Решение по дело №3846/2019 на Районен съд - Бургас

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№1431                                       20.11.2019 г.                           град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и трети октомври                                            година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 3846 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.М.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - Адв. М.Б., БАК против наказателно постановление № 22-0000234/06.08.2019г., издадено от Началник ОО „АА”, гр. Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин лева/ лв., за нарушение на чл. 71, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата и изложените в нея доводи се поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя, който пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 26.07.2019 г., около 12:30ч. в кв. „Сарафово“ на Аерогара Бургас, нарушителят И. извършвал случаен превоз на пътници - 33 пътници, видно от пътническа ведомост за случаен превоз № 30 Rooming list 26.07.2019г. Letecky по маршрут гр. Бургас - гр. Приморско с автобус марка „ДАФ Бер Хоф“ категория M3, с рег.№ А****КТ и заверено копие на лиценз на Общност 07050, издаден от фирма ****ООД, ЕИК: *********. При проверката било констатирано, че водачът И. извършва случаен превоз на пътници без пътен лист за деня 26.07.2019г.

Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 71, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, без да направи възражения. В законоустановеният срок, нарушителят представил възражение с вх. № 52-00-09-3860/29.07.2019г.

АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Доколкото се касае за превоз на предварително определена група лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен маршрут и за конкретна цел, видно от пътническа ведомост за случаен превоз № 30 Rooming list 26.07.2019г. Letecky по маршрут гр. Бургас - гр. Приморско, съдът намира, че проверяващите правилно са констатирали извършването на превоз на пътници, представляващ „случаен“ такъв по смисъла на §1, т.24 от ДР на Закона за автомобилните превози и на §1, т.5, б.“а“ от ДР на Наредба №33/03.11.1999г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесния автобус с поставена табела „Случаен превоз“- обстоятелство, което принципно не се оспорва от него. При така установеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал случаен превоз на пътници на територията на Р. България, при което е следвало да се съобразява с изискванията на Глава шеста „Случаен превоз на пътници“ от Наредба №33/03.11.1999г.

Конкретно, разпоредбата на чл. 71 от Наредбата, включен в посочената глава, установява изискване при извършване на случаен превоз по време на работа, водачът да представя при поискване от контролните органи определени документи, между които и пътен лист за деня, изискуеми съответно по силата на чл.71, т.2 от Наредбата.

Показанията на разпитаните по делото актосъставител и св. Ковачев са противоречиви. Актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП, като изрично заявява, че водачът е бил нередовен, по отношение изискания документ. Пояснява, че обстоятелството, че към момента на проверката чаканите туристи не са били в автобуса, не изключва отговорността на нарушителя, още повече, че отбелязаните туристи са били до автобуса и са изчаквали съставянето на АУАН.

Св. Ковачев, от своя страна, изгражда защитната теза, а именно, че жалбоподателят е бил на паркинга на Аерогара Бургас, поради проблем с автобуса, а не за превоз на пътници. Имайки предвид обстоятелството, че въпросният свидетел е колега на жалбоподателя и дадените от него показания не се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът намира твърдението му като защитна теза на жалбоподателя, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

От показанията на актосъставителя, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е представил горепосочения документ. При това положение, несъмнено следва да се счете, че жалбоподателят действително е извършил нарушение на чл.71, т. 2 от Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България превоз на пътници, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено. Доводите на защитата в обратен смисъл и с оглед липсата на доказателства, подкрепящи тези твърдения, съдът възприема като защитна теза, с цел оневиняване на жалбоподателя.

Санкционната норма е определена правилно. За въпросното нарушение, санкцията е наложена, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, предвиждащ санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и не представи в момента на проверката документи, които се изискват от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и процесният случай.

На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са налице и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му. Наложената санкция е в минимален размер и не може да бъде изменена от съда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата, да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000234/06.08.2019г., издадено от Началник ОО „АА”, гр. Бургас против В.М.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - Адв. М.Б., БАК, с което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин лева/ лв., за нарушение на чл. 71, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.С.