Определение по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3921
Дата: 19 септември 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200900046
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

2.11.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.23

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росен Василев

дело

номер

20101200500550

по описа за

2010

година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на адвокат М. А. Д.-Б. адвокатска колегия, в качеството й на процесуален представител на Д. К. О., против решение № 39/11.02.2009 год. и допълващите го решения № 1158/09.04.2010 год. и № 1450/04.05.2010 год. постановени по гр.дело № 302/2007 год. на Районен съд Г. Д..

Въззивникът излага довид за незаконосъобразност на постановеното решение. Счита, че преценката на съда и претите от него правни изводи са на база едностранна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че исковата претенция не е доказана в процеса, а именно, че общия наследодател на страните - И. И. О. е бил собственик на ливада с площ от 1, 500 дка, шеста категория, в м."С.", землището на с.Б., общ.Г. Д., при съседи на имота:наследници на К. М., река, наследници на Н. и наследници на С.към момента на колективизацията на земеделските земи в ТКЗС на основание давностно владение.доверителят ми противопоставя на така предявения иск защитната си теза относно спора, а именно , че процесния имот не е бил собственост на И. И.О. към релевантния момент, а вече е бил поделен между четирите му сина-К., С., Б. и И., след като техния баща им го е прехвърлил неформално.Братята са ползвали отделни самостоятелни имоти,представляващи съставни части на бащиния им имот, като това владение е датирало още от 1936-37 година , чак до образуването на ТКЗС в селото.Затова и с отделни опис-декларации за членство, четиримата братя са си ги внесли в тази организация.Освен частта от имота на баща си К. О. е притежавал и съседния имот, закупен неформално от К.М.през 1936 година, като общо имота му възлиза на 1,500 дка. Излага се подробно фактическата обстановка, която според жалбоподателя е установена в процеса. Счита, че е безспорно установено, че наследодателя на ответника е притежавал два имота в м."С." към момента на образуване на ТКЗС, като в тази връзка са и свидетелските показания. Твърди се, че още през 1936 година процесният имот е бил еднолична собственост на К. О., придобит по давност, чрез непрекъснато, явно, необезпокоявано от никого владение чак до образуването на ТКЗС през 1957 година.В този период е изтекла в негова полза придобивната 20 годишна давност, годна да го направи собственик.Относно втория деклариран през 1957 година имот в м."С." в Опис -декларацията на Костадин О. имот с площ 0, 600 дка, също се счита, че искът е неоснователен. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, алтернативно в частта му над размера от 0,600 дка, като неоснователен.

Въззиваемата З. Б., чрез процесуалния си представител, изразява ставощи за неоснователност на оплакванията. Останалите въззиваеми не изразяват становище по оплакванията.

Във въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение на вещо лице.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното: Ищцата е наследник на И. И. О. бивш жител на с. Б., обл. Б.. В това си качество тя е поискала въстановяване на земеделска земя — ливада с площ от 1,500 дка в местността "С." в землището на с. Б., при съседи: наследници на К. М., река, С., Н.. С решение на ПК Г. Д. № 5149/08.06.1995 г. е възстановен в стари реални граници заявения имот от 1,500дка в м."Сушица", землището на с.Б.. С последващо свое решение №5149/14. 07.2006г. ОС "ЗГ" Г.Д. е отказала да възстанови имота с мотива, че същия попада в регулация и следва да се представят скица и удостоверение от общината, съгл. изискванията на ППЗСПЗЗ . Между временно обаче ответника, който е племенник на ищцата, в качеството си на наследник на К. И. О. - син на общия наследодател И. И. О., самостоятелно заявил пред PC Г. Д. по реда на чл.11 ,ал.2 ЗСПЗЗ, два имота в м. "С." единия с площ от 1 дка и втория с площ от 0,600дка.

Назначената съдебно-техническа експертиза констатира, че е налице индентичност между имота заявен от наследниците на И. И. О. бивш жител на с. Б., обл. Благоевградска и този заявен от К. И. О. бивш жител на с. Б., обл. Б..

От допълнително изслушаното заключение на вещото лице пред въззивната инстанция се установява, че по бившите карти на Водния синдикат не може да се установи кой имот на кой собственик е, тъй като няма записани номера на имоти, кадастрални единици. Не е воден и регистър на собствениците.

С оглед на събраните по делото доказателства законосъобразно районният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. Показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Н., И. Н. и А. М. установяват, че наследодателя на ищцата е притежавал земеделска земя - с площ 1,500 дка в местността "С." в землището на с. Б., при съседи: наследници на К.М., река, С., Н.. За собствеността върху земята не са съществували спорове и по-късно синовете на наследодателя са внесли земята в ТКЗС. Процесния имот е бил собственост преди образуване на ТКЗС на общия на страните наследодател И. И. О., който до смъртта си през 1951 год. с цялото си многолюдно семейство е обработвал същия. След смъртта процесният имот е бил обработван от неговите наследници. С оглед на събраните по делото доказателства не може да се приеме твърдението на ответника, че процесния имот е негова собственост, т.е. на неговия наследодател - К. Ил. О.. Това обстоятелство не кореспондира с фактите и обстоятелствата по делото. Общия наследодател И. И. О. е имал осем деца, между които ищцата З. Б. и К.И.О., баща на ответника. Всички деца на И. И. О. са наследили неговите имоти, съответно правото да възстановят собствеността си. По делото не се събраха доказателства приживе общия наследодател И. И. О. да е извършвал някакви сделки с процесния имот, нито след неговата смърт до образуването на ТКЗС да е извършвана делба на останалите в наследство имоти. Довода на ответника, че имота е внесен в ТКЗС от неговия баща, което обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове правото му на собственост. Това, че процесния имот е вписан в опис-декларацията си за членство в ТКЗС не прави ответника Д. О. едноличен собственик на описания имот. За да може да се приеме, че едно лице е собственик на имота, то налице следва да е категорично установено че имота е придобит на някои от продобивните способи - оригинерен или деривативен такъв. За първото няма никакви доказателства, а за втория способ за който всъщност се претендира, ответникът не са доказал давностно владение в предвидения по закон срок от 20 години, защото се установи, че до смъртта си през 1951 г. имота си е бил стопанисван от общия на страните наследодател - И. Ив.О.. В тази посока са абсолютно всички свидетелски показания. По делото няма никакви доказателства досежно обстоятелството, че общия наследодател приживе е извършвал някаква делба между наследниците си. Факта, че само някои от децата му, са решили и са поделили по­между си общия на всички имот касае единствено и само тях, защото за останалите наследници това тяхно решение е без всякакво правно значение. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Придобитата от К. Ил. О. земеделска земя от 0,500 дка, от съседите си М. която е била съседна на процесния имот, е лична негова собственост, но тази земя не се включва в процесния имот и не е предмет на настоящето дело.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение, както и допълнителните решения, е правилно и законосъобразно. Същото не страда от сочените в жалбите пороци, поради което следва да се остави в сила.

Жалбоподателят Д. К. О., ЕГН * с.Б. общ.Г. Д., следва да бъде осъден да заплати на З. И. Б., от с.Б. общ.Г. Д., сумата от 300,00/триста/лева, направени разноски по делото във възззивното производство.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 39/11.02.2009 год. и допълващите го решения № 1158/09.04.2010 год. и № 1450/04.05.2010 год. постановени по гр.дело № 302/2007 год. на Районен съд Г. Д..

Осъжда Д. К. О., ЕГН * с.Б. общ.Г. Д., да заплати на З. И. Б., от с.Б. общ.Г. Д., сумата от 300,00/триста/лева, направени разноски по делото във възззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от обявяването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.