Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 05.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 3949 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Е.Р.Р. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в следствие на получените телесните увреждания, които й били нанесени в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 12.01.2016г. в гр. Севлиево, на кръстовището на ул. „Опълченска“ и ул. „Мара гидик“. Според твърденията на ищцата, произшествието било осъществено поради виновното противоправно поведение на неустановен водач на неустановено МПС, който след като изгубил контрол върху движението на автомобила, допуснал последния да се покачи на тротоара и именно там да нанесе удар в тялото на ищцата, която се движила като пешеходец придружавана от още две лица. Предвид обстоятелството, че в споменатата особена хипотеза, гражданската отговорност на причинителя на вредите била покрита от Г. Ф. – на 18.01.2017г. ищцата отправила писмено искане до ответника, да и бъде изплатено застрахователно обезщетение за понесените  неимуществени вреди, по което била образувана преписка по щета с рег. № 210032/2017г. Чрез писмо от 17.02.2017г. ответникът - Г. Ф. отказал изрично изплащане на застрахователно обезщетение. Според ищцата отказът бил незаконосъобразен, поради което ответникът изпаднал в забава да изплати дължимото застрахователно обезщетение, което ищцата оценява на 30 000 лева, считано от деня на постановяване на отказа - 17.02.2017г. При така изложените фактически обстоятелства ищцата претендира за осъждане на ответника, с оглед особената му нормативно установена функция, да му изплати както следва: застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, заедно със законната лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от деня на постановяване на изричния писмен отказ за изплащане на обезщетение, до деня на окончателното плащане на претендираните суми. С оглед очаквания от ищцата блаагоприятен изход от съдебния процес, тя претендира за осъждане на ответника, да й заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г. Ф., който оспорва надлежната си пасивна материална легитимация. Поддържа становище, че представените документи не създавали необходимото категорично основание за изплащане на търсеното застрахователно обезщетение, тъй като те не изяснявали твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие и поставяли под съмнение настъпването на пътен инцидент като източник на телесните увреждания. твърдението за причинно- следствена връзка между описаното в исковата молба събитие и описаните телесни увреждания, а в тази връзка оспорва изрично съдържанието на документа, удостоверяващ събитието – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2016г. по описа на РУП при МВР Севлиево. Моли за отхвърлян на иска и претендира за осъждане на ответника, да заплати направените съдебни разноски. Оспорва твърдението за изпадането си в забава тъй като се произнесъл в законоустановения срок с правомерен отказ. Моли за отхвърляне на иска изцяло или за част от претендираната сума и претендира за осъждане на ищците да му заплатят сторените съдебни разноски в настоящото производство.   

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство (с оспорено от ответника съдържание) Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/12.01.2016г. изд. от мл. автоконтрольор при РУ на МВР Севлиево, съдържа данни, че на 12.01.2016г. в гр. Севлиево, неизвестен автомобил е причинил контузия на левия крак на Е.Р.Р.. В раздела „Обстоятелства и причини за ПТП:“ се посочва изрично, че механизма на пътния инцидент е в процес на установяване, тъй като сигналът за настъпването му е подаден три часа по- късно от заявения част на настъпване на инцидента.

В дадените пред съда показания, свидетелката Р.Р. М. заявява, че е майка на ищцата и не е присъствала на настъпването на твърдяния пътен инцидент, нито е възприела лично фактите, но по преразказ на очевидци знаела механизма по който е настъпил пътния инцидент. От присъствали на мястото участници в инцидента, свидетелката била разбрала, че на 12.01.2016г. в интервала около 16.15 часа до около 16.30 часа, пострадалата пресичала пътното платно на неустановена улица и понеже имало сняг и лед, от странична „къса уличка“ излязъл автомобил, който поднесъл и преминал през крака на Е., която паднала на земята. След настъпване на инцидента, ищцата била сериозно контузена, не можела да се движи нормално, не можела да се обслужва при задоволяване на битовите си потребности и се оплаквала от силни болки в крака. Възстановтелният период за ищцата продължил повече от шест месеца. Инцидентът повлиял негативно и на психичното състояние на пострадалата.

В дадените пред съда показания, свидетелката Н.В.М.заявява, че е роднина по сватовство на ищцата (съпруга на брата на ищцата) и при това била пряк очевидец на настъпването на пътния инцидент. Според свидетелката, на 12.01.2016г. лично тя, ищцата Е. и по- малкия й брат Р. предприели пресичане на уличното платно. Първа вървяла свидетелката М., придружавана от Р., а „малко зад тях“ в същата посока се движила и ищцата Е.. В такава ситуация, свидетелката възприела, че „една кола излезе от малката уличка и направи завой наляво, но вместо да вземе външен завой… тази кола направи плътен ляв завой, до тротоара и мина през левия крак на Е.“. В резултат от това въздействие, ищцата паднала на земята. Неустановеният лек автомобил не се бил качвал върху тротоара, а преминал покрай него. Свидетелката не възприела нито модела, нито регистрационния номер на автомобила, но видяла и запомнила само тъмносиния му цвят. След инцидента, свидетелката влязла в близкия магазин, за да купи вода за Е., защото последната се почувствала зле, а неустановеният автомобил продължил движението си без да спре. Свидетелката не уведомила органите на полицията за настъпилия инцидент, тъй като преценила, че е по- важно да предостави вода на Е.. Механизмът на настъпване на травмата според свидетелката бил предизвикан от преминаването на лявата задна гума през крака на Е..

Като доказателства по делото са приети медицински документи: Служебна бележка от ЦСМП Габрово, Епикриза изд. на 22.01.2016г. на „А.М.“ ЕООД, Епикриза от 09.07.2016г. издадена от МБАЛ „Св. П.- П.“ ООД, които съдържат обективни данни за здравословното състояние на ищцата след 12.01.2016г. и са обект на изследване от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.  В медицинските документи са отбелязани анамнестични данни (от пациента), че „страданието датира от вчера, когато при стъпване на криво травмира тежко левия си глезен“ (Епикриза от 22.01.2016г.) и за „..появила се болка на ляв глезен..“ (Епикриза от 09.07.2016г.)

В писменото заключение на съдебно- медицинската експертиза, вещото лице д-р Б. мотивира извода, че пострадалата е била диагностицирана с контузия в областта на лявата скочна става и навяхване на лявата глезенна става с разкъсване на ставната капсула и разкъсване на фибуло- таларната ставна връзка. Притискане на тибиалния нерв в тарзалния канал. Становището на вещото лице, относно вероятния механизъм на получаване на травмата е в три алтернативни хипотетични насоки: когато върху ставата е упражнен силен натиск или котаго е нанесен удар с голяма сила или когато е осъществено центрирано притискане  вълху външната област на глезена. При това, в писменото си заключение, вещото лице счита, че при самоволно стъпване „накриво“ не биха могли да се получат констатираните разкъсвания на ставните връзки и ставната капсула. По- нататък в изводите на експертното заключение - вещото лице обосновава предположението си, че най- вероятно неустановеният лек автомобил е ударил леко странично пешеходката, докато тя се е намирала на тротоара, след което тя е загубила равновесие и неподготвена, с цялата си тежест на тялото е стъпила накриво на външния ръб на лявото стъпало т.е. извършено е движение „инверсия“, което довело до  описаните по- горе телесни увреждания. При изслушване на експертното заключение в открито съдебно заседание на 08.02.2018г., д-р Б. заявява, че естеството на травмата е по- скоро съприкосновение с тялото на пострадалата (т.нар. „бутане“), довело до загуба на равновесие, отколкото преминаване на автомобилна гума през крака на пострадалата. Загубата на равновесие, според вещото лице д-р Б. може да е довела до „стъпване накриво“.

Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И., анализира съдържанието на посочения по- горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/12.01.2016г. изд. от мл. автоконтрольор при РУ на МВР Севлиево и показанията на разпитаните свидетели, с цел да определи механизма на настъпване на произшествието и поведението на участниците в него. В заключението си, както и в открито съдебно заседание, при което е изслушана експертизата, вещото лице посочва, че не е извършен оглед на местопроизшествието и данните, въз основа на които е осъществен експертния анализ се основават само на споменатите по- горе източници. Според становището на вещото лице, ако се допусне съществуването на описания от свидетелкатаН.М. механизъм на настъпване на инцидента, то ударът би следвало да е предотвратим за водача на неустановения лек автомобил, който би следвало да е имал видимост към пресичащите пешеходци и да е възприел опасността от удар, така, че да е бил способен да намали скоростта и да спре. Дори и в този случай, трябва да се приеме, че ударът е настъпил на 2-4 метра в дясно от левия край на пътното платно, което са пресичали пешеходците (вкл. ищцата). В открито съдебно заседание, вещото лице изрично заявява, че установяването на действителния механизъм на пътния инцидент при оскъдните аналитични данни е невъзможно, но описания от свидетелката механизъм е по- скоро малко вероятен.

Приетата като доказателство молба с вх. № 24-01-58/18.01.2017г. сочи, че чрез нея ищцата е претендирала от ответника Г. Ф. – да и изплати застрахователно обезщетение за вредите, които твърди да е понесла в резултат от виновното противоправно поведение на неустановения водач на неустановен автомобил, а в приложение на молбата са описани същите документи, които са представени и пред настоящия съд.

С Уведомление от 17.02.2017г. ищцата е била уведомена от ответника за отказа на Ф.а да бъде изплатено претендираното обезщетение, поради непредставяне на достатъчно доказателства за установяване на механизма на настъпване на твърдяния инцидент.

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от  КЗ;

Съдът е сезиран с претенция за изплащане на обезщетение, която се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 557, ал.1, т.1 от  КЗ, ответникът е длъжен да изплати на всеки от ищците обезщетение за причинените му неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили, вследствие на виновно противоправното поведение на неустановения водач на неустановено МПС, който на 12.01.2016г. е предизвикал телесно увреждане за ищцата. 

Същевременно, трябва да се отбележи, че ответникът оспорва надлежната си пасивна материално правната легитимация като твърди, че отговорността му за изплащане на обезщетение е изключена, поради липсата на доказателства за настъпване на пътен инцидент, поради липса на противоправно поведение от страна на водача на неустановеното МПС при настъпване на хипотетичния пътен инцидент и поради липсата на причинно-следствена връзка на релевираната от ищцата травма с потен инцидент, в който участва неидентифицирано МПС.

При изложените процесуални позиции на страните, спорът се концентрира върху установяване на механизма на настъпване на ПТП, поведението на участниците в процесния пътен инцидент, както и в оценка на правомерността на тяхното поведение.

Едва при положителни изводи в посочените по- горе две насоки, следва да се прецени действителния обем на неимуществените вреди, дали е налице основание за изплащане на търсеното обезщетение и да се определи справедливия размер на платимото застрахователното обезщетение.

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорването на представения от ищцата Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/12.01.2016г. изд. от мл. автоконтрольор при РУ на МВР Севлиево е напълно основателно.

Доколкото представения документ изобщо не посочва конкретен механизъм на настъпване на пътния инцидент, а само посочва, че този инцидент е „в процес на установяване“ съдът приема категорично становище, че обвързващата материална доказателствена сила на този документ фактически не е налице. Дори от формална страна, тя е категорично оборена т.е., документът очевидно не установява нито факта на настъпване на пътен инцидент, с участието на неустановено МПС, при някакъв конкретен механизъм на настъпване на пътно- транспортно произшествие. Аргументите, мотивиращи такъв извод са многобройни и значително по- убедителни, така че да разколебаят по категоричен начин фактическите твърдения на ищцата в противната насока.

На първо място, следва да се отбележи факта,  че за настъпването на твърдения пътен инцидент разследващите органи изобщо не са били уведомени – нито от свидетелите „очевидци на пътния инцидент“, нито дори от пострадалото лице, а са узнали значително по- късно, едва в резултат от служебно подаден сигнал при медицински преглед на ищцата, извършен в лечебно заведение. Този факт обяснява и липсата на оглед в „ориентировъчно“ посоченото място на инцидента.  Оглед изобщо не е извършван, не са изземвани следи, не са направени необходимите измервания в продължение на значителен период от време.

Единственият източник на данни за настъпване на инцидента, са показанията на „очевидеца“ - свидетелкатаН.В. М., която сама посочва, че пострадалата се е движила „малко след нея“, а в такава ситуация непосредствените възприятия на М. за механизма на настъпване на „инцидента с участието на неустановен автомобил“ могат да бъдат подложени на много сериозно логическо съмнение. Трудно може да се обясни иначе, как свидетелката е успяла да възприеме ясно и в детайлни подробности случващото се зад гърба й. Прави впечатление също, че свидетелката М. помни в детайли инцидента, но не е успяла да запомни никакви идентифициращи признаци на „неустановения автомобил“ или неговия водач, както и че се е въздържала още в момента на инцидента да сигнализира правоохранителните органи. Съвсем отделен е въпросът, че показанията на тази свидетелка следва да бъдат кредитирани с необходимата сериозна резервираност, като се отчита възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, поради близката й социална връзка с ищцата.

Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че показанията на тази свидетелка влизат в явно противоречие с твърденията на ищцата, че „неустановения автомобил“ ударил пострадалата върху тротоара, а не върху пътното платно до него (сравн. показанията на свидетелката с твърденията в исковата молба), както и твърдението, че неустановяният автомобил преминал през крака на ищцата, а не е осъществил допир, побутване (сравн. показанията на свидетелката с твърденията в исковата молба).

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза е изготвено компетентно и добросъвестно, но дори и с помощта на висококвалифицирания специалист- травматолог д-р Б., много трудно може да бъде дадено еднозначно обяснение на механизма на получаване на травмата. В тази насока следва да се отбележи, че самото експертно заключение дава поне три алтернативни възможности, като сред тях е акцентирано като най- вероятна причина за настъпване на травматичното увреждане върху внезапната загуба на равновесие, в резултат от стъпване „накриво“. Възможността за преминаване на автомобилна гума върху крака на пострадалата е по- скоро малко вероятна или съвсем изключена. Именно такива обаче са твърденията, подкрепящи тезата на ищцата. Но в случай на преминаване на автомобилна гума през крака на човек, би настъпил съвсем друг тип травма, свързана с размачкване на костите и тъканите – това е известно на съда дори и без специални знания, но само въз основа на опитните правила. Такъв тип травми при пострадалата не са диагностицирани.

Внезапната загуба на равновесие и стъпването „накриво“ обаче, не са необходимо- свързани с физическо въздействие на неустановен автомобил, защото са много по- характерни за битовите инциденти, дори когато те са настъпили на улицата – напр. подхлъзване на заледена настилка, внезапна загуба на съзнание, в резултат на внезапен пристъп на общо заболяване ( ниско кръвно налягане, епилепсия и др.). Такива рискове от увреждане на здравето не се покриват от ответника Г. Ф., защото той не е общ социален Ф. за подпомагане на травматично пострадали лица, а обезпечава изрично нормативно определени задачи, свързани с обезщетяване на пострадали при определена категория пътни инциденти.

Заключението на изслушаната съдебна- автотехническа експертиза също не допринася за изясняване на механизма на твърдяния „пътен инцидент“, а по- скоро поставя под съмнение обективната възможност от настъпването на пътен инцидент с описания в исковата молба механизъм.

Впрочем, както беше посочено вече в мотивите на настоящото решение, внмателния анализ на фактическите твърдения относно настъпването на инцидента са твърде изменчиви. Те не съвпадат нито по отношение на мястото на настъпване на инцидента (върху тротоара или върху пътното платно), нито по отношение на естеството на съприкосновението между корпуса на автомобила и тялото на ищцата (твърди се удар, избутване, преминаване през крайника на пострадалата). Съдът споделя извода на вещото лице, че описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента е малко вероятен.

Уместно е при анализа на твърдените факти, съдът да посочи също, че според неговата преценка, ударът с лявата задна част на хипотетичния лек автомобил, в лявата част на тялото и/ или преминаването на лявото колело през левия долен крайник на ищцата е фактически невъзможно – именно при описаните в исковата молба обстоятелства, като се има предвид разположението на телата (автомобил и пешеходци) в пространственото ориентиране на терена на улицата, хипотетично извършените от автомобила маневри, твърдението, че пешеходката е контузена при пресичане на пътното платно и/ или върху тротоара (както се твърди в исковата молба, но се отрича от свидетелите и експертните заключения), особено пък при липсата на каквито и да е други увреждания по тялото на пострадалата, каквито естествено биха били получени, при пряко съприкосновение с корпуса на автомобила.

Внимателният анализ на събраните доказателства, мотивира дълбокото вътрешно убеждение на настоящия състав на съда, че твърдяният „пътен инцидент“, както и описан в исковата молба е обективно невъзможен т.е. не би могъл да настъпи по времето и на мястото, на което се твърди. Участието на „неустановен автомобил“ в този „пътен инцидент“ е логически необосновано и остана напълно недоказано, поради което и оспорването на надлежната пасивна материална легитимация на ответника – да изплати обезщетение е напълно основателно. Увреждането на здравето на ищцата никак не може да бъде отречено, но то твърде вероятно е резултат от битов инцидент, а не резултат от пътно- транспортно произшествие.

В заключение на всички изложени по- горе изводи, съдът приема, че така предявения иске с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от  КЗ / следва да бъдат изцяло отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищцата се основава на твърдението й, че ответникът е изпаднал в забава да изпълни свое парично задължение. Особеният функционален статут на ответника, определя единствения възможен момент на изпадането му в забава, който е обвързан с  изтичане на тримесечния срок по чл. 558, ал.1 изр. второ от  КЗ за произнасяне по основателно отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение.

Събраните в хода на делото писмени доказателства и изложените по- горе правни изводи обосновават становището на съда, че ответникът не е изпаднал в забава да изпълни своето парично задължение по изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като исковата претенция се явява неоснователна.

По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

По претенциите за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, в общ размер на сумата от 400 лева, а именно: сумата от 300лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице по СМЕ, и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв. съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Р.Р., с ЕГН ********** и съдебен адреса***, срещу Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на телесно увреждане, причинено при ПТП от 12.01.2016г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 17.02.2017г. до деня на окончателното плащане .

 

ОСЪЖДА Е.Р.Р., с ЕГН ********** и съдебен адреса*** да заплати на Г. Ф. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща направените разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: