Р Е Ш Е Н И Е
№1627
05.09.2019 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7166/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „Икос Доми-69“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „П***“ № **, ет. **, ап. 9** представлявано от
**** С.Д.Д.против Наказателно
постановление № 16-002240/30.10.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч.– директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се
навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. В условията
на евентуалност пледира за квалифициране на деянието като маловажен случай, а
ако и този довод не бъде приет от съда, за изменение на НП и намаляване на
размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата
страна се представлява в съдебно заседание от началник отдел „АИПО“ в Дирекция
„ИТ-Пловдив“ Н.К., която пледира наказателното постановление да е
законосъобразно и правилно, моли то да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Икос Доми-69“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с
надлежна процесуална легитимация. Жалбата е подадена е подадена на 05.11.2018
г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
На 16.04.2018 г. с протокол за извършена проверка изх.
№ ПР1811846/16.04.2018 г. било дадено предписание до жалбоподателя „Икос
Доми-69“ ЕООД да се обезопаси стълбището на новостроящата се сграда с горно и
средно перило за ръцете и бордова дъска за краката съгласно изискванията на чл.
61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ при извършване
на СМР със срок за изпълнение до 19.04.2018 г. Препис от протокола бил връчен
на управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД на 17.04.2018 г., за което той положил
подписа си.
На 15.09.2018 г. свидетелите Б.С.К. и Н. И. Б. –
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, извършили проверка на
строителен обект, находящ се в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав“ и
ул. „В. Левски“, с изпълнител на строителни и монтажни работи жалбоподателят
„Икос Доми-69“ ЕООД. На обекта свидетелите установили работници на „Икос
Доми-69“ ЕООД, които извършвали строителни работи. Свидетелите К. и Б. видели,
че на стълбището на строящата се сграда не били поставени горно и средно перило
за ръцете и бордова дъска за краката. Те оставили на работниците призовки до
управителя на дружеството-жалбоподател за явяване в сградата на Дирекция
„ИТ“-Пловдив, тъй като на място не установили нито технически ръководител, нито
друг представител на „Икос Доми-69“ ЕООД.
На 26.09.2018 г. С.Д.Д.– управител на
дружеството-жалбоподател, се явил по оставените призовки в Дирекция „Инспекция
по труда“-Пловдив. В присъствието на свидетелите К. и Б. Д. обяснил, че
предписанието за обезопасяване на стълбището не било изпълнено, тъй като
инвеститорът нямало в последствие да му заплати сторените за това разходи. На
същата дата - 26.09.2018 г., свид. К. съставила в присъствието на свид. Б. и на
управителя Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №
16-002240 против жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД. Препис от акта бил връчен
на управителя на дружеството-жалбоподател.
Въз основа
на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б.С.К.. От тях
се установява фактът на извършената проверка съвместно със свид. Б. на процесния
обект, на който полагали труд работници на жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД.
Установява се още, че по цялото стълбище, за обезопасяването на което е било
дадено предписание с т. 3 от протокола за проверка от 16.04.2018 г., не са били
поставени горно и средно перило за ръцете и бордова дъска за краката.
Свидетелката пояснява и че в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив не е
получавано писмено уведомяване от страна на дружеството-жалбоподател за
изпълнение на предписанието. Изяснява се и че при явяването на управителя на
„Икос Доми-69“ ЕООД по оставената от контролните органи призовка, той е заявил
пред свид. К., че предписанието не било изпълнено, защото разходите за неговото
изпълнение нямало да му бъдат възстановени от страна на инвеститора. Съдът
намира показанията на свид. К. за подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприела като очевидец в хода на извършената проверка. Не се установяват
никакви основания, по които свидетелката да се счита за предубедена или
заинтересована, като в показанията си тя възпроизвежда обстоятелства, които са
й станали известни при изпълнение на служебните си задължения. Освен това
показанията на свид. К. изцяло кореспондират и с тези на свид. Н. И. Б., които
служат за тяхната проверка. От своя страна показанията на Б. също бяха
проверени чрез постъпилия по делото протокол от открито съдебно заседание от
04.12.2018 г. по АНД № 7167/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, който
служи като доказателство за факта на извършения разпит на свид. Б. по
посоченото АН дело. Категорично се обориха твърдените от жалбоподателя
противоречия в показанията на свид. Б., което затвърждава извода, че същият
правдиво възпроизвежда известните му по делото обстоятелства. От показанията на
свид. Б., депозирани пред настоящия съдебен състав, се установяват датата и
мястото на извършената проверка, констатираните обстоятелства при проверката,
сред които включително и липсата на поставени парапети на стълбището на сградата.
Изяснява се, че на място са се намирали работници само на
дружеството-жалбоподател, които са извършвали зидане на тераси. Свидетелят
посочва, че не се е извършвало монтиране на дограма, нито такава е била
складирана на видно място в обекта. От показанията на свид. Б. също се
установява при явяването на управителя на дружеството-жалбоподател в сградата
на Дирекция „ИТ“-Пловдив последният да е казал, че предписанието за
обезопасяване на стълбището не било изпълнено, тъй като разходите нямало да му
бъдат възстановени от инвеститора, както и да е нямал възражения срещу
съставения АУАН, което изцяло кореспондира с показанията на свид. К..
От протокол за извършена проверка с изх. №
ПР1811846/16.04.2018 г. се установява, че на жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД
е дадено предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да се обезопаси
стълбището на новостроящата се сграда с горно и средно перило за ръцете и
бордова дъска за краката съгласно изискванията на чл. 61 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР. Установява
се още, че определеният срок за изпълнение на предписанието е бил до 19.04.2018
г., както и че изрично е указано на жалбоподателя да уведоми писмено органите
на Дирекция „ИТ“ - Пловдив за изпълнението на предписанията. Изяснява се, че
протоколът е получен и подписан от управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД на
17.04.2018 г.
От писмо с вх. № 33806/23.05.2019 г. от С.Д.– *** на
„Икос Доми-69“ ЕООД (лист 59 от делото), се изяснява, че
дружеството-жалбоподател не поддържа изходящ регистър за кореспонденцията си.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбите на чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ бр. 6 от 21.01.2014 г.).
Представената от жалбоподателя Заповед № 14/17.04.2018
г. (лист 21 от делото) не доказва предписанието да е било изпълнено. От нея се
установява единствено да е било възложено на свид. З.М.Д. обезопасяване на
стълбището на строящата се сграда. Заповедта обаче не доказва това да е било
реално сторено. Самата заповед няма достоверна дата и не обвързва съда относно
посочената в нея дата на издаване. Същевременно видно е, че заповедта е
издадена под конкретен номер и от определена дата - № 14 от 17.04.2018 г. В
приложеното на лист 59 от делото писмо от управителя на „Икос Доми-69“ ЕООД
обаче се твърди жалбоподателят да не поддържал изходящ регистър на
кореспонденцията си и на издаваните актове. Очевидно или посоченото в писмото
не отговаря на обективната действителност, но регистърът не е представен пред
съда, за да се провери точната дата, на която е издадена заповедта или
последната е антидатирана. Крайно неправдоподобно, доведено дори до абсурд,
звучат показанията на свид. Д., че за възлагането на изпълнението на процесното
предписание, за което жалбоподателят е имал срок от два календарни дни, е била
издадена нарочна писмена заповед, но след това за периода от месец април до
месец септември така и не е било обективирано отново в документ самото
изпълнение на предписанието. Нещо повече – с протокола за проверка
жалбоподателят изрично е задължен да уведоми писмено Дирекция „ИТ“-Пловдив за
изпълнението на предписанието, но и това не е сторено. Д. твърди, че тя на свой
ред устно възложила на работниците да обезопасят стълбището, а след като това
било изпълнено, отново устно тя уведомила управителя. Твърденията на свид. Д.
да било изпълнено предписанието са категорично оборени по делото, поради което
и съдът не им дава вяра. От показанията на свидетелите К. и Б. се установи, че
управителят на дружеството-жалбоподател изрично е признал предписанието да не е
било изпълнено, както и е посочил съответна за това причина. Неясно остава защо
ще прави това, ако предписанието всъщност е било изпълнено. Нито посочената
заповед № 14/17.04.2018 г., нито находящите се на лист 34 от делото
приемо-предавателен протокол и на лист 35 уведомление за временно отстранени
парапети са били представени в хода на проверката. Никой от тези документи няма
достоверна дата, а и двете дружества – „Икос Доми-69“ ЕООД и „Луксъри Ливинг“
ЕООД, отказаха да представят пред съда изходящ регистър, от който да се
установи реалната дата на издаване на документите. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че се касае за нарочно съставени документи
след издаването на НП. На същите не се дава вяра и съдът ги изключи от
доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка не се дава вяра и на
показанията на свид. Д.. Същата се намира в икономическа зависимост от жалбоподателя,
тъй като се установи да е служител на „Икос Доми-69“ ЕООД. Това обстоятелство
не я дискредитира автоматично като свидетел, но изисква да се подхожда със
завишено внимание при оценката на нейните показания. В случая съдът намира, че
свид. Д. е заинтересована и предубедена не единствено поради това, че е
служител на дружеството-жалбоподател, а тъй като твърденията й процесното
предписание да е било изпълнено, бяха оборени по делото. Показанията на свид.
В.К.Г. се кредитират единствено в частта, в която свидетелят твърди да е
управител на дружеството „Луксъри Ливинг“ ЕООД, както и да е извършвал
строителна дейност чрез това дружество на процесния обект. Основателно обаче се
възразява от въззиваемата страна срещу достоверността на неговите възприятия,
след като Г. дори не знае кой е управител на „Икос Доми-69“ ЕООД, като погрешно
посочва, че това била свид. З.Д.. Неясно остава и след като Г. е комуникирал
единствено със свид. Д. дали действителният управител на „Икос Доми-69“ ЕООД
въобще е посещавал обекта. Оборени са и твърденията на Г. към датата на
проверката да е била поставяна дограма в строящата се сграда, като свид. Б.
изясни, че на място не е установена разположена дограма, както и че работниците
са извършвали съвсем друг вид дейност – зидане на тераси, въпреки че
изискуемите ограждения за работа на височина не са били налични. По тези
съображения показанията на свид. В.Г. не бяха кредитирани от съда в посочените
части. Последният също не се явява незаинтересован свидетел, доколкото се установява
да е бизнес партньор на жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е
за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на
установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Неоснователно е възражението
административнонаказателното производство да е било съществено опорочено при
съставянето на АУАН поради липсата на поне двама свидетели. В случая актът е
бил подписан от свидетел очевидец, който е присъствал при установяване на
нарушението, поради което не е било необходимо осигуряването на други двама свидетели
по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Това, че свидетелят по акта, който е присъствал, е един,
не води до необходимост от осигуряване на поне още един, за да станат те двама.
Използваният термин „свидетели“ не се свързва непременно с изискването те да са
повече от един, а когато това е търсено от законодателя, то той го сочи изрично
(така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по
к.а.н.д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив). Дори и да се
приеме, че е налице нередовност на акта, то тя не се приравнява автоматично на
съществено процесуално нарушение. В случая свидетелят по акта е бил и очевидец,
присъствал е при установяване на нарушението, като непосредствено е възприел
обстоятелствата по неговото извършване, което съставлява достатъчна гаранция за
установяване на обективната истина. Следователно правото на защита на
жалбоподателя не е било ограничено по никакъв начин, нито е нарушен редът за
установяване на нарушението и неговото наказване, а възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение е неоснователно. В този смисъл е и трайната
съдебна практика (така Решение № 288 от
17.02.2015 г. по к.а.н.д. № 3411/2014 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 245 от 13.02.2015 г. по к.а.н.д. №
3059/2014 г. на Административен съд – Пловдив).
Не се споделя възражението АУАН и НП да не са издадени
от надлежно оправомощени лица, като съдът вече изложи изводите си относно
компетентността на тези лица при доказателствения си анализ. Възражението се
явява оборено от Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Неоснователни са и възраженията в АУАН и в НП да било
направено недопустимо препращане към съдържанието на протокола за проверка от
16.04.2018 г. И в двата административни акта е възпроизведено изцяло
съдържанието на предписанието, което е прието да не е било изпълнено, както и е
посочен протоколът, в който то е било обективирано. Следователно неотговарящи
на обективната действителност са твърденията за препращане към протокола за
проверка, а възражението е неоснователно. Все в тази връзка неоснователно е и
възражението да липсвало надлежно описание на нарушението. Възраженията в
жалбата по начина, по който са формулирани, биха могли да послужат за обжалване
на което и да е наказателно постановление. Видно е, че те са направени
единствено с цел да предизвикат обжалване пред съд на процесното НП. Същите са
лишени от всякаква конкретика. Никъде жалбоподателят не посочва кой конкретен
елемент от състава на нарушението твърди да не е бил обхванат от направеното
описание. Независимо от това съдът служебно дължи проверка за това дали е
спазена процедурата при съставянето на АУАН и издаването на НП и дали те
отговарят на изискванията към задължителното си съдържание. При тази си дейност
настоящият съдебен състав намира, че съществени процесуални нарушения не са
допуснати, като в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя,
респ. в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни
елементи от състава нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Неясно
е какво точно обстоятелство не е разбрал жалбоподателят и какво затруднение е
създало това пред упражняване правото му на защита. В наказателното
постановление ясно и непротиворечиво са описани датата и мястото на деянието,
съдържанието на предписанието и конкретното поведение на жалбоподателя, с което
е прието да е било извършено нарушението. Всякакви други обстоятелства биха
могли да бъдат установявани и в хода на съдебното следствие, тъй като районният
съд е инстанция и по фактите, но неописването на несъставомерни обстоятелства
не е съществено процесуално нарушение. Нарушението е надлежно описано с
посочване на конкретните факти, подведени под състава на съответното
административно нарушение, с което правото на защита на жалбоподателя не е било
ограничено.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира следното:
С обжалваното НП жалбоподателят е бил санкциониран за
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Същият гласи, че който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500
до 10 000 лева. По делото се доказа по категоричен начин спрямо жалбоподателя
„Икос Доми-69“ ЕООД да е било отправено предписание с протокола за проверка от
16.04.2018 г. Интересуващо настоящото производство е предписанието по т. 3 от
протокола. То попада в хипотезата на чл. 415, ал. 1 КТ, поради което се ползва
с признатия му от закона задължителен характер. Това е така, защото
предписанието изхожда от контролен орган, а с оглед на своето съдържание се
установява и че то е било насочено към спазването на трудовото законодателство
и по-конкретно на правилото по чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. В протокола също е отбелязано, че предписанието
се издава на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, регламентиращ правомощието на контролните
органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на
работодателите. По делото се изяснява и че срокът за изпълнение на
предписанието е бил до 19.04.2018 г., както и че жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за издаденото предписание чрез връчване на препис от протокола срещу
подпис и преди изтичането на срока за неговото изпълнение.
На следващо място по делото се установиха датата и
мястото на извършената проверка – на 15.09.2018 г. на строителен обект, находящ
се в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав“ и ул. „В. Левски“. Правилно
датата на извършване на нарушението е отнесена към датата на проверката. С
изтичването на срока за изпълнение на предписанието настъпва едно непрекъснато
траещо състояние на нарушаване на установения ред на държавно управление.
Налице е продължено нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато
(продължено) във времето, докато се поддържа неправомерното състояние. Поради
това и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от момента на
констатиране на извършеното нарушение. В случая нарушението е било
осъществявано от жалбоподателя и към момента на намесата на контролните органи
при извършената проверка, поради което правилно е определена датата на неговото
извършване.
Установи се по делото от показанията на свид. К., че
контролните органи не са били уведомявани писмено от страна на жалбоподателя за
това предписанието под т. 3 от протокола за проверка да е било изпълнено. Това
обстоятелство не е и спорно между страните. Сам по себе си този факт е важна
индиция за това, че предписанието така и не е било изпълнено от жалбоподателя
до датата на проверката. От показанията на свидетелите очевидци К. и Б. се
установи и че по време на проверката на стълбището на строящата се сграда не са
били поставени горно и средно перило за ръцете и бордова дъска за краката, нито
каквито и да е други еквивалентни парапети. Именно чрез това бездействие е
осъществено изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ. Същото е
формално и от обективна страна е довършено със самия факт на неизпълнение на
задължителното предписание, без необходимост от настъпването на вредоносен
резултат. Правилно е определен и субектът на административното нарушение от
страна на административнонаказващия орган, като задължението за изпълнение на
предписанието е тежало върху жалбоподателя „Икос Доми-69“ ЕООД, поради което
той се явява автор на деянието. Тъй като с наказателното постановление е
ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, то в настоящото
производство не подлежи на изследване въпросът за вината. Наведените от
жалбоподателя възражения за неправилно установена фактическа обстановка и за
срочно изпълнение на процесното предписание бяха намерени за неоснователни от
съда. Настоящият състав не кредитира представените от жалбоподателя
доказателства по изложените при доказателствения си анализ съображения, които
намери за нарочно и по-късно съставени, а показанията на свидетелите Д. и Г. за
предубедени. По тези съображения съдът приема за доказано осъществяването на
нарушението.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 3
000 лева. В наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил
как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито
кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това
би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение, за да може наказаният да се защитава адекватно срещу определения
размер на наказанието му. В случая наказващият орган не е сторил това, което се
отстранява чрез намаляването на санкцията до предвидения в закона минимум.
Относно твърдението на представителя на въззиваемата страна за липсата на задължение
за мотивиране на размера на наказанието, то видно е, че съдът не е приел по
този начин да е било допуснато съществено процесуално нарушение. Въпреки това
несподелима е позицията, че наказаният няма право да бъде уведомен при
определяне на наказание над минималния размер кои точно обстоятелства са
послужили като негово основание. Не може да се изисква от него да предполага
или да гадае волята на наказващия орган. В пледоарията си пълномощникът на АНО
посочи, че обстоятелствата, обусловили имуществена санкция в съответния размер,
били видни. Подобен подход не се споделя от настоящия състав. Отегчаващите
обстоятелства, обосновали санкцията в размер на 3 000 лева, е следвало да
бъдат своевременно предявени на жалбоподателя чрез посочването им в НП, с което
наказанието е наложено. Отделно от това съдът счита, че в процесната хипотеза не се установяват
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над
предвидения от закона минимум. Не са ангажирани доказателства за други
нарушения на жалбоподателя, установени с влязло в сила наказателно
постановление. Въпреки това деянието не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За този си извод съдът съобрази изминалия период на
продължително бездействие от страна на жалбоподателя, през който той не е
отстранил неправомерно съществувалото състояние на неизпълнено задължително
предписание. Изложените от управителя на дружеството-жалбоподател пред свид. К.
причини за неизпълнение на предписанието също не се явяват извинителни. Всички
релевантни по делото обстоятелства, преценени в своята съвкупност, не водят до
извод, че процесното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. Напротив, съдът намира, че
интензитетът на обществената опасност е типичния за този вид нарушения, поради
което възражението за маловажност на случая е неоснователно.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта относно размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде
намален на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, а наказателното постановление бъде
потвърдено в останалата си част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002240/30.10.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч.– директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с
което на „ИКОС ДОМИ-69“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Петрова нива“ № 89, ет. 4, ап. 9, представлявано от
управителя С.Д.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал.
1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на
1 500 (хиляда и петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Н.Н.