Р Е Ш
Е Н И Е
№
22.03.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 42 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ „З.Р.-Т.С.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Скалиста“ № 3, подадена чрез пълномощника му адв. П.Г. ***, против
Решение № 260203 от 24.11.2020г., постановено по АНД № 282/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № 483577-F509487 от 10.12.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения от
въззивния съд извод, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че са нарушени основни принципи,
регламентирани в чл.7 и чл.9, ал.2 от АПК, както и че диспозитива на съдебното
решение не съдържа необходимите данни по чл.172а, т.5 от АПК. Твърди, че административнонаказателната
правна квалификация на деянието, е несъответна на фактически описаното нарушение
в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на
решението не са обсъдени и преценени всички доказателства по делото, като допуснатите
от съда нарушения на правилата за оценка на доказателствения материал и
несъобразяването на разпоредбата на чл. 24 от ЗАНН, обуславят необоснованост на
формирания извод за наличие на основание за налагане на административна санкция
по чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ „З.Р.-Т.С.“ за допуснато от търговеца нарушение
на чл. 7, ал.2 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти. С подробно изложени съображения по наведените
касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно
постановление № 483577-F509487/ 10.12.2019г., като незаконосъобразно и в
условията на алтернативност – да бъде намален размера на санкцията при
прилагането на чл.185, ал.2, предл. първо от ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба – Национална агенция за
приходите, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
наказателното постановление и наложената на ЕТ „З.Р.-Т.С.“ административна
санкция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на ЕТ „З.Р.-Т.С.“, гр. Стара Загора, против Наказателно
постановление № 483577-F509487 от 10.12.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F509487 от 24.09.2019г., на
ЕТ „З.Р.-Т.С.“, гр. Стара Загора, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7, ал.2 от
Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че при извършена оперативна проверка на 16.09.2019г. в 17.00ч на обект
– кафеавтомат на самообслужване, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „****” № 20,
стопанисван от ЕТ „З.Р.-Т.С.“, гр. Стара Загора, е констатирано, че търговецът,
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършва продажба
на стоки и услуги без функциониращо ФУВАС към момента на проверката, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите от същата наредба. Извършени са две
контролни покупки на един брой кафе на стойност 0.50 лева и един брой капучино
на стойност 0.50 лева, платени в брой от проверяващия екип, като на дисплея не
се визуализират продажбите поради липсата на функциониращо ФУВАС. За обекта е
регистриран в НАП на 14.02.2014г. ФУВАС с ИН на ФУ № ZK094079 и ИН на ФП №
50102328, като по декларация от 16.09.2019г. от К.П.Г. – работник на ЕТ „З.Р.-Т.С.“,
ФУВАС не е наличен от 2-3 месеца, поради повреда „отказ да работи“. При
проверката е установена фактическа наличност в кафеавтомата от 45.95 лева.
Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП №
0030504/ 16.09.2019г. и води до неотразяване на приходи.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и от правна страна административно наказателното
обвинение. Въз основа на събраните по
делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че
по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и допуснато от търговеца нарушение на чл.
7, ал.2 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, правилно квалифицирано като административно
нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, за което на нарушителя е наложена
предвидената в закона санкция, определена в нормативно регламентирания
минимален размер.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се
споделя извода на въззивния съд, че извършеното от санкционираното лице нарушение
на чл.7, ал.2 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, е установено и доказано по безспорен начин, както и че това
деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС и основание за налагане на административна санкция. Несъстоятелно е възражението на касационния
жалбоподател, че непосочването по коя точно хипотеза на чл.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ, ЕТ „З.Р.-Т.С.“ е определен като задължено лице и съотв.
като адресат на регламентираните в посочената наредба правила и изисквания, е
довело до ограничаване правото му на защита от гл.т на това да разбере какво
точно е конкретното нарушение, за което е подведен под отговорност. Разпоредбата
на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира като административно нарушение
извършването или допускане извършването на нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл.118 от ЗДДС. Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ,
Наредбата се издава на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС и в този смисъл
представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Обективираните в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа формулировка и
правна обосновка на обвинението, се свързват с нарушаване на регламентираната
забрана по чл.7, ал.2 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, за извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3
без функциониращи ФУ/ ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Ето
защо и противно
на твърдяното от касатора, налице е изискуемия се конекситет между фактическото
обвинение /фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и
неговата правна квалификация /от гл.т на възприетата като нарушена законова
разпоредба и приложената санкционна норма/, за формиране на еднозначен правен
извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява
деянието на санкционираното лице, възприето от административнонаказващия орган
като съставомерно такова чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Обосновано,
от гл.т на доказателствата по делото и правилно, от гл.т на закона
Старозагорският районен съд е приел, че безспорно се явява установено, че към
момента на извършената оперативна проверка обектът – кафеавтомат на
самообслужване, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „****” № 20, стопанисван от
ЕТ „З.Р.-Т.С.“, е бил в работен режим – реализирани са две контролни покупки,
при които на дисплея не са се визуализирали продажбите поради липсата на
функциониращо за обекта ФУВАС, при установена и фактическа наличност в
кафеавтомата на сума в размер на 45.95 лева. Възраженията на касатора досежно
това кое лице следва да понесе отговорността за констатираното нарушение и
какви са били причините за липсата на ФУВАС на обекта в деня на проверката, са
идентични с възраженията, направени във въззивното производство, които
възражения са подробно разгледани, обсъдени, преценени и отхвърлени като
неоснователни от Старозагорския районен съд, като изложените в тази връзка
мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат
повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. След като
адресат на задължението по чл.7, ал.2 във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти /да не допуска извършване на
продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД/, е именно ЕТ „З.Р.-Т.С.“,
при неизпълнение на това задължение, което неизпълнение нормативно е
регламентирано като съставомерно изпълнително деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, субект на административнонаказателна
отговорност в хипотезата на допускане извършване на нарушение на нормативен акт
по чл.118 от ЗДДС, е именно санкционираният едноличен търговец. Физическите
лица - работници/ служители на търговеца, не са адресати на задължението по
чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съотв. дали и доколко
неспазеното от задълженото лице изискване по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, е резултат от поведение /действие или бездействие/ на негов
работник/служител, е ирелевантно за определянето на търговеца като субект на
административнонаказателна отговорност по чл.185, ал.2 от ЗДДС за допуснатото нарушение
на посоченото нормативно изискване.
При установената
фактическа, правна и доказателствена обоснованост на
административнонаказателното обвинение за допуснато от ЕТ „З.Р.-Т.С.“ нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като основание за
налагане на административна санкция по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 483577-F509487 от 10.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП и наложената имуществена санкция на търговеца,
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, определена в законово регламентирания минимален размер. Доколкото както
субектите на административнонаказателна отговорност, така и вида и размера на
налаганите административни санкции, са законово определени, очевидно
несъстоятелно е алтернативно направеното от касатора искане за изменение на
наказателното постановление при налагане на глоба в размер, предвиден за
физическите лица, които не са търговци.
Неоснователно е и
въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за
допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см.
на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани
доводите на касатора за неспазване на регламентирани в АПК административно-производствени
правила и процесуални изисквания и за нарушени принципи по чл.7 и чл.9, ал.2 от АПК, при издаването на наказателното постановление и във въззивното съдебно
производство – Административно процесуалния кодекс не е приложим нито в
производството по съставяне на АУАН и издаване на НП /което се образува и
провежда по правилата и съобразно изискванията на ЗАНН/, нито в съдебното
производство по обжалване на наказателните постановления пред районния съд по
чл. 59 и сл. от ЗАНН /за което са приложими правилата и изискванията,
регламентирани в НПК/. Действително един от основните принципи в наказателния
процес, е принципът за разкриване на обективната истина, като съгласно чл.13,
ал.1 от НПК, съдът в пределите на своята компетентност, е длъжен да вземе
всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. В случая този
принцип е спазен. Старозагорският районен съд е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като е
направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с приложимия материален закон. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение
на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Въз основа на обстойно разглеждане, обсъждане и преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът е изложил съображения по всички възражения на
санкционираното лице досежно незаконосъобразността на наказателното
постановление, при подробно мотивиране защо не приема като основателни доводите
в подкрепа на жалбата. При формиране на вътрешното
убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на
въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения
съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, ЕТ „З.Р.-Т.С.“, гр. Стара Загора, следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260203 от 24.11.2020г., постановено по АНД №
282/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 483577-F509487 от 10.12.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „З.Р.-Т.С.“ със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Скалиста“ № 3, ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.