№ 8173
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110142394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на С. К. П., ЕГН **********, срещу К. ХР.
П., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 144 от
Семейния кодекс (СК), обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК
за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител.
Претендира се издръжка в размер на 400,00 лв. месечно, считано от
20.07.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена и закъсняла вноска, както и
издръжка за минало време за период от 20.07.2020г. до 19.07.2021г. в размер
на 400,00 лв. месечно, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Твърди се, че
последната е навършила пълнолетие и е записана като студент в Нов
Български университет. Сочи нужди за обучение, храна, и наем. Твърди
наличие на възможност на ответника да заплаща издръжка, както и липса на
доходи на ищцата за собствената си издръжка.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който искът се оспорва изцяло, при твърдения ответникът да получава доходи
единствено от получаваната от него пенсия в нисък размер, както и за
наличие за същия на финансови затруднения.
1
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете.
Ищецът С. К. П., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършила
пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а и към 20.07.2020г.
(началната дата, от която се претендира присъждане на издръжка за минало
време), като не е навършила двадесет и пет години (л. 5 от делото). От
уверение, издадено от Нов Български университет, гр. София, се установява,
че ищцата е записана като студент в редовна форма на обучение, специалност
„Управление на туризма“ през учебната 2020/2021г. – пролетен семестър и
2021/2022, есенен семестър (л. 6 и л. 38 - 40 от делото). Като доказателство
по делото е прието и уверение от 16.11.2021г., издадено от НБУ за записан
есенен семестър за 2021/2022г. /л. 37 от делото/. По делото освен това е
приобщена като доказателство и справка за записани програми и курсове за
2018/2019г. /есенен семестър/ за Нов Български университет. Видно от всички
представени удостоверения за НБУ да се направи извод, че ищцата
продължава обучението си в учебното заведение и през 2021/2022г.
По делото е представено и платежно нареждане от 09.08.2018г, видно от
което ищцата е заплатила такса за обучението си в Нов Български
университет в размер на 1400 лв. /л. 11 от делото/. С.П. освен това е
ангажирала и като доказателство по делото и справка от учебното заведение,
от което е видно, че размерът на семестриалната такса е 1400 лв. и същата не
ползва отстъпка.
Видно от представения и приет като доказателство по делото договор за
наем от 14.05.2020г. С. К. П. заплаща за наемна цена на жилище в гр. София
в размер на 450 лв. /л. 7-8 по делото/
По делото е приобщено към доказателствената маса и удостоверение от
НОИ за ответната страна, от което е видно, че същият получава
средномесечен брутен доход от около 567,57 лв. на месец и добавка в размер
на 50 лв., като същата справка отразява периода от 09м. 2020г. до 08м. 2021г.
2
/л. 21 от делото/
На следващо място като писмено доказателство по делото е прието и
платежно нареждане за сумата от 17 000 лв., която е била преведена от
майката на ищцата – Татяна Димитрова П. на ответника с основание покупка
идеална част жилище. /л. 48 от делото/.
По делото е разпитан и един свидетел – ркх, брат на ищцата. Същият
заявява в съдебно заседание, че сестра му учи в Нов Български университет и
живее със свои приятелки под наем, за което заплаща 450 лв., не работи и
изцяло се издържа от майка й. х освен това сочи, че баща му е пенсионер,
последно е ходил да работи като охрана и живее в жилището на неговите
родители /баба и дядо/, които са починали. Свидетелят заявява и че
ответникът е бил собственик на къща с двор в с. Горно Ботева и е узнал, че
жилището е продадено, като след развода на родителите му майка им е
изплатила на баща им сумата за притежаваната от него идеална част за
апартамента. х свидетелства и че към настоящия момент баща му не
подпомага никой от семейството с парични средства за издръжка. Заявява
още, че той никога не е получавал издръжка от баща си, като семейството се е
издържало главно от доходите на майка му.
Предвид изложеното съдът приема, че нуждата на ищцата от издръжка е
доказана по делото. Към датата на предявяване на иска същата е навършила
пълнолетие, но не е достигнала 25-годишна възраст, след която няма право на
издръжка, когато се обучава във висше учебно заведение. Следователно
ищцата има право на издръжка от свой родител. По делото обаче се установи,
че ответникът с оглед размера на установените по делото негови доходи, не
разполага с възможност да дава издръжка на ищцата по делото. Задължението
на родителя да дава издръжка на пълнолетно дето, продължаващо своето
обучение, не е безусловно. Тази издръжка се дължи, ако не представлява
особено затруднение за родителя. Възможностите на ответника да дава
издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката, но и за
основанието на иска (така - ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 144 СК, както и обективно кумулативно съединеният с него
иск с правно основание чл. 149 СК, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, каквито са
претендирани от същия в отговора на исковата молба. По делото ответната
страна е представила договор за правна запита и съдействие, видно от който
К.П. е заплатил за адвокатско възнаграждение сума в размер на 500 лв. в брой
/л. 19 от делото/. Предвид обстоятелството, че ищцовата страна е направила
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
3
то в полза на ответника следва да се присъди минималния размер – 300 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлените искове следва да остане за
сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. П., ЕГН **********, срещу К. ХР. П.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 144 СК за присъждане на
първоначална издръжка на пълнолетен редовно учащ във висше учебно
заведение в размер на 400,00 лв. месечно, считано от 20.07.2021г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена и закъсняла
вноска, както и иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на
издръжка за минало време за период от 20.07.2020г. до 19.07.2021г. в размер
на 400,00 лв. месечно, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. К. П., ЕГН **********, да
заплати на К. ХР. П., ЕГН **********, сумата 300,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4