Р Е Ш Е Н И Е
№ 260138 16.07.2021г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на десети юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело
№ 26 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „П.1.“
ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя А.Т.П., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Ж.И. ***,
със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 02-0002471 от
08.12.2020г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева /три
хиляди/, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Моли
се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.
В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява управителят А.Т.П. лично
и с процесуалния му представител, и поддържа жалбата. Ангажират гласни
доказателства. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният
представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Също
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Като
взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно
от атакуваното наказателно постановление, същото е издадено срещу жалбоподателя
за това, че при извършена проверка по документи в ДИТ-гр.Бургас на 23.09.2020г.
и на 14.10.2020г., инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че
дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от
ДР на КТ, към 23.06.2020г., не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето М.Н.Ж. с ЕГН **********. Проверката била инициирана по повод подадена
жалба от Ж. *** на 24.07.2020г. /л.21/, в която същата заявява, че била наета
на работа от 23.06.2020г. и е полагала труд в горепосочения обект в рамките на
девет дни, за което й била заплатена сумата от 120 лева от дължимото й трудово
възнаграждение в размер на 800 лева. В жалбата си същата сочи, че черният й
дроб е опериран на 22.03.2020г. и работи с трудности. В подробно изисканите от Ж.
сведения, подадени на 14.10.2020г. в ДИТ-Добрич, същата уточнява, че е работила
в процесния обект, като „камериерка“ и „хигиенистка“ в периода от 26.03.2020г.
до 01.07.2020г., с работно време от 8.00 до 18.00 часа /л.42-43/, н до
приключване на работата на 0.07.2020г. не й е бил предоставен писмен трудов
договор от страна на дружеството.
При проверката по документи, от
страна на работодателят „П.1.“ ЕООД са били представени проект на трудов
договор № 00000031 от 24.06.2020г., неподписан от страна на работника М.Н.Ж. за
заемане длъжността „хигиенист“, молба за назначаване на работа, подписана от Ж.
от 24.06.2020г., книги за инструктаж, служебна бележка за проведен начален
инструктаж, декларация за съхраняване и обработване на лични данни от лицето,
справка от НАХ от 25.06.2020г. за прието уведомление за регистриран на
25.06.2020г. трудов договор с лицето Ж. и справка от НАХ от 02.07.2020г. за
заличаване на подадено уведомление за сключен трудов договор между „П.1.“ ЕООД
и Ж.. До приключване на документалната проверка, от страна на жалбоподателя не
бил представен сключен писмен трудов договор с работника Ж. към 23.06.2020г.,
поради което на същият бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция. В жалбата си, същият твърди, че лицето М.Ж. не е имала качеството на
работник или служител в търговското дружество, както към датата на подаване на
сведенията – 14.10.2020г., така и в периода от 23.06.2020г. до 01.07.2020г., поради
което подадените от нея сведения не съставляват декларация по смисъла на
чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В тази връзка се твърди, че от протоколите за
извършени проверки не се установява лицето Ж. да е била открита в обекта да
престира труд и изобщо да се е намирала в обекта. Наред с това, жалбоподателят
акцентира върху несъответствието между изложените в сведението твърдения от Ж.
за започване на работа на 23.06.2020г. и в същото време подаване на заявление
за започване на работа от същата на 24.06.2020г. Независимо от горното се
твърди, че през 2020г., процесният обект – ресторант „При Томчо“ не е
функционирал, като хотел, макар да има изградена хотелска част над ресторанта,
а само като ресторант, поради което не е било необходимо да бъде назначавано
лице за почистване на стаите за гости. Твърди се също, че ресторант „При Томчо“
е започнал работа на 26.06.2020г., поради което не е било възможно Ж. да
започне работа на 23.06.2020г.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените
в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да
бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия
орган. Наказателното постановление и акта са издадени от компетентни органи, в
рамките на техните правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление.
От
данните по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е санкционирано за
това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.Ж.. Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа, т.е. сключването на
трудов договор предполага престиране на труд от съответния работник, с който се
сключва договора. В настоящият случай, от страна на наказващият орган остана
недоказано обстоятелството, че лицето М.Ж. е полагала труд в процесния
ресторант. В същото време от страна на жалбоподателя се ангажираха гласни
доказателства, от които се установява, че лицето М.Ж. не е работила в
заведението. Видно от показанията на свид.Пискюлева, Ж. е отишла в процесния
ресторант на 23.06.2020г. да си търси работа, като хигиенист и останала там
няколко дни. През това време жалбоподателят й предоставил безвъзмездно храна и
подслон. Същата обаче не останала да работи там, въпреки, че подала заявление
за назначаване на работа. Още на вторият ден Ж. казала, че е болна, че е
опериран черния й дроб и че не може да вдигне дори чаша, защото й тежи. В
рамките на три-четири дни съпругата на управителя на дружеството-жалбоподател й
помагала, като й носела кофата със стирката. На 26.06.2020г. й бил прочетен
инструктаж и същата вечер трябвало да започне работа, но Ж. се отказала, тъй
като работата й била тежка. За тези три-четири дни на Ж. била дадена от съжаление
сумата в размер на 120 лева, тъй като трябвало да си купи лекарства. След като
заявила, че няма да може да работи, Ж. помолила да остане още няколко дни да
нощува в къщата за персонала на заведението, тъй като нямала къде да отиде,
което желание също било удовлетворено. Нещо повече, по време на целият й престой
в дома на жалбоподателя, на Ж. се готвела специална храна с оглед
здравословното й състояние и претърпяната операция. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид.Пискюлева, въпреки че същата е съпруга на управителя на
дружеството-жалбоподател, тъй като нейните показания кореспондират с целият
събран по делото доказателствен материал.
Предвид гореизложеното,
съдът намира за недоказани изложените в обжалваното наказателно постановление
констатации за положен от лицето М.Ж. труд без сключен трудов договор.
Възприетата от наказващият орган фактическа обстановка се базира изцяло на
подадените от Ж. жалба и последващи писмени обяснения, които са недостатъчни за
да обосноват извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.62,
ал.1 от КТ. Напротив, съдът счита жалбоподателят е направил повече от нужното,
за да помогне с каквото може на Ж. в труден за нея момент и само здравословното
състояние на последната е попречило същата да остане на работа в процесния
обект, като решението да не сключи договор е било изцяло и само нейно. Съдът
намира за нужно да отбележи, че в рамките на съдебното производство направи
всичко възможно да призове и разпита устно и непосредствено лицето М.Ж., с
оглед изясняване на фактите по делото, съответно провеждане на очни ставки
между нея и останалите свидетели, но усилията му останаха без резултат.
Предвид гореизложеното,
съдът счита, че дружеството-жалбоподател е било незаконосъобразно
санкционирано, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Предвид
изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в тежест
на наказващият орган следва да се възложат претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 /четиристотин и
четиридесет/ лева. Посочената сума следва да се заплати от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално
поделение) – арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от
Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда”
вр. пар.1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002471 от 08.12.2020г. на
Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, на „П.1.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.Т.П., е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лева /три хиляди/, за административно нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да заплати на „П.1.“
ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя А.Т.П., сумата в размер на 440
/четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: