Р Е Ш Е Н И Е №168
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на 30 юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Пенка Т.Петрова
Иван Никифорски- мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 272 по описа
за 2020г.,за да се произнесе взе
предвид:
В.Г.П., в качеството си на ЕТ "Гого-В.п."***
,чрез пълномощника си адв.Л. Я. от ВрАК, е подал жалба относно разноските по изпълнението по ИД
132/20 г по описа на ЧСИ Георги Б. с
рег.№ 722 с район на действие Врачански Окръжен съд,както и прекратяване на делото преди изясняване
въпроса за разноските.
В
жалбата се навеждат доводи,че липсвало редовно връчване ПДИ/покана за
доброволно изпълнение/до жалбоподателя и придружаващи документи, от които да бъде уведомен за
разноските по делото.Жалбоподателят твърди ,че едва на 09.03.2020 г е узнал с входиране на молба до ЧСИ , какъв е точния
размер на приетите от ЧСИ разноски и от този момент счита ,
че тече за него срок за обжалване на същите, поради което е спазен законния
срок за подаване на настоящата жалба.
Освен това според жалбоподателя признатия
на взискателя адв. хонорар от 2400лв не отговарял на сложността на изп.
производство и на Тарифата за мин. размери на адв. възнаграждения.Според
жалбоподателя съгласно чл.10 от тази тарифа по т.1 и т.2 бил дължим адв.
хонорар от 200 плюс 681,70 лв или общо 881,70 лв, но не и 2400 лв.
Моли се да бъде отменено постановлението на ЧСИ за прекратяване на ИД
и на осн. чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК се отменят разноските по изпълнението ,в частта за адв. хонорар за
представителство на взискателя в размер на 2400 лв.
С жалбата е депозирано удостоверение за
родствени връзки на В.П. и резултати от
лаб. изследвания на лицето Г.А. П./ баща
на жалбоподателя/ от 12.02.2020 г
В срока за възражение на жалбата
адв. Г.В., пълномощник на взискателя по ИД, поддържа че жалбата е недопустима поради не спазване на
законоустановения срок , но и неоснователна по същество.
Твърди се ,че срока за обжалване разноските в изп. производство е
започнал да тече от изпращане ПДИ, в която са били вписани и приетите разноски. Тя в случая била връчена
на длъжника в условията на отказ при спазване разпоредбите на чл.44 ал.1 от ГПК.
Освен това били несъстоятелни и неотносими писмените доказателства с жалбата, където от частен документ от
12.02.2010 г без подпис и печат не можело да се
знае дали жалбоподателят точно този ден е придружавал своя баща в
болницата в София или не?.
Моли
се жалбата да се остави без уважение.Не се сочат други доказателства с
възражението.
Съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК ЧСИ Г.Б. е
изложил писмени мотиви по повод жалбата
като е приложено и копие от ИД№ 132/20 г по негов опис.
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С
оглед доказателствата по делото съд.
състав приема следната факт. обстановка:
С молба от 03.02.2020 г кредиторът "Чайка Турист"ЕООД гр.Враца, чрез проц. си представител адв.Г.В.,сезира ЧСИ Г.Б.
за образуване изп. дело срещу длъжник ЕТ"Гого-В.П." за парична сума
от 27 780 лв, посочена в изп.лист от
29.01.2020 г на САС приложен към молбата.Образувано е ИД №132/20 г , копие от
което е приложено към жалбата.
С оглед събиране паричното задължение на
длъжника адв.В. е поискал способ- налагане запор върху сметките на длъжника,
както и пълно имуществено проучване на притежаваните от него недвижими
имоти.
На 06.02.2020 г ЧСИ Г.Б. е изпратил писма за справки относно длъжника
до НАП-Враца,служба по вписванията Враца ,до АГКК гр.Враца ,както и запорни
съобщения до" ОББ" АД и "Райфайзенбанк /България/"ЕАД, с
които е наложил запор върху вземанията
на длъжника/в това число и б.сметки и др./ до размера на дълга- 39 532,92 , които включват и адв.
възнаграждение и разноските в полза на
ЧСИ.Запорното съобщение до " Райфайзен банк"ЕАД е получено на 10.02.2020
г/стр.155 от ИД/ и второ съобщение на 11.02.2020 г/стр.157 от ИД/, а от
ОББ" АД е получено на 10.02.2020 г.
Приложена е и ПДИ/стр.171 от ИД/,в
която е посочено ,че с разпореждане от
06.02.2020 г ЧСИ Б. е приел разноски по
изпълнението 2400лв адв.
възнаграждение за образуване и водене на изп.д., както и посочване задължението
на длъжника с всички такси и разноски за ЧСИ
в размер общо 37 132,92 лв.Тази
ПДИ е подписана от връчител И.К./призовкар/. Има отметка,че лицето ,което се
представило за представляващ ЕТ отказал да подпише като получател, в
присъствието на свидетеля Тодор Хистов.Приложено е и 1 бр. разпореждане на ЧСИ
Г.Б. от 06.02.2020 г цитирано в ПДИ, относно приетите разноски по ИД.
По
делото е изпратено от "Райфайзен банк"/България/ ЕАД писмо до
ЧСИ Г.Б. ,че на 10.02.2020 г е извършен превод за погасяване задължението на длъжника по ИД№132/20 г в размер на 39
571,50 лв. С писмо от ОББ"АД и копие от превод, банката също на 10.02.2020
г е превела по сметка на ЧСИ Г.Б. по ИД№132/20 г сумата от 31 922 лв.
На
06.03.2020 г със свое постановление ЧСИ Г.Б. прекратява ИД 132/20 г по свой
опис на осн. чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК т.е. поради пълно погасяване задължението
на жалбоподателя-длъжник.
С оглед гореизложената факт. обстановка се
налагат следните правни изводи:
1.С
жалбата вх.№ 3448/17.03.2020 г В.Г.П. в качеството на ЕТ "Гого- В.П."
обжалва разноските по изпълнението
по ИД№132/20 г. В т.2 от ТР
№3/10.07.2017 г по Т.Д.№3/2015 г на ОСГТК на ВКС,което е задължително за
съдилищата в РБългария , е посочено ,че в
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който
съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на
особеностите на производството по принудително изпълнение. Дължимите по изпълнението
такси и разноски се внасят авансово от взискателя.Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за
възстановяването им.Посочено е ,че разноските могат да бъдат посочени и в ПДИ,
какъвто е настоящия случай. В тази си
част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските и то
може да бъде оспорено от длъжника по чл. 435 ал.2 от ГПК като това оспорване
обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
2.В
случая с ПДИ е вписано и приложено
разпореждане на ЧСИ Г.Б. от 06.02.2020 г
, с което е посочил кои разноски приема
по изпълнението и в какъв размер. Спорен е въпроса получена ли е ПДИ от
длъжника и законосъобразно ли ЧСИ е приел,че
я е получил при условията на отказ съгласно чл. 44 ал. от ГПК? На
стр.171 от ИД№132/20 г е ПДИ като на
разписката към нея е отразено,че длъжника не е открит на адреса , а лице ,което се е представило за
представляващ ЕТ, е отказало да подпише ПДИ на 12.02.2020 г . Според чл. 44 ал.1 от ГПК няма данни в разписката към ПДИ ,призовкарят да е изискал документ за
самоличност, за да провери кое е лицето което представлява длъжника и да посочи
неговото име нито пък е търсил съдействие от органите"Охрана" при МП
при непредставен документ за самоличност от това лице.В случая въз. състав
приема, че няма редовен отказ от получаване
ПДИ, тъй като няма никакви данни кой е отказал , а жалбоподателят твърди в
жалбата ,че не е упълномощавал ф.лице да го представлява.
3.Въз.
състав не приема твърдението на ЧСИ Г.Б. в обясненията му към жалбата ,че КЧСИ с писмо до длъжника също е приела ,че на 12.02.2020 г му е връчена ПДИ при отказ. Въз. състав
самостоятелно прави преценка за приложението на чл.44 ал.1 от ГПК,с оглед данните по делото, без да е обвързан от
мнение на КЧСИ.Затова същият приема
,че не е спазена процедурата на чл. 44
ал.1 от ГПК, тъй като няма данни кой е отказал
да получи ПДИ ?
Съдът не приема за доказани твърденията на
длъжника- жалбоподател ,че на 12.02.2020 г не е бил във Враца, тъй като с баща
си е бил в болница в София.Приложените
лабор. изследвания са от 12.02.2020 г и касаят името на баща му ,което
не доказва,че В.П. е бил в София на 12.02.2020 г.
С оглед гореизложеното в т.1,2 и 3 следва
да се приеме ,че жалбата в частта за
разноските по изпълнението е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок от страна с право на обжалване срещу акт от
категорията на обжалваемите.Разгледана по същество тя е о с н
о в а т е л н а.
Жалбата в частта за разноските е относно прекомерност на адв. хонорар от 2400 на проц.
представител на взискателя по изп.д.№132/20 г. Съгласно чл. 10 от Наредба №1 от
2004 г за мин. адв. възнаграждения в редакцията
с изм. в бр.84/2016 г предвижда за проц. представителство, защита и
съдействие на страната по изп. дело както следва: 200 лв за образуване на ИД по
т.1 и по т.2 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7 ал.2 т.3, в случая
според мат. интерес по изпълнението-адв.
хонорар от -661,70 лв или общо 881,70
лв.
Следва
да се отбележи, че освен молбата на адв.Г.В., от 03.02.2020 г, с която е поискано запор на б.сметки на длъжника,няма
други процесуални действия по
образуваното ИД№132/20 г, тъй като
на 10.02.2020 г и двете банки
са превели дължимата сума поотделно по сметка на ЧСИ.
Де факто "ОББ"АД и
"Райфайзенбанк "ЕАД внасят на 10.02.2020 г поотделно дължимата сума по сметката на
съдебния изпълнител,т.е. двойно/свръх плащане/ на задължението на длъжника .Това
внасяне на паричното задължение се приравнява на доброволно изпълнение на паричното задължение за
кредитора ,което е дори преди началото
на срока
на доброволно изпълнение, който неправилно ЧСИ Б. приема, че е започнал да тече от 12.02.2020 г.
Изпълнителното дело е било
прекратено от ЧСИ Г.Б. с постановление от 06.03.2020 г.
При гореизложеното следва да бъдат отменени
действията на ЧСИ Г.Б. по ИД№132/20 г по
негов опис, обективирани в разпореждането му от 06.02.20 г по същото ИД ,в частта за
приети разноски- адв. хонорар, за сумата над 881,92 лв до 2400
лв ,като незаконосъобразни.
Разноски
не са претендирани от жалбоподателя и остават така както са направени.
Водим
от горното съд. състав при ВрОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Г.Б. с рег.№ 722
към КЧСИ, обективирани в разпореждане от
06.02.2020 г вписано в ПДИ по
изп.д.№132/20 г по негов опис,в частта за приети разноски- адв. хонорар за сумата
над 881,92 лв до 2400 лв, като незаконосъобразни.
Решението
на осн. чл.437 ал.4 от ГПК е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/