Решение по гр. дело №2361/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1807
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20234520102361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1807
гр. Русе, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20234520102361 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против К. Т. Г., в която
се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за
имот в гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.., с абонатен номер 13030110320. За периода от
23.11.2021г. до 27.09.2022г. в този имот дружеството доставило и на ответника била
разпределена топлинна енергия на обща стойност 181,87 лв. по 15 бр. фактури, която
енергия не била заплатена. Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа
на всяка фактура, 45 дни след периода на доставка, до 05.01.2023г. в общ размер на
11,19лв. За събиране на вземанията си, ищцовото дружество депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №123/2023г. по описа на РС-
Русе и била издадена заповед за изпълнение. По същото заповедта за изпълнение била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което претендират за
установяване на задължението му по исков ред, като в хода на настоящото дело
ответникът отново не е открит по постоянен и настоящ адрес, призован е по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал 6 от ГПК му е назначен особен представител.
Предвид изложеното, ищцовото дружество претендира да бъде признато за
установено вземането му по издадената заповед за изпълнение за посочените суми, а
именно сумата от 181,87 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
по 15 бр. фактури за периода от 23.11.2021г. до 27.09.2022г.; лихва за забава в размер
на 11,19 лв.; законната лихва върху главницата от 06.01.2023г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, както и на направените съдебно-
1
деловодни разноски за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника адв.Д.Н., назначен
по реда на чл.47, ал.6 ГПК намира исковата претенция за допустима, но излага
съображения за нейната неоснователност и моли съда да се произнесе като отхъврли
иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание
на иска е по чл. 153 от Закона за енергетиката- за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2023г. по ч.гр. дело № 123/2023г. на Русенски районен съд е била
издадена заповед за изпълнение срещу К. Т. Г., в полза на ищеца- „Топлофикация
Русе" ЕАД за заплащане на сумата 181,87 лева - главница за доставена топлинна
енергия, както и за лихви и разноски в заповедното производство. Посочено е в
заповедта за изпълнение, че вземането представлява цена за доставена топлинна
енергия за периода 23.11.2021г. до 27.09.2022г. в имот в гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх..,
ет.., с абонатен номер 13030110320. На 18.04.2023г. съдът издал заповедта за
изпълнение е указал на „Топлофикация Русе” ЕАД да установи вземането си по исков
ред, във връзка с което е образувано настоящото производство.
На 17.02.1999г. е бил сключен договор между „Топлофикация Русе” ЕАД, гр.
Русе и етажните собственици в жилищен блок № .., ул. „Ю.” № .., в гр. Р. за доставка на
топлинна енергия в имотите в сградата срещу заплащане.
На 26.09.2002г. и 22.10.2020г. са били сключени договори за дялово
разпределение на топлоенергията доставяна в посочената сграда.
На 11.11.2020г. К. Т. Г.е подала заявление до изпълнителния директор на
„Топлофикация Русе” ЕАД, като е поискала да й бъде открита партида за топлоенергия
за имота на адрес гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.. с абонатен номер 13030110320.
Приложил е удостоверение за наследници.
По делото е назначено вещо лице, което дава следното заключение: Сградата, в
която се намира посоченият имот е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе" ЕАД, а имота на ответника има абонатен номер 13030110320. В
сградата има въведено дялово разпределение на топлинната енергия. В имота има едно
отоплително тяло без уред за измерване и се доставя битова гореща вода. В имота е
начислена топлоенергия за отопление, за битова гореща вода, както и топлоенергия
отдадена от сградната инсталация. При спазване на нормативно определените правила
2
за дялово разпределение, на имота на ответника следва да се разпределят за процесния
период 1,7574 MWh топлоенергия на цена 178,22 лева с ДДС, като при включване на
услугата „дялово разпределение“ сумата става 190,22 лева. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, тъй като същото притежава специални знания и по
делото не се събраха доказателства, които да го опровергават.
Ответникът не установява изпълнение на договорното си задължение в срок,
поради което и съобразно заключението на приетата по делото експертиза,
предявените искове следва да се уважат в размера, в който са предявени.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
са направените от ищеца разноски по делото в размер на 625.00 лева – заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта,
че претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 77.20
лева – разноски по ЧГД №123/2023г. по описа на Русенски районен съд.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р. ул.
„Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.. дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор С. Ж. Ж. сумите: 181,87лв. –
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за абонатен № за периода от
23.11.2021г. до 27.09.2022г. по 15 броя фактури, 11,19 лв. – лихва за забава дължима за
периода от падежа на всяка от фактурите до 05.01.2023г., законна лихва върху
дължимата главница от 06.01.2023г., за които суми е издадена заповед №29 от
06.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
123/2023г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет..
да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********,
представлявано от изп. директор С. Ж. Ж. сумата от 625,00лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 77,20лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
123/2023г. по описