ангажираност (другите са отчетени във семейното положение, включващо
отбелязаното, че се грижи за малолетното си дете както и, че не е осъждана), то отново не
могат да се приемат като основания покриващи критериите за приложение на чл.55 НК.
Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема високата степен на обществена
опасност на деянието и лошите характеристични данни, изводими от справката за висящи
наказателни производства, като е видно, че освен настоящото производство, по делото се
установява наличие и на второ, отново с предмет чл.354а от НК за деяние, извършено 5
месеца след настоящото. Няма как да се приеме тук и възражението, че не следвало да се
отчита високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като същата е факт, който
рефлектира при индивидуализацията на наказанието.
С оглед изложените обстоятелства съдът правилно и законосъобразно е приел, че
наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към минимума, посочен в закона, а именно две години
„лишаване от свобода“, както и „глоба“ в минималния, посочен в закона размер от 5 000
лева, като отново правилно е преценил, че така определеното наказание би постигнало в
цялост целите на наказанията, посочени в чл.36 от НК.
На следващо място СГС правилно е преценил и, че са налице основанията за
прилагане на чл.66 от НК като резонно е прието, че лошите характеристични данни и
другите отегчаващи вината обстоятелства следва да рефлектират върху продължителността
на изпитателния срок, който справедливо е определен на четири години, което ще
въздейства не само с оглед генералната и специална превенция, но и възпитателно върху И.
с оглед нейното поправяне.
По отношение на чл.59, ал.1, т.1 от НК, разноските и веществените доказателства по
делото, първият съд правилно е приложил закона и настоящата инстанция няма какво повече
да добави. Пред САС не са правени допълнителни разноски.
При служебна проверка съдът не установи наличието на съществени процесуални
нарушения, които да са основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, VІІІ
състав на САС - НО,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №56/01.06.2020 година на СГС-НО, 7-ми състав по
НОХД № 123/2020 година.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10