Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 442
гр.Г.Оряховица, 16.11.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав;
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в
присъствието на прокурора . . . . ., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1139/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Искове с правно основание по
чл.52 ввр. чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД; по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.И.С., представлявана
от адв.Р.И. от ВТАК, твърди в исковата
молба, че на 26.05.2018г.(около 00h30min.) решила да изведе кучето си(порода
„чихуахуа“) на разходка на поляна край дома и(в близост до супермаркет „Рея”
гр.Лясковец). По пътя С. забелязала бездомно куче(сиво на цвят), което
започнало да ръмжи агресивно. Същата се изплашила и влязла бързо в намиращата
се в близост до супермаркета детска площадка. Опитала да затвори вратата, но не
успяла като бездомното куче се промъкнало вътре и я нападнало. Започнало да я
хапе безразборно както и кучето и което тя държала в ръце. С. се защитавала и
викала за помощ, опитвайки се да отблъсне кучето, но въпреки това била нахапана
по тялото, крайниците и лицето. Успяла да отблъсне кучето и да избяга.
Отправила към дома си, където установила, че цялата е в кръв и рани. Оттам
заминала бързо за Спешна медицинска помощ гр.Г.Оряховица, където и били
извършени редица манипулации.
Установила, че кучето и също било нахапано и едва дишало. На сутринта на
26.05.2018г., ищцата се обадила на телефон 112, за да заловят бездомното куче,
тъй като го видяла отново да се разхожда край детската площадка. С помощта на
служителите на ветеринарна лечебница, бездомното куче било заловено и
изследвано за бяс. На 28.05.2018г. поради възпаление на ръката, ищцата била
принудена да потърси отново СМП гр.Г.Оряховица, където и изписали нови
медикаменти. Впоследствие посетила и д-р
Б. Г., който издал медицинско свидетелство с амб.№315/28.05.2018г., съобразно
което ищцата получила разкъсно-контузни рани на ляв палец в основата на нокътя
и латерално рани от кучешка захапка на ляв тенар и длан - 4бр., симетрично
разположени под формата на правоъгълник; флегмон на дланта с гнойна секреция от
раните; лимфангит на мишницата и предмишницата и реактивен ламфаденит в
аксилата; разкъсно-контузна рана на горна устна с неправилна форма(около 1см) -
всички рани с давност 2-3 денонощия. Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, на доверителя ми са
причинени вреди от вещи, които по силата на законови разпоредби са под надзора
на ответника(в чл.40 и чл.41 ал.2 от ЗЗЖ ответникът, като орган на местната
власт, чрез своя изпълнителен орган, приема програми за овладяване популацията
на безстопанствените кучета, изгражда приюти за безстопанствени животни и
отговаря за дейността им и е длъжен да организира улавянето и изолирането на
безстопанствени животни, в това число и безстопанствените кучета).
Съгласно чл. 47 ал.3 от ЗЗЖ
безстопанствените кучета са под надзора на ответника, който по силата на чл.50
т.2 от ЗЗЖ е задължен да вземе всички мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на куче към хората. Счита,
че е налице е причинна връзка между
неизпълнението на надзорното задължение на ответника по посочените законови
разпоредби и причинените на ищцата вреди. Моли съда да осъди Община гр.Лясковец
да и заплати сумата 5000.00лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болки и страдания в следствие на
ухапване от бездомно куче на 26.05.2018г. в гр.Лясковец - на детска площадка, в
близост до супермаркет „Рея“, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.06.2018г. до датата на
окончателното и изплащане. Моли да и бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответникът Oбщина Лясковец,
представлявана от юрисконсулт Д.Г., оспорва предявените искове. При деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа(отговорност за чужди виновни противоправни действия, която възниква
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата).
Следвало да се докаже, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лицата, на които Община Лясковец е
възложила дейности относно контрола над безстопанствените кучета на територията
на общината, като пряка и непосредствена последица са настъпили претендираните
неимуществени вреди, обосноваващи парична обезвреда в търсения размер, както и
да докаже вида, интензитета и продължителността на претендираните вреди, в т.ч.
и че кучето, причинило увреждането, е бездомно. Съгласно ЗЗЖ на общините са
вменени задължения по осъществяване на надзор и грижи за безстопанствените
кучета и изолирането им в определени за целта места, но в настоящия случай не
би могло да се направи категоричен и безспорен извод относно обстоятелството
чия собственост, респ. под чий надзор е кучето, което е причинило твърдените от
ищцата увреждания. Не са посочени други отличителни белези на кучето, като
липсват доказателства и не се твърди, че кучето е било с ушна марка или видимо
негледано, поради което твърденията за безстопанствеността на кучето, а оттам и
за отговорността на орган на местната власт(Община Лясковец) били недоказани. Преки очевидци на
„нападението“ не били посочени. След като ищцата е собственик на куче(порода
„чихуахуа“), то тази порода има обичайната нестабилна психика за дребна порода.
Ноторно известно било, че кучетата от порода „чихуахуа“ имат силен темперамент
и могат да станат агресивни, ако бъдат закачени или дразнени. Имало съмнение,
оглед вида на повърхностни рани, че ищцата била нахапана от собственото и куче.
Ищцата, която била с постоянен адрес ***, но нито подала декларация по чл.117
от ЗМДТ, нито изпълнила задълженията си по чл.175 ал.1 от ЗВМД, като липсвали
доказателства тя да е собственик на куче порода „чихуахуа”. Дори да се
приемело, че кучето, нападнало ищцата е безстопанствено, то съществуването на
безстопанствени кучета не било противоправно и допускането на такива не водело
до неизпълнение на вменените на Община Лясковец задължения по ЗЗЖ. Съгласно
чл.47 ал.3 изр.II от ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49, чл.50 от ЗЗЖ, като по силата на
чл.50 ал.1 т.2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49 (отговорните за надзора
и грижата лица, организациите за защита на животните или общините) са длъжни да
вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. Органите на местното управление могат да възложат на трети лица
постигането на определен резултат - да организират залавянето, кастрирането на
кучетата, като по този начин ще изпълнят задължението си да прилагат предвидените
в закона мерки по овладяване на популацията на кучетата. Община Лясковец е
положила дължимата правомерна грижа, като всяка година в качеството й на
възложител сключва договор с „Биоконтрол 2009”ООД, по силата на който възлага,
а дружеството приема да извършва подробно описани дейности по отношение на
безстопанствени кучета - залавяне, кастрация, ваксинация, обезпаразитяване и
поставяне на трайна маркировка на безстопанствени кучета на територията на
Община Лясковец. Така, Община Лясковец
не носела отговорност за непозволено увреждане, тъй като въпреки настъпилите
вреди, същата е положила дължимата правомерна грижа, като е възложила на
„Биоконтрол 2009”ООД дейностите по ограничаване на популацията на
безстопанствените кучета, а именно - залавяне, кастрация, ваксинация,
обезпаразитяване и поставяне на трайна маркировка на безстопанствени кучета на
територията на Община Лясковец. Счита, че претърпени неимуществени вреди не
можели да бъдат напълно репарирани, поради което обезщетението за тях се
определя на принципа на справедливостта. Същата като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Следвало да се вземе предвид характера на твърдяното увреждане - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, чийто оздравителен процес е бил в
рамките на 13 дни. Липсвали каквито и да е твърдения за характера и интензитет
на причинените вреди или доказателства, които да сочат, че ищцата е изживяла
болки, като терапия не била предписана и последващо лечение не било провеждано.
Налице били основания за намаляване размерът на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, тъй като за
настъпването била проявена небрежност от
страна на ищцата и приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Захапката на всяка порода
била различна по сила и зависела от тренировката на челюстите, размерите на
кучето и неговата агресия, което до голяма степен прави въпросът индивидуален.
Предвид това, повърхностните рани на ищцата С. поставяли под съмнение факта
каква порода куче ги е нанесло с оглед твърденията и за „агресивно поведение”
на бездомното куче, „безразборно хапане”
и „цялата била в кръв и рани”. Счита, че
било налице виновно поведение на ищцата и съпричиняване от нейна страна
на вредоносния резултат, доколкото същата е имала възможност да предотврати
настъпването му. Самонадеяното поведение на ищцата без необходимото внимание
като собственик на домашен любимец(разхождане на домашен любимец след полунощ,
без да са спазени изискванията на чл.177 ал.1 т.3 и чл.172 т.2 от ЗВМД -
извеждане на кучето с повод и предприемане на необходимите мерки, за да не
създава то опасност за хора или други животни), можело да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51 ал. 2 от ЗЗД, тъй като конкретното проявление на
поведението и се явявало пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди, като същата допринесла за настъпване
на инцидента и причиняване на неимуществените и вреди. Счита, че предявеният
акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата по чл.86 ал.1 от ЗЗД бил
неоснователен, с оглед неоснователността
на главния иск. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
направените по делото разноски. Оспорва претенцията за разноски по чл.80
от ГПК от страна на ищцата, която можело
да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, като в т.2 от
диспозитива от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. –
ОСГТК ВКС изрично било посочено, че
страната следва да представи списък за разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е направила само един разход
в производството, за който е представено доказателство. В настоящия случай,
макар искането за присъждане на разноски е направено в исковата молба на М.С. и
в проведеното открито съдебно заседание по делото, пълномощникът на ищцата не
бил представил списък на направените разноски по делото. С оглед на така
направеното искане, при липсата на представен списък по чл.80 от ГПК, то същото
следвало да се отхвърли като неоснователно. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата.
„Биоконтрол-2009“ООД с ЕИК****- третото
лице-помагач на страната на ответника Община Лясковец(чрез адв.Ир.С. от ВТАК)
оспорва предявения иск. Община Лясковец (възложител) е сключила договор от 21.03.2018г. с „Биоконтрол
2009“ООД(изпълнител), по силата на който дружеството се е задължило да извършва
срещу възнаграждение услуга с предмет „Залавяне, кастрация, ваксинация,
обезпаразитяване и поставяне на трайна маркировка на безстопанствени кучета на
територията на Община Лясковец“. Счита, че обстоятелствата, описани в исковата молба
не отговарят на истината и ги оспорва. Същите не били подкрепени от никакви
доказателства и не можело да се направи извод, че са налице всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Не се констатирало
наличието на противоправно деяние(действие/бездействие) от страна на ответника.
Липсвали доказателства, че кучето е бездомно(в т.ч. липсвало конкретно описание
на животното, не се сочело дали същото е имало ушна марка, каквато се поставя
на всички бездомни животни). С оглед обстоятелството, че кучето не било
описано, не можело да се направи извод дали същото е изглеждало недохранно и
негледано. Често стопаните на домашни животни ги оставяли бе надзор да се
разхождат или ги пускат особено в късните часове на нощта с оглед защита. Иззетото
от служител на дружеството куче, не е
притежавало никакви белези за да се приеме, че е било бездомно - липсата на
трайна маркировка, доказва че то не е било обект на надзор. Породата кучета „чихуахуа“, като тази на собственото
на ищцата куче са лесно закачливи и
раздразнителн и проявявали агресия. Имало голяма вероятност ищцата да е била
нахапана от собственото си куче. Твърди се, че дружеството е изпълнявало и
изпълнява всички задължения по сключения договор с Община Лясковец. Счита, че
предявеният размер на иска е неоснователен и завишен, като липсвали каквито и
да е било твърдения за характера и интензитета на причинените вреди, не ставало
ясно какви точно болки е изживяла ищцата и за какъв период от време, като терапия и последващо лечение не била
провеждана. Твърди се, че ищцата е била непредпазлива, като не била съобразила
поведението си и предизвикала ответната
реакция на чуждото куче. Дори да се докажело, че раните са в резултат на
ухапване от бездомното куче, то било налице съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото ищцата е могла да предотврати настъпването му. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди направените деловодни разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:
На 26.05.2018г.(около 00h30min.) М.И.С.
извела кучето си(порода „чихуахуа“) на разходка на поляна край дома и(в близост
до детска площадка непосредствено зад супермаркет „Рея” гр.Лясковец). По пътя С.
забелязала куче(сиво на цвят), което започнало да ръмжи агресивно. Същата се
изплашила и влязла бързо в намиращата се в близост до супермаркета детска
площадка. Сивото куче се промъкнало вътре и я нападнало. Започнало да я хапе
безразборно както и кучето и което тя държала в ръце. С. се защитавала и викала
за помощ, опитвайки се да отблъсне кучето, но въпреки това била нахапана по
тялото, крайниците и лицето. С помощта
на нейния съсед Б. Д.Н. кучето било
отблъснато. М.И.С. се отправила към дома си, където установила, че
цялата е в кръв и рани. Потърсила помощ в Спешна медицинска помощ гр.Г.Оряховица, където
и били извършени манипулации.
Установила, че кучето и също било нахапано. На сутринта на 26.05.2018г.,
ищцата С. се обадила на телефон 112, за да заловят бездомното куче, тъй като го
видяла отново да се разхожда край детската площадка. Впоследствие кучето било
заловено. На 28.05.2018г. поради възпаление на ръката, ищцата С. потърсила
отново СМП гр.Г.Оряховица, където и изписали нови медикаменти.
Приложени са фиш за спешна
медицинска помощ от 26.05.2018г., издаден от ЦСМП В.Търново, а също и медицинско свидетелство с амб.№315/28.05.2018г.
с амбулаторен лист от 28.05.2018г. Според свидетелството М.И.С. получила
разкъсно-контузни рани на ляв палец в основата на нокътя и латерално рани от
кучешка захапка на ляв тенар и длан - 4бр., симетрично разположени под формата
на правоъгълник; флегмон на дланта с гнойна секреция от раните; лимфангит(вторична
инфекция на меката тъкан) на мишницата и предмишницата и реактивен ламфаденит в
аксилата; разкъсно-контузна рана на горна устна с неправилна форма(около 1см) -
всички рани с давност 2-3 денонощия.
По делото е допусната съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице установило при прегледа(на 18.10.2018г.): надигнат над
околната кожа белезникав келоиден(надигнат) белег с размер 0.5/0.5см(срединно
на горна устна на границата между кожата и лигавицата по ръба на устната и визуално
доловим от близко и по далечно разстояние); напречно разположен червеникав белег от
зараснала разкъсно-контузна рана на нивото на околната кожа с размер 5/0.3см(по
дланната повърхност в основата на първи пръст на лява китка и визуално доловим от близко разстояние);
окръглен малък червеникав белег с размер 0.2/0.2см от зараснала прободна рана(по
страничната област в основата на първи пръст на лява китка). От данните
съдържащи се в медицинските документи и извършен медицински преглед се установило, че М.И.С. е получила:
разкъсно-контузна рана на горна устна, разкъсно-контузни рани по лява китка,
допълнително насложена вторична инфекция на раните на лява китка(флегмон),
постравматичен белег на горна устна и постравматични белези на лява китка. Описаните
травматични увреждания били в резултат
от действие на предмет с изразен ръб и връх, каквито са и кучешките зъби с косо
действие придружен и с притискане. Според
вещото лице травмите могат да са получени по начин и време описан в
исковата молба-ухапвания от куче. Самите
увреждание били причинили на ищцата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания, със срок на
лечение и възстановяване около 25дни(в т.ч. получените травми и насложената инфекция били
придружени със значителни болки в първите десет дни, като постепенно затихнали).
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.
От двете страни са ангажирани
гласни доказателства. Св.Б. Д.Н. бил очевидец на инцидента около полунощ.
Тогава видял ищцата, която била извела да разхожда кучето си. Дошло голямо сиво
куче(свидетелят заявява, че това било улично куче и го е виждал и друг път) и
започнало да лае и я нападнало. Агресията на голямото куче първо била насочена
към нейното куче, след това към ищцата. Жената беше права и държеше кучето, а
другото и се нахвърлило отгоре. Свидетелят успял да се намеси и изгонил сивото
куче. Видял, че има кръв по ръката на ищцата и по нейното куче(домашното и куче
било нахапано). Ищцата изпитвала болка. Впоследствие видял ищцата С. с
превързана ръка. Твърди, че в същия район имало и други улични кучета. Св.И. Асл.И. не бил пряк очевидец на
инцидента. Обадила му се дъщерята на
ищцата С.. Свидетелят дошъл с колата и
видял ищцата цялата в кръв. Била много разстроена и плачела. Закарал я в Бърза
помощ, като там и промивали раните. Била ухапана по ръката и лицето(устата). Домашното и куче(порода
„чихуахуа“) било също нахапано. Разбрал, че на следващия ден кучето било
заловено. Имало и други безстопанствени кучета в района. След инцидента,
свидетелят виждал С. доста наплашена и не смеела да излезе навън. Св.А. Ил.С. чула същата нощ женски глас да вика за помощ
и видяла човек да гони куче. На другия
ден разбрала за инцидента. Видяла ищцата С. с бинтована лява ръка, подута и
лилава устна. Изпитвала болки. Разбрала
от нейния разказ за нападението на кучето. Свидетелката твърди, че имало и
други „познати“ улични кучета. Св.М. С.П. (работещ в „Биоконтрол
В изпълнение на законовите
разпоредби общината е сключила Договор от 21.03.2017г. и Договор от 21.03.2018г. по реда на ЗOП с
„Биоконтрол-2009“ООД, на което дружество са възложени определени функции и
задачи, предвидени в ЗЗЖ и ЗВМД и в изпълнение на вменените от закона функции.
На търговеца са били възложени дейностите по овладяване популацията на
безстопанствените кучета и той носи отговорност като изпълнител за действията
или бездействията на своите работници и служители и за обезщетяване на
причинените вреди при осъществяване на тези дейности, че се реализират
задълженията по залавяне, кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране и
настаняване в подходящи помещения на такива кучета, както повеляват нормите на
чл.42, чл.45 и чл.47 от ЗЗЖ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият състав, счита, че
предявеният иск е допустим. Според действащото законодателство
безстопанствените кучета могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да
бъдат пускани на свобода след извършване на задължителните
ветеринарно-медицински дейности, като и двата варианта са законосъобразни. В
чл.47 ал.3 от ЗЗЖ се посочва кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на
животните или други лица, които са подписали декларация за спазване
изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за кмета на
общината, чието неизпълнение(за поетапно настаняване в приюти по програми за
намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане на животното – чл.55
от ЗЗЖ и съответно ангажиране на административно -наказателната отговорност
съгласно §5 от ПЗР на ЗЗЖ – налагане на глоба, каквито санкции
са предвидени в Глава VII oт ЗЗЖ за
всички нарушители по този закон. Оттук се налага и изводът, че на общината със
закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в
изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията
и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ.
Правната квалификация, съобразена от естеството
на факта, подлежащ на доказване, не само от буквалното възпроизвеждане на
конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните
правила, се определя като предявен иск по чл.52 ввр. чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД за
сумата 5000лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха, физически болки и страдания в следствие на получени на 26.05.2018г.(около
00h30min.) в района на детска площадка до супермаркет „Рея” гр.Лясковец ухапвания
от безстопанствено куче. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да
бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени
за целта места. Отговорността по чл.49
от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност,
включва: -бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на
безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по
места след маркиране животни; -причиняване на неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на територията на общината; -причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ. Вярно
е, че наред с общините, адресат на задълженията, визирани в цитираните норми са
и организациите за защита на животните. За реализиране отговорността по чл.49
от ЗЗД не е необходимо установяване на конкретния извършител, а на факта, че
извършителят е причинил вреди при или по повод възложена работа. Вредите се
считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на
действия, които съставляват извършване на тази работа независимо от това дали
извършването и става в течение на определеното работно време или извън него. В
някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване
на увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е
спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената
работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане
отговорността по чл.49 от ЗЗД. Вредите
се считат причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето,
на което е възложена работа, какъвто е процесният случай. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа (Постановление№9/28.12.1966г. на ПВС).
Следователно в настоящия случай, за да е противоправно бездействието на
длъжностните лица от администрацията на ответната община, трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на
безстопанствени кучета. Такива правни норми се явяват разпоредбата на чл.59
ал.3 от ЗСЖ, където органите на местната власт осъществяват контрол за
изоставени животни на територията на общината, а съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ
ответникът е длъжен да вземе и мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на безстопанствените кучета към хора или животни. Оттук и логичният извод, че причиняването на вреди вследствие на такова
поведение е основание за гражданската отговорност на общината за обезщетяването
им, доколкото самото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети
мерки или недостатъчност(безрезултатност), поради което са и без значение
представените от ответната община доказателства за дейностите и в изпълнение на
задълженията си по ЗЗЖ. В конкретния случай основание за отговорността и е
бездействието, довело до причиняване на вредоносни последици, независимо от
това, че са предприети различни мерки и действия, които са се оказали
недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка за настъпване на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на
нейна територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата.
Безспорно е установено, че на 26.05.2018г.
М.И.С. е била нападната и ухапана от безстопанствено
куче. Същото може да бъде определено като такова, доколкото липсват визуални
характеристики, които да определят дали едно куче е безстопанствено. Самото
твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт,
поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест
по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под
надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения Община Лясковец
не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. В този смисъл
показанията на очевидец(св.Б. Д.Н.) установяват сочените факти. Той споделя
същото куче се навъртало и преди в район
на площадката. В показанията си св.Б. Д.Н.,
св.И. Асл.И. и св.А. Ил.С. посочват, че са виждали и друг път в района(преди и след инцидента) много безстопанствени
кучета. Обстоятелството, че едно куче обитава определен район в населено място
и поради това е виждано неколкократно или многократно там, не обуславя извод,
че кучето има стопанин. Още повече, че за безстопанствените кучета е характерно
да пребивават постоянно в определени райони от населеното място и не променят
местообитанието си. Що се отнася до големината на кучето, то следва да се
посочи, че размерите на дадено куче са в зависимост най-вече от породата на
същото, респективно от породите, от които произлиза. По делото не е налице нито
едно доказателство, което да води до извод, че кучето нападнало и ухапало
ищцата е домашно и има стопанин. С оглед изложеното, възражението на ответника,
че кучето, причинило увреждания на ищцата, не е безстопанствено се явява
неоснователно. Поради липса на легална дефиниция в действащото законодателство
на понятието „безстопанствено животно“, съдът счита за уместно да се позове на
разпоредбата на чл.70 от ЗВМД(отм. ДВ бр.13/08.02.2008г.), съгласно която „безстопанствени
животни са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място“(в
Решение №639/02.07.2009г. по гр.дело №2398/2008г., Iг.о. ВКС и др. "безстопанствено"
по смисъла на чл.70 от ЗВДМ(отм.) е всяко животно, което „не е в определено за
това място или в дом и няма стопанин с него, като дори да го хранят хората от
квартала, то по смисъла на посочения текст е безстопанствено“). По отношение на тези животни общината носи
отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на
скитащи кучета в изолатори чрез кмета, като изпълнителен орган на общината.
Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. От приложените
от ответника Договор от 21.03.2017г. и
Договор от 21.03.2018г. е видно, че дейностите по залавянето, кастрирането,
ваксинирането, обезпаразитяването, поставянето на трайна маркировка(чл.4 ввр.
чл.2 т.1-т.7 от договора) са възложени на „Биоконтрол-2009“ООД. Налице е
доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Лясковец
във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Задължението на търговеца е улавянето на кучетата и задържането им. Именно
органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за
спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията
на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата,
откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява
от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са
обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи
носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на
територията на общината. Последното, обаче не сочи за ефективно изпълнение от
страна на ответника на възложените и със закон задължения за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни, както и за изолирането им
в съответните приюти. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на Община Лясковец.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства описани по-горе обуславят категоричен извод за наличие на
причинно следствена връзка между нападението на ищцата от безстопанственото
куче и причинените телесни увреждания, силна уплаха и стрес на М.И.С.. Ищцата е получила от ухапванията от
безстопанственото куче: разкъсно-контузна рана на горна устна, разкъсно-контузни
рани по лява китка, допълнително насложена вторична инфекция на раните на лява
китка, постравматичен белег на горна устна и постравматични белези на лява
китка(причинените увреждания се установяват от фиш за спешна помощ, медицинско
свидетелство, амбулаторен лист, потвърдени и от заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза). По силата на чл.179 ал.1 от ГПК съставеният
писмен документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила в
тази си част относно изявленията пред съставителя и за извършените от него и
пред него действия. От снетите показания на св. Б. Д.Н. съдът намира, че несъмнено се установява раните да
са били причинени в резултат на ухапванията от кучето. Съдът приема за
неоснователен довода на общината, че по делото не било доказано дали телесното
увреждане на ищцата е настъпило по описания в исковата молба начин - от
ухапване от бездомно куче. Предвид ангажираните по делото свидетелски показания
и съдебно-медицинска експертиза, ищцата е провела главно и пълно доказване на
механизма на увреждането, като ответната община не е установила друг възможен
източник на установеното увреждане, а от друга страна ищцата не е длъжна да
изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане. По отношения на преживения от ищцата стрес
също са налице категорични доказателства по делото - данните отразени в
цитираните фиш за спешна медицинска помощ и амбулаторен лист, заявеното от
вещото лице и разпитаните по делото в съдебно заседание св.Б. Д.Н., св.И. Асл.И. и св.А. Ил.С.. От посочените доказателства се
установява по безспорен начин, че вследствие нападението и ухапването от
безстопанственото куче ищцата е
преживяла силен страх и стрес. По делото несъмнено се установи, че в резултат
на ухапванията е била нарушена телесната неприкосновеност на ищцата, както и че
е търпяла физически и психически болки за период от 25дни. Описаните
травматични увреждания са причинили на ищцата С. временно разстройство на здравето – неопасно за живота, с
съпроводено с интензивни болки и
страдания, като понастоящем били налице
видими постравматични белези.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което
следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на
чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното
зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характера на увреждането,
което в настоящия случай е свързано с причинени физически и психически болки,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Анализирайки
именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на
причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета
на болките и страданията на ищцата/по естеството си инцидентът предизвиква
стрес и негативни душевни преживявания у пострадалата/, съдът намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата 4000.00лв.
Този размер би възмездил по справедливост пострадалата за понесените болки,
страдания, преживян стрес и уплаха.
Доколкото в отговора на ответника е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, то съдът дължи
произнасяне по него. Това е и във връзка
с приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като следва да се установи дали пострадалата с
поведението си е допринесъл за причинените и вреди и при установяване наличието на такъв принос, да намали размера
на обезщетението за вредите съответно на съпричиняването. В настоящото
производство не се установиха действия
от страна на пострадалата, които биха допринесли за настъпването на вредите.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, е налице, когато вредата е
настъпила и от действията на пострадалото лице. С отчитането на съпричиняването
се цели да се определи обемът на отговорността на виновния причинител на
вредите. Съпричиняване по смисъла на цитираната норма е налице, когато
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите от непозволено увреждане.
От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата и
настъпилия вредоносен резултат. Според чл.33 от ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон, каквото е
домашното куче, е длъжен да го отглежда при спазване изискванията на този закон
и на ЗВМД. Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована
агресия на кучето на обществени места и при ситуации застрашаващи живота или
здравето на хората или други животни, съгласно чл.35 ал.2 от ЗЗЖ. В процесния
случай, от събраните по делото гласни доказателства се установи, че по време на
настъпване на инцидента ищцата е държала в ръце кучето си, с цел да го предпази
от безстопанственото куче. В същото време се установи, че безстопанственото
куче е проявявало агресия и спрямо собственото на ищцата куче, за което
свидетелстват еднопосочно всички, събрани в хода на настоящото производство
гласни доказателства. При тези данни съдът намира, че поемайки кучето си в
ръце, ищцата е допринесла в известна степен за настъпване на вредоносния
резултат - ухапване от страна на безстопанственото куче, като действията на
животното са били насочени именно към кучето на ищцата и по тази причина
телесните увреждания са нанесени на горния и ляв крайник, в който е държала
своето животно, както и лицето. В тази връзка съдът намира, че с поведението си
ищцата също е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което е
налице съпричиняване и размерът на дължимото и определено от съда обезщетение
за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди следва да се намали. Доколкото
обаче не е налице изключителна вина на пострадалата, отговорността на страните
следва да се подели. Съпричиняването, с оглед преобладаващата съдебна практика следва да се
определи в процентно съотношение и в случая, според съдът то възлиза на 20% с оглед
събраните и обсъдени по-горе доказателства и следователно с този процент следва
да се редуцира размерът на определеното от съда обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. По тези съображения дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда в размер на 4000.00лв. следва да се
редуцира до 3200.00лв., с оглед установеното съпричиняване, като в тази си част
искът се явява основателен и следва да бъде уважен. В останалата му част до
пълния предявен размер от 5000.00лв.. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Лихвите върху обезщетенията за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни - те се дължат от деня
на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради
това искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато
е тази за мораторна лихва. В рамките на заявената претенция и основание чл.84
ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата и законна лихва върху присъдената сума от 3200.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба – 06.06.2018г. до окончателното и изплащане.
Присъждането на разноски е
последица от производството по делото. Конкретните норми са обективирани в
чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е
видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на
конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищцата направените
от нея разноски(ако такива са поискани своевременно), съответно - при
отхвърляне на иска ищцата е тази, която следва да заплати сторените от
ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи
съразмерно на уважената част разноски в полза на ищцата, а за отхвърлената част
- ищцата следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. В чл.78
ал.8 от ГПК изрично е предвидено присъждане на адвокатско възнаграждение само,
когато ответникът е бил представляван от юрисконсулт.
-по възражението на
ответника за недължимост на разноски в
полза на ищцовата страна.
Действително, дори
и страната да е направила само един разход в производството, договорът за
правна помощ не може да замени списъка на разноските по чл.80 от ГПК, като в тази
насока са и задължителните указания на ВКС, дадени с т.2 от Тълкувателно
решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС. Това тълкуване обаче са отнася до допустимостта страната да иска
изменение на постановеното решение, при положение, че не е представила списък
на разноските по чл.80 от ГПК. Списъкът с
разноски е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл.248 ал.1 предл.II от ГПК - в частта за изменение на
решението в частта за разноските и то независимо че страната е направила само
един разход по делото - т.8 от Тълкувателно
решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС. С други думи, по аргумент на по-силното
основание, липсата
на списък на разноските не лишава страната изобщо от правото да иска
присъждането на такива, а преклудира единствено възможността на страната да
иска преизчисляването им. И в същото време не
рефлектира върху искането присъждане на разноски, стига то да е направено
своевременно. Това е така, защото
разпоредбата на чл.80 от ГПК е императивна и ограничителна. Същата визира единствено и само
искането за изменението на решението в частта за разноските, поради което и не
може да се тълкува разширително(т.2, т.8,
т.9 от Тълкувателно
решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК ВКС; Определение №321/25.11.2013г.
по гр.дело№442/2012г. - Iг.о. ВКС; Определение№296/23.09.2014г. по гр.дело№336/2014г. -
IVг.о. ВКС; Определение№414/21.11.2016г. по гр.дело№2360/2016г. - IIг.о.
ВКС; Определение№92/12.05.2017г. по ч.гр.дело№1803/2017г. - IIг.о. ВКС). Тъй като искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от страната, въпреки липсата на
списък по чл.80 от ГПК, то следва да бъде разгледано.
-по възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
В настоящия случай
разноските на ищцовата страна представляват адвокатско възнаграждение, за което
има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на
ответницата(според договора за правна защита и съдействие с характер на
разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размерна 1000.00лв. е
изплатено „в брой“ - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а
също и ДТ – 200.00лв., възнаграждение за вещо лице – 180.00лв., както и
разноски за свидетел – 15.00лв.. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК
на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба
препраща именно към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща
правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да
определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради
това правилото на §2 от ДР на Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се
прилага(Решение№14820/10.12.2014г. по а.дело№10395/2014г. на ВАС е прогласило
за нищожна нормата на §2 от ДР на Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). Висшия адвокатски съвет може да определи законно минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил ЗА, но
не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането
на ГПК. Поради това, при прилагането на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали
този размер до регламентирания с наредбата минимум(Определение№74/07.02.2011г.
по ч.гр.дело№46/2011г. – IVг.о. ВКС;
Определение№269/04.05.2011г. по ч.гр.дело№155/2011г. - IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В настоящия случай минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата при
интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. е 300.00лв. + 7% за горницата над 1000.00лв.,
би бил 580.00лв. Съгласно представения пред ГОРС договор за правна защита и
съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00лв. Осъществената от пълномощника на ищцата защита се изразява в
изготвяне на отговор на исковата молба, защита и участие в съдебно заседание. Съдът
е на становище, че това възнаграждение е прекомерно. Проведено е едно съдебно
заседание със средно голяма продължителност и сложност, без оспорвания и
допълнителни доказателствени искания). Това определя сложност на спора в средно
висока степен. Т.е. следва да е налице съотношение между цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на казуса, както изисква
Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК ВКС. Предвид
изложеното, адвокатското възнаграждение, съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, следва да
бъде редуцирано до сумата 800.00лв.,
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата съразмерно на уважените искове сумата 764.80лв.,
представляваща направените по делото разноски/ДТ, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, разноски за свидетел/. Съответно,
ищцата следва да заплати на ответната страна сумата 208.80лв., представляваща направените по делото
разноски/възнаграждение за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение по чл.7
ал.2 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, съразмерно с отхвърлената част.
Съгласно разпоредбата на чл.78
ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Правото на
участие на встъпващото в процеса трето лице помагач произтича от неговия
интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице
и насрещната страна, а това, което съдът е установил в мотивите си е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага.
Именно като подпомагаща страна, третото лице-помагач поначало има различно
процесуално положение в сравнение с главните страни в производството. То (независимо
дали е встъпило или е привлечено в процеса) може да участва активно и да
извършва процесуални действия по делото/чл.221 ал.1 от ГПК/, за да брани пряко,
обаче не свое, а чуждо - на подпомаганата главна страна - субективно материално
право, което е предмет на спора по делото/чл.218 от ГПК и чл.219 ал.1 от ГПК/.
Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото
лице-помагач поначало е и в негов интерес/чл.218 от ГПК и чл.219 ал.1 ввр. чл.223 от ГПК/, но в рамките на чуждия
процес - по спора между главните страни по делото. Именно от това се изхожда и
при установяване на правилото на чл.78 ал.10 от ГПК, като оставя на третото лице-помагач само да
прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно
и да извършва процесуални действия, респ. и да понесе разноски за това в
рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да
помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни
материални права, действайки само косвено и в свой интерес./Решение№83/02.05.2012г. по гр.дело№943/2011г.
ВКС – IIIг.о.; Определение№547/01.06.2011г.
по гр.дело№1281/2010г. ВКС - Iг.о.; Определение№576/07.10.2011г. по
ч.гр.дело№515/2011г. ВКС - IVг.о./.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ с ЕИК****, с адрес: гр.Лясковец
пл.“Възраждане“№1, представлявана от Кмет И. Х.Г., да заплати на М.И.С. с
ЕГН********** и адрес: ***: сумата 3200.00лв./три
хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на получени на 26.05.2018г. около 00h30min. в района на детска
площадка до супермаркет „Рея” гр.Лясковец, ухапвания от безстопанствено куче,
ведно със законовата лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 06.06.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 764.80лв./седемстотин
шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на М.И.С. с ЕГН********** и адрес: ***, против Община Лясковец с ЕИК****, с адрес:
гр.Лясковец пл.“Възраждане“№1, представлявана от Кмет И. Х.Г., за обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно увреждане на 26.05.2018г.
в останалата част от 3200.00лв. до пълния предявен размер 5000.00лв.
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ЛЯСКОВЕЦ с ЕИК****, с адрес: гр.Лясковец пл.“Възраждане“№1, представлявана от
Кмет И. Х.Г., сумата 208.80лв./двеста и осем лева и осемдесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
„Биоконтрол-2009“ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Д.О,
Общ.Г.О., представлявано от Управител К. А. М.
за присъждане на разноски в производството по гр.дело№1139/2018г. на
ГОРС.
Решението е постановено при
участието в процеса на „Биоконтрол-2009“ООД
с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Д.О., Общ.Г.О.,
представлявано от Управител К. А. М. – в
качеството на трето лице-помагач на страната на ответника Община
Лясковец с ЕИК****.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението
на страните.
Районен съдия: