Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и с участието
на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 141 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.В.Ц. от *** срещу Решение № 122/ 26.08.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 207/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград. Изложени са
съображения за необоснованост и немотивираност на решението и издаването му в
нарушение на закона. Твърди се, че ЕФ не е никакво доказателствено
средство, поради което не следва да се приема по реда на чл.283 от НПК.
Съдържащите се в ЕФ твърдения подлежат на доказване в съдебното производство,
поради което електронният фиш не следва да се приема като доказателството в
това производство. Посочва се, че на основание чл.126, ал.2 от НПК, доказателствените средства – клип, следва да се изготвят от
специалист – технически помощник. За изготвените доказателствени
средства следва да се изготви протокол, съгласно чл.132, ал.1 от НПК, който да
се подпише от техническия помощник. Твърди се, че в случая не е ясно дали доказателствените средства са изготвени от компетентно лице
и дали е бил съставен протокол за това. Изразява се становище, че нарушаването
на посочените изисквания правят електронния фиш незаконосъобразен. Сочи се, че
съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи.
Твърди се, че това изискване не е спазено.
В случай,
че нарушението е установено с мобилна камера за видеоконтрол тип TFR1-M, в касационната жалба се съдържа искане да
се установи дали монтажът на системата е извършен от обучени за тази цел
технически компетентни лица, така както е предвидено в Инструкцията на
производителя на системата за видеоконтрол – „***” ООД.
Като
следващо основание за неправилност на оспореното решение се сочи, че съдът не е
взел предвид, че в ЕФ превишената скорост е определена, като грешно са
приспаднати 3 км, а не 3%, съгласно разпоредбата на чл.755, ал.1, т.1 от
Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Друго твърдение,
с което се обосновава неправилност на оспореното решение е, че РС – Момчилград
не взел предвид, че от издадения ЕФ не може да се направи обоснован и
категоричен извод, че нарушението е извършено от касаторката.
Иска се да се отмени оспореното решение и спорът да се реши по същество, като
се отмени ЕФ, издаден от ОДМВР – Кърджали. В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – ОД на
МВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 207/ 2020 г. по описа на РС –
Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата
касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С оспореното
решението РС – Момчилград е потвърдил
ЕФ, серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който н на Д.В.Ц. с ЕГН **********
и адрес: ***, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, на 25.07.2017 г., представляващо нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
РС – Момчилград е
изложил мотиви, че е доказано извършеното нарушение на ЗДвП. В решението се
съдържат мотиви на изложените в жалбата доводи за незаконност на електронния
фиш.
Решението
е правилно.
Правилно
е установена фактическата обстановка, на която съответства извода на съда за
законосъобразност на ЕФ.
В
касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното решение,
отнасящи до нарушения при издаване на електронния фиш, предявени и пред РС –
Момчилград, на които е отговорено в обжалваното
решение. Мотивите се споделят от касационния състав, поради което не е
необходимо да се преповтарят и на основание чл.221, ал.1, изр.1-во от АПК
касационната инстанция препраща към тях.
Относно
твърдението, че РС – Момчилград необосновано е приел, че е правилно е изчислена
превишената скорост, като от установеното превишение
законосъобразно са приспаднати 3 км. е необходимо да се посочи следното:
Действително
в разпоредбата на чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол е предвидено, че Максимално допустимите
грешки на скоростомерите трябва да бъдат: ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от
измерената стойност за скорости над 100 km/h – при
реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В случая, от
представен клип № *** към радар № *** се установява, че измерената скорост е
104 км/ч. Като се приспадне 3% се получава получава
100.88 км/ч. Ограничението в скоростта, установено с пътен знак, съгласно
приложения протокол към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
е 60 км. Следователно превишението на скоростта е
40.88 км. Съгласно посочената като нарушена, в ЕФ, разпоредба на чл.182, ал.2,
т.5 (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
от ЗДвП, Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h
- с глоба 400 лв. В чл.182, ал.2, т.4 (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от ЗДвП, е предвидено административно
наказание „Глоба” за превишаване от 31 до 40 km/h - с
глоба 300 лв. Както се установи в настоящия случай превишението
на скоростта е 40.88 км/ч., т.е. над 40 км/ ч., поради което правилно е
посочена санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Следователно,
макар и неправилно да е прието от РС – Момчилград, че начинът на определяне на превишението на скоростта в ЕФ е законосъобразен, предвид
приложимостта на посочената като санкционна разпоредба в ЕФ.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че не е установено по безспорен начин
извършването на нарушението от касаторката. В
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена възможност за предвидена
възможност в 14-дневен срок от получаването му собственикът да заплати глобата
или предостави в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Д.Ц.,
като собственик на МПС, не се е възползвала от посочената възможност, поради
което законосъобразно с електронния фиш е ангажирана административнонаказателната
й отговорност за описаното нарушение на ЗДвП. От изложеното следва, че
касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 122/ 26.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 207/ 2020 г. по
описа на РС – Момчилград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.