О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2021
година Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд – Варна, търговско отделение, в
закрито съдебно заседание състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от А. Братанова в.ч.т.д. № 21/2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Б.Г.С. ***
срещу Определение № 2118/30.11.2020 год., постановено по т.д.№ 1297/2020 год.
по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на ОС – Бургас, на основание чл. 118, ал.2 ГПК.
Предявената жалба изхожда от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е в преклузивния срок по чл. 275,
ал.1 ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по искова молба
от Б.Г.С. с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК. Същата е основана на
твърдения, че между „БО ГРУП“ ООД, Б.Г.С. и Наташа Антонова Стоянова като
солидарни длъжници и „Юробанк България“
АД е сключен договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“.
Кредитодателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение за вземания по
договора /главни и акцесорни/ и е
образувал изпълнително дело. Ответникът е частен правоприемник на банката, на
основание сключен договор за цесия. Поддържа се, че възможността на взискателя да събира вземането си по принудителен ред е
погасена по давност.
С обжалваното определение съдът служебно е прекратил
делото и е изпратил същото по компетентност на ОС – Бургас като местно
компетентен съд по настоящия адрес на потребител, на основание чл. 113 ГПК.
Видно
от обстоятелствената част на исковата молба новонастъпилите правопогасявани факти по чл.
439 ГПК се твърдят по отношение на вземане на взискател, произтичащо от договор
за бизнес револвиращ кредит.
Наименованието на договора сочи, че кредитът има целеви характер и пряко
обслужва търговската дейност на БО ГРУП ООД. Видно от издадената заповед за
незабавно изпълнение ищецът има качеството на солидарен длъжник. Сред
изброените писмени доказателства е визиран и договор за поръчителство от 19.11.2007
год.
В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите
на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана
практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието
"потребител" като всяко физическо лице, което в качеството си на
страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При
транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото
сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Физическо
лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението на дълг
на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник,
не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото / в този смисъл Решение № 84 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2015 г., I т. о., ТК/.
Съобразно вписаните
данни в ТР по партидата на „БО-ГРУП“ ООД, ЕИК ********* ищецът е управител и
мажоритарен собственик на капитала. Видно от представения дружествен договор
със заявлението за пререгистрация, ищецът притежава посоченото качество,
считано от 2003 год. При тези
факти придобиването на качеството на съдлъжник към банката от физическото лице Б.Г.С.
е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с
дружество-кредитополучател, поради което не може да се приеме, че задължаването
като физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия. Ищецът няма качеството на потребител по
договора по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП.
Изложеното сочи, че предявеният иск не съставлява иск
на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. По отношение на този иск е неприложима
специалната местна подсъдност, за която съдът следи служебно. На посоченото
основание, обжалваното определение следва да бъде отменено, респ. делото –
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
За пълнота, в
производството по чл. 274 и следв. ГПК съдът следи служебно за правилността на
съдебния акт като ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба / в този смисъл - ТР № 6/2017 год. на ОСГТК/.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2118/30.11.2020 год., постановено по
т.д.№ 1297/2020 год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по
делото и същото е изпратено по подсъдност на ОС – Бургас, на основание чл. 118,
ал.2 ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: