Р Е Ш Е Н И Е №129
гр.
Бургас, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 561 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по по искова
молба от С.А.Б., ЕГН ********** и Е.И.Р.-Б., ЕГН**********, и двамата с адрес
гр. Свети Влас, ул. „Св Св. Кирил и Методий“№34, с
която са предявили против Д.Е.С., ЕГН**********,***,
искове за приемане за установено, че ищците са собственици на трети и четвърти
/жилищен и тавански етажи/, всеки от които със застроена площ от 119кв.м.,
представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.501.266.2 по КККР на гр. Св. Влас -
жилище с вход от север /откъм улица/ в сграда, с адрес гр. Свети Влас, община
Несебър, ул. „Св Св. Кирил и Методий“№34, изградена в
държавно дворно място от 800 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор 11538.501.266 по КККР на гр. Св. Влас и осъждането на ответницата
да предаде владението на ищците върху описаните по-горе имоти.
Ищците
твърдят, че по силата на типов договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 26.11.1971г. и одобрен архитектурен проект на 23.07.1971г. от ОбНС-Несебър, е била построена двуетажна сграда-близнак от
първия ищец и трето неучастващо в спора лице И.М.К.. Посочват, че по силата на
договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот от 20.05.1992г., вписан и заверен в РС-Несебър под №51, том I, вх.рег.№207 и сключен между суперфициарните
собственици, С.А.Б. е придобил в реален дял два етажа от западния близнак, за
което се е снабдил с констативен нотариален акт№77 по нот.дело№241/1992г.
на РС-Несебър. Поддържат, че въз основа на одобрен архитектурен проект от
05.06.1989г. на ОбНС-Несебър и издадено разрешение за строеж№32 от
08.09.1989г. от ОбНС –Несебър от ищеца Стоичков Б. по
време на брака с ищцата Е.Р.-Б., е надстроен трети и четвърти /тавански/ жилищен етаж, с обща РЗП 238кв.м., обособени
като едно самостоятелно жилище. Процесният
самостоятелен обект, състоящ се от трети и четвърти жилищен етаж, както и първи
и втори жилищен етаж, имащи също характер на самостоятелно жилище, заявяват при
условията на евентуалност, че са влядяли в
продължение на 10 години спокойно, необезпокоявано и непрекъснато по време на
брака си. Твърдят, че ответницата е закупила с постановление за възлагане по
изпълнително дело№273/2009г. на ЧСИ Росица Стоянова, с район на действие БОС,
първи и втори жилищен етаж от жилищната сграда-западен близнак, които владее от
24.11.2017г. Според ищците без правно основание ответницата, считано от
12.04.2018г. е установила фактическа власт
и ползва трети и четвърти жилищен етаж, като се е снабдила с констативен
нотариален акт №82 по нотариално дело 64/2018г. за цялата сграда. Молят да бъде
установено правото им на собственост спрямо ответната страна върху процесните трити и четвърти жилищен етаж и тя да бъде
осъдена да предаде владението им на ищците. Предявяват искане за отмяна на
издадения в полза на ответницата Д.С. констативен нотариален акт №82 по нот.
дело 64/2018г. в частта, в която е призната за собственик на спорните имоти.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
По делото в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответницата, с който счита, че исковата молба е нередовна
предвид липсата на данъчна оценка. Намира, че констативният нотариален акт сам
по себе си не е основание да се признае правото на собственост върху недвижимия
имот, но в конкретния случай в нотариалното производство е било представено
постановление за възлагане, легитимиращо ответницата като собственик на цялата
сграда. Оспорва предявените искове като неоснователни, като счита, че е
придобила собствеността върху цялата сграда на основание постановлението за
възлагане. Посочва, че ищцата Е.Р. и нейната дъщеря са обжалвали възлагането,
но жалбите им срещу действията на ЧСИ са оставени без уважение по в. гр. д. №1040/2018г.
на БОС , поради което счита, че въпросът относно собствеността е разрешен със
сила на присъдено нещо и не може да се пререшава.
Възражението на ответната страна за нередовност на
исковата молба е неоснователно, като по делото е представено удостоверение за
данъчна оценка. Неоснователно е и възражението, че въпросът относно правото на
собственост е разрешен със сила на присъдено нещо. Не се ползва със сила на
присъдено нещо по отношение на изпълняемото право решението на окръжния съд в
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, като освен
това в случая видно от извършената от съда служебна справка по в.гр.д.№1040/2018г. на БОС, жалбите са били оставени без разглеждане като
процесуално недопустими.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността.
По делото е представен типов договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 26.11.1971г., по силата на който Градски общински
народен съвет-гр. Несебър е учредил на ищеца С.Б., както и на И.К.право на
строеж върху държавно урегулирано място в кв.22, парцел I от 520 кв.м. по прана на Св. Влас за построяването на жилищна сграда.
Не е спорно по делото, че така учреденото право на строеж
е било реализирано съгласно изготвен архитектурен работен проект, одобрен на
23.07.1971г. от Окръжен народен съвет- гр. Бургас, като е била изградена
двуетажна жилищна сграда-източен и западен близнак.
Видно от приложения договор за договор за доброволна
делба от 20.05.1992г. С.Б. е придобил в дял и станал собственик на западен
близнак със застроена площ от 119 кв.м.
С посочения договор за доброволна делба ищецът се е легитимирал в нотариалното
производство и се е снабдил с констативен нотариален акт № 77 от 20.05.1992г.
по нотариално дело№241 по описа на РС-Несебър за 1992г. за западен близнак, със
застроена площ 119 кв.м. и обща РЗП 238
кв.м., включващ първи и втори жилищен етаж.
Въз основа на конструктивен и архитектурни проекти от
1989г. за надстройка и преустройство, както и издадено разрешение за строеж №32
от 08.09.1989г. от ОбНС –Несебър от ищеца Стоичков Б.
по време на брака му с ищцата Е.Р.-Б. са били надстроени трети и четвърти
/тавански/ жилищен етаж, с обща РЗП
238кв.м.
Ответницата чрез
процесуалния си представител в с.з. от 12.06.2020г. заявява, че не оспорва, че
ищците са придобили при описаната по-горе фактическа обстановка правото на
собственост върху процесните трети и четвърти етаж от
сградата преди постановлението за възлагане по изпълнително дело №273/2009г. на ЧСИ Росица Стоянова. Предвид това съдът намира за предметно да обсъжда
събраните по делото гласни доказателства във връзка с доказване правото на
собственост на ищците преди публичната продан.
Установява се по делото от постъпилите
писмени доказателства от архива на Банка ДСК ЕАД, че на 19.12.2007г. ищецът С.Б.
е сключил с банка ДСК ЕАД договор за ипотечен кредит в размер на 400 000 лева,
като съгласно чл.8 от договора кредитът е обезпечен с учредена от
кредитополучателя в полза на банката договорна ипотека върху четириетажната
масивна жилищна сграда. По кредитното досие е била възложена от банката и
изготвена оценка от външна оценителска фирма, с която е определена пазарна цена
на цялата сграда, в това число на трети и на тавански етаж, в общ размер на
494 745 лева. Неоснователно е възражението на процесуалните представители
на ищците, че посочените писмени доказателства са преклудирани,
тъй като с доклада на делото съдът, въпреки, че е разпределил доказателствената
тежест на страните, не е указал на ответницата, че не сочи доказателства във
връзка с твърденията си за придобиване на спорните имоти.
С представения нотариален
акт №63 от 20.12.2007г. по нотариално дело №3684/2007г. С.Б. като собственик,
кредитополучател и ипотекарен длъжник и Е.Р. като собственик и ипотекарен длъжник, за
обезпечаване на кредита са учредила в полза на банка ДСК ЕАД ипотека върху
сграда с идентификатор №11538.501.266.2 по КККР на гр. Свети Влас, описана в
нотариалния акт като еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, а според нотариален акт № 77 от 20.05.1992г. по нотариално дело№241 по описа на
РС-Несебър за 1992г. западен близнак от двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 119 кв.м.
Договорната ипотека е двустранен договор, с който ипотекарният длъжник се задължава спрямо
кредитора да отговаря със собствен недвижим имот за изпълнението. Касае се за
реално обезпечение, което има акцесорен характер, поради което при неясности, пораждащи нужда
от тълкуване на ипотечния договор, той следва да се тълкува заедно с договора
за кредит, уреждащ главното задължение и обезпеченията на дълга. Следователно
обемът на предоставеното реално обезпечение се намира в генетична и функционална зависимост от уговорките между страните в договора за кредит, в това
число, че договорната ипотека се
учредява върху четириетажната масивна жилищна сграда. По изложените съображения съдът не споделя доводите на процесуалните
представители на ищеца, че ръководещо следва да е описанието на имота в
нотариалния акт за учредяване на ипотеката, като приема, че предмет на
ипотечното право са и процесните трети и четвърти
/тавански/ жилищни етажи от сградата.
От ищците с исковата молба е ангажирано постановление за
възлагане от 03.10.2017г. по изпълнително дело № 20097060400273 по описа на ЧСИ
Росица Стоянова, с район на действие БОС, с което на ответницата Д.С., на основание чл.496 ГПК е
възложен следния недвижим имот – сграда с идентификатор № 11538.501.266.2 по КК
на гр.Свети Влас, с адрес на сградата гр.Свети Влас, ул.“Кирил и Методий“ № 34,
със застроена площ от 110 кв.м., която е разположена в поземлен имот с
идентификатор № 11538.501.266, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, а съгласно нотариален акт за договорна ипотека представлява
западния близнак от двуетажна жилищна сграда, изградена в държавно дворно място,
съставляващо УПИ VII-163, кв.23 по плана на с. Свети
Влас, който представлява самостоятелно жилище със застроена площ от 119 кв.м. Постановлението
за възлагане не
е обжалвано от ищците на предвидените в закона
основания, като същото се е стабилизирало и е влязло в законна сила.
Съгласно практиката на касационната инстанция, възприета в решение №34/14.05.2018 по дело №1414/2017 на ВКС, ГК, II г.о., възлагането на имота с постановлението по чл. 496 ГПК
е завършващият акт, пораждащ правото на собственост на купувача. При несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане, има неяснота относно обема на придобитото от купувача право на собственост, тази неяснота подлежи на разрешаване чрез тълкуване волята на страните и на съдебния изпълнител, като това тълкуване се извършва с оглед на всички изявления, осъществили се в хода на производството по издаване на постановлението за възлагане. При
горните мотиви предявените ревандикационни искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.