РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Нова Загора, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.ОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.ОВ Гражданско дело №
20212220100372 по описа за 2021 година
Производството е по чл.109а от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от А.Г.К. с ЕГН ********** и Г. Д. К. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ******************, двамата чрез процесуален представител
адв.П.С. Н. от АК - Сливен против Х.Й.Г. с ЕГН ********** и Е.Й.Г. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: **********.
В молбата си ищците искат от съда да определи точната граница между поземлените им
имоти и да задължи ответниците да преместят зидовете на помещенията си, които попадат в
сградата на ищците.
Посочва се, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор №
51809.503.3105, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора,
одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо поземления имот от 04.09.2012 г., с адрес на поземления имот:
**********, с площ 155 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), при съседни ПИ с № 51809.503.3104,
51809.503.3106, 51809.503.5277, 51809.503.5269, ведно с изградените и попадащи в имота
сгради, както следва: 1. Сграда с идентификатор № 51809.503.3105.1, със застроена площ 50
кв.м, брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна; 2. Сграда с
идентификатор № 51809.503.3105.2, със застроена площ 35 кв.м, брой етажи: 1,
предназначение: постройка за допълващо застрояване и 3. Сграда с идентификатор №
51809.503.3105.3, със застроена площ 6 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: постройка за
1
допълващо застрояване.
Твърди се, че правото си на собственост ищците легитимират с нотариален акт №
******* по описа на РС Нова Загора, от който представят заверен екземпляр.
Излага се, че двамата ответници са собственици на съседния поземлен имот с
идентификатор № 51809.503.3104, ведно с построените в същия имот сгради, в т.ч. и
жилищна сграда, която била застроена на калкан с жилищната сграда на ищците, при което
двете жилищни сгради попадат в североизточната част на двата поземлени имота. Разяснява
се, че изградената към жилищната сграда на ищците, жилищна сграда на ответниците била с
идентификатор № 51809.503.3104.1. Сочи се, че ответниците били придобили правата си на
собственост върху описания недвижим имот по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № ******** по описа на нотариус Я.В.П., рег.№ ****, с район на действие
РС Нова Загора, от който също представят заверен екземпляр.
Твърди се, че съгласно действащите кадастрален план и подробен устройствен план на
гр.Нова Загора, установената имотна граница между двата поземлени имота, а в частност
между западната част на жилищната сграда на ищците (с идентификатор №
51809.503.3105.1) и източната част на жилищната сграда на ответниците (с идентификатор
№ 51809.503.3105.1) била определена като права, респ. с права линия, без каквито и да било
отклонения.
Посочва се, че въпреки така установената граница (от действащите кадастрален план и
подробен устройствен план) между визираните съседни поземлени имоти и сгради, ищците
установили, че две от помещенията на ответниците, намиращи се на първия и втория етаж,
били ситуирани по начин, чрез който същите навлизат с около половин метър в техния имот,
респ. в сградата на ищците. Тази ситуация не само била в съществено отклонение от
установената с горепосочените планове граница между посочените имоти, но по същество
създавала и фактическа невъзможност при бъдещо събаряне, на която и да е от двете
жилищни сгради, както и при извършване на ново строителство да не бъдат засегнати
помещенията на сградата, по отношение на която не биха били предприети такива действия.
Освен горепосочената техническа и прагматична проблематика, от принципно значение
било съседните жилищни сгради на страните не само да бъдат съобразени с действащите
кадастрален план и подробен устройствен план на квартала, но и да бъдат предприети
действия, чрез които и двете сгради в посочените им части да бъдат приведени в пълно
съответствие с цитираните планове.
Твърди се още, че ищците са правили опити и са разговаряли с ответниците да бъдат
предприети конкретни действия от всяка една от страните, като описаният технически
проблем да бъде отстранен, чрез привеждане на съседните им помещения в съответствие с
действащите кадастрален план и подробен устройствен план на квартала, но до разрешаване
на визираният проблем така и не се е стигнало до настоящия момент. Ищците потърсили
съдействие и от техническата служба на Община Нова Загора, но това също останало без
резултат.
2
Сочи се, че изложените факти и обстоятелства обосновавали правният, а така също и
фактическият интерес на ищците да поискат при условията на чл.109а от ЗС, да бъде
определена по съдебен ред, както границата между поземлените имоти на страните, така и
границата между двете гореописани съседни сгради, които по същество били застроени
непосредствено до и върху имотната граница на същите поземлени имоти. Определянето на
действителната граница между имотите на страните следвало да бъде предмет на изрична
задача, която да бъде поставена на съответна съдебно-техническа експертиза, за изготвяне
на вещо лице със специалност строителен техник.
Ищците молят съда да постанови решение, с което на основание чл.109а от Закона за
собствеността, да определи точната граница, както между Поземлен имот с идентификатор
№ 51809.503.3105 - собственост на ищците и Поземлен имот с идентификатор №
51809.503.3104 - собственост на ответниците, така и между жилищна сграда с
идентификатор № 51809.503.3105.1 - собственост на ищците и жилищна сграда с
идентификатор № 51809.503.3104.1 - собственост на ответниците, като задължи/осъди
последните да преместят зидовете на помещенията си, които попадат в сградата на ищците,
съобразно определената от експертизата граница между двете жилищни сгради.
Претендират за присъждане на разноските по делото и представят писмени
доказателства по опис.
Отправят към съда доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на поставените от тях въпроси, подробно изложени в исковата
молба, както и да бъдат допуснати до разпит в режим на довеждане двама свидетели.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
адв.М.М. от АК - Сливен, с който се посочва, че предявения иск е неоснователен и
недоказан.
Оспорват по основание предявения иск за определяне границата между двата съседни
имота - съответно с идентификатор 51809.503.3105 и с идентификатор 51809.503.3104.
Оспорват като недопустим предявения иск за определяне границата между двете
посочени жилищни сгради, алтернативно го оспорват по основание.
Оспорват фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Посочва се, че не
отговаря на истината твърдението, че две от помещенията на ответниците, намиращи се на
първи и втори етаж, са ситуирани по начин, чрез който същите навлизат с половин метър в
имота на ищците. Още по-малко отговаряло на истината твърдението, че тези две
помещения са в съществено отклонение на действащите устройствени планове на града.
Твърди се, че жилищната им сграда, в частност двете процесни помещения на първи и
втори жилищни етажи, били построени законно, след изготвяне на цялата необходима
строителна документация за това, след издаване на строителни разрешения, строителна
линия и необходимите съгласия на предишните собственици на съседния имот - сега
собственост на ищците.
Разяснява се, че в действителност, имоти с идентификатор 51809.503.3105 и
3
51809.503.3104, по стар регулационен план на гр.Нова Загора, действал към 1970 г., са
представлявали един парцел 1-1585, кв.24, собственост на двамата братя - Ж.М.С. и Д.М.С..
Двамата били поделили имота помежду си, в постигната спогодба по гр.д.№ 6/1970 г.
по описа на Новозагорски народен съд, съгласно която:
Д.М.С. бил получил 1/3 ид.ч. /144 кв.м/ от дворното място, цялото с площ от 430 кв.м,
заедно с 2/3 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, построена в дворното място, като
страните се споразумели той да владее и стопанисва като собствени, завинаги, 1/3
ид.ч. от източната страна на парцела и 4 стаи /две на първия етаж и две на втория
етаж/ от жилищната сграда, попадащи в същата източна 1/3 ид.ч. от двора.
Другият брат Ж.М.С. / дядо на ответниците/ бил получил в дял 2/3 ид.ч. /286 кв.м/ от
цялото дворно място от 430 кв.м, заедно с 1/3 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда в
същото дворно място, като страните се споразумели той да владее и стопанисва,
завинаги, като свои собствени тези 2/3 ид.ч. от дворното място и две стаи и антре /стая
и антре на долния етаж и една стая на горния етаж от жилищната сграда/, попадащи в
западните 2/3 ид.ч. от дворното място.
Посочва се, че с Нотариален акт за покупко-продажба № *********, Ж.М.С. продал на
майката на ответниците и негова дъщеря – С.Ж.Г.а и баща им - Й.Й.Г., собствения си
недвижим имот, описан в предходния абзац.
Сочи се, че след придобиване собствеността върху имота, родителите на ответниците С.
и Й. Г.и предприели изграждане на пристройка /къща/ към закупените от тях 2 стаи и антре,
предмет на покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №
********* Твърди се, че за изграждането на пристройката били изготвени всички
необходими строителни книжа и разрешения, вкл. била учредена в тяхна полза суперфиция
от другия собственик на дворното място тогава - Д.М.С..
Разяснява се, че на 21.04.1971 г. Д.М.С. /предишният собственик на имота на ищците/
изрично бил декларирал пред всички съдебни, административни, финансови и технически
власти в страната, че източната стена разделяща неговата къща, която бил получил в
резултат на делбата от 19.02.1970 г., с новата къща, построена от родителите на ответниците
- Й. и С. Г.и, е собственост на тях двамата, построена изцяло с техни средства и труд.
Сочи се още, че след построяване на пристройката, за жилищната сграда на родителите
на ответниците, Община Нова Загора издала удостоверение № 37/23.10.2007 г., в което
изрично била изписала, че в УПИ № IV-3104, 3105, в кв.134 гр.Нова Загора има стара
двуетажна сграда и нова двуетажна сграда /пристройка/, изградена по утвърден проект
от1970 г., съгласно който и въз основа на проверка на място служители на общината били
установили следното: една стая от старата къща на първи етаж и една стая от старата къща
на втори етаж /процесните/ са присъединени към новата жилищна сграда, която е
пристроена. Направили били заключение, че с тези две стаи новата двуетажна жилищна
сграда представлявала самостоятелно обособено жилище, по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ.
4
Община Нова Загора била издала и Удостоверение № 406/13.09.2007 г., съгласно което
двуетажната жилищна сграда, построена в имота на ответниците пл.№ 3104, във вида й след
прострояването, представлява търпим строеж, по смисъла на пар.16, ал.1 от ЗУТ.
Твърди се, че гореописаното положение, касаещо двете помещения на ответниците
/процесните/ било непроменено през годините, считано от 1970 г., когато техният дядо и
наследодател Ж.М.С. е станал едноличен техен собственик. Той бил придобил
собствеността върху тези помещения на валидно правно основание и на също такова
валидно правно основание тези помещения били тяхна собственост, считано от 05.12.2007
г., когато с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **********, двамата придобили
собствеността върху имота от родителите си.
Заявява се, че процесните помещения са законни, търпими и ответниците са техни
собственици, включително и на основание придобивна давност, на която изрично се
позовават, тъй като владеят и ползват процесните помещения трайно, явно и
необезпокоявано от никого до момента на завеждане на настоящото дело, на валидно правно
основание.
Предвид изложеното ответниците молят съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, както и да им присъди направените разноски по делото.
Към отговора си ответниците прилагат писмени доказателства и молят съда да ги
приеме.
В откритото съдебно заседание на 29.09.2021 г. съдът е разпитал свидетелите З.Д.К.,
С.И.А., Й.Д.М. и Ж.В.М..
По искане на ищеца и с оглед изясняване на действителната фактическа обстановка,
съдът е назначил изготвянето на съдебна инженерно-техническа експертиза, представена в
срок от вещото лице инж.Р. М. М.. Последният е отговорил на всички допълнително
поставени му въпроси в последното по делото открито съдебно заседание.
В заключителните си пледоарии процесуалните представители на страните поддържат
становищата си заявени по-рано.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: Нотариален акт №
******* по описа на РС Нова Загора; Нотариален акт № ******** по описа на нотариус
Я.В.П., рег.№ ****, с район на действие РС Нова Загора; Заверен екземпляр от Скица на
поземлен имот № 15-26117 15.01.2021 г., издадена от СГКК - гр.Сливен; Удостоверение за
данъчна оценка изх.№ **********/04.02.2021 г., издадена от Община Нова Загора; Договор
за правна помощ и пълномощно; Протокол за спогодба за доброволна делба от 19.02.1970 г.
5
на Районен съд Нова Загора; Квитанции за платена държавна такса и депозит вещо лице;
Списък с разноски по чл.80 от ГПК; Нотариален акт за покупко-продажба № 34, том I,
нот.дело № 94/1970 г. по описа на РС Нова Загора; Нотариален акт за учредяване правото на
строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 50, том I, нот.дело № 119/1970 г. по описа на РС
Нова Загора; Декларация на Д.М.С. от 21.04.1971 г. на л.25 по делото; Декларация на Д.М.С.
на л.26 по делото; Удостоверение за търпимост № 406/13.09.2007 г.; Удостоверение №
37/23.10.2007 г.; Договор за правна помощ и пълномощно; Удостоверение № 606/09.06.2021
г. на АК – Сливен, както и приобщената по делото съдебна инженерно-техническа
експертиза.
В молбата си ищците искат от съда да определи точната граница между поземлените им
имоти и да задължи ответниците да преместят зидовете на помещенията си, които попадат в
сградата на ищците.
Безспорно се установи, че страните са собственици на съседни имоти, находящи се в
гр.Нова Загора.
От приетите писмени доказателства се установи, че ищците А.Г.К. и Г. Д. К. са
съсобственици на Поземлен имот с идентификатор № 51809.503.3105, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-
56/31.08.2010 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: **********, с площ
155 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), при съседни ПИ с № 51809.503.3104, 51809.503.3106,
51809.503.5277, 51809.503.5269, ведно с изградените и попадащи в имота сгради, както
следва: 1. Сграда с идентификатор № 51809.503.3105.1, със застроена площ 50 кв.м, брой
етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор №
51809.503.3105.2, със застроена площ 35 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: постройка за
допълващо застрояване и 3. Сграда с идентификатор № 51809.503.3105.3, със застроена
площ 6 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, на
основание сделка за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № ******* по описа
на РС Нова Загора.
Установи се също, че ответниците Х.Й.Г. и Е.Й.Г. са съсобственици на Поземлен имот
с идентификатор № 51809.503.3104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010 г. на изп.директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: **********, с площ 290 кв.м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), при
съседни ПИ с № 51809.503.3105, 51809.503.3106, 51809.503.3103, 51809.503.5269, ведно с
изградените и попадащи в имота сгради, както следва: 1. Сграда с идентификатор №
51809.503.3104.1, със застроена площ 92 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: Жилищна
сграда еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор № 51809.503.3104.2, със застроена площ 64
кв.м, брой етажи: 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, на основание
дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******** по
описа на нотариус Я.В.П., рег.№ ****, с район на действие РС Нова Загора.
6
Процесните два поземлени имота, а именно тези с идентификатор 51809.503.3105 и
51809.503.3104 са образувани и произхождат от парцел I – 1585, кв.24 по регулационния
план на гр.Нова Загора с площ от 430 кв.м, притежаван от тогавашните му съсобственици
братята Д.М.С. и Ж.М.С., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 181 от
02.07.1937 г., издаден от Новозагорски околийски съд по нот.дело № 371/1937 г. и Записка
№ 71, том II от 02.07.1937 г. и поделен доброволно на 19.02.1970 г. при Новозагорския
районен съдия Дако Михайлов, като Д.М.С. получил 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 430 кв.м, или 144 кв.м, заедно с 2/3 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда, построена
в дворното място, като страните се споразумели той да владее и стопанисва като собствени,
завинаги, 1/3 ид.ч. от източната страна на парцела и 4 стаи /две на първия етаж и две на
втория етаж/ от жилищната сграда, попадащи в същата източна 1/3 ид.ч. от двора, а Ж.М.С.
получил в дял 2/3 ид.ч. от цялото дворно място от 430 кв.м или 286 кв.м, заедно с 1/3 ид.ч. от
двуетажната жилищна сграда в същото дворно място, като страните се споразумели той да
владее и стопанисва, завинаги, като свои собствени тези 2/3 ид.ч. от дворното място и две
стаи и антре /стая и антре на долния етаж и една стая на горния етаж от жилищната сграда/,
попадащи в западните 2/3 ид.ч. от дворното място.
По силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба
№ *********, Ж.М.С. е продал на родителите на ответниците - С.Ж.Г.а и Й.Й.Г., собствения
си недвижим имот, а именно сегашния ПИ с идентификатор 51809.503.3104, а последните са
изградили пристройка/къща към закупените от тях с посочения нотариален акт 2 стаи и
антре, като за целта били изготвени необходимите строителни книжа и разрешения, в това
число и учредената в тяхна плоза суперфиция от другия тогавашен собственик на дворното
място - Д.М.С., който в нарочна декларация /на л.25 по делото/.
В посочената декларация Д.М.С. е декларирал пред всички съдебни, административни,
финансови и технически власти в Нова Загора и страната, че след извършената между него и
брат му делба, е дал нот.акт за суперфиция на С. и Й. Г.и, по силата на който те изградили
новата част от къщата, както и че източната стена разделяща неговата къща, която е получил
в резултат на делбата, с новата къща, построена от съпрузите – приематели на суперфицията
е изградена изцяло с техни труд и средства, поради което признава, че тази стена разделяща
неговата стара от тяхната нова къща е собственост на двамата и е построена в тяхното място
– на съпрузите.
Д.М.С. е декларирал също, че нито той, нито правоприемниците му или купувачи на
имота имат право да ползват тази тази тяхна стена за надстрояване и каквито и да било
нужди без разрешението на двамата съпрузи – изключителни собственици на тази стена и се
е задължил да стори всичко необходимо водата от неговата къща, да не се стича и поврежда
посочената тяхна стена, разделяща къщите.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели З.Д.К., С.И.А., Й.Д.М. и Ж.В.М.,
потвърждават с показанията си фактите, сочени от ищците, относно твърдяното от страните
местоположение на сградите, включително като зидове на линията между имотите и че то е
такова още от времето на построяването им, като последно такова е имало през 1970 г.
7
От изготвената експертиза от вещото лице инж.Р.М. се установи, че линията/стената
разделяща процесните имоти не представлява права линия по цялата си дължина, а образува
чупка в една част от нея, съответно на първия етаж и по същият начин и на вторият етаж от
нея застроен над първия, като границата между сградите с идентификатори 51809.503.3104.1
и 51809.503.3105.1 минава от юг на север по имотната граница, като от североизточния ъгъл
на сграда 51809.503.3104.1, навлиза на разстояние 7.27 м, където прави чупка под ъгъл 122
градуса с дължина на отсечката 1.41 м към сграда 51809.503.3105.1, след което прави втора
чупка и с дължина от 3.24 м продължава успоредно на западните и източните външни
зидове на двете сгради до северния край на сградата.
В заключението си вещото лице е извело следното:
По въпрос № 1: Съобразно действащите кадастрален план и подробен устройствен план
за поземлени имоти с идентификатори № 51809.503.3105, собственост на ищците и поземлен
имот с идентификатор № 51809.503.3104, собственост на ответниците, да се посочи и опише
къде точно преминава конкретната граница между тях?
На 04.01.2022 г. и 05.01.2022 г. при посещението си в процесните имоти, извършил
геодезическо заснемане на материализираната на място граница между имотите и очертания
в сградите. Измерванията били извършени с високоточна геодезическа апаратура и с
рулетка във вътрешността на сградата. От направените измервания извън двете сгради (по
разделителните огради и стени) се наблюдавала допустима разлика в координатите съгласно
чл.18, ал.4 на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. В чл.18 се определяла точността на
кадастралната карта. Тя се разглеждала в два аспекта: грешката в абсолютното положение
на подробна точка и грешката в разстоянието между две подробни точки.
Допустимите им стойности за урбанизирани територии били:
1. За точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от
основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура, съответно
<= 30 cm <= 20 cm;
2. За точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на
допълващото застрояване <= 60 cm и <= 40 сm.
От направените измервания и получените резултати се установявало, че максималната
разлика била = 0.17m, от което следвало, че съществуващата граница в дворното
пространство (извън жилищните сгради) между имот 51809.503.3104 и имот 51809.503.3105
била коректно отразена на кадастралната карта.
Границата между имотите, съгласно кадастралната карта и предхождащия я
кадастрален план, преминавала в права линия, като навлизала от юг между двете жилищни
сгради, а впоследствие сграда 51809.503.3104.1 прави чупка на разстояние 7,27м от
югоизточния й ъгъл и навлиза в имот 51809.503.3105 и в сграда 51809.503.3 105.1.
8
Описанието на точните размери на чупките между сградите било дадено във Въпрос № 2.
Установено било от полученото копие на регулационния план от община Нова Загора,
че граница по регулация между двата имота няма и за тях е отредено едно общо УПИ IV
3104, 3105 в кв.134.
Предоставена била комбинирана скица на кадастралната карта с регулационния план и
нанесените измервания в Приложение 1 и 2.
По въпрос № 2: Съобразно действащите кадастрален план и подробен устройствен план
за процесните жилищни сгради с идентификатор № 51809.503.3105.1, собственост на
ищците и поземлен имот с идентификатор № 51809.503.3104.1, собственост на ответниците,
да се посочи и опише къде точно преминава конкретната граница между тях?
Границата между сгради с идентификатори 51809.503.3104.1 и 51809.503.3105.1
посочва, че минава на север по имотната граница, като от югоизточния ъгъл на сграда
51809.503.3104.1, навлиза на разстояние 7,27 м, където прави чупка под ъгъм 122° с дължина
на отсечката 1,41м. към сграда 51809.503.3105.1, след което прави втора чупка и с дължина
от 3,24 м продължава успоредно на западните и източните външни зидове на двете сгради до
северния край на сградата.
По въпрос № 3: Установява ли се и има ли навлизане на определени помещения от
сградата на ответниците в жилищната сграда на ищците, като това бъде онагледено и върху
скицата, с различен цвят и за всеки един от жилищните етажи?
Вещото лице посочва, че от представените архитектурни чертежи от ответниците било
видно, че границата на сграда 3104.1 не е в права линия съгласно границата между
поземлените имоти, а съществува вътрешна чупка между сградите.
Извършени били измервания с рулетка и било установено навлизане на сграда
51809.503.31041 в имот с идент. 51809.503.3105 с ширина 1,22м, дължина 3,24м и косо
разстояние 1.41м, а площта на навлизане била 4,38 кв.м. Навлизането било едно и също
(съвпадало) и на двата етажа на сградата.
Съгласно кадастралната карта се установявало, че сграда 51809.503.3104.1 навлиза със
същата площ в сграда 51809.503.3105.1. Помещенията, които навлизат в сградата,
представлявали бани с тоалетни.
Тези данни били илюстрирани на изготвените схеми по етажи, показани в Приложение
3 и 4 към експертизата.
По въпрос № 4: Относно старата жилищна сграда, построена в парцел, респективно
сграда построена в парцел I - 1585 в кв.24 по плана на Нова Загора, бивша собственост на Ж.
и Д.С., предмет на делба по гр.д.№ 6/1970 г. по описа на НЗРС, била ли е законно построена
в имота?
Видно от приложените копия на регулационните планове на гр.Нова Загора, старата
сграда (51809.503.3105.1) е съществувала в плана на града, одобрен към 1964 г. След това е
било издадено разрешение за строеж № 14 от 1970 г., Удостоверение за търпимост № 406 от
9
13.09.2007 г. и удостоверение № 37 от 23.10.2007 г. за самостоятелност на пристроената част
издадени от гл.архитект на на Община Нова Загора.
На база изложеното, § 127 от преходни и заключителни разпоредби на ЗУТ и факта, че
за сграда с идент. 51809.503.3105.1 не са намерени строителни документи освен тези за
пристрояването, можем да твърдим, че сградата към момента е в условия на търпимост.
По въпрос № 5: Как технически и въз основа на каква процедура, неподеляемият
недвижим имот I - 1585 в кв.24 по плана на Нова Загора е получил два отделни
идентификатора при приемане на кадастралната карта, респективно как е определена
границата между двата идентификатора?
Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни,
които са описани в чл.41 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Като част от тези данни, правоспособното лице по геодезия изработващо кадастралната
карта е извършило геодезически измервания на съществуващите на терен огради и сгради,
използвани били действащите към този момент кадастрални и регулационни планове и
документи за собственост, които са предоставили заинтересованите лица.
При разглеждане на действащите планове одобрени към 1991 г. за гр.Нова Загора,
използвани за изработване на кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-
56/31.08.2010 г. и съществуващи и заснети на място огради и стени били констатирани
наличието на два имота с планоснимачни номера 3104 и 3105, за които било отредено УПИ
IV 3104, 3105 в кв.134. По тази причина били отредени за всеки от имотите отделни
идентификатори съответно 51809.503.3104 и 5809.503.3105.
Съдът и страните приеха заключението на вещото лице инж.Р.М., който даде обстойни
разяснения и отговори на поставените му въпроси.В с.з.вещото лице поясни,че
несъответствието между кадастралната карта и кадастралния план и фактическото
положение вероятно се дължи на обстоятелството,че при изготвянето им техниците не са
влизали в помещенията и сградите,а са ги заснемали отвън.
В заключителните си пледоарии процесуалните представители на страните поддържат
становищата си.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелството, че са собственици на
ПИ с идентификатор 51809.503.3105, подробно описан в исковата молба, а собственици на
съседния ПИ с идентификатор 51809.503.3104, също описан подробно в нея са ответниците.
Безспорно се установи, че страните са собственици на съседни имоти, находящи се в
гр.Нова Загора.
10
В исковата молба се посочва, че въпреки, че установената имотна граница между двата
имота да била права линия, без отклонения, две от помещенията на ответниците били
ситуирани с около половин метър в имота на ищците, т.е точно имало навлизане на част от
жилищната сграда на ответниците в имота на ищците и се иска определянето й, както и да
се задължат ответниците да преместят зидовете на помещенията си, от което следва, че е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.109а от ЗС.
Ответниците представят писмен отговор по предявения срещу тях иск, с който се
посочва, че считат предявения иск за неоснователен и недоказан.
В тежест на страните бе да докажат твърденията си.
От представеното заключение на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, като
независимо и компетентно, обсъдено обстойно с инж.Р.М. в съдебно заседание, в което и
страните са го приели, се извежда следното:
От направените измервания извън двете сгради (по разделителните огради и стени) се
наблюдавала допустима разлика в координатите съгласно чл.18, ал.4 на Наредба № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, а в чл.18 се определяла точността на кадастралната карта в два
аспекта: грешката в абсолютното положение на подробна точка и грешката в разстоянието
между две подробни точки, чиито съответни допустими стойности за урбанизирани
територии по-малки или равни на 30 cm и по-малки или равни на 20 cm, а за точки от
нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на допълващото
застрояване по-малки или равни на 60 cm и по-малки или равни на 40 сm.
И тъй като от направените измервания и получените резултати се установявало, че
максималната разлика била равна на 0.17m, от това следвало, че съществуващата граница в
дворното пространство (извън жилищните сгради) между двата имота - 51809.503.3104 и
51809.503.3105 била коректно отразена на кадастралната карта.
Границата между имотите, съгласно кадастралната карта и предхождащия я
кадастрален план, преминава в права линия, като навлизала от юг между двете жилищни
сгради, а впоследствие сграда 51809.503.3104.1 прави чупка на разстояние 7,27м от
югоизточния й ъгъл и навлиза в имот 51809.503.3105 и в сграда 51809.503.3105.1.
От полученото копие на регулационния план от Община Нова Загора, вещото лице е
установило, че граница по регулация между двата имота няма и за тях е отредено едно общо
УПИ IV 3104, 3105 в кв.134.
Фактическата граница на мястото между сгради с идентификатори 51809.503.3104.1 и
51809.503.3105.1 минава на север по имотната граница, като от югоизточния ъгъл на сграда
51809.503.3104.1, навлиза на разстояние 7,27 м, където прави чупка под ъгъм 122° с дължина
на отсечката 1,41м към сграда 51809.503.3105.1, след което прави втора чупка и с дължина
от 3,24 м продължава успоредно на западните и източните външни зидове на двете сгради до
северния край на сградата.
Инж.М. е уточнил, че съгласно скиците, които са представени и няма план по който
11
тази граница да е очертана, това е границата измерена на място и единственото, което е
видял е, че има чупка подобна в архитектурните документи, дадени му от ответниците, като
в кадастралния план и регулационния план одобрен през 1991 г. няма такава граница и в
кадастралната карта - също.От представените архитектурни чертежи от ответниците е
видно, че границата на сграда 51809.503.3104.1 не е в права линия, съгласно границата
между поземлените имоти, а съществува вътрешна чупка между сградите.От извършените
измервания с рулетка е установено навлизане на сграда 51809.503.3104.1 в имот с идент.
51809.503.3105 с ширина 1,22м, дължина 3,24м и косо разстояние 1.41м, а площта на
навлизане е 4,38 кв.м, което е едно и също (съвпада) и на двата етажа на сградата.
Съгласно кадастралната карта се установява, че сграда 51809.503.3104.1 навлиза със
същата площ в сграда 51809.503.3105.1. Помещенията, които навлизат в сградата,
представлявали бани с тоалетни.
Относно това дали старата жилищна сграда, построена в парцел, респективно сграда
построена в парцел I - 1585 в кв.24 по плана на Нова Загора, бивша собственост на Ж. и
Д.С., предмет на делба по гр.д.№ 6/1970 г. по описа на НЗРС, е била законно построена в
имота, вещото лице е заключило, че видно от приложените копия на регулационните
планове на гр.Нова Загора, старата сграда (51809.503.3105.1) е съществувала в плана на
града, одобрен към 1964 г., а след това е било издадено разрешение за строеж № 14 от 1970
г., Удостоверение за търпимост № 406 от 13.09.2007 г. и удостоверение № 37 от 23.10.2007
г. за самостоятелност на пристроената част, издадени от гл.архитект на Община Нова
Загора.Сградата, която попада в старата сграда, фактически попада и в новата сграда, две
стаи от нея, както са описани по разрешението за строеж, уверение за самостоятелност на
обектите, издадени от главния архитект на Община Нова Загора са описани, че две стаи се
предават към пристроената част, т.е този идентификатор, който е по кадастралната карта, не
включва цялата площ на старата сграда и дефакто, че старата сграда попада и в двете сгради
с идентификатор 3105.1 и 3104.1, съответно тази на ищците и тази на ответниците. Две стаи
от тази сграда попадат в 3105, както и че чупката се вижда в архитектурните документи на
пристрояването, което е към съществуващата стара сграда, т.е на база разрешението за
пристрояване, издадено на база архитектурни проекти, което съществува положението на
старата сграда плюс пристрояването към него, така се обособяват новите части.
На база изложеното, § 127 от преходни и заключителни разпоредби на ЗУТ и факта, че
за сграда с идентификатор 51809.503.3105.1 не са намерени строителни документи, освен
тези за пристрояването, вещото лице сочи и следва да се приеме, че сградата към момента е
в условия на търпимост.
Относно това как технически и въз основа на каква процедура, неподеляемият
недвижим имот I - 1585 в кв.24 по плана на Нова Загора е получил два отделни
идентификатора при приемане на кадастралната карта, респективно как е определена
границата между двата идентификатора, се установи, че кадастралната карта и
кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които са описани в чл.41 от
Закона за кадастъра и имотния регистър, а като част от тези данни, правоспособното лице по
12
геодезия, изработващо кадастралната карта е извършило геодезически измервания на
съществуващите на терен огради и сгради, като са използвани действащите към този момент
кадастрални и регулационни планове и документи за собственост, които са предоставили
заинтересованите лица.
При разглеждане на действащите планове одобрени към 1991 г. за гр.Нова Загора,
използвани за изработване на кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-
56/31.08.2010 г. и съществуващи и заснети на място огради и стени били констатирани
наличието на два имота с планоснимачни номера 3104 и 3105, за които било отредено УПИ
IV 3104, 3105 в кв.134. По тази причина били отредени за всеки от имотите отделни
идентификатори съответно 51809.503.3104 и 5809.503.3105.
От дадените в съдебно заседание показания на свидетелите се потвърждават
фактическата обстановка и местоположение на зидовете на сградите, посочени и измерени
на място и от вещото лице, относно твърдяното от страните местоположение на сградите,
включително като зидове на линията между имотите и се установява, че то е такова още от
времето на построяването им, като последно такова е имало през 1970 г.
Съдът намира, че жилищната сграда на ответниците, респ. двете процесни помещения
на първи и втори жилищни етажи са били построени законно, след изготвяне на цялата
необходима за това строителна документация, в това число след издаване на строителни
разрешения, строителна линия и необходимите съгласия на предишните собственици на
съседния имот - сега собственост на ищците, както и учредената в тяхна полза суперфиция
от другия собственик на дворното място тогава - Д.М.С..
От приложените писмени доказателства е видно, че предишният собственик на
ищцовият имот - Д.М.С. в изрична декларация от 21.04.1971 г. е декларирал пред всички
съдебни, административни, финансови и технически власти в страната, че източната стена
разделяща неговата къща, която бил получил в резултат на делбата от 19.02.1970 г., с новата
къща, построена от родителите на ответниците - Й. и С. Г.и, е собственост на тях двамата,
построена изцяло с техни средства и труд.
От Удостоверение № 37/23.10.2007 г., издадено от Община Нова Загора се установява,
че че след построяване на пристройката, за жилищната сграда на родителите на ответниците,
в УПИ № IV-3104, 3105, в кв.134 гр.Нова Загора има стара двуетажна сграда и нова
двуетажна сграда /пристройка/, изградена по утвърден проект от 1970 г., съгласно който и
въз основа на проверка на място служители на общината са установили следното: една стая
от старата къща на първи етаж и една стая от старата къща на втори етаж /процесните/ са
присъединени към новата жилищна сграда, която е пристроена и че с тези две стаи новата
двуетажна жилищна сграда представлявала самостоятелно обособено жилище, по смисъла
на чл.40, ал.1 от ЗУТ.
От Удостоверение № 406/13.09.2007 г., издадено от Община Нова Загора се установява,
че двуетажната жилищна сграда, построена в имота на ответниците пл.№ 3104, във вида й
след построяването, представлява търпим строеж, по смисъла на пар.16, ал.1 от ЗУТ.
13
Изложеното фактическо положение, касаещо двете процесни помещения на ответниците не
се е променило през годините, считано от 1970 г., когато техният дядо и наследодател
Ж.М.С. е станал едноличен техен собственик. Последният е придобил собствеността върху
тези помещения на валидно правно основание и на също такова валидно правно основание
тези помещения са тяхна собственост, считано от 05.12.2007 г., когато с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **********, ответниците са придобили собствеността върху
имота от родителите си.
Съдът счита, че предвид приетите факти и изложените в тях обстоятелства, може да се
наложи извода, че процесните помещения са законни, търпими и ответниците са техни
собственици, включително и на основание придобивна давност, на която изрично се
позовават, тъй като владеят и ползват процесните помещения трайно, явно и
необезпокоявано от никого до момента на завеждане на настоящото дело, на валидно правно
основание.
От Декларацията на л.25 по делото е видно, че Д.М.С. е декларирал пред всички
съдебни, административни, финансови и технически власти в Нова Загора и страната, че
след извършената между него и брат му делба, е дал нот.акт за суперфиция на С. и Й. Г.и, по
силата на който те изградили новата част от къщата, както и че източната стена разделяща
неговата къща, която е получил в резултат на делбата, с новата къща, построена от
съпрузите – приематели на суперфицията е изградена изцяло с техни труд и средства,
поради което признава, че тази стена разделяща неговата стара от тяхната нова къща е
собственост на двамата и е построена в тяхното място – на съпрузите.
Декларирал е също и че нито той, нито правоприемниците му или купувачи на имота
имат право да ползват тази тази тяхна стена за надстрояване и каквито и да било нужди без
разрешението на двамата съпрузи – изключителни собственици на тази стена и се е
задължил да стори всичко необходимо водата от неговата къща, да не се стича и поврежда
посочената тяхна стена, разделяща къщите.
Тази декларация няма обвързваща сила по отношение на сегашните собственици на
процесния имот, но доказва, че стените /зидовете/ на сградата са на същото си
местоположение, каквото е то и след придобиването им от настоящите им собственици, за
което всъщност се претендира да бъде променено в петитума на исковата молба, поради
което съдът го намира за неоснователно.
С оглед посочените в исковата молба и отговора обстоятелства, както и представените
по делото писмени и гласни доказателства и приобщената по делото съдебна инженерно-
техническа експертиза, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
В потвърждение на тезата на настоящия съд е Решение/и много други/ № 1022 от
17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 552/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.П. .То гласи,че
на основание чл. 109а ЗС може да се иска установяване на граница само на неурегулирани и
незаснети с кадастралната карта недвижими имоти. При кадастрално заснемане след
14
одобряване на кадастралната карта е приложим специалният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Този
иск има за предмет установяване на пространствения обхват на правото на собственост
върху имоти, заснети на кадастралната карта при допусната грешка, състояща се в
неправилно заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на
картата...Практиката на ВКС по тези казуси е константна и еднопосочна.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат заплатени
от ищцовата страна в полза на ответната страна,направените от последната съдебно-
деловодни разноски в размер на 1200.00 лв., от които 1000.00 лв. – адвокатски хонорар и
200.00 лв. – депозит за вещо лице.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от А.Г.К. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
********* и Г. Д. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *********, против Х.Й.Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: *********** и Е.Й.Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
***********, ИСК с правно основание чл.109а от ЗС във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК ЗА
ОПРЕДЕЛЯНЕ ТОЧНАТА ГРАНИЦА между Поземлен имот с идентификатор №
51809.503.3105 - собственост на ищците и Поземлен имот с идентификатор №
51809.503.3104 - собственост на ответниците, така и между жилищна сграда с
идентификатор № 51809.503.3105.1 - собственост на ищците и жилищна сграда с
идентификатор № 51809.503.3104.1 - собственост на ответниците, и
ЗАДЪЛЖАВАНЕ/ОСЪЖДАНЕ на ответниците да преместят зидовете на помещенията си,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Г.К. с ЕГН ********** и Г. Д. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
НА Х.Й.Г. с ЕГН ********** и Е.Й.Г. с ЕГН **********, направените по делото
РАЗНОСКИ в размер на 1200.00 лв. /хиляда двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
15