Определение по дело №14334/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.София, 18.02.2022г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І Гражданско отделение, I-18 състав, в закрито заседание на същата дата в състав:

 

СЪДИЯ:      ДАНИЕЛА ПОПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Попова гражданско дело № 14334 от 2020 г. по описа на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.379 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба, в която се твърди наличие на нарушение на ЗЗП – неравноправни клаузи в сключвани от ответника договори за кредит, увреждащи колективни интереси, а кръгът на засегнатите лица е определен като физически лица, действащи извън рамките на своята търговска или професионална дейност, сключили договор за потребителски кредит с ответното дружество, тип „Бяла карта“, съдържащ оспорените клаузи в периода 2014 – 2017г.

При така заявеното в исковата молба, съдът намира предявеният иск за недопустим. Съображенията за това са следните:

 Както е посочено в Решение по гр.д.№ 1420 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. на ВКС производството по колективни искове, уредено в глава тридесет и трета от ГПК е едно от няколкото особените искови производства, регламентирани в част трета на кодекса. Затова предвидените правила са приложими само и единствено за искове, целящи осигуряване защита на установен колективен интерес. Когато интересът не е такъв, а е индивидуален – приложими са правилата на общия исков ред, какъвто е настоящия случай.

Особеностите на колективния иск са свързани със страните и предмета му. Ищецът по него винаги е групов субект - група лица, които не са и не е възможно да бъдат индивидуално определени, но са определяеми по определени обективни признаци, характеризиращи колектива и нарушението, което е осъществено в определен период от време и в определено пространство. Лицата, които предявяват иска, са особен вид представители на колектива, които извършват процесуалните действия от негово име и за негова сметка. С предявяването на иска се упражнява правото на защита на всички лица, включени в колектива и иска се предявява от негово име.Тъй като ищецът е групов субект, трябва да е налице общ за групата колективен правен интерес от предявяване на иска. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Конкретизацията, която законът изисква, е свързана с реализиране последиците на колективния иск, включително получаване на обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес. В противен случай, съгласно чл. 380 ал. 2 ГПК, предявената искова молба е нередовна поради невъзможност да се изведе процесуалната легитимация на засегнатите лица /опр.-380/3.05.11г. по ч.т.д.№ 298/11г.на ІІ т.о./. Наличието на определяем колективен интерес , който да е общ за цялата група лица, от чието име се предявява иска е определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл.379 от ГПК. Установената практика е единна,че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес.

Заявеното от ищците в исковата молба увреждане, което се изразява в твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит тип „Бяла карта” относно неосигуряване на обезпечение в случай на неплащане на усвоената сума съобразно уговореното в договорите, и относно предвидените в тях разходи за събиране на задълженията при неизпълнение от страна на кредитополучателите за връщане на сумите в уговорените в договорите срокове, засяга не колективен, а личен интерес, който евентуално би съответствал на размера на уговорената неустойка /10% върху непогасената главница/, респ. на уговорения в договорите разход и то само в случай на усвоени суми по договора и неизпълнение от страна на кредитополучателя за връщането им в уговорените срокове. Конкретните последици на твърдяното нарушение, изразяващо се в евентуално събиране /съответно - заплащане/ на неустойки и такси, редп.разходи въз основа на нищожни договорни клаузи засягат патримониума само на заплатилото ги лице, поради което за поправянето им, приложим е общия исков ред, а не специалния по чл.379 от ГПК.

Соченото увреждане не засяга колективен интерес, тъй като евентуално засегнато, и то – индивидуално, би било лице, на което е начислена уговорените в договора неустойка, респ. което е платило такава, доколкото начисляването й зависи от това дали кредитополучателят е усвоил суми от предоставения му кредитен лимит, които не е върнало в срок. Дори и да е начислена неустойка по процесните договори, респ. да е платена такава, то тя не е в еднакъв размер за всички кредитополучатели – размерът на неустойката зависи от усвоената и непогасена главница, които обстоятелства са различни за всяко едно лице. Соченото в ИМ евентуално увреждане за твърдения кръг от лица не е еднакво по размер и тежест, поради което не се касае за увреждане на колективен интерес по смисъла на чл.379, ал.3 ГПК.

Поради това съдът приема, че в настоящия случай липсва колективен интерес, общ за цялата група лица, заявени от ищеца като „физически лица, сключили с ответника договори за кредит „Бяла карта” в периода от 2014г. до 2017г., съдържащи оспорените клаузи”. Предявеният от иск е недопустим поради липса на установен защитим колективен интерес.

Необходимо е да се посочи и това, че със законодателните изменения ДВ, бр. 100 от 2019 г. в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение съдът, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. от ЗЗД), новото правило и защитата на правата на потребителите, изискват от съда във всеки един случай да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника - потребител. Въведеното задължение на съда в общия исков процес служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, според настоящия състав също обосновава липсата на колективен интерес от провеждането на производство по реда на чл.379 от ГПК.

Изложеното налага прекратяване на производството по настоящото дело. Определението, с което делото е насрочено в открито заседание следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

                               

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2021г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 14334 от 2020 г. на СГС, ГО, І-18 състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                            

СЪДИЯ: