Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав, в закрито
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 11173/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезИ. с иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за обезщетение на неимуществени вреди,
причинени в резултат от образуване на наказателно производство и неоснователно
поддържане на обвинение в извършване на престъпление по пр.преписка 41562/2011
г. по описа на СРП, НОХД № 18321/2013 г.
по описа на СРС и ВНОХД № 2735/2018 г. по описа на СГС в размер на
150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на
оправдателната присъда – 10.07.2018 г. до окончателното изплащане и за
обезщетение на имуществени вреди от посоченото противоправно поведение на
ответника в размер на 26 110,20 лв., изразяващи се в пропусната полза( реализИ.е на доходи) за периода от 10.08.2009 г. до
10.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ И.М.Б., ЕГН
**********, твърди, че през 2011 год. е образувана пр. преписка № 41 562/11
г. по описа на СРП, по която му било повдигнато обвинение като извършител на
престъпление по чл.210 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал. 1 от НК. С присъда по НОХД
№18321/ 2013год. по описа на СРС бил признат за невиновен за повдигнатото му
обвинение, но същата била протестИ.а от прокуратурата
и било образувано ВНОХД № 2735/2018год. на Софийски градски съд. С решение,
постановено по въззивното дело присъдата била потвърдена като правилна и
законосъобразна. Излага, че в резултат от воденето срещу него незаконосъобразно
наказателно производство, което е продължило 7 години, са му причинени
имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че от поведението на ответника за
него са възникнали негативни
изживявания, чувства и усещания в хода на наказателното производство, предизвикани
от неясния му бъдещ изход, като си влошило и здравословното му състояние.
Изпитвал страх от евентуалното му осъждане и се срамувал да излиза сред хората.
Освен това след изслушването на свидетели по делото същото станало публично
достояние, което довело до негативно спрямо него обществено внимание. Навежда,
че били накърнение авторитета и репутацията му като управител на
дружеството „Б.С.БЙ“ ГмбХ,
регистрИ.о в Германия, гр. Манхайм. Сочи, че това
дружество има почти двадесет годишна история на работа в България, като извършва дейност, свързана с подпомагане на
развитието на инвестиционни проекти и е провайдер на
немско - българска инвестиционна програма, инициИ.а
през 2008 год., включваща реализИ.ето на 48
инвестиционни проекта на територията на Р България в областта на енергетиката,
екологията, здравния туризъм и преработвателната промишленост. Навежда, че през
м. април 2009год. е наложен мораториум за финансИ.ето
на инвестиционни проекти в България и Румъния, като към този момент той имал
много добра търговска репутация и практика. В резултат от това, че
наказателното дело срещу него станало известно на широк кръг от лица, клиентите
на дружеството преустановили отношения
си него като управител на същото и със самото дружество. Създалото се негативно
отношение, довело до невъзможност за него да осъществява консултантската си
дейност чрез дружеството и да придобива приходи от дейността си. Последните били единствените приходи за него,
а предвид възрастта му ( 60 години към датата на започване на наказателното
производство) и влошеното здравословно състояние нямало как да си намери друга
работа. Отделно от това твърди, че и самото дружество е претърпяло значителни
вреди. Не на последно място изтъква, че наложената му мярка за неотклонение
„подписка“ му е създавала затруднения и му е причинила значителен дискомфорт,
като е ограничавала и възможностите му за работа.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство, както и
твърдението му, че същото е приключило с оправдателна присъда на въззивния съд.
Оспорва обаче настъпването на твърдените неимуществени и имуществени вреди,
като навежда възражение на основание чл. 5 ЗОДОВ и твърди, че ищецът е
допринесъл за образуването на наказателното производство като не е изпълнявал
договорните си задължения към трети лица. Освен това навежда, че в процесния
период срещу ищеца се е водило и друго наказателно дело за тежко умишлено
престъпление, по което е била взета и мярка за неотклонение „ домашен арест“, поради
което намира, че в рамките на настоящето производство ищецът не е съумял да
установи пред съда, че твърдените вреди са в пряка причинно-следствена връзка
именно с процесното наказателно производство. В тази връзка излага подробно
становище. Посочва и че ищецът няма чисто съдебно минало, предвид което не се е
ползвал с добро име сред близките и познатите си. Излага, че не е накърнен и
професионалният му авторитет, доколкото още през 2012 г. множество дружества са
му гласували доверие и са го избрали за управляващ на две дружества по ЗЗД.
Оспорва личностните характеристика на ищеца да позволяват той да е изпитал даже
и обикновените вреди от воденото срещу него наказателно производство и на още
по -голямо основание оспорва твърдението той да е претърпял вреди над тях.
Завява възражение за погасяване по давност на претенцията за имуществени вреди
и за законна лихва върху тях. Иска от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и
обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от
представените писмени доказателства, че ДП
№ ЗМ 15001/2012.г. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. №
41562/2011 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор Пл.
Рашков от 19.12.2011 г. срещу И.М.Б. затова, че на 10.08.2009 г. в София, в
качеството на длъжностно лице-Управител на „Б.С.БЙ”ГмбХ,
в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у С.С.Я.-Управител на „Е.Е.” ЕООД/обещал да й осигури кредит от 400 млн. евро за
изпълнение на инвестиционен проект „Изграждане на фотоволтаична инсталация за
производство на електрическа енергия - 1 МегаВат в
общ.Стамболийски”, като за проектни проучвания, изготвяне на необходима
документация и документарна експертиза, необходими за
усвояване на кредита следвало да му заплати сумата 6000 Евро/ и с това причинил
на „Е.Е.” ЕООД с Управител Я. имотна вреда в размер
на 6000 Евро, при курс на БНБ 1
Евро-1,05583 лв. или 11 734,98лв., което
деяние съставлява престъпление по чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 НК.
От събраните доказателства се установява следния ход
на наказателното производство:
На 22.02.2012 г. е разпитана свидетелката С..Я.и е съставен
протокол за снемане на образци за сравнително изследване. На 07.03.2012 г. са
разпитани свидетелите Л.Р.и В. В..
На 22.03.2012 г. е получено свидетелство за съдимост, издадено на името
на И.Б.. На 24.04.2012 г., 03.05.2012 г. и 11.06.2012 г. са изпратени
призовки на И.Б.. Според докладните записки/ от 02.05.2012 г.,16.05.2012 г.,
11.06.2012 г. и 03.07.2012 г./ не е намерен на адреса.
На 27.07.2012 г. са изискани справки от НСС,
„БДС”-СДВР, ГДИН я ГД"ГРАО” за установяване на адреса по местоживеене на И.Б.,
които са получени на 07.08.2012 г., 08.08.2012 г. и 10.08.2012 г.
На 28.09.2012 г. е разпитан свидетеля В.К.. На
10.10.2012 г. и 15.10.2012 г. е разпитан свидетеля И. Б.. На 22.10.2012 г.
е разпитан свидетеля Н.Г.. На 30.01.2013 г. е разпитана свидетелката С.Я..
На 30.04.2013 г. и 20.05.2013 г. са изпратени
призовки на И. Б.. Според докладните записки/ от 20.05.2013 г. и 11.06.2013 г.
не е намерен на адреса.
На 11.07.2013 г. е разпитана свидетелката А.А., а на 26.07.2013 г. И.Б. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение
парична гаранция в размер на 600 лева и е разпитан.
На 07.08.2013 г. И.Б. с подал жалба срещу взетата
мярка за неотклонение, по която с определение от 26.08.2013 г. по ЧНД
Хе14846/2013 г. по описа на СРС, съдът е изменил мярката за неотклонение
парична гаранция в подписка.
На 27.09.2013 г. е предявено разследването на И.Б. и
досъдебното производство е изпратено на прокурор от СРП с мнение за предаване
на съд.
На 23.10.2013 г. прокурор П.Р.е внесъл в СРС
обвинителен акт срещу И.Б. за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал. 1 от НК.
На 24.10.2013 г. е образувано НОХД № 18321/2013 г.
по описа на СРС, НО, 17-ти състав. С разпореждане от 10.01.2014 г. делото е
насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 21.02.2014 г. по реда на глава
27 НПК, като е разпоредено предварително изслушване
на страните без призоваване на свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание на 21.02.2014 г. са се явили
подсъдимият Б., защитникът му адв. В. и свидетелката Я.. Адв. В. е заявил, че
подсъдимият не е получил препис от обвинителния акт и че желаят делото да
се разгледа по общия ред. Съдът не е дал ход на делото и го е отложил за
16.05.2014 г.
В съдебното заседание на 16.05.2014 г. са се явили
подсъдимият Б., защитникът адв. В. и свидетелите Я., Р., В. и Г.. Не се е явил
свидетелят К., което не е бил редовно призован. Пострадалата Я. е направила
искане да бъде конституИ.а като граждански ищец.
Съдът е дал ход на делото и е оставил без уважение искането й за съвместно
разглеждане на гражданския иск в съдебното производство. Дал е ход на съдебното
следствие, разпитал е явилите се свидетели и го е отложил за 15.10.2014 г.
Указал е да се изпрати искане до МВР свидетелят К. да бъде обявен за
общодържавно издирване.
В съдебното заседание на 15.10.2014 г. са се явили
подсъдимият Б. и свидетелят К.. Не се е явил защитникът адв. В. поради
служебна ангажИ.ост по друго
дело, за което са представени доказателства. Съдът не е дал ход на делото и
го е отложил за 20.11.2014г.
В съдебното заседание на 20.11.2014 г. са се явили
подсъдимият Б., защитникът адв. В. и свидетелят К.. Съдът е дал ход на делото и
е разпитал свидетеля. По искане на прокурора е допуснат повторен разпит на
свидетелката Я. и е отложил делото за 19.03.2015 г.
С разпореждане без дата делото е пренасрочено
за 19.06.2015 г. поради заболяване на съдията-докладчик.
В съдебното заседание на 19.06.2015 г. са се явили
подсъдимият Б. и защитникът адв. Д.. Не се е явила свидетелката Я., която е редовно
призована. Поради невъзможност за извършване на съдебни следствени действия,
съдът не е дал ход на делото и го е отложил за 29.10.2015 г. Наложил е на
свидетелката глоба в размер на 500 лева и е указал в призовката да се впише, че при
следващо неявяване без уважителна причина ще й бъде наложена глоба в размер на
1000 лева и постановено принудително довеждане.
В съдебното заседание на 20.10.2015 г. са се явили
подсъдимият Б. и свидетелката Я.. С оглед на заявеното от подсъдимия, че е
оттеглил пълномощията на адв. Д. и желае да му бъде назначен служебен защитник,
съдът е указал да се изпрати искане за определяне на адвокат, който да бъде
назначен за служебен защитник, и е отложил делото за 01.02.2016 г.
В съдебното заседание на 01.02.2016 г. са се явили
определеният за служебен защитник адв.Б. и
свидетелката Я., но подсъдимият Б. не се е явил поради заболяване/подал е молба
за отлагане на делото с приложен болничен лист/. Съдът не в дал ход на делото и
го е отложил за 14.03.2016 г.
В съдебното заседание на 14.03.2016 г. са се явили
защитникът адв. Б. и свидетелката Я.. Не се е явил подсъдимият, който е не е
бил призован, тъй като не е намерен на адреса по делото и по данни на съседите
му е напуснал адреса. Съдът не е дал ход
на делото и го е отложил за 16.05.2016 г. Указал е да се изискат справки за
установяване на адреса на местоживеене на подсъдимия.
В съдебното заседание на 16.05.2016 г. са се явили
защитникът адв. Б. и свидетелката Я.. Подсъдимият отново не се явява, като е
подал молба за отлагане на делото с приложени медицински документи. Съдът не е
дал ход на делото и го е отложил за 03.10.2016 г. и е назначил е съдебно -
медицинска експертиза за установяване на здравословното състояние на
подсъдимия.
В съдебното заседание на 03.10.2016 г. са се явили
защитникът адв.Б. и вещото лице. Не са се явили
подсъдимият Б.-нередовно призован/не е намерен на адреса/ и свидетелката Я.-редовно
призована/подала е молба, с която уведомява съда, че не може да се яви по
семейни причини/. Съдът не е дал ход на делото и го е отложил за 31.10.2016 г.
Постановил е принудителното довеждане на подсъдимия.
В съдебното заседание на 31.10.2016 г. са се явили
защитникът адв.Б., свидетелката Я. и вещото лице. Не
са се явили подсъдимият Б.-нередовно призован/според докладната записка от 01
РУП-СДВР не е намерен, но по данни на съседи живее на адреса/. Съдът не е дал
ход на делото и го е отложил за 28.11.2016 г. Указал е в призовката на
подсъдимия да се впише, че при следващо неявяване без уважителни причини,
делото ще бъде разгледано в негово отсъствие.
В съдебното заседание на 28.11.2016 г. се е явил
защитникът адв.Б.. Не са се явили подсъдимия Б.
-нередовно призован /не е върнат отрязъка от призовката/, свидетелката Я.
-редовно призована /обадила се е по телефона и е уведомила съда, че не може да
се яви поради заболяване/ и вещото лице-редовно призовано. Съдът не е дал ход
на делото и го е отложил за 13.02.2017 г. Наложил е глоба в размер на 200 лева
на началника на 01 РУП-СДВР.
В съдебното заседание на 13.02.2017 г. са се явили
подсъдимият Б., защитникът адв.Б. и свидетелката Я..
Не се е явило вещото лице -редовно призовано. Предвид становището на прокурора
и защитника, че назначената съдебно -медицинска експертиза не е необходима,
съдът я е заличил. Дал е ход на делото, разпитал е свидетелката и е направил
очна ставка между свидетелката и подсъдимия. По искане на подсъдимия е допуснал
съдебно - счетоводна експертиза и е отложил делото за 13.03.2017 г.
В съдебното заседание на 13.03.2017 г. са се явили
подсъдимият Б., защитникът адв.Б. и вещото лице. С
оглед на изявлението на вещото лице, че не е изготвило експертизата, тъй като
не са представени всички необходими документи и невъзможността за
извършване съдебно следствени действия, съдът е отложил делото за 24.04.2017
г.
В съдебното заседание на 24.04.2017 г. са се явили
подсъдимият, защитникът адв.Б. и вещото лице. Съдът е
дал ход на делото, разпитал е вещото лице и е приел заключението на съдебно
-счетоводната експертиза. Обявил е съдебното следствие за приключено и е дал
ход на съдебните прения. Изслушал е страните и е дал последна дума на
подсъдимия. Обявил е постановената присъда, с която е признал подсъдимия за
невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал. 1 от НК. Мотивите на присъдата са изготвени
на 08.01.2018 г.
Съобщенията, че мотивите са изготвени са изпратени
на 08.01.2018 г. и са получени от адв.Б. и от СРП на
10.01.2018г., а от подсъдимия Б. на 11.06.2018 г.
На 28.04.2017 г. прокурор П.Р.е подал протест срещу
присъдата, а делото е изпратено на СГС на 13.06.2018 г. На 14.06.2018 г.
е образувано ВНОХД М2735/2018 г. по описа на СГС, НО, 16-ти въззивен състав. С
определение от 15.06.2018 г. съдебният състав е насрочил делото за разглеждане
в съдебно заседание на 27.06.2018 г.
В съдебното заседание на 27.06.2018 г. са се явили
подсъдимият Б. и защитникът адв.Б.. Съдът е дал ход
на делото и го е докладвал. Обявил е съдебното следствие за приключено и е дал
ход на делото по същество. След изслушване на съдебните прения и тайно съвещание
е обявил, че ще се произнесе с решение. С Решение № 779 от 10.07.2018 г. е
потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.
От представените по делото преписи на писма от ИВСС
и Министерство на правосъдието, както и от представения Констативен протокол с
изх. № С- 18-399 от 11.12.2018 г. по описа на ИВСС, се установява, че във
връзка с процесното наказателно производство ищецът е подал заявление по реда
на глава IIIа от ЗСВ за определяне на обезщетение за провеждане на делото извън
разумния срок, което е отхвърлено. Няма данни във връзка с постановения отказ
да е образувано дело по реда на чл. 2б ЗОДОВ.
По делото са представени и постановление от 22.10.2010
г. за образуване на досъдебно производство ЗМ № 5546/2010 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 60801/ 2010 г. по описа на СРП,
постановление за привличане на обвиняем от 06.06.2011 г. по ЗМ № 5546/2010 г.
по описа на СДВР, пр.пр. № 60801/2010 г. по описа на
СРП, постановление за предявяване на разследване от 22.06.2011 г. по същото
дело и заключително постановление за предаване на съда от 22.06.2011 г,
обвинителен акт по повод на който е образувано НОХД № 12858/2011 г. на СРС и
разпореждане от 21.07.2011 г. за връчване на препис от него, Присъда от
02.05.2012 г. по НОХД № 12858/11 г. на СРС, решение № 613 от 21.05.2015 г. по
ВНОХД № 4164/2014 г. по описа на СГС, с което е отменена посочената присъда,
втори обвинителен акт от 17.09.2015 г., по който е образувано НОХД № 10068/2015
г. на СРС и присъда от 29.02.2019 г., постановена по това дело. Представена е
също така и справка от единната система за противодействие на престъпността
(ЕИСПП), както и справка за съдимост на ищеца.
От изброените горе доказателства се установява, че в
периода на провеждане на наказателното производство срещу ищеца е било водено и
друго наказателно производство, по което
е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ и което е било висящо към
момента на приключване на процесното дело, както и че същият е имал предишно
осъждане по НОХД № 224/1986 г. на СРС, ВНОХД № 184/1987 г. и д. № 325/1989 г.
на ВКС за извършено престъпление по чл. 250, ал.2 вр. ал.1, б. „а“ НК( редакция
1982г.) вр. чл.26, ал.1 и чл. 54 НК и чл. 308, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода, отложени на
основание чл. 66 НК. Посочените обстоятелства не са и спорни между страните.
Между страните не се спори, че към момента на
образуване на процесното наказателно дело и до настоящия момент ищецът е
управител на дружество „Б.С.БЙ“ ГмбХ, регистрИ.о в Германия, както и за това, че от 2012 г.
същият е управляващ на ДЗЗД КЛЪСТЪР ФОТОВОЛТАИК НЕТ и КЛЪСТЪР ХЕЛТ.
По делото е представена справка от НАП, от която е
видно, че за периода от 01.02.1997 г. до 30.11.2010 г. ищецът е имал регистрИ. трудово договор с „АНАБЕЛ МТМ“ ООД, което се
потвърждава и от подадена през 2010 г. декларация № 1 от посоченото дружество.
Периодът предхожда датата на образуване на наказателното производство –
19.12.2011 г. и представените доказателства се явяват неотносими към предмета на спора.
Представени са медицински документи ( амбулаторни
листове и амбулаторна карта) , от които се установява, че към 2013 г. ищецът
има следните хронични заболявания: Хроничен обструктивен
пиелонефрит, хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, камък в пикочните пътища, неуточнен. Към 2016 г. се
установява и наличие на едностранна или неуточнена ингвинална
херния без непроходимост или гангрена, флебит и тромбофлебит на долните
крайници, неуточнен, увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел, неуточнено. От двете
представени пред съда копия на експертни решения на ТЕЛК е видно, че от 2015 г. ищецът е освидетелстван
с намалена работоспособност. От
амбулаторен лист от 11.10.2018 г. се установява, че ищецът има основна диагноза
органично разстройство на личността – страда от хипохондрични
фиксации, инсомния, конгнитивен
дефицит, От представената епикриза от
УМБАЛ „ Александровска“ ЕАД е видно, че към 25.04.2019 г. ищецът има следните
придружаващи заболявания: артериална хипертония 2 ст., хроничен калкулозен пиелонефрит, холетиаза, доброкачествена хипертрофия на простатната
жлеза, ингвинална хертия в
дясно, а е приет в болницата с основна
диагноза – бранхиектатична болест, пулмофиброза, десностранен плеврален излив. Не
са събрани доказателства, от които да се установява наличието на връзка между
установеното здравословно състояние на ищеца и воденето срещу него наказателно
производство.
По делото е представено писмо от НОИ, от което е
видно, че от 23.06.2014 г. ищецът е пенсионер на основание чл. 68, ал.3 КТ-
осигурителен стаж и възраст.
От разпита на свидетеля Р.Ф., неосъждан и без дела и
родство със страните, се установи, че той познава ищеца от 2005-2006 г. като
постепенно станали приятели. В началото ищецът не споделил с него, че има
образувано срещу него наказателно производство, но впоследствие му казал за
такова, образувано някъде през 2010 г. Оплаквал му се, че се притеснява, че
няма право да излиза от вкъщи, защото е под домашен арест, както и че го
притеснявали постоянните проверки, които му правели кварталните полицаи. Имал
проблеми и със здравето и молил свидетеля да му каже при кой доктор да отиде и
да му осигури часове, тъй като последният работел в здравната система. След 2010 г. ищецът имал видими отрицателни
изменения – отслабнал много, разсеян е и трудно си води мисълта, в един момент
сменя темата на разговора, после се връща към нея. Ищецът работел предимно с
инвестиционни проекти, като свидетелят е запознат конкретно само с един такъв
земеделски проект в България. След като споделил за наличието на наказателно
производство срещу него, казал, че всичко му е блокИ.о
и не може да си върши дейността и като се разчуло, хората се разбягали до един.
Приятелите и близките му се отдръпнали, а намалели и възможностите му. Ищецът
се оплаквал, че и отношенията в семейството му били изострени, но въпреки това
продължавал да живее със съпругата си. Получава пенсия от 5.6 години насам( към
датата на разпита), в порядъка на около 200-300 лв. на месец. Ищецът разказал
на свидетеля и за някакви хора, които го били нападнали и ударили него и жена
му, като тези хора били свързани с наказателното производство. Свидетелят не
знае дали ищецът е бил в чужбина, знае само че има обща фирма в Германия с
някакъв човек, който починал, вероятно името му било Й.. Бизнесът с тази фирма
се развивал с години, а връзките на ищеца с Германия идвали от това, че той е
учил там през 60-те години. Свидетелят не знае дали ищецът е осъждан и колко
наказателни дела са се водили срещу него в процесния период. На свидетелят му е
известен фактът, че ищецът е бил управляващ на две дружества по ЗЗД – клъстър
за фотоволтаици и за Хелт здраве, но с тях нищо не се
случило те останали „ на хартия“.
Свидетелят А. А., неосъждана, бивша съпруга на
ищеца, установи с показанията си, че към момента не поддържа добри отношения с
бившия си съпруг. Те се запознали през 80 години на миналия век в чужбина. Той
бил научен работник, главен асистент, секретар в едно сдружение за научно-
техническо международно сътрудничество. Когато бил обвиняем те все още били семейство
и свидетелката знае за това, че го съдят. Това се отразило на отношенията им.
Ищецът станал друг човек. Преди бил иновативен, смел и с много идеи, помагал на
много хора. След това просто се сгромолясъл- станал
нервен, започнал да забравя, ходи с бастун. Обвинението се отразило на
проектите му – с немската фирма получавал печалба около 10000- 12000 евро на
година по договора за управление. Всички пари обаче инвестирал в този немско –
български проект с 48 фирми, даже взел и от нея средства. След като обаче била
публикувана статия от една от фирмите, които го съдят, се разчуло навсякъде.
Почнали да го отбягват всичките му контакти. Работата му била много важна за
него, той бил работохолик, но всичко замряло след публикациите. Това му се
отразило много тежко и той рухнал до
неузнаваемост. Животът им съвместно станал невъзможен, защото не можели да се
разберат вече за нищо, а и финансово загубили много. От светъл човек се
превърнал в нещо съвсем различно. Освен това здравето му се влошило – има
сърцебиене, едвам ходи, лошо му е. Тежко изживял всичко това, тъй като винаги е
бил на върха – бил отличник и студен, завършил в Германия, има докторантура в
Холандия, винаги вървял напред и това нещо го съсипало.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно
чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда в случай на обвинение на лицето в
извършване на престъпление, ако същото бъде оправдано. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е
установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на
държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентИ.и
в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.
Въз
основа на представената по делото влязла в сила оправдателна присъда следва да
се приеме за доказано по делото, че е налице противоправно поведение на
държавата, представлявана в производството от нейния процесуален субституент –
Прокуратурата на Република България по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В
практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г.
по описа на ВКС, ГК, ІV ГО. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата
на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на
обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно
обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното
уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска. В случаите, когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и
решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.
о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1 568/2 011 г. по описа на ВКС, ГК,
ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането
на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното
обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в
този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат
се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството,
тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между
незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени
с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички
конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може
да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на
правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на
подлежащите на обезщетяване.( решение № 162 от
14.06.2019 г. по гр. д. № 300/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Отчитайки посочената съдебна практика, настоящият
съд приема, че в рамките на настоящото производство ищецът е доказал наличието
на обикновените вреди от противоправно воденето срещу него наказателно
производство. Това са вредите, изразяващи се в нормалното психическо напрежение
от неясното бъдеще и възможността за засягане на основни човешки права на
ищеца, в случай на постановяване на осъдителна присъда. Изводът за това се
основава на житейската логика, че всякога едно наказателно производство води до
отрицателни психически последици за лицето, което е обект на наказателно
преследване и се отразява на качеството му на живот.
Останалите неимуществени вреди, които ищецът
претендира –отрицателните промени в личността ( от човек с желание и инициатива
за работа се е превърнал в затворен и раздразнителен, отслабнал е, станал е
разсеян до степен, че да не може да следва нормален разговор), накърняване на
доброто му име сред близки и приятели и в професионалната среда, както и
влошаване на здравословното състояние обаче нямат характер на „обичайни вреди“
и подлежат на пълно и главно доказване от ищеца както по линия на тяхното
настъпване, така и по линия на наличието на пряка причинно-следствена връзка
между тях и наказателното производство. В тази връзка съдът намира следното:
От свидетелските показания на двамата свидетели се
установи, че в процесния период ищецът е претърпял отрицателни личностни
промени като е станал затворен и разсеян, не можел да следва нормално разговор,
не е могъл да поддържа нормални отношения на обич и разбирателство със
съпругата си.( свидетелят А.). Освен това се установи, че и познатите му са се
отдръпнали от него, като за наличието на наказателно дело се разбрало от
публикации в медии ( свидетелят Ф. и А.).
С оглед горното съдът приема за доказани по делото
неимуществените вреди, изразяващи се в личностни изменения в резултат от
преживените тревожи във връзка с воденото наказателно производство, изразяващи
се в промяна на личността ( затвореност, раздразнителност, разсеяност,
физическа отслабване), както и накърняване на доброто име на ищеца в рамките на
кръга на неговите близки и познати, включително повлияването на наказателното
производство на семейния му живот и изострянето на отношенията му със съпругата
му.
Съдът приема за установени по делото твърдените неимуществени вреди във връзка с
накърняване на доброто професионално име и репутацията на ищеца в
професионалната среда, което е довело до намаляване на професионалната му
дейност. От свидетелските показания на свидетелката А. се установи, че преди
образуването на наказателното дело ищецът е имал постоянно контакт с клиенти,
бил е винаги на срещи и на телефона, развивал е различни проекти, бил „работохолик“
и рядко бил вкъщи. С работата си в немското дружество печелил и пари за
семейството и за нови инвестиции, като инвестирал много средства в проекта
с ДЗЗД КЛЪСТЪР ФОТОВОЛТАИК НЕТ и КЛЪСТЪР ХЕЛТ, на които е управляващ от
2012 г. След образуването на наказателното производство и публикуването в
медиите на информация за това , всичката му професионална ангажИ.ост изчезнала и всичките му контакти се отдръпнали от него.
От свидетелските показания на свидетеля Ф. става ясно, че проектът с ДЗЗД
КЛЪСТЪР ФОТОВОЛТАИК НЕТ и КЛЪСТЪР ХЕЛТ останал нереализИ.
след наказателното производство, а и че пред него ищецът се оплаквал, че всички
дейности са му блокИ.и и всички „се разбягали“ като
се разчуло за наказателното дело.
Съдът приема, че ищецът не е съумял при условията
на пълно и главно доказване да установи обаче, че търпените тревоги във връзка
с воденото срещу наказателно производство са довели до влошаване на здравето
му. За здравословното състояние на ищеца са представени по делото медицински
документи, от които се установява наличието на няколко заболявания, за които
обаче не е установено да се намират в пряка причинно -следствена връзка с
процесното наказателно дело, като при това съдът отчита и напредналата възраст
на ищеца, която сама по себе си е предпоставка за последователното възникване
на редица хронични и остри форми на здравословни проблеми.
За така приетите за установени неимуществени вреди
съдът намира, че обезщетението следва да е в размер на 8 000 лв. като при
определянето му, освен подробно изложените горе мотиви, съдът взе предвид и
следното:
С оглед представените по делото доказателства се
установи, че ищецът има съдебно минало и е бил осъждан за извършени от него
престъпления, за които му е било наложено наказание „лишаване от свобода“,
макар и отложено по реда на чл. 66 НК. Съдебното минало на ищеца, макар и към
момента същият да е реабилитИ. по право, говори за
една по-ниска степен на увреждане на името, честта и достойнството и на
интензитета на моралните страдания, от колкото би била тя при лице, което не е
било осъждано. Освен това съдът съобрази и безспорния по делото факт, че срещу
лицето е била предприета мярка за неотклонение „подписка“, която е значително
лека с оглед засягането на основните му права и не са събрани доказателства по
някакъв начин да е препятствала нормалното ежедневие на същия. Не на последно
по важност място съдът съобрази и обстоятелството, че в процесния период, в
който е водено наказателното производство срещу ищеца, е водено и друго
наказателно дело, отново за измама, което е висящо към момента на приключване
на процесното такова. Ищецът не е събрал доказателства, че всички твърдени
неимуществени вреди са причинени именно от процесното наказателно производство.
В тази връзка нито един от двамата свидетели не конкретизира за кое точно
наказателно производство дава показания, като свидетелят Ф. дори не знае, че
има повече едно такова. Той споменава и че ищецът се е оплаквал, че не може да
напусне дома си, защото има наложена мярка „домашен арест“, каквато мярка няма
установена по отношение на него в рамките на процесното наказателно
производство. Това говори, че ищецът е търпял вреди не само от процесното
наказателно дело, но и от другото такова, поради което съдът следва да
съобрази, че не всички неимуществени вреди, чието съществуване е доказано по
настоящето дело, са в пряка причинно – следствена връзка с процесното
наказателно производство и че част от тях са причинени във връзка и с паралелно
висящото друго наказателно дело. Дали последните подлежат на обезщетяване или
не ще зависи от изхода по това друго дело.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид и продължителността на наказателното производство, която пряко
рефлектира върху продължителността на периода, през който е било отрицателно повлияна
личната сфера на ищеца. От събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е бил привлечен като обвиняем по процесното наказателно производство на
26.07.2013 г., от което следва, че продължителността на делото спрямо него е за
период от 4 години, 11 месеца и 14 дни ( от 26.07.2013 г. до 10.07.2018 г.,
когато е постановено Решението по ВНОХ № 2735/2018 г. по описа на СГС). Този
период от време не е прекомерен и отговоря на изискването за разглеждане на
делото в разумен срок. В тази връзка съдът приема, че макар и да е допуснато
забавяне от страна на СГС при постановяване на съдебното решение за период от 1
година и три месеца, в който не са извършвани никакви процесуални действия, то
това забавяне се компенсира от забавянето, предизвикано от ищеца за период от 6
месеца, поради отлагането на 9 от 15-те съдебни заседание предизвикано от
неговото процесуално поведение.
С оглед горното съдът приема, че ищецът не е бил
принуден да търпи стрес от несигурното си бъдеще и притеснения за период, надхвърлящ
разумното разрешаване на възникналия правен спор.
Във връзка с направеното възражение от страна на
ответника на основание чл. 5 ЗОДОВ поради неизпълнение от страна на ищеца на
договорни отношения, което е било предпоставка за образуване на процесното
наказателно производство, съдът намира същото за неоснователно. Съпричиняване по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ би могло да е
налице, ако ищецът е допринесъл за настъпването на вредите със своето
процесуално поведение, във връзка с което не е било направено възражение от
страна на ответника. Неизпълнението на договорни задължения не е престъпление и
за него е предвидена различна от наказателната отговорност санкция, предвид
което същото не може да се разглежда като поведение, предизвикало образуването
на незаконосъобразното наказателно преследване. За пълното следва да се има
предвид, че съдът е съобразил процесуалното поведение на ответника при
преценката на продължителността на наказателното производство, като е приел, че
същото е компенсИ.о от забавянето на СГС да постанови
съдебното решение по процесното дело. С оглед това съдът е приел, че
производството по наказателното дело не е продължило прекомерно дълго и
съответно не е налице основание за определяне на обезщетение над вече посочения
размер.
При така изложеното съдът намира, че предявеният
иск за обезщетение на неимуществени вреди по реда на чл. 2, т.3 ЗОДОВ следва да
се уважи до размера от 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 10.07.2018 г. до окончателното изплащане. В
останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв., искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди
обаче следва да бъде отхвърлен изцяло, доколкото по делото не са събрани
доказателства за тяхното настъпване. Твърдените имуществени вреди подлежат на
пълно и главно доказване от ищцовата страна както по основание, така и по
размер. В рамките на настоящето дело ищецът не е събрал доказателства, от които
да се установи, че той е получавал доходи като управител на „Б.С.БЙ“ ГмбХ по силата на трудов или друг договор.( липсва
представени договори, справки за декларИ.и доходи, за
осигуряване и други). Липсват й твърдения и доказателства за това, че дори и да
е получавал доходи във връзка с правоотношението си дружеството, те са били редуцИ.и или преустановени във връзка с наказателното
производство. Не са събрани доказателства за това какви консултации са
провеждани от ищеца, каква е била средната цена за услугата, на какви лица е
била предоставяна такава услуга. Доказването на договор за управление или
трудов договор между ищеца и „Б.С.БЙ“ ГмбХ, по силата
на който той да е получавал възнаграждение в размер на 10 000 -12 000
евро на година не може да се приеме да осъществено чрез свидетелските показания
на свидетелката А. предвид ограничението на чл. 164 ГПК. Няма събрани
доказателства за очаквана финансова полза за ищеца от управлението на двете
дружества по ЗЗД. Съответно по делото не
е установено изобщо да са били налице оправдани очаквания за придобиване на
доход в какъвто и да било размер, а за да се приеме, че е налице пропусната
полза за страната. В тази връзка следва да се има предвид, че вредите,
причинени на юридическото лице, чието управление е осъществявал ищецът, не са
идентични с тези на самия ищец като управител на същото. Двете личности имат
самостоятелен правен статут и имуществото им не се припокрива, поради което
дори и да има имуществени и неимуществени вреди за дружеството, ищецът като
физическо лице не е материалнолегитимИ. да получи
обезщетение за тях, тъй като вредите не са настъпили в неговата правна сфера.
За пълното обаче следва да се посочи, че по делото не са установени и каквито и
да било имуществени вреди за дружеството, което е управлявал ищеца.
Доколкото съдът намира искът за имуществени вреди
за напълно неоснователен, то не следва да се разглежда и направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на тази претенция, както и за
лихвата за забава върху нея.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер 10 лв. заплатена държавна такса и сумата от 120 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска.
МотивИ. от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша № 2 да заплати на И.М.Б., ЕГН **********,*** сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от водено срещу него
незаконосъобразно наказателно производство по пр.преписка № 41562/2011 г. по
описа на СРП, НОХД № 18321/2013 г. по
описа на СРС и ВНОХД № 2735/2018 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
остатъка от претендИ.ото
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2018 г. до окончателното
плащане и ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 50 000 лв., претендИ.ата
като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от водено срещу
ищеца незаконосъобразно наказателно производство по пр. преписка № 41562/2011
г. по описа на СРП, НОХД № 18321/2013 г.
по описа на СРС и ВНОХД № 2735/2018 г. по описа на СГС, ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на И.М.Б., ЕГН ********** сумата от 10 лв. заплатена държавна такса и
120 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: