РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Благоевград, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100419 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. С. Ч., с ЕГН: **********, с
адрес: Б., ул. В. М. №, В. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: с. П., ул. В. Л.№ , М. А. С., с
ЕГН: **********, с адрес: Б., ул. Т. А. № вх. , Д. А. РА. - С., с ЕГН: **********, с адрес: С.,
ул. Д.А, Л. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: Б., ул. В. М. № , с която срещу В. К. Ч., с ЕГН:
**********, с адрес: Б.ул. Т. А.№ , вх. , ет. е предявен положителен установителен иск - за
признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на по 1/6 идеални
части за всеки един от тях от следните два недвижими имота: поземлен имот № 115.1039,
находящ се в местността „Усоето“ по плана за новообразувани имоти в землището на село
П., ЕКАТТЕ: 57159, Община Б., одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния
управител на област Б., с площ 1023 м2, с трайно предназначение: Селскостопански фонд,
начин на трайно ползване: лозови насаждения /нетерасирани/, категория четвърта, при
съседи: граница нематериализирана: имот № 115.114; имот № 115.844; имот № 115.1040,
както и на поземлен имот № 115.114, находящ се в местността „Ширините“, по плана за
новообразувани имоти в землището на село Покровник, ЕКАТТЕ: 57159, Община Б.,
одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния управител на област Благоевград,
с площ 1000 м2, с трайно предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно
ползване: лозови насаждения /нетерасирани/, четвърта категория, при съседи: граница
нематериализирана: имот № 115.855; имот № 115.1036; имот № 115.1039, на основание
наследствено правоприемство от общия наследодател М. И. Ч. и възстановяване на
земеделски земи по ЗСПЗЗ - правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.5 ЗН.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на
ответника, който в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.
Предявеният иск е процесуално допустим - налице е активна, респ.пасивна
процесуална легитимация, както и правен интерес от предявяване на иска, с оглед
твърденията на ищците, че са собственици на посочените ид.ч. на основание наследствено
правоприемство от общия наследодател и реституция на земеделски земи, което право им се
оспорва от ответната страна, чрез снабдяването му с нотариални актове за собственост за
целите имоти.
Правото на иск е надлежно упражнено, като е извършена и размяна на книжа и
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и
съобщаване на проект на доклад, произнасяне по предварителните въпроси по чл.140 ГПК и
1
по доказателствените искания на страните.
Твърди се от ищците в исковата молба, че с ответната страна са наследници по закон
на имуществото, останало от общия им наследодател М. И. Ч., вдовец, починал на
08.06.1974г. Твърди се, че оставеното от него наследство представлява земеделски земи,
признати с решение на ОСЗ Б. за признаване правото на собственост на неговите
наследници и възстановени със заповеди № 966/17.06.2021 г. и № 967/17.06.2021 г. на кмета
на Община Б. Твърди се, че след въстановяването на имотите, всеки от ищците се е снабдил
със скици, за всеки отделен имот, и съвместно решили как и за какво да се ползват те.
Изтъкват, че на 26.01.2022 г., чрез Уведомление изх.№ 0144-3.4/07.01.2022 г., от Община Б.
за образувано административно производство по искане на ответника, установили, че били
вписани в СлВп - Б.съставени по обстоятелствена проверка Нот. акт № 55 и Нот. акт № 56
от 12.11.2021 г., по силата на които ответникът бил признат за собственик по давност на
следните имоти: с HOT. акт № 55, том IV, рег.№ 11564, дело № 549 от 2021 г. с предмет:
поземлен имот № 115.1039, находящ се в местността „Усоето“ по плана за новообразувани
имоти в землището на село П., ЕКАТТЕ: 57159, Община Б., одобрен със Заповед № ОА-
443/13.11.2008 г. на областния управител на област Б., с площ 1023 M2, с трайно
предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно ползване: лозови насаждения
/нетерасирани/, категория четвърта, при съседи: граница нематериализирана: имот №
115.114; имот № 115.844; имот № 115.1040 и с HOT. акт № 56, том IV, рег.№ 11565, дело №
550 от 2021 г. с предмет: поземлен имот № 115.114, находящ се в местността „Ширините“,
по плана за новообразувани имоти в землището на село П.к, ЕКАТТЕ: 57159, Община Б.,
одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния управител на област Б., с площ
1000 M2, с трайно предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно ползване:
лозови насаждения /нетерасирани/, четвърта категория, при съседи: граница
нематериализирана: имот № 115.855; имот № 115.1036; имот № 115.1039.
Твърди се, че няма данни ответникът да е придобил правото на собственост по
давност на горепосочените два имота, тъй като не са налице категорични доказателства за
осъществявана от него фактическа власт върху тях. Сочи се, че ответникът нито е
упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, нито е имал намерение за своенето
им, като никой от ищците не е осъществявал пълна фактическа власт върху имотите, а всеки
от тях, по всяко време след възстановяването на процесиите имоти, се е интересувал,
обработвал е частично и се е възползвал от добивите, включително и ответника. Твърди се,
че не са налице данни, че след реституция, ответникът е завладял процесиите два имота с
намерение да ги свои, като демонстрира това си намерение, обработвайки ги със знанието и
без противопоставянето на останалите наследници - ищци, за да е изтекла придобивна
давност.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока от ищците се обосновава
наличието на правен интерес от предявяване на иска, който се обуславя от съществуването
на двата констативни нотариални акта, съставени в полза на ответника.
Доказателствените искания на ищците са за приемане на писмени доказателства, за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на три лица като свидетели при довеждане,
както и за изискване на Заповед № 966/17.06.2021г. и Заповед № 967/17.06.2021г., досежно
възстановяване на правото на собственост на наследниците на М. И. Ч., както и на
нотариалните производства по издаване на нот.актове, с които ответникът се е снабдил.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл31 ГПК е подаден писмен отговор от ответника.
Възразява се по редовността на исковата молба, като се твърди, че не ставало ясно
какво се твърди, въз основа на кои твърдения и доказателства ищците извличали
основанието за иска си, както и как са изчислени квотите им.
Възражението е неоснователно - ищците твърдят, че са собственици на вещта на
придобивно основание - наследствено правоприемство, както и че всеки един от тях е
собственик на по 1/6 ид.ч. Тези твърдения се достатъчни за редовност на ИМ.
Искът се оспорва и по същество като неоснователен.
Твърди се, че с Решение № 2489/08.06.2006г. ОСЗГ - гр. Б.по заявление, подадено от
ответника с вх.№ Ц62/21.01.1992г., е признала правото на собственост на наследниците на
2
М. А. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници следният имот: пасище от
4.00 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 от ПЗР ЗСПЗЗ на село
Покровник в местността „ОСОЕТО - ДП“, за който имот в цитираното решение е посочено,
че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в териториите
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗС ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните
граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по
чл.28, ал.9 ППЗСПЗС.
Сочи се, че с удостоверение № 2/21.05.1987г. ОбНС въз основа на 21-то
Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г. /обн. ДВ бл.11 от 1963г./ относно
развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използването на
нестопанисваните земи край населените места и Решение № 28, п.11/2604.1964г. на ИК на
ОКНС-Б.към получил за безвъзмездно ползване пустееща земя в ДЗС /ТКЗС/ в землището
на с. П., местн. “Сарковец“ 1.00 дка при граници и съседи: канал, С. Ч. и А.Л., а със Заповед
№ 966/17.06.2021 г. на Зам. кмета на община Б., оправомощен със Заповед № 273-
ЧР/21.04.20221 на Кмета на община Б. е възстановено правото на собственост на
наследниците на М. А. Ч. върху новообразуван имот с № 1039, масив 115 по плана на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА/443/13.11.2008г. на Областния
управител, находящ се в местността „Усоето“, в землището на с. П., общ. Б., с площ от 1023
кв.м, представляващ : лозови насаждения /нетрасирани/, IV категория, при граници и съседи
: граница на плана на новообразуваните имоти: имот№ 115.114; имот№ 115.844 и имот№
115.1040.
Изтъква се, че тази възстановителна заповед е издадена на основание §4к, ал.7
ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. § 46, ал.1, изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл
в сила план на новообразуваните имоти за местност „Усоето“, землището на с. П., общ. Б.,
одобрен със заповед № ОА - 443/13.11.2008г. на Областния управител, решение по чл. 14,
ал. 1, т.З ЗСПЗЗ № 2489/08.06.2006г. на ОСЗ-Б.по заявление вх. № Ц62 от 21.01.1992г. по
чл.11 ЗСПЗЗ, удостоверение за наследници с изх.№ 50/10.06.2021г„ скица №
789/07.06.2021г. издадена от Община Б., заявление с вх.№ КР-0137- 27/02.06.2021г. от В. К.
Ч..
Посочва се, че със Заповед № 967/17.06.2021 г. на Зам. кмета на община Б.,
оправомощен със Заповед № 273-ЧР/21.04.20221 на Кмета на община Б. е възстановено
правото на собственост на наследниците на М. А. Ч. върху новообразуван имот с № 114,
масив 115 по плана на новообразуваните , имоти, одобрен със Заповед №
ОА/443/13.11.2008г. на Областния управител, находящ се в местността „Ширините“, в
землището на с. П., общ. Б. с площ от 1000 кв.м. представляващ : лозови насаждения
/нетрасирани/, IV категория, при граници и съседи: граница на плана на новообразуваните
имоти : имот№ 115.844; имот№ 115.1036 и имот№ 115.1039.
Тази възстановителна заповед е издадена на основание §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. § 46, ал.1, изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местност „Усоето“, землището на с. П. общ.Б., одобрен със
заповед № ОА - 443/13.11.2008г. на Областния управител, решение по чл. 14, ал. 1, т.З
ЗСПЗЗ № 2489/08.06.2006г. на ОСЗ-Б. по заявление вх. № Ц62 от 21.01.1992г. по чл. 11
ЗСПЗЗ, удостоверение за наследници с изх.№ 50/10.06.2021г., скица № 790/07.06.2021г.
издадена от Община Б., заявление с вх. № КР-0137-28/02.06.2021г. от В. К. Ч..
Твърди се от ответника, че първата предпоставка по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ е да му е
предоставено право на ползване, като видно от удостоверение № 2 от 21.05.1987г. ОбНС -
Б., му е било предоставено ползването на 1000 кв.м. в местността „Сарковец“ в землището
на с. П. по силата на Постановление Министерския съвет от 31.01.1963г. за развитие на
животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използването на
нестопанисваните земи край населените места. С оглед на това, считам, че е налице първата
предпоставка по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху
новообразуван имот, както и че е налице и втората предпоставка по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ -
земята да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя, да е единствена на
семейството на ползвателя.
Твърди се, че в случая става дума за имот, който представлява лозови насаждения.
3
Изтъкват се правни доводи относно процедурата по ЗСПЗЗ, ползването и
придобиването на имота от ответника по този ред.
Твърди се, че от 1987г., откакто му е предоставено ползването на процесните имоти с
удостоверение на ОбНС, само той ги обработва, оградени са от ответника и се твърди, че
никога и по никакъв повод ищците или техни праводатели не са прекъсвали владението му,
нито са имали възражения срещу него.
Оспорва се правото на собственост на ищците върху новообразуван имот с № 114,
масив 115 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА/443/13.11.2008г.
на Областния управител, находящ се в местността „Ширините“, в землището на с. П., общ.
Б. с площ от 1000 кв.м. представляващ : лозови насаждения /нетрасирани/, IV категория, при
граници и съседи: граница на плана на новообразуваните имоти : имот № 115.844; имот №
115.1036 и имот № 115.1039. и върху новообразуван имот№ 1039, масив 115 по плана на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА/443/13.11.2008г. на Областния
управител, находящ се в местността „Усоето“, в землището на с. П. общ. Б., с площ от 1023
кв.м. представляващ : лозови насаждения /нетрасирани/, IV категория, при граници и съседи
: граница на плана на новообразуваните имоти : имот № 115.114; имот № 115.844 и имот №
115.1040.
Оспорват се изцяло доводите на ищците във връзка с твърдяното от тях право на
собственост върху процесиите поземлени имоти и от страна на ответника се прави
ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на двата
новообразувани имота.
Въз основа на изложеното и наведените доводи, се иска да се приеме, че ответникът е
придобил имотите по давност, като подробно се обосновават елементите на фактическия
състав на придобиването на имота по този ред.
Доказателствените искания на ответника са за приемане на писмени доказателства,
както и за събиране на гласни такива чрез разпит на свидетели- до три лица при довеждане.
Предявен е положителен установителен иск - с пр.основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с
чл.5 и сл. ЗН - за установяване право на собственост от ищците на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция.
Възражението на ответната страна е по чл.79 ЗЗД - за придобиване на имотите чрез
осъществяване на давностно владение.
По делото са приети писмени доказателства, събрани са и гласни такива чрез
разпит на свидетели при довеждане от страните.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
Видно от удостоверение за наследници Изх.№ 15/16.02.2022г. , издадено от с.П.,
община Б. се установява, че лицето М. И. Ч. е починал на 08.06.1974г. и оставил за свои
преки наследници лицата – С. Д. Ч. и К. Д. Ч.. От своя страна тези лица също са починали и
оставили следните наследници - С. Д. Ч. е оставил за наследници двама сина - Б. С. Ч., С. С.
Ч. и една дъщеря – Л. С. К., от които С. Ч. и л. К. също са починали и оставили наследници.
С. Ч. е оставил за преки низходящи наследници – деца - ищците по делото Л. С. Ч. и
В. С. Ч., а Л. К. е оставила за наследници – децата си –Б. Г. К. и ищеца по делото Л. Г. А..
К. Ч. също е починал и оставил за наследици – ответната страна В. К. Ч. и още две
деца – А. К. Ч. и Ж. К.а Я.. Последните двама също са починали и оставили съответно за
наследници – В. С. Ч. – съпруга, А. А. Ч. – син и ищеца по делото М. А. С.. Наследници на
Ж.К.а Я. е ищецът Д. А. РА. – С..
На 12.11.2021г. с два нотариални акта ответникът В. К. Ч. е признат за собственик
на основание давностно владение върху следните два имота, както следва:
С нот.акт за удостоверяване право на собственост за недвижим имот, издаден на
основание чл.587, ал.2 ГПК № 55, том IV, рег.№ 11564, дело № 549 от 2021 г. с предмет:
поземлен имот № 115.1039, находящ се в местността „Усоето“ по плана за новообразувани
имоти в землището на село П. ЕКАТТЕ: 57159, Община Б., одобрен със Заповед № ОА-
443/13.11.2008 г. на областния управител на област Б., с площ 1023 M2, с трайно
4
предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно ползване: лозови насаждения
/нетерасирани/, категория четвърта, при съседи: граница нематериализирана: имот №
115.114; имот № 115.844; имот № 115.104, а с HOT. акт № 56, том IV, рег.№ 11565, дело №
550 от 2021 г. с предмет: поземлен имот № 115.114, находящ се в местността „Ширините“,
по плана за новообразувани имоти в землището на село П., ЕКАТТЕ: 57159, Община Б.,
одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния управител на област Б., с площ
1000 M2, с трайно предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно ползване:
лозови насаждения /нетерасирани/, четвърта категория, при съседи: граница
нематериализирана: имот № 115.855; имот № 115.1036; имот № 115.1039.
Със заповед № 966/17.06.2021г., на основание § 4К, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1, изречение първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м. „Усоето“ в землището на с. П., Община
Б., одобрен със заповед № ОА-443/13.11.2008г. на Областен управител на Област с
административен център Б. и Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПЗЗЗ № 2489/08.06.2006г. на
ОЗ Б.по Заявление с вх. № Ц-62/21.01.1992 г. по чл. 11 от ЗПЗЗ, удостоверение за
наследници с изх. № 50/10.06.2021г., Скица № 790/07.06.2021г. издадена от Община Б. и
Заявление с вх. № КРЗ-0137-28/02.06.2021г. от В. К. Ч., наследник на М. А. Ч. – е наредено
възстановяване правото на собственост на наследниците на М.А. Ч., съгласно цитираното
удостоверение за наследници, издадено от Община Б. върху новообразуван имот № 1039,
масив 115 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № ОА-443/13.11.2008г.
на областния управител на Област с административен център град Б., находящ се в м.
„Усоето“, намиращо се в землището на с. П., Община Б. с площ от 1023 кв.м.,
представляващ лозови насаждения /нетрасирани/ 4-та категория, при граници и съседи:
граница на плана на новообразуваните имоти; имот № 115.114; имот № 115.844 и имот №
115.1040.
Със заповед № 967/17.06.2021г., на основание § 4К, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.
1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4, ал. 1 изречение първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти за м. „Ширините“ в землището на с. П., Община Б.
одобрен със заповед № ОА-443/13.11.2008г. на Областен управител на Област с
административен център Б.и Решение по ч 14, ал. 1, т. 3 от ЗПЗЗЗ № 2489/08.06.2006г. на ОЗ
Б. по Заявление с вх. № Ц-62/21.01.1992 г. по чл. 11 от ЗПЗЗ, удостоверение за наследници с
изх. № 50/10.06.2021г., Скица № 790/07.06.2021г. издадена от Община Б. и Заявление с вх.
№ КРЗ-0137-28/02.06.2021г. от В. К. Ч., наследник на М. А. Ч. – е наредено възстановяване
правото на собственост на наследниците на Мите Ангелов Ч., съгласно цитираното
удостоверение за наследници, издадено от Община Б. върху новообразуван имот № 114,
масив 115 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008г.
на Областния управител на Област с административен център град Б., находящ се в м.
„Ширините“ в землището на с. П., Община Б., целият с площ от 1000 кв.м., представляващ
лозови насаждения /нетрасирани/, 4 категория, при граници и съседи: граница на плана на
новообразуваните имоти; имот № 115.844; имот № 115.1036 и имот № 115.1039.
От ответната страна е представено Удостоверение № 2/21.05.1997 г. от ОНС град Б.
на основание 21 Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. относно развитието на
животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използването на
нестопанисваните земи край населените места и Решение № 28/26.04.1964 г. на ИК на ОНС
Б., с което е удостоверено, че ответникът В. К. Ч. получава за бъзвъзмездно ползване
пустееща земя от ДЗС /ТКЗС/ в землището на с. П., в м. „Сарковец“ от 1 декар, при граници:
канал, Смилен Ч. и А. М.
Като доказателства по делото са приети четири Решения от ПК сега ОСЗ Б. от които е
видно, че наследниците на М. А. Ч. са възстановявани земеделски земи в землището на с. П.,
както следва: с Решение № 810/20.09.1996 г. е възстановено правото на собственост на
наследниците на М. Ч. съществуващи /възстановими/ стари реални граници на две овощни
градини в м. „Бахчите- Р“ в землището на с. П..
С Решение № 1-Ц/24.04.1998 г. е възстановено правото на собственост на
наследниците на М. Ч., съгласно плана за земеразделяне на с. П. на нива от 3,999 декара в м.
„Ширините“ и на нива от 3.008 декара в м. „Лаго“.
С Решение № РЦ-2/15.05.2000 г. е възстановено правото на собственост на
5
наследниците на М. Ч. на две ниви в землището на с. П. съгласно плана за земеразделяне –
на нива от 20 декара в м. „Лаго“ и нива от 0,490 декара в м. „При спирката“ и с Решение №
2489/08.06.2006г. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.Ч. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 10,500 декара в м.
„Присоето-Р“, нива от 2 декара в м. „Вельовата нива“, пасище от 4 декара в м. „Осоето-ДП“,
овощна градина от 0,475 декара в м. „Бахчите“, нива от 2,110 декара в м. „Чуката-Р“, пасище
от 3 декара в м. „Дебочко“, овощна градина от 0,530 декара в м. „Бахчите“ и овощна градина
от 1,180 декара в м. „Бахчите-Р“, всички в землището на с. П.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Е.И. твърди, че познава наследодателя на страните – М. Ч., който е
починал и знае, че същият е притежавал земеделски земи в землището на с. П., които са му
били възстановени от ПК. Изброява, че общият наследодател е имал земи в м. „Лаго“;
„Ч.ската Ридина“ и „При Воденицата“. Твърди, че е виждала ищците Л. и В. в селото и че е
говорила с тях и че същите са споделяли, че тези имоти ги имат от дядо им М. Ч., както и че
са ги обработвали, като са садили кромид, имали са лозе, градини.
Свидетелят А. А. съпруг на ищцата Л. А. сочи, че е посещавал имотите и знае, че
същите съпругата му притежава в наследството от прадядо й – М. Ч.. Твърди, че става
въпрос за имоти в м. „Ширините“ , „Усоето“, „Ч.ски рид“. Не може да индивидуализира
съседите на имотите, но някои ги описва по площ. Знае, че един от спорните имоти е около 4
декара, една част е лозе, а в другата част са отглеждали зеленчуци. Твърди, че не е виждал В.
Ч. да обработва спорните земи, като свидетелят заявява, че заедно с покойният брат на
ответника са общували и са работили същите тези имоти, като братът на В. е заявявал, че ги
обработва като наследник. Тези впечатления свидетелят сочи, че датират от 1996 г., от
когато е помагал на роднините на съпругата му да обработват нивите и имотите, които
често ги обхождал и посещавал.
Свидетелят П. посочва, че е земеделски производител и по повод на това се
интересувал от земеделска земя в с. П.к. Знае, че свидетелят А.и съпругата му имали имоти
в м. „Ширините“ и „Усоето“, както и че е говорил с А.и Л. да вземе тези имоти под аренда,
след като се възстанови собствеността по отношение на тях, като този разговор е бил преди
около 2 години. Свидетелят сочи, че свидетелят А. му е съобщавал, че тези имоти се
обработват от семейството на Л..
Свидетелят И. Л.ов посочва, че познава ответника, като от 1996 г. живее в с. П., като
в съседство с имот – лозе на В. Ч. също има имот. Твърди, че е виждал ответника, зет му и
хора, наети да помагат при копаеното на имота, който представлява лозе. Не знае дали става
въпрос за наети от ответника лиза, но сочи, че не е виждал други да пръскат лозята и да
берат грозде. Изтъква, че познава ищцата В. но не я виждал на процесното лозе. Твърди, че
от преди 2 г. е сложена телена ограда на имота откъм пътя, а до лозето има и вила, която
граничи с процесното.
Свидетелят А. А.сочи, че има имот в с. П. в близост до лозето „ на бай Веско“.
