О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
24.07.2019 г., гр.
Габрово
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа
докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 224/2019 г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
С
разпореждане № 6194 от 21.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2263/2018 г.,
Габровският районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от Р. К. Т. против Г. И. П., въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК -запис на заповед от 22.11.2016 г.,
като неоснователно.
Срещу така постановеното разпореждане е
постъпила частна жалба от Р. К. Т., чрез адв. Е. П., в която се твърди, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че записът на заповед е ценна книга по смисъла на чл. 560
от ГПК, която материализира правото да бъде получена обезпечената в него сума.
Ценната книга е невалидна, ако в нея не е посочен падежа, не е уговорено
мястото на плащане и не е посочено мястото на издаване. В случая записът на
заповед съдържал изискуемите по чл. 535 от ТЗ реквизити, включително размерът
на сумата, за която е поето задължението. Извършената от РС проверка на документа по чл. 417, т. 9 от ГПК била
извън рамките на компетентността му в това производство, като отказът е
мотивиран с позоваването на презумпции, които касаели съществото на спора и
следвали да са предмет единствено на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Неправилно съдът не е съобразил, по аргумент от чл. 494 вр. с чл. 537 от ТЗ, че
следва да се приеме, че ответникът, в качеството му на издател по записа на
заповед, се е задължил в местна валута, тъй като видно, в записа на заповед не
е посочено изрично друга валута, която да навежда съмнение за неопределеност на
задължението, именно поради изричното непосочване. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
С
обжалваното разпореждане Габровският районен съд е отказал да издаде заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. представения документ по чл.
417, т. 10 от ГПК, като е приел, че приложения към заявлението запис на заповед
от 22.11.2016 г. не е редовен от външна страна, тъй като не съдържа един от
изискуемите реквизити, а именно валутата, в която е уговорено записаното
задължение за сумата от 428. Липсата на конкретизация на валутата в документа,
както и липсата на презумпция по смисъла на чл. 536 от ТЗ за вида на валутата,
се явява достатъчна, за да се отхвърли искането за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, поради съществуващата в записа на заповед
неопределеност на паричното задължение.
Твърдението
на жалбоподателката, че посочената в записа на заповед сума е 428 лева, е
неоснователно и недоказано. От съдържанието на процесния документа не се
установява валутата на плащане, на вписаната в него сума да е в лева, тъй като
такъв запис няма. Така формулираното волеизявление от издателя не сочи по
безспорен начин, че сумата е в лева и че са спазени изискванията на чл. 535, т.
2 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 535, т. 2 от ТЗ размерът на паричното
задължение следва да бъде установен по безспорен начин в самия запис на
заповед, като негов задължителен реквизит, а не да се извежда по тълкувателен
път. Тази неяснота не може да бъде преодоляна чрез установяване на
обстоятелства, стоящи извън съдържанието на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК.
Предпоставка за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 10
от ГПК е наличието на редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ
точно определено по размер и подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу
посочения като длъжник ответник, като в заповедното производство, за разлика от
исковото, липсва процесуална възможност съдът да се произнася по доводи,
касаещи определяемостта на дължимата в съответната валута сума, т.е. законовото
правило на чл. 494 от ТЗ не би могло да бъде приложено (в този смисъл
определение № 122 от 20.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 586/2011 г. на ІІ ТО на
ВКС). Освен това разпоредбата на
чл. 494 от ТЗ, на която се позовава жалбоподателя, касае хипотези, при които
дължимата сума е посочена в конкретна чуждестранна валута, какъвто не е
настоящия случай, тъй като въобще липсва индивидуализация на валутата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че заповедния съд е
извършил проверка извън правомощията си по чл. 418, ал. 2 от ГПК.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви единствено относно редовността на
представения запис на заповед, на който заявителката е основала вземането си, като
се е съобразил с изискуемите по чл. 535 ТЗ реквизити и не е излязъл извън
правомощията си по чл. 418 ГПК, предвид и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че обжалвания съдебен акт е
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Воден
от горното, Габровският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6194 от 21.11.2018
г. постановено от Габровския районен съд по ч. гр. д. № 2263/2018 г., като
правилно и законосъобразно
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.