№ 5594
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110140975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. № 222278/08.07.2024 г. на М. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С==================, срещу „И============ АД, ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление: гр. С............. и „............ ЕООД, ЕИК ............, с
адрес: гр. С............. с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно
субективно и обективно съединяване: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
срещу „И============ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
4421898/07.03.2022 г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „............ ЕООД за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г., осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „............ ЕООД да върне на ищеца сумата от
314,72 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно
определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. С. Д. е сключил с първия ответник
„И============ АД договор за паричен заем № № 4421898/07.03.2022 г. за сумата от
800,00 лева, вид на вноската – седмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от
договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на
следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен
трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „И============ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години,
да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната
им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“;
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за
1
предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. с втория ответник „............ ЕООД, по
силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя
задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати
възнаграждение на гаранта в размер на 314,72 лева, което било разсрочено заедно с вноските
по кредита. В чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „И============ АД
е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
заплащане на възнаграждение по този договор. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по кредита. Поддържа, че изискването по чл. 4 от договора за заем за
предоставяне на обезпечения – поръчители или банкова гаранция, представлява
задължително условие за получаване на кредита. Излага доводи, че възнаграждението по
процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна
лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за
кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита, че
възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е
следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително
прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В тази насока сочи, че в ГПР не е била включена и сумата, начислена по
застрахователна полица за сключената застраховка „ЖИ.т“. Сочи, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от
основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „И============ АД, с който ответникът изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен
заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в
договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно
законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните.
Излага доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при
изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с
оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „............ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен.
Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не
протИ.речи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за паричен заем №
4421898/07.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „И============ АД –
като заемодател, и М. С. Д. – като заемател. По силата на така сключения договор
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева
срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 853,28 лева, при
следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт
2
EasyCredit; 2./ размер на седмична погасителна вноска: 53,33 лева; 3./ срок на заема в
седмици: 16; 4./ брой вноски: 16, от които първата, платима на 17.03.2022 г., и последната,
платима на 30.06.2022 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./
лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на
разходите /ГПР/ - 46,20 %.
Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно
факта на предаване, съответно получаване от заемателя на сумата в размер на 800,00 лева по
процесния договор за паричен заем.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено
от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на
гаранция № 4421898/07.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „............
ЕООД – като гарант, и М. С. Д. – като потребител. По силата на така сключения договор
потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на
„И============ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя по договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г., в т. ч. главница в размер на
800,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари
Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен
заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер от 314,72 лева, платимо разсрочено на вноски от по
19,67 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е
предвидено, че „И============ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение
на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В
случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към
заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при
поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да
прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя
преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-
3
счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ,
изготвена на база доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от
„И============ АД информация, потребителят М. С. Д. е извършил плащания в полза на
ответното дружество в общ размер на 1 168,00 лева, които са разпределени за погасяване на
следните суми: 800,00 лева – главница по договора за паричен заем, 53,28 лева – лихва по
договора за паричен заем, 314,72 лева – гаранция. При включване на възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на 931,76 %.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3670/23.01.2025 г., съдът е
уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със следните: пасивно субективно и обективно
съединени установителни искове: 1./ иск с правно основание правно основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „И============ АД за прогласяване нищожността на Договор за
паричен заем № 4421898/07.03.2022 г.; 2./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „............ ЕООД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г., 3./
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „............ ЕООД да
върне на ищеца сумата от 314,72 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК с протоколно определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена
сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г.
По исковете за нищожност
В доказателствена тежест на ищеца по исковете за нищожност срещу
„И============ АД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1./ сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба
съдържание, 2./ че част от съдържанието на договора за заем е клауза, предвиждаща заемът
да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, 3./ че договорът за заем и
клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете за нищожност срещу „............ ЕООД
да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ че между
страните е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция с посоченото в
исковата молба съдържание, 2./ че същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответниците по исковете за нищожност е да докажат
възраженията си, в това число, че договорите за потребителски кредит и за предоставяне на
гаранция са действителни.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между „И============ АД – като заемодател, и М. С. Д. –
като заемател, е сключен Договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г., по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева
срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 853,28 лева, при
следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт
EasyCredit; 2./ размер на седмична погасителна вноска: 53,33 лева; 3./ срок на заема в
седмици: 16; 4./ брой вноски: 16, от които първата, платима на 17.03.2022 г., и последната,
платима на 30.06.2022 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./
лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на
разходите /ГПР/ - 46,20 %.
4
По делото не се спори, а и се установява от неоспорените доказателства, че между
„............ ЕООД – като гарант, и М. С. Д. – като потребител, е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г., с който потребителят е възложил, а
гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „И============ АД с цел
гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен
заем № 4421898/07.03.2022 г.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.
Сключеният между ищеца и първия ответник – „И============ АД, Договор за
паричен заем № 4421898/07.03.2022 г. има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК
вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 46,200%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „............ ЕООД, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Противно на доводите,
наведени в писмения отговор по чл. 131 ГПК, между правоотношенията, възникнали по
договора за паричен заем, сключен между ищцата и първия ответник „И============ АД,
и тези, възникнали по договора за предоставяне на гаранция, сключен между ищцата и
втория ответник „............ ЕООД, съществува свързаност, която налага съвместното им
разглеждане. Мотивите на съда за това са следните:
При справка в публично достъпния ......... се установява, че към датата на сключване
на процесните договори /а и към настоящия момент/ едноличен собственик на капитала на
5
„............ ЕООД е „И============ АД – следователно в случая е налице хипотеза на
„свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно според уговореното в чл. 4, т.
3 от договора за паричен заем в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант,
последното следва да бъде одобрено от заемодателя, т. е. заедмодателят едностранно
определя кое дружество да бъде гарант по договора за паричен заем. На следващо място,
договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ
ден, като двата договора са подписани за заемодател и за гарант от едно и също физическо
лице – ........ Отделни разпоредби от договорите препращат един към друг – нещо повече, в
договора за предоставяне на гаранция изрично е упоменато, че същият се сключва с оглед на
одобрението на потребителя да получи паричен заем и съответно сключването от него
конкретно на договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г. На следващо място, видно от
съдържанието на двата договора /чл. 2, т. 5 от договора за паричен заем и чл. 3, ал. 1 от
договора за гаранция/ дължимите в полза на заемодател и гарант престации имат едни и
същи падежи и са включени в един общ обединен погасителен план, като макар и формално
кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по
договора за паричен заем обезпечение, да е ответникът „............ ЕООД, то съгласно чл. 3, ал.
3 от договора за гаранция заемодателят „И============ АД е нарочно овластен да
получава плащането по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за заем. Анализът на цитираните договорни клаузи
относно обезпечението на договора за паричен заем и установената свързаност между
заемодателя и гаранта обусляват извода на съда, че в разглеждания случай се касае за
неразривно свързани помежду си правни сделки, всяка една от които следва да се разглежда
заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън
всякакво съмнение има това качество и по двата договора – в този смисъл и
последователната практика на СГС, формирана по идентични казуси, и обективирана в
Решение № 6922 от 13.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7509/2024 г., Решение № 2762 от
09.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4753/2023 г. и др. С оглед на така приетото при преценка
действителността на договора за предоставяне на гаранция, той следва да се разглежда наред
с договора за заем/кредит, който обезпечава. Преценката за действителността на договора за
предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на
ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за потребителски кредит,
изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. Макар от страна на втория
ответник да се поддържа, че сключеният между него и ищцата договор попада извън
правния режим на ЗПК, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения,
които следва да бъдат разглеждани съвкупно по вече изложените по-горе съображения.
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с
договора за паричен заем, доколкото предмет на процесния договор за гаранция е именно
поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от заемателя към
заемодателя задължения по договора за заем. Последното обосновава извод, че уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по договора
за потребителски кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като
индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този
извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В случая е налице знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
6
договора за паричен заем под формата на възнаграждение за предоставената гаранция,
поставена като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено предоставената гаранция от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита. В тази връзка следва да се посочи, че анализът на клаузите
на процесните два договори и конкретиката на разглеждания случай обуславят извода на
съда, че алтернативното посочване на видовете обезпечения в договора за паричен заем е
единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор
какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден,
защото осигуряването на поръчителство на две физически лица, които да отговарят на
изключително завишени условия или банкова гаранция в рамките на три дни от датата на
подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно поради тази
причина, единствената възможност за длъжника да изпълни задължението си по чл. 4 от
договора за паричен заем, е като сключи договор за предоставяне на гаранция с
предварително одобрено от кредитодателя дружество – гарант, което е свързано с кредитора
лице. Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по
правоотношението, за която практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице. При
тези данни, липсват съмнения, че сключването на договора за предоставяне на гаранция е
задължително условие за сключването на договора за паричен заем и усвояването му.
Изложеното обосновава извод, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне
на гаранция представлява разход по договора за паричен заем, който следва да бъде включен
при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба
на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Налице е в случая знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по договора за паричен заем под формата на
възнаграждение за предоставената гаранция, поставена като условие за получаване на
кредита още към момента насключването му. Видно от съдържанието на договора за паричен
заем и неоспорените констатации на вещото лице по ССчЕ възнаграждението по
гаранционната сделка не е взето предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което
договорът за паричен заем се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение посоченият в договора ГПР
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо, в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Предвид
всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на недействителността на договора за паричен
заем е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на свързаността между договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г. и
договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
7
правоотношенията (така приетото и в Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. на СГС, Решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. на СГС и
др.). Освен това, съдът приема, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, доколкото
единствената цел, поради която е сключен, е установяване на допълнително задължение за
длъжника, респ. на допълнително възнаграждение за кредитодателя. Свободата на
договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. този на добрите нрави, правоотношенията следва да се възникват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.Ето
защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключен между ищцата и „............ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил претендираната сума,
че тя е постъпила в патриМ.ума на втория ответник, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за процесната сума е без
правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника по този иск е да докаже наличие на валидно
правно основание да получи, съответно да задържи получената сума.
От приетото без възражения на страните заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общо заплатената от ищеца сума по договора
за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. е в размер на 314,72 лева, с която е
погасена главница в размер на тази сума, която е постъпила в правната сфера на ответника
„............ ЕООД. С оглед изводите на съда за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция, следва извод, че платеното по него се явява недължимо платено и като такова
подлежи на връщане на потребителя. При така изложеното съдът намира, че искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен, поради което следва да бъде уважен в
пълния му размер, ведно със законната лихва върху първоначално предявения размер от 5,00
лева, считано от датата на завеждане на делото – 08.07.2024 г. и върху увеличения размер от
314,72 лева, считано от датата на депозиране на молбата му по чл. 214 ГПК изменение на
иска – 10.03.2025 г., до окончателното плащане /съобразно практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. В полза на същия следва да
се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на 150,00 лева и за
платен депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 414,70 лева.
Ищецът претендира и присъждане в полза на процесуалния му представител на
разноски по реда на чл. 38 ЗА.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
8
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, макар да са налице няколко
обективно съединени искови претенции, те имат един общ правопораждащ юридически
факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет заемна сума по
договор за кредит, поради което съдът намира, че е полза на процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди едно възнаграждение за цялото производство. Това е така, тъй
като правния спор, с който е сезиран съдът, е потребителски и по него е формирана трайна и
непротИ.речива съдебна практика. Същевременно съдът отчита и конкретно извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е
разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично явяване на адвокат Д. М.. С
оглед всичко изложено съдът определя за разумен и справедлив размер на възнаграждението
от 480,00 лева с вкл. ДДС.
В тежест на първия ответник следва да се възложат 1/3 от разноските за държавна
такса и възнаграждение за ССчЕ, или сумата от 188,23 лева, както и ½ от разноските за
адвокатски хонорар – или сумата от още 240,00 лева.
В тежест на втория ответник следва да се възложат разноските за 2/3 от разноските за
държавна такса и възнаграждение за ССчЕ, или сумата от 376,47 лева, както и ½ от
разноските за адвокатски хонорар – или сумата от още 240,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С==================, и „И============ АД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. С............. че сключеният между тях договор за паричен заем №
4421898/07.03.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С==================, и „............ ЕООД, ЕИК ............, с адрес: гр. С............. че
сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. е
нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „............ ЕООД, ЕИК ............, с адрес: гр. С............. ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С==================, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, сумата в размер на 314,72 лева – недължимо платена и подлежаща на връщане сума
за възнаграждение за предоставяне на гаранция по договор за предоставяне на гаранция №
4421898/07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху първоначално предявения размер от
5,00 лева от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2024 г., до окончателното
плащане, и законната лихва върху разликата над 5,00 лева до пълния размер от 314,72 лева
(или върху сумата от 309,72 лева) – от датата на подаване на молбата по чл. 214 ГПК в съда
– 10.03.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И============ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление:
гр. С............. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
С==================, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 188,23 лева –
сторени разноски в производството по гр. д. № 40975/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29
състав, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ................., с адрес на упражняване на дейността: гр.
София, бул. „А...................., представлявано от управителя Д. М. М., сумата в размер на
240,00 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита на М. С. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 40975/2024 г. по описа на
СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА „............ ЕООД, ЕИК ............, с адрес: гр. С............. ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С==================, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 376,47 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
40975/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ................., с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А...................., представлявано от управителя
Д. М. М., сумата в размер на 240,00 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита на М. С. Д., ЕГН **********, в производството по
гр. д. № 40975/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10