Твърди, че става въпрос за къща с двор около 2 декара. Твърди, че никой друг освен
ответника не е виждал на съседния имот. Посочва, че е виждал единствено ответника и
негови приятели, които му помагат да бере гроздето. Няма представа дали ответникът го
бере за себе си или и за роднини. Имотът е ограден само от едната страна и твърди, че тази
ограда е била поставена от ответника и зет му. Не познава ищците и не ги и е виждал на
този имот. Свидетелят посочва, че не е разговарял с ответника за имота, като изрично
последният не е казвал, че е негов, като изводът на свидетеля, че имотът е на ответника
прави, поради това, че го е виждал да го работи.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим - твърди се от ищците, че са собственици
на претендираните идеални части – по 1/ 6 ид.ч. за всеки един от ищците от двата
недвижими имота на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател М.
Ч., и на основание възстановяване на имотите по реда на земеделската реституция.
Обосновават правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че за двата имота
ответната страна се е снабдила с констативни актове за собственост.
По същество:
6
Искът е предявен като положителен установителен. Ето защо ищците, при условията
на пълно и главно доказван, следва да установят, че са собственици на спорните два
недвижими имота на поддържаното в исковата молба придобивно основание – наследствено
правоприемство от общия наследодател М. Ч. и земеделска реституция.
Установи се, че страните са наследници на общия наследодател М. Ч. и по този
факт няма спор между тях. Няма спор също така, че спорните имоти са били собствени на
общия наследодател, както и че същите са били внесени в ТКЗС и са водени процедури за
възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, както и няма спор между страните, че става дума за
възстановяване на земеделски имоти, които попадат в терени по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Няма спор между страните и за издаване на заповеди № 966/17.06.2021г. и
967/17.06.2021г. на кмета на община Благоевград, с които на основание § 4К, ал. 7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1, изречение първо от
ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м. „Усоето“ в
землището на с. П., Община Б., одобрен със заповед № ОА-443/13.11.2008г. на Областен
управител на Област с административен център Благоевград и Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3
от ЗПЗЗЗ № 2489/08.06.2006г. на ОЗ Б.по Заявление с вх. № Ц-62/21.01.1992 г. по чл. 11 от
ЗПЗЗ, удостоверение за наследници с изх. № 50/10.06.2021г., Скица № 790/07.06.2021г.
издадена от Община Б. и Заявление с вх. № КРЗ-0137-28/02.06.2021г. от В. К. Ч., наследник
на М. А. Ч. – е наредено възстановяване правото на собственост на наследниците на М. А.
Ч., съгласно цитираното удостоверение за наследници, издадено от Община Б.върху
новообразуван имот № 1039, масив 115 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със
заповед № ОА-443/13.11.2008г. на областния управител на Област с административен
център град Б. находящ се в м. „Усоето“, намиращо се в землището на с. П., Община Б., с
площ от 1023 кв.м., представляващ лозови насаждения /нетрасирани/ 4-та категория, както и
върху новообразуван имот № 114, масив 115 по плана на новообразуваните имоти, одобрен
със Заповед № ОА-443/13.11.2008г. на Областния управител на Област с административен
М. Ч. център град Б., находящ се в м. „Ширините“ в землището на с. П., Община Б., целият с
площ от 1000 кв.м.
Предвид на тези неоспорени факти и по – специално неоспорените две заповеди,
които имат характер на административни актове, с които се финализира реституционна
процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, следва да се
приеме за установено, че ищците, като наследници на общия наследодател М. Ч. наследяват
в съответната, съобразно разпоредбите на чл.5, ал.1 и сл. ЗН на това идеална част правото на
собственост върху имотите, които са възстановени на наследодателя. Изрично в двете
заповеди на кмета на общината № 966 и 967/17.06.2021г. е описано, че на основанието на
което са издадени с тези заповеди се възстановяват имоти на наследниците на М. Ч., както и
че заявлението за издаване на заповедите е от ответника В. Ч., последният действащ не
лично, а в качеството на наследник на М. Ч..
Самите ищците в исковата молба са посочили, че са съсобственици на имотите на
определена идеална част – по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях, но при изрично признание, че са
касае до имоти, съсобствени на всички наследници на М. Ч.. При тези твърдения искът в
установителната част като защитаващ правото на собственост като защитими лично
субективно право следва да се признае само в обема, в който е доказано, че се притежава от
всеки един от ищците.
От анализа на удостоверението за наследници и съобразяване на разпоредбите на
чл.5, ал.1 ЗН вр. с чл. 9, ал.1 ЗН – ищците Л. С. Ч. и В. С. Ч. наследяват – по 1/12 ид.ч. всеки
един от тях от имотите, притежавани от М. Ч., доколкото последният е имал двама
низходящи наследници – С. и К. Ч.и. Всеки един от тях получава по 1/ 2 ид.ч. Частта на С.
Ч. се наследява от тримата му наследници – Б., С. и Л. или всеки един от последните
получава по 1/ 6 ид.ч. Ищците Л. и В. Ч.и, като преки низходящи наследници на С. Ч.,
наследяват неговата част от 1/6 ид.ч. или по 1/12 ид.ч. за всеки един от тях.
Ищецът Л. Г. А. получава на основание наследство от М. Ч. на 1/ 12 ид.ч., като
наследява собствените на прекия си наследодател 1/6 ид.ч.
Ищецът М. А. Ч. на основание наследство получава 1/18 ид.ч., като наследява с още
две лица от прекия си наследодател А. Ч. неговата 1/ 6 ид.ч., а последният заедно с
7
ответника В. Ч. и Ж. Я. са общо тримата преки наследници /поради това и всеки от тях
тримата има по 1/6 ид.ч./ на второто дете на общия наследодател М. Ч. – К.Ч. /притежаващ
1/ 2 ид.ч./.
Ищецът Д. А. РА. – С. получава наследствената част на своя пряк наследодател
Ж.Я.от 1/6 ид.ч.
За ищците Л. Ч., В. Ч., М. С. и Л. А. над горните идеални части до поисканите от 1/6
ид.ч. за всеки един от тях, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Единственият спор по делото е дали ответната страна успешно е противопоставила
на ищците възражението си придобиване на процесните два имота по давност и по този
начин е придобил имотите на оригинерно основание.
По възражението за давност:
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята
идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател, независимо дали последните знаят за
нестъпилото правоприемство и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290
ГПК е константна, че за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана
спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за
защита на правото си. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което
е имал наследодателя се придобива по право от всички негови наследници, а не само от
този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик, той има право да
ползва сам цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова, само въз основа на
факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един от сънаследниците,
не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във
владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да се служи с цялата
вещ.
В случая ответникът е един от наследниците на общия наследодател М. Ч. и като
такъв твърди, че е придобил процесните два имота по давност. Ответната страна, като
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да
докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици – ищците , намерението му да владее техните идеални части за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части,
промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието
на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават
сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта,
отричайки правата им. В този смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници
и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се
осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тези
обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай и конкретно. В
посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху
съсобствен – сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху
имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието
на останалите сънаследници намерението си да свои целия имот. Снабдяването и
вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от
съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на
останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои
целия имот. В този смисъл са решение № 95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г.
8
о., решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр.
д. № 1163/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на
ВКС, I г. о.
С Решение № 50087 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2021 г., II г. о., ГК, е
допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "В кой
момент владението от тайно става явно и под каква форма следва да се изяви промяната в
намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение". Въпросът се отнася до
елементите на владението и признаците на владението и е констатирано противоречие със
съдебната практика - /Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о.
и Решение № 41/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о., Решение №
136/16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 436/2014 г., I г. о., Решение № 12/19.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., С тези и други решения се приема следното: За да се
реализира придобиване по давност следва да са доказани и двата елемента на владението –
упражняване на фактическа власт /обективният елемент/ и изявено намерение за своене за
себе си /субективният елемент/. Обективния елемент на владението – фактическата власт
върху веща включва фактически действия, които трябва да се изразяват в недвусмислено
манифестиране на власт върху имота, а по съдържание те трябва да са като действията на
собственик - / ПП-6-74 и да не са търпими действия, т. е. спорадични и извършвани със
съгласието на собственика. /Решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г. І гр. о. /
Субективният елемент на владението – намерението за своене за себе си е психическо
състояние, което е трудно доказуемо, поради което е установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС. Тя обаче е установена в полза на владелеца, а не на държателя -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощието на собственика, Без правно значение е дали
владелецът знае кой е собственик на вещта. Действията, манифестиращи намерението за
своене обаче следва да могат стигнат до собственика /когато това е възможно/ Владението
следва да се осъществява постоянно, спокойно, явно и да е несъмнително. Тези признаци
могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид,
предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява
конкретно въз основа на установените факти. Р № 503/02.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г. І
гр. о. Р № 262/01.11.2012 г. гр. д. № 439/12. ІІ гр. о. Да е постоянно владението означава
друго лице да не е завладявало имота за период от шест месеца, като е започнало само да
извършва владелчески действия, защото тогава то ще има право на владелческа защита.
Владението трябва да не е прекъснато чрез действия, посочени в чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84
ЗС, които прекъсват придобивната давност. Владението трябва да е несъмнително, т. е. да са
ясни и двата му елемента, да са изявени чрез действия като на собственик, които не са
двусмислени и да разкриват желание на владелеца да държи вещта като своя. Владението
следва да е явно, което означава всеки заинтересован, включително и собственика да може
да разбере, че фактическата власт се упражнява от владелец, който владение за себе си, а не
от държател, който държи имота за друг. Скритостта на владението изключва придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност да разбере, че се засягат правата му и да защити правото си на
собственост поради това, че не е ясно дали някой упражнява владение върху веща му.
Принцип в правото е, че давност не тече срещу този, който не може да защити правото си.
Тежестта на доказване на двата елемента на владението и признаци му е на лицето, което се
позовава на придобивна давност, като по отношение непрекъснатостта на владението е
установена презумпция в полза на владелеца с нормата на чл. 83 ЗС Решение № 436 от
21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г. /, ВКС, ІV г. о. Решение № 106/28.12.2015 г. по гр. д. №
2687/15 г. ІІ гр. о. /.
При анализ на съдебната практика относно придобиване по давност на съсобствен
имот, в случаите, когато съсобствеността е възникнала от наследяване, се установява, че
страната, която се позовава на давностно придобиване – ответната страна, не установи
наличието нито на субективния, нито на обективния елемент от фактическия състав на това
придобивно основание.
От ответната страна, която се е позовала на давност, не се установи, че идеалните
9
части на останалите наследници на наследодателя М.Ч. са добити по давност, чрез
трансформиране държането на техните идеални части във владение. Съдебната практика е
категорична, че само действия по обработване на един имот и изобщо по ползването му и
поддържането му съобразно конкретния му вид и фактическо предназначение, не
представляват действия по манифестиране на собственическо намерение, а са действия по
обикновено управление, които може да извършва всеки съсобственик. По – конкретно
такива действия не са брането на плодове, копаенето, извършването на други действия по
поддържане на земята според предназначението, поставянето на ограда и др. доколкото пак
според съдебната практика също не се установява недвусмислено намерение за своене на
имота като свой личен изцяло и това да е манифестирано ясно и недвусмислено спрямо
останалите съсобственици и в необходимия за това срок то 10години последните да не са
възразили. Само по тези съображения възражението на ответника по реда на чл.79 ЗЗД е
неоснователно.
Съществен факт в случая е да се установи считано от кога е започнала евентуално да
тече давност в полза на ответника:
Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 от
1999 г., по правило имат конститутивно действие - доколкото възстановеният имот е
индивидуализиран. Когато това е извършено чрез посочване на граници и местонахождение
или номер по стар план не възниква съмнение, че решението на поземлената комисия има
вещноправен ефект. Когато в хода на съдебно производство по установителен или
осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин
кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното
решение. За случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният
имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по
същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. За
тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент
(от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ) /така Решение № 60 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4407/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г.а Н./.
Преценката за конститутивното легитимиращо действие на решението на органа по
земеделската реституция следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента
на постановяването му. Решенията, с които се възстановяват земи в терени по пар. 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1,
т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/30.07.1999 г. Тези решения възстановяват
правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението,
например по стар кадастрален план. От момента на влизането им в сила легитимираните с
тях лица могат да защитят своята собственост от всяко неоснователно поведение на трети
лица. От същия момент започва да тече и придобивната давност върху възстановения имот.
Действително, в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г. / е предвидено изработването на
план на новообразуваните имоти, но към този момент той не е непременно условие за
издаване на решение за възстановяване на собствеността. Едва с изменението на закона от
30.07.1999 г. е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в
терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - първо се издава решение на поземлената комисия за
признаване правото на собственост, а след това - заповед на кмета на общината за
възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти и скица към нея.
С Решение № 60149 от 02.02.2022г. на ВКС по гр.д.№ 2851/2021г. , 2 г.о. ГК е
допуснато касационно обжалване и по въпроса - "Тече ли придобивна давност спрямо лице,
чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е
признато, кой е началният момент и какви са правните последици на изтеклата на изтеклата
до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху
земеделската земя придобивна давност ?" при констатацията, че този въпрос, а касаещ
признати вещни права в полза на ищеца е произнесен в противоречие с разясненията на т. 1
на ТР № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, и на Решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр. д. №
168/2015 г. ВКС, II г. о., Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 5941/2015 г. ВКС, I г. о.,
Решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 2800/2018 г. ВКС, II г. о.
10
В хипотезите, когато правото на собственост на земеделска земя е възстановено по
реда на ЗСПЗЗ касаещи земеделска земя в терен по § 4 ЗСПЗЗ, при завършена процедура по
правилата на § 4, ал. 6 и ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, съдебната практика без отклонения приема, че
лицето, което е във владение на реституирания имот ( ако това е безусловно установено от
доказателствата по делото ), може да го придобие на основание чл. 79, ал. 1 ЗС при
доказване, при условията на пълно и пряко доказване, на всеки един от елементите на това
придобивно основание. Срокът на придобивната давност, в тези хипотези, тече от момента
на влизане в сила на заповедта на кмета.
Предвид фактът, че заповеди № 966 и 067 и двете от 17.06.2021г. са издадени през
м.06.2021г. и с които е приключила двуфазното производство по реституиране на
процесните два имота именно от датата на приключване на процедурата от ответната страна
е могло да започне да тече давност. За процесните имоти ответната страна се е снабдила с
констативни актове за собственост на 12.11.2021г. – т.е. само няколко месеца след
приключване на административната процедура и обособяването на годен обект на
собственост, който може да се придобива на оригинерно основание.
Самостоятелно основание за неоснователност на възражението на ответника за
придобиване по давност е, че тази страна не установи да е получила правото на ползване
върху някои от имотите предмет на двата конститутивни нотариални акта. Ответникът е
представил Удостоверение от 2.05.1987г., с което на основание ПМС № 21 му е
предоставено ползването на пустееща земя в землището на с.Покровник, но в м.“Сарковец“
с площ от 1 дка, при съседи: канал, Симеон Ч. и А. М. В двата констативни нотариални акта
№ 55/2021г. и 56/2021г. имотите, предмет на удостоверяване право на собственост, се
намират в различни местности, съответно „Усоето“ и „Ширините“, както и площите и
съседите са различни от имота, описа в удостоверението от 02.05.1987г. В този смисъл
ответната страна, която поддържа фактическото твърдение, че му е предоставено ползването
на някой от процесните имоти не установи този факт, като не установи идентичност на
имота, който твърди, че му е бил предоставен за ползване с имотите, предмет на двата
констативни нотариални акта.
По изложените аргументи искът е основателен до посочените по-горе квоти, а
възражението на ответната страна за давностно придобиване на имотите е неоснователно.
На основание чл.537, ал.2 ГПК на отмяна подлежат констативните нотариални
актове, с които се признават субективни права и е последица от уважаване на искове, с които
се признават такива права до обема на признатото право /така Тълкувателно Решение №
3/29.11.2021г. по тълк.дело № 3/2021г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо нот.акт № 55/2021г. и
нот.акт № 56/2021г. следва да се отменят над 17/36 ид.ч. , с които общо идеални части се
установи, че ищците са собственици на спорните вещи на основание наследствено
правоприемство от общия им наследодател Мите Ч..
По разноските:
Предявени са кумулативно обективно два установителни иска – с предмет два
имота,т.е. предмет на защита са отделни самостоятелни интереса спрямо всеки имот
поотделно и спрямо всеки един от ищците поотделно. На това основание се дължи отделна
държавна такса по веки един иск поотделно за всеки имот и по отношение на всеки ищец. В
случая ищците е следвало да доплатят още 450 лв. държавна такса. Такава не е внесена,
поради което тези разноски следва да се разпредели между страните, както следва: ищците
следва да заплатят по сметка на РС Благоевград сумата от 195 лв., съобразно с отхвърлената
част /за 13/36 ид.ч. общо/, а ответната страна дължи по сметка на РС Б. сумата от 255 лв.,
съобразно с уважената част /от 17/36 ид.ч. общо/, както и по пет лева за служебно издаване
на изпълнителни листове за събиране на тези суми при липса на доброволно изпълнение.
И двете страни са направили и поискали разноски. На ищеца следва да се признаят
като съдебни разноски само внесената държавна такса, таксата за съдебно удостоверение и
сумата за адвокатско възнаграждение или общо 860 лв. разноски. Останалите претендирани
суми са такива за снабдяване с доказателства,но не представляват разноски по см. на чл.78
от ГПК. С оглед на уважената част от общо 17 /36 ид.ч. при прететендирани общо за
петимата ищци 5/6 ид.ч. /30/36 ид.ч./ от ответната страна се дължат разноски от 470,33 лв.,
съобразно с уважената част.
