Решение по дело №14/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 145
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221000500014
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Боби 2004“
ЕООД, с която оспорва решение № 422 от 18.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 845/21 г.
по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 въззивен състав, с което
е оставена без уважение жалба вх. № 06359/25.08.2021 г., подадена от „Боби 2004“ ЕООД
против разпределение от 24.08.21 г. на постъпили суми по изп.д. № 10/19 г. по описа на
ЧСИ М. К., с район на действие Окръжен съд Благоевград.
В жалбата се моли съда да отмени атакуваното решение, ведно с всички
произтичащи от това последици. Твърди се, че извършеното разпределение е категорично
неправилно, тъй като не е зачетена привилегията по чл.177, ал.1 от ЗЗД на собственика на
недвижимия имот, които не е лично задължен, но има право да получи от цената на имота
преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и
увуличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Твърди, че
сторените разноски са установени с влязло в сила решение № 270 от 30.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1 134/20 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Оспорва
изводите на съда, че за да може да се ползва от привилегията на чл.177, ал.1 от ЗЗД следва
да има изпълнителен титул спрямо другия взискател „ПИБ“ АД. Твърди, че за да се ползва
от привилегията е необходимо ипотекарния длъжник да се сдобие с изпълнителен титул,
чиято цел е да направи вземането ликвидно, изискуемо и подлежащо на принудително
събиране, като в този см. е и съдебната практика. Твърди, че разпоредбата на закона
признава по изключение право на участие в разпределението, а и привилегия пред
ипотекарния кредитор. Оспорва и твърди, че цитираното от съда решение на Върховен
1
касационен съд, Търговско отделение е неотносимо, тъй като същото разглежда случай по
приложението на разпоредбата на чл.177 ЗЗД в производство по несъстоятелност, а трайната
практика по приложението на цитираната разпоредба приема, че пасино легитимиран е само
длъжника, а ипотекарния кредитор не е необходим другар. С огред на това прави извод, че
ипотекарния кредитор ще бъде пасивно легитимиран само и когато е получил цената на
имота, вкл. и увеличената такава. Оспорва изводите на съда по отношение на прилагането
на привилегията по чл.177, ал.1 от ЗЗД с общия ред по чл.136 ЗЗД, като твърди, че първата
норма е специална по отношение на втората. Инвокира доводи за нарушаване на
принципите на равнопоставеността на субектите в гражданското право.
Ответниците Г. Т. П., О. Л. Б. и „Ив комерс ууд“ ЕООД редовно уведомени за
постъпилата жалба не взимат становище по същата.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД редовно уведомена оспорва
жалбата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, а изложените твърдения за
незаконосъобразност са същите каквито са и в жалбата срещу извършеното разпределение.
Поддържа доводите изложени в отговора на жалбата пред окръжния съд, като твърди, че за
да бъде противопоставимо на ипотекарния кредитор влязлото в сила решение, с което е
признат размера на увеличената стойност на имота, то същият е следва да участва в
производството. Инвокира доводи свързани с развити производства и действия на страните,
извън процесното дело. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното
като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 422 от 18.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 845/21 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 въззивен състав, че съдът е оставил
без уважение жалба вх. № 06359/25.08.2021 г., подадена от „Боби 2004“ ЕООД против
разпределение от 24.08.21 г. на постъпили суми по изп.д. № 10/19 г. по описа на ЧСИ М. К.,
с район на действие Окръжен съд Благоевград.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Първа инвестиционна
банка“ АД въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
24.08.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 970/18 г. по описа на Разложки районен съд. Не се спори,
а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнението е насочено върху недвижим
имот, ипотекиран за задълженията на длъжника О.Б..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по
изпълнителното дело, че като присъединен взискател е конституиран настоящия
жалбодател, както и „Ив комерс ууд“ ЕООД, като кредитор на длъжниците О.Б. и Г.П..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с влязло в сила
решение № 270 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1 134/20 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд длъжниците в изпълнителното производство Г. Т. П. и О. Л. Б.
са осъдени солидарно да заплатят на „Боби 2004“ ЕООД сумата от 127 586.56 лв.,
2
представляваща увеличената стойност на ипотекирания имот.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по приложеното копие на
изпълнителното дело, че след продажбата на ипотекирания имот и постъпване на сумите по
сметка на ЧСИ същият е изготвил протокол за разпределение от 24.08.2021 г.. Видно от
същия ЧСИ е разпределил вземания от първи ред по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за такси,
юристконсултско възнаграждение и разноски за оценка на имота в размер на 4 961.40 лв. По
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД е разпределил суми за дължими данъци и такси битови отпадъци.
Със същият протокол за разпределение е разпределил сумата от 140 694.10 лв. в полза на
взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по реда на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, като се е
позовал на сключената договорна ипотека за имота, предмет на публичната продан.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 422 от 18.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. .№
845/21 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 въззивен
състав, че съдът е оставил без уважение жалба вх. № 06359/25.08.2021 г., подадена от „Боби
2004“ ЕООД против разпределение от 24.08.21 г. на постъпили суми по изп.д. № 10/19 г. по
описа на ЧСИ М. К., с район на действие Окръжен съд Благоевград.
Жалбата е подадена от лице с представителна власт и в установения от закона
едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима. В жалбата са инвокирани
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с изводите на съда по
отношение на противопоставимостта на влязлото в сила решение, по което е издаден
изпълнителен лист в полза на ипотекарния длъжник срещу длъжниците в изпълнението за
суми, с които се е повишила стойността на ипотекирания имот, както и относно
приложението на разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗЗД. Така наведените доводи, настоящият
състав намира, че са неоснователни по следните съображения:
В обхвата на понятието "ипотекиран имот" по смисъла на член 173, ал. 1 ЗЗД
обхваща и случаите, когато имотът, предмет на ипотеката е претърпял някакви промени
(извършване/довършване на строеж), ипотеката обхваща подобренията и приращенията на
недвижимия имот по член 92 ЗС, като се изхожда от вещноправния елемент на ипотеката и
принципа, че ипотечното право следва имота. В тази връзка, ипотекарният кредитор има
право да се удовлетвори от цената на целия ипотекиран имот, включително и от
новопостроена/достроена сграда, тъй като ипотеката се разпростира върху целия имот.
Настоящият състав напълно споделя изводите по отношение на пасивната
легитимация на страните, с оглед осъществяването на привилегиите при разпределение на
ипотекиран имот дадени с решение № 60 167 от 30.07.21 г., постановено по т.д. № 2 314/19
г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение.
Нормата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД урежда не отношенията между собственика на имота и
длъжника, а отношенията между собственика и ипотекарния кредитор, разрешавайки
противоречието в интересите им по повод направените за имота разноски в полза на
собственика. Интересът на длъжника не се обхваща от тази хипотеза. В случаите на
принудително изпълнение собственикът на имота винаги получава остатъка от получената
при проданта цена над размера на сумата, за която е вписана ипотеката и има право да иска
обратно от длъжника (по силата на договорните им отношения или при липса на такива - по
правилата на неоснователното обогатяване) сумата, с която се е погасило обезпеченото
вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, ако собственикът на продадения
ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди
ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и
3
увеличението на имота, което се дължи на негови полезни разноски. Следователно,
вземането, произтичащо от сторените необходими и/или полезни разноски, се ползва с
привилегия и подлежи на удовлетворяване преди това на ипотекарния кредитор.
Основанието и размерът на вземането следва да се установят по исков път, тъй като
привилегията се реализира след принудителната продажба на имота, а за да извърши
разпределението, съдебният изпълнител има нужда от изпълнителен титул. Тъй като
вземането за разноски (увеличена стойност на имота) винаги рефлектира негативно върху
правата на ипотекарния кредитор (освен ако неговото вземане е значително по-малко по
размер от реализираната при продажбата цена), то Върховния касационен съд прави извод,
че искът задължително следва да бъде насочен срещу него, с оглед противопоставимостта на
предвидената в разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗЗД привилегия при извършване на
разпределението. В общия случай интересите на ипотекарния кредитор и длъжника би
следвало да съвпадат, но това не може да изчерпи вероятните възражения, които длъжникът
би могъл да противопостави. В хипотезата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД във всички случаи се касае
за лице, което заявява самостоятелни права в изпълнителното производство. Всички други
подобни хипотези, уредени в закона, изискват спорът да се разреши чрез предявяване на иск
едновременно срещу кредитора и длъжника (чл. 440, чл. 464 ГПК). Ето защо и в хипотезата
на предявен иск по чл.177, ал.1 ЗЗД по аналогия следва да се приеме, че искът следва да
бъде предявен срещу ипотекарния кредитор и длъжника, чийто дълг е обезпечен с
имущество, собственост на ищеца.
Принципът, че силата на пресъдено нещо важи между страните (res judicata jus
facit inter рartes), не противоречи на зачитането й от всички, прогласено с чл. 297 ГПК. Трети
лица, които не са взели участие в делото в качеството си на страни или помагачи, също са
длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо. Разпореденото от закона тяхно задължение се
изчерпва в неоспорване на факта, че между страните по делото е постановено решение,
което със сила на пресъдено нещо е установило правното положение на последните, стига
същото да не противоречи на претендирани от самите тях права.
С оглед на изложеното от съдебната практика настоящият състав намира, че за
да бъде ефективно противопоставена на ипотекарния кредитор привилегия по чл.177, ал.1
от ЗЗД от собственикът на продадения ипотекиран имот, който не е лично задължен, даваща
му право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите
разноски, които е направил за имота, както и увеличението на имота, което се дължи на
негови полезни разноски, то същият следва да обвърже от силата на присъдено нещо не само
длъжника в изпълнението, но и ипотекарния кредитор.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди в атакуваната
част.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 422 от 18.10.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 845/21
г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 въззивен състав, , като
правилно и законосъобразно.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5