Решение по дело №74/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20202300500074
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........25.06........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..............................девети...юни…….……….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира  Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 74

по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Г.Г. чрез адв. Д., против Решение № 886/5.12.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 1079/2019 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.Г.Г. против Военно формирование 26030 с.Безмер обективно съединени искове за заплащане на положен извънреден труд за периода 2016 г. – 05.07.2018 г. в размер на 1748, 71 лв. и по чл.86 от ЗЗД за периода 31.03.2016 г.–18.03.2019 г. в размер на 214,16 лв. и ищецът е осъден да заплати разноски по делото.

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е следвало да бъдат предоставени на вещото лице от ответника нарочни заповеди за полаган извънреден труд, протокол за явяване на стрелби, а е следвало съдът да задължи ответника да представи всички такива документи. Същото се отнася и за заповед, че не могат да участват в „общ строй“ тези, които са дежурни, караул, в отпуск, в почивка след дежурство и компенсация. Такива заповеди не са представени по делото. Представено е „удостоверение“ от 24.04.2019 г. относно назначаване на ищеца на дежурства по дати, което е неточно и непълно, защото липсват дежурства и е невярно. По делото не са представени заповеди за компенсация. През исковия период освен основното задължение да дава наряд /дежурства/, ответникът е възлагал на ищеца чрез устни заповеди и други задачи, които не влизат в задължението му на военнослужещ. Същите са изпълнявани след сдаване на наряд, когато се полага почивка или в почивни дни след наряд в дните през седмицата, без събота и неделя и празничните дни. Полагането на този труд не е компенсирано нито с пари, нито с удължена почивка. Тези дейности са извършвани по време на отоплителния сезон от октомври до март на следващата година през всички години от службата на ищеца при ответника, установено от гласните доказателства. Те са посочили, че за отоплението са пренасяни дърва след сдаване на наряд в караулните, товарени са и разтоварвани. Ищецът е косил и тревата в определения район на охранителната му рота. Тази дейност е осъществявал само след наряд в продължение на 2 часа, за да не идва на следващия ден, който е почивен за него. Косенето на трева е извършвано един път на месец, общо 56 ч. Също така по време на службата си извън служебните си задължения ищецът е копал канал, в продължение на един ден и два дни е заривал - на 13,14 и 17. 03.2017 г. Съгласно заповед от 13.03.2017 г. на основание чл.55 ал.4 от ЗОВСРБ е следвало да почива на 14.03.2017 г., но ротният командир го е задължил да участва в отстраняването на авария през тези почивни за военнослужещия дни, за издадените за които заповеди за почивка той не е бил уведомен. Също така при осъществяване на ремонта на караулното помещение е бил задължен да поставя плочки в продължение на 4 дни, когато е следвало да почива. Издадена е била заповед № РД 377/ 16.05.2017 г. на основание чл. 55 ал.4 от ЗОВСРБ за междуседмична почивка от 17 до 19.05.2017 г. Ha 19.05.2017 г. въззивникът е свършил ремонта. Твърди, че удостоверението, което е приложено по делото с рег. №152/24.04.2019 г., екз. № 2 не отговаря на истината. Също  при общия строй са издавани заповеди, че лицето следва да почива, за които не е уведомявано. Ротният командир го е задължавал да присъства на общия строй. В жалбата се твърди още, че ответникът избирателно е представил документи за стрелбите, които винаги са се провеждали в почивните дни на въззивника. Неправилно съдът е приел, че не са констатирани протоколи за действителното му участие в стрелби, а същевременно по делото е разпитан свидетел в тази връзка, дадено е заключение на вещо лице и са приложени заповеди и протоколи с подписа на ищеца след инструктаж и получаване на боеприпаси. Участието му в общовойскова подготовка е в почивните му дни след наряд по един ден в годината, по осем часа, за което ответникът не е представил заповеди на вещото лице. Ищецът е полагал изпит на основание заповед на командира в рамките на три работни дни по време на почивката си. Поискал е от съда да задължи ответника да представи всички заповеди за провеждане на стрелби, заповеди за общовойскова подготовка, заповеди за сдаване на зачисленото му имущество и ако не представи такива на основание чл.161 от ГПК да се приеме, че създава пречки за събирането на доказателствата. В мотивите си съдът е констатирал, че не са представени. Според въззивника сдаването на имуществото в рамките на три дни също е извънреден труд, който следва да бъде заплатен. Командирът е издал заповед, че договорът му е прекратен на 29.06.2018 г. Зачислен е в запаса и се определят 3 дни за сдаване. На 05.07.2018 г. след като е сдал повереното му имущество и предал обходния лист, издал и служебната си карта, официално му е връчена заповедта за освобождаване. Затова тези три дни са на извънреден труд.

Искането на въззивника е за отмяна на решението и уважаване на исковете. Направено е и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за правилно и моли да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с правилата на специалния закон - ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на МО. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, като са изложени доводи относно неоснователност на възражението за прекомерност на присъденото от първата инстанция възнаграждение.

В съдебно заседание страните редовно призовани, явява се единствено пълномощника на въззивника и поддържа жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Р.Г.Г. против Военно Формирование 26030 с.Безмер, с която са предявени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1200 лв., представляваща извънреден труд, положен в подробно описани периоди и сумата от 285 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника за периода 2006 г. - 05.07.2018 г., като съгласно длъжностната си характеристика е давал единствено 24 – часови и 16 – часови дежурства. След сдаване на дежурството и когато следвало да почива, на същия било заповядано да извършва определена по вид работа, описана подробно в исковата молба и която нямала връзка с длъжностната му характеристика. Така положения извънреден труд ищецът е конкретизирал, че се изразява в следното: носене на дърва и нафта за периода 23.03.2016 г. – 31.03.2018 г., косене на трева в периода 01.04.2016 г. – 05.07.2018 г., ремонт на караулни помещения за през 2017 г., копаене на канал и неговото зариване през 2017 г., явяване на общ строй, участие в стрелби в дни след наряд или почивни дни за периода 2016 г. – 2018 г., провеждане на общовойскова подготовка за периода 21.03.2016 г.– 28.07.2018 г., сдаване на имущество, което се води по щат за три работни дни 29.06.2018 г.– 05.07.2018 г. Впоследствие след направено и прието от съда изменение на исковете се желае уважаване на претенцията в общ размер на 1748,71 лв. за главницата и лихва за забава в размер на общо 214,16 лв. от посочени падежни дати до датата на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК  с депозиран отговор на исковата молба от пълномощника на ответника, искът се оспорва като недопустим и неоснователен на подробно изложени съображения. Твърди се, че положения от ищеца труд му е изплатен изцяло, включително и са направени компенсации преди приключване на договора му за военна служба и той не е полагал твърдения от него извънреден труд.

Страните по делото не спорят, а това се установява и от представените писмени доказателства, че през процесния период са били в служебно правоотношение, прекратено със  заповед на МО от 29.06.2018 г., а със заповед на Командира на ВФ 26030 от 05.07.2018 г., ищецът  е отчислен от списъчния състав на ВФ, считано от 06.07.2018 г. На 04.12.2014 г. на ищеца е била връчена длъжностна характеристика с изброени основните функции за заеманата длъжност, които са такива, определени в Устава за войскова служба на ВС на РБ, изпълняване на денонощен наряд, задачи по почистване и поддържане на районите във ВФ, умение за боравене със стрелково оръжие и др.

Видно от удостоверение изх. № 1521/24.04.2019 г. на ищеца са били назначавани дежурства по дати, продължителност на дежурствата, като са определяни и дните, в които военнослужещият ще се компенсира с намалено служебно работно време за периода 07.08.2015 г. – 29.05.2018 г. Представени са заповеди на Командира на ВФ относно отразяване на ежедневна дейност в базата.

Относно установяване продължителността на работното време на ищеца Г. е представено извлечение от книга за вписванията на ППС влезли/излезли от района на ВФ 26030, касаещо личното му МПС, както и 33 бр. копия от постова ведомост за Патрул № 1 и Караул № 2 за периода 29.09.2016 г. – 06.02.2017 г., 148 бр. копия от постови ведомости за Патрул № 1 и Караул № 2 за периода 05.04.2016 г. – 21.06.2018 г. Съгласно приложените рапорти, ищецът е ползвал платен годишен отпуск за следните периоди 15.02.2018 г.– 28.02.2018 г., 03.04.2017 г. – 21.04.2017 г. и 08.02.2016 г. – 26.02.2016 г.

Ответникът е представил още Заповед на Командира на ВФ 26030 № РД-786/02.09.2015 год. относно осигуряване на отоплението през периода 01.11.2015 г.– 15.04.2016 г.; № РД-902 относно осигуряване на отоплението за периода 01.11.2016 г. – 15.04.2017 г. и № РД – 787/31.10.2017 г. относно осигуряване на отоплението за периода 01.11.2017 г.– 15.04.2018 г. По искане на ищеца, ответникът е представил и по делото са приети – копие от Заповед № 4/31.03.2016 г. на Командира на ВФ 26030  за провеждане на стрелби със стрелково оръжие на ГУЦ – Победа, копие от Заповед № 2/15.03.2018 г. на Командира на ВФ 26030 за провеждане на стрелби със стрелково оръжие на УЦ Победа.

Пред районния съд е изслушано заключението на съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице е извършило справки при ответника, изчислило е размерът на претендирания по исковата молба от ищеца положен извънреден труд по всеки един от седемте пункта, както и претендираната лихва върху тези суми. Вещото лице е установило, че на ищеца е заплатено трудово възнаграждение за 4 отработени дни за м. 07.2018 г. в размер на 196,14 лв. При разпита на вещото лице в съдебно заседание е уточнено, че изчисленията са правени така, както е посочено в исковата молба, като при посещението си в ответното ВФ не е установило нарочни заповеди за полаган извънреден труд. Вещото лице не е изчислявало труд при удължено работно време поради непоставяне на такава задача. Провеждането на общия строй не касаело лица, които са в почивка, отпуск или в наряд - те не се явяват, явявал всеки, който е на работа. Ищецът бил в почивка или на дежурство на датите, на които е посочил да се е явил на общ строй. Вещото лице се запознало със заповедите за стрелби, в които били посочени лицата, които следвало да се явят, но това не означавало, че действително са се явили, протокол за явяване на ищеца на стрелби не е наличен. Трудът, който полагал ищеца се изравнявал на 6 – месечен период и имало данни, че това е правено. Относно трите дни за „сдаване“ при справката се установило, че на ищеца било начислено и заплатено трудово възнаграждение.

В първата инстанция са разпитани свидетели - командира на ответното ВФ за периода 21.11.2015 г. – 18.02.2019 г. В. И. Г. К. – колега на ищеца, работили по едно и също време.

Свидетелят И. е заявил, че служебното време се е опредяло от командира и той не е делегирал функциите си на другиго. Лично на отделните войници командирът не бил възлагал задачи, тъй като си имал наместници, а на наместниците си не е възлагал да възлагат на войниците задачи като носене на дърва. Имало МОЛ, които отговаряли за отделните дейности, обекти и поддръжката им. За отоплителния период имало заповед. Не бил възлагал на ищеца задачи да ремонтира котелното или да копае канал. Имало проблем с водопровода, който бил стар. Имало двама души, които отговаряли за текущи ремонти и аварии в поделението. Не бил уведомяван ищецът да е извършвал подобни дейности. Ежемесечно се провеждал „общ строй“, в който участвали всички военнослужещи и цивилни служители, които не са заети със съответната дейност към този момент. Не можели да участват тези , които са в дежурство, караул, отпуск, в почивка след дежурство и компенсация. За общия строй също имало заповеди. Дървата се носели до помещенията с камион, управляван от МОЛ. Всяко подформирование отговаряло за  определен район в поделението. Нямали функция градинар. За тях отговаряли тези, които са на работа, което ставало през работно време. Когато се наложело оставане след работа, се издавали заповеди, но такива заповеди имало 3-4 пъти през периода, през който свидетелят бил командир. В поделението бил копан канал, но от фирма, спечелила обществена поръчка. За извършван ремонт на караулните имало лица във ВФ на щат „зидаро – мачачи“. Те нямали управленски функции и не можели да се разпореждат. Възможно било ротния или взводния да каже на войниците да им помогнат. Всичко ставало в работно време.По време на дежурство войникът не можел да бъде накаран да изпълнява задължения различни от функционалните му.

Свидетелят К.в е давал заедно с ищеца наряди на 16 – часови 24 – часови дежурства, ищецът бил негов подчинен. След сдаване на наряда, ако имало се поставяли задачи - носене на дърва, нафта. Ставало по устна заповед на прекия началник. Дърва носели по два пъти на месец, различни хора, товарели и разтоварвали дървата за патрулното и караулното, където се топлели войниците. Нафтата се ползвала за отопление на началниците. Ищецът бил носил, или с колата на свидетеля, или с на ищеца. Войниците я пренасяли с туби  на ръка. Случвало се редовно - по два пъти на месец, отново по устна заповед на прекия началник. Имало МОЛ, но на практика отговорността за отоплението била възложена на свидетеля, който я възлагал на войниците. През лятото били косили трева. Това ставало след дежурства. Нямало лице с градинарски функции, имали даден район, за който отговаряли и трябвало да поддържат.Копали и канал, ищецът също. Това било мръсен канал на 2-ро караулно. Отново по устна заповед. Викали ги и в почивни дни. Р. бил лепил и плочки в първо караулно през м.март 2017 г. Свидетелят не бил присъствал на общ строй, но знаел, че други са. Не бил запознат с правилата за провеждането му. Ходенето на стрелби било задължително. Ставало със заповед на командира на поделението. Заплащането винаги било едно и също независимо от ходенето на стрелби, косенето и т.н. На стрелби се ходело по време на почивка и след дежурство. Те продължавали по 2-3 часа, но на практика отнемало целия ден. Общата войскова поговорка включвала всички дисциплини, за които един военнослужещ следвало да издържи изпит. Провеждала се веднъж годишно и участвали всички, покривали се определени нормативи, като в противен случай те освобождавали. За всички тези дейности промяна в заплатата нямало. При напускане или освобождаване се определяли обикновено три дни за сдаване на зачисленото имущество. За периода 2015 г.– 2017 г. свидетелят И. бил ходил на стрелби общо три пъти. Изпълнявал устни заповеди на лица, които били по-висшестоящи от него. Всички допълнителни дейности се случвали след сдаване на наряда, защото нямали право да напуснат наряда без разрешение - след 10 часа като свършвали около 12-12.30 часа. За периода март – юни 2018 г. свидетелят бил командирован и не бил в поделението. Не знаел дали през това време ищецът е носил дърва, нафта и т.н.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваната част от решение прецени за правилно.

Безспорно е по делото, че за процесния период 2016 г. – 05.07.2018 г. ищецът Р.Г. е полагал кадрова военна служба – охранител в охранително отделение във ВФ 26030, прекратена със заповед, считано от 06.07.2018 г., както и че полаганият от него труд е бил на 24 – часови и 16 - часови смени.

При тези данни претенцията на Г. за заплащане на полаган извънреден труд следва да бъде квалифицирана с правно основание чл. 194, ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД и въззивният съд счита, че исковете правилно са отхвърлени от районния съд. Съгласно изводите на постановеното по чл.290 от ГПК решение № 165/2.06.2016 г. по гр.д.№ 6064/2015 г. на IV г.о. на ВКС, разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ установяват, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 40 часа седмично и 8 часа дневно (ал. 1), както и че общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от нормалната дневна продължителност, т.е. – това удължено служебно (работно) време по ал. 2 не може да е повече от 12 часа. Само при превишаване на това удължено служебно (работно) време от 12 часа дневно, съгласно чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, на военнослужещия се дължи възнаграждение за извънреден труд. За разлика от ЗОВСРБ отм. и ПКВС отм., в действащия ЗОВСРБ и в Наредба № Н-18/19.12.2012 г. терминът „извънреден труд“ не е използван, но с идентично съдържание са използваните там термини: „превишаване на общата продължителност на служебното време“, „извън установеното служебно време“ и „над общата продължителност на служебното време“.

Времето при полагане на 24-часови дежурства от военнослужещите е удължено служебно (работно) време, а не е извънреден труд и не се заплаща като такъв, освен когато дежурството продължава повече от 24 часа или когато, макар и да не продължава повече от 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия. Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд, поради което при спор не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и т.н. Некомпенсираното удължено служебно време с намалено работно време до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което подлежи на заплащане като извънреден труд може да бъде установявано с всички доказателствени средства.

Въз основа на събраните в настоящото производство писмени, гласни доказателства и съдебно икономическа експертиза, съдът не може да направи извод, че за претендирания от Г. период след приключване на установените дежурства, същият е изпълнявал „възложени задачи извън установеното работно време“. Направените от вещото лице изчисления, както същото е заявило, са изцяло въз основа на претендираното по исковата молба, а предвид справките, направени от него при ответника в съдебно заседание заявява, че въпреки, че не е имало такава задача, трудът, който полагал ищеца се изравнявал на 6 – месечен период и имало данни, че това е правено. Установено е също, че трите дни за сдаване са начислени и изплатени на Г..

Относно твърденията си за полагане на извънрден труд след дежурство и по време на почивка са единствено свидетелските показания на посочения от ищеца свидетел Колев. Освен, че свидетелят е ищец по друго дело със същия предмет, от показанията му не се установява дали ищецът е полагал твърдения труд, в кой момент и с каква продължителност. Твърденията на свидетеля Колев, че след полагане на твърдения труд са напускали ВФ около 12-12.30 ч. се опровергават от представената от ответника справка за това, че през 2017 г. ищецът Г. е напускал територията на ВФ във времевия предел 09.40 -10,10 ч. По отношение на останалите претенции за положен извънреден труд поради участие в стрелби, общ строй, обща войскова подготовка, също не се събраха доказателства, установяващи това обстоятелство, както и че това се е случвало във време, в което ищецът е следвало да почива или е било непосредствено след дежурство. Вещото лице е заявило, че не са констатирани протоколи за действително участие на ищеца в стрелби през твърдения период. Свидетля Колев заявява, че самият той никога не участвал в общ строй, както не може да каже това за ищеца. Участието в общата войскова подготовка също не е доказано при положение, че представлява ежегоден изпит за качествата на войниците, които следва да покрият различни критерии, но няма данни за участие на ищеца в такава.

Претендираните за заплащане като положен извънреден труд дейности, изпълнявани по устна заповед – носене на дърва, косене на трева, копаене и зариване на канал също не е доказано да са извършвани, още повече и във време, в което ищецът е следвало да почива. Съгласно длъжностната характеристика на ищеца същия освен изпълняване функции за заеманата длъжност, определени в Устава за войскова служба на ВС на РБ, е следвало да изпълнява денонощен наряд, задачи по почистване и поддържане на районите във ВФ, умение за боравене със стрелково оръжие и др. Т.е. изпълняването на тези дейности не може да се приеме като положен труд извън основната трудова дейност, а полагането му във време, което да го определи като извънреден труд не се доказа с представените доказателства.

Особения характер на трудовата дейност на ищеца, изпълнявана в процесния период и уредбата й в специалните норми на действащия ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г., води до извода, че когато дежурството продължава повече от 24 часа или когато, макар и да не продължава повече от 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия, то следва да бъде компенсирано с намалено работно време до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което подлежи на заплащане като извънреден труд. В настоящия случай не се установи Г. да е полагал труд, както твърди след изтичане на удълженото работно време, поради което искът за заплащането му правилно е отхвърлен заедно с акцесорната претенция за лихви.

След като обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и фактическата и правна сложност на делото, въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер 100 лв., съгласно чл.23 т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                     РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 886/5.12.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 1079/2019 г. по описа на РС Ямбол.

ОСЪЖДА Р.Г.Г. да заплати на Военно формирование 26030 с.Безмер юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.