11
При направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. и при частично отхвърляне на иска на тази страна от ищците се дължат разноски
съобразно отхвърленото в размер на 433,33 лв.
Страните не са направили изявление за компенсиране на вземането за разноски,
поради което горните суми се дължат разделно от всяка от страните.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ вр.с § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ вр. с чл.537, ал.2 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо В. К. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б. ул. Т. А. № ,
вх. , ет., че:
ищецът Л. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б., ул. В.М. № е собственик на 1/12 /една
дванадесета/ идеална част;
ищецът В. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: с. П., ул. В.Л.№ е собственик на 1/12 /една
дванадесета/ идеална част;
ищецът Л. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: Б. ул. В. М. № е собственик на 1/12 /една
дванадесета/ идеална част;
ищецът М. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: Б. ул. Т. А. № вх. е собственик на 1/18 /една
осемнадесета/ идеална част;
и ищецът Д. А. РА. - С., с ЕГН: **********, с адрес: С.. ул.Д. е собственик на 1/6 /една
шеста/ идеална част,
от всеки един от следните два недвижими имота: поземлен имот № 115.1039, находящ се в
местността „Усоето“ по плана за новообразувани имоти в землището на село П., ЕКАТТЕ:
57159, Община Б., одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния управител на
област Б. с площ 1023 м2, с трайно предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно
ползване: лозови насаждения /нетерасирани/, категория четвърта, при съседи: граница
нематериализирана: имот № 115.114; имот № 115.844; имот № 115.1040, както и на
поземлен имот № 115.114, находящ се в местността „Ширините“, по плана за
новообразувани имоти в землището на село П., ЕКАТТЕ: 57159, Община Б., одобрен със
Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния управител на област Б.с площ 1000 м2, с
трайно предназначение: Селскостопански фонд, начин на трайно ползване: лозови
насаждения /нетерасирани/, четвърта категория, при съседи: граница нематериализирана:
имот № 115.855; имот № 115.1036; имот № 115.1039, на основание наследствено
правоприемство от общия наследодател М.И. Ч. и възстановяване на земеделски земи по
ЗСПЗЗ, като отхвърля исковете на Л. С. Ч., В. С. Ч., Л. Г. А. и М. А. С. - за признаване на
повече обем идеални части над уважените идеални части до поисканите от 1/6 идеална част
за всеки един от тях, като неоснователни.
На основание чл.537, ал.2 ГПК, Отменя нот.акт за удостоверяване право на
собственост за недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 ГПК № 55, том IV, рег.№
11564, дело № 549 от 2021 г. с предмет: поземлен имот № 115.1039, находящ се в местността
„Усоето“ по плана за новообразувани имоти в землището на село Покровник, ЕКАТТЕ:
57159, Община Б., одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008 г. на областния управител на
област Б. с площ 1023 M2, с трайно предназначение: Селскостопански фонд, начин на
трайно ползване: лозови насаждения /нетерасирани/, категория четвърта, при съседи:
граница нематериализирана: имот № 115.114; имот № 115.844; имот № 115.104, КАКТО И
HOT. акт № 56, том IV, рег.№ 11565, дело № 550 от 2021 г. с предмет: поземлен имот №
115.114, находящ се в местността „Ширините“, по плана за новообразувани имоти в
землището на село П.ЕКАТТЕ: 57159, Община Б., одобрен със Заповед № ОА-443/13.11.2008
г. на областния управител на област Б., с площ 1000 M2, с трайно предназначение:
Селскостопански фонд, начин на трайно ползване: лозови насаждения /нетерасирани/,
четвърта категория, при съседи: граница нематериализирана: имот № 115.855; имот №
115.1036; имот № 115.1039 – за 17/36 ид.ч. за всеки един от нотариалните актове .
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда В. К. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б., ул. Т.
12
А. № , вх. , ет. да заплати на Л. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б.ул. В. М. № , В. С. Ч., с
ЕГН: **********, с адрес: с. П., ул. В. Л. № , Л. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: Б.ул. В.
М. № , М. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: Б., ул. Т. А. № вх. и Д. А. РА. - С., с ЕГН:
**********, с адрес: С., ул. Д. сумата от 470,33 /четиристотин и седемдесет лева и тридесет
и три стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, Осъжда Л. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б., ул.
В.М. № , В. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: с. П. ул. В. Л. №, Л. Г. А., с ЕГН: **********,
с адрес: Б., ул. В. М. № , М. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: Б. ул. Т. А. № вх. А и Д. А.
РА. - С., с ЕГН: **********, с адрес: С., ул. Д.да заплатят на В. К. Ч., с ЕГН: **********, с
адрес: Б., ул. Т. А. № , вх. , ет. сумата от 433,33 /четиристотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената част
от исковете.
Осъжда В. К. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б. ул. Т.А.№ , вх. , ет. да заплати по
сметка на РС Б. допълнителна държавна такса, с оглед на уважената част от иска в размер
на 255,00 /двеста петдесет и пет/ лв.
Осъжда Л. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: Б.д, ул. В.М. № , В. С. Ч., с ЕГН:
**********, с адрес: с. П., ул. В.л Л.№ , Л. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: Б., ул. В. М. №
, М. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: Б. ул. Т. А. № вх. и Д. А. РА. - С. с ЕГН:
**********, с адрес: С. ул. Д. да заплатят по сметка на РС Б. допълнителна държавна такса
по предявените искове в размер на 195,00 /сто деветдесет и пет/ лв., съобразно с
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.259, ал.2 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в 2- седмичен срок от получаване на препис пред ОС Б..
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13