№ 30548
гр. София, 12.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20221110114166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Образувано е по молба по чл. 248 ГПК на заявителя „С В „ АД за изменение на
постановеното по дело Разпореждане № 70271 от 02.08.2022 г., с което съдът е осъдил
заявителя да заплати на длъжника сумата в размер на 300 лв. разноски по делото, като счита,
че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено
до сумата от 50 лв.
Длъжникът е подал становище, с което сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение е
справедливо.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и съобразни данните по делото,
намира следното:
Молбата е допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество,
същата се явява основателна по следните съображения. Съдът намира, че видът и обемът на
извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв.
за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен
характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за
изпълнение. То не служи като средство за материалноправна защита на длъжника, поради
което не се изисква обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи
произнасяне по същество, а единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за
изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415
ГПК. С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Вж. напр. Определение №
268172 от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС, Решение № 265337 от 10.08.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 15394/2019 г. и мн. др.. “. Съдът счита, че не е налице хипотеза на оказана
1
адвокатска защита по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сочеща на възнаграждения от 300 лв. и нагоре, а
се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата, в който случай
възнаграждението е в размер на 50 лв.
Ето защо, съдът намира, че следва да уважи подадената от „С В“ АД молба по чл. 248 ГПК,
като разпореждането на съда от 02.08.2022 г. бъде изменено в частта за разноските и вместо
300 лв. бъдат присъдени 50 лв. в полза на М. Н. П. –за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждане № 70271 от 02.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 14166/2022 г.
по описа на СРС, 151 състав, в частта на присъдените в полза на М. Н. П. разноски, като
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на М. Н. П., ЕГН **********, разноски от
300 лв. на 50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2