ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба от повереника адв. М. Т. на Б. С. Г. лично и в качеството му
на законен представител на малолетното дете С. Б. Г., С. Ю. Р., З. И. Р., Ф. С. Р. и А. С. Р. –
наследници на починалата вследствие инкриминираното по ДП № 284 зм-462/19 г. по описа
на РУ гр. * деяние, разследвано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1
НК, срещу определението № 745/10.11.22 г. по ЧНД № 825/22 г. по описа на СтОС, с което е
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 13.09.22 г.
на ОП-Стара Загора, постановено по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК (поради липса на
престъпление).
В жалбата, която е депозирана в срок, се критикуват правните съображения на
прокурора, с оглед които е постановено атакуваното прекратяване на наказателното
производство. Счита се, че след като водачът на л.а. „*“ е имал възможност да избегне
сблъсъка с управлявания от починалата л.а. „*“ посредством промяна на траекторията на
движението, значи е имал принос за настъпилата вследствие този сблъсък нейна смърт.
Формулираната претенция е определението да се отмени и въззивният съд да върне делото
на прокурора с указания „за правилното прилагане на закона“.
Съдът в настоящия състав, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите в депозираната жалба и съображенията, изложени в обжалваното
определение, прие, че жалбата не е основателна.
В прекратителното постановление на ОП-Стара Загора се съдържа описание на
1
фактическата обстановка на пътно-транспортното произшествие, като въззивният съд
намери, че прокурорът е бил достатъчно подробен при аргументиране на своята позиция, не
е допуснал превратно интерпретиране на доказателствени източници или игнориране на
някои от тях и в крайна сметка е спазил точно правилата на формално-логическия анализ.
Това е сторил, след като разследващите органи под негово ръководство са положили всички
възможни и необходими процесуални усилия за изясняване на разследваното събитие, при
стриктно изпълнение на правилата за събиране и проверка на доказателствата, а съмнения
относно правилността и безпристрастността на назначените експертизи не възникват. Иначе
казано, не се констатира непълнота на информационната база на делото.
В едно от двете определения, с които последователно са били отменяни предходни
постановления за прекратяване на същото наказателно производство, е дадено указание да
се изследва въпросът дали към момента на навлизане на л.а „*“ от локалния на главния път,
по който се движел л.а. „*“, последният е имал възможност да избегне сблъсъка чрез
промяна на траекторията си. За целта е била назначена повторна АТЕ, която е дала
положителен отговор на въпроса. Жалбоподателите грешат, като считат, че тази експертна
констатация е в подкрепа на претендирания извод за неправомерно решение на водача на *
да запази своето праволинейно движение в лентата, по която бил навлязъл *ът. Това е така,
доколкото той не е имал задължение да промени траекторията на своя автомобил.
Съдебната практика отдавна е стабилна относно задълженията на водача на ППС при
възникване на опасност на пътното платно. Тези задължения са разписани в двете изречения
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Изброяваното им е лимитативно: (1) да намали скоростта; (2) да спре.
С други думи, той няма и задължение да променя праволинейното движение, което
поддържа в момента на възникване на опасността. Бидейки част от същата норма, ал. 1,
която въвежда задължение за непрекъснат контрол върху управляваното ППС, трябва да се
тълкува в контекста на споменатите две задължения. Така че жалбоподателите не са прави
да считат, че ненапускайки своята пътна лента при поява на * пред него, шофьорът на * не
бил контролирал своето превозно средство. Задължението за контрол е свързано с
праволинейното движение на шофираното ППС. Г-н А. е имал в случая право, а не
задължение да опита да избегне опасността посредством промяна на траекторията на *.
Разискваната законово неуредена възможност за промяна на траекторията може да се
предприеме при изчерпване на законните възможности, но на риск, който ако се реализира,
на общо основание би обусловил наказателна отговорност. Без всякакво съмнение водачът
на ППС не може да бъде държан отговорен, че не е предприел подобен риск.
Следователно въпросът, единствено от който зависи коректното решаване на казуса, е
дали водачът на * е поддържал съобразена скорост непосредствено преди произшествието и
дали е можел да избегне удара в колата на починалата, като намали скоростта или спре.
Даденият и от основната, и от повторната експертиза отговор е единодушен – скоростта на *
е била разрешена и съобразена с особеностите на конкретната пътна обстановка, водачът й е
упражнявал необходимия перманентен контрол върху движението на превозното средство
и тъй като опасната му зона за спиране е била с около 20 метра по-дълга от отстоянието до
2
конфликтната точка, не е можел да избегне удара в задната част на * посредством
погасяване на скоростта в каквато и да е степен. Т. е. ударът е бил неизбежен. Тази
експертна констатация е кредитируема, тъй като е придружена с пространна и
математически издържана обосновка, пък и не се оспорва от жалбоподателите.
Следователно г-н А. не е допуснал нито едно нарушение по ЗДвП.
Възражението в жалбата, че прокурорът и окръжният съд не били посочили какво е
нарушението на починалия водач на * е неразбираемо – в постановлението и в
определението е казано, че излизайки от локалния път, Р. зад волана на * е отнела
предимството на движещия се по главния път (първокласен път 1-6) л.а. *.
В обобщение: прекратителното постановление е изготвено след изясняване на всички
релевантни елементи от пътната обстановка и на поведението на водачите на леките
автомобили * и *. Добитата с помощта и на безпротиворечиво поднесените специални
знания информация сочи на невъзможност за избягване на опасността, която е създал
водачът на *, по някой от лимитативно фиксираните в ал. 2 на чл. 20 ЗДвП два начина.
Като е достигнал до този извод, прокурорът е приложил точно закона.
Като е потвърдил неговия извод, окръжният съд е постановил законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 745/10.11.22 г. по ЧНД № 825/22 г. по описа на
СтОС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 13.09.22 г. на ОП-Стара Загора, постановено по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1
НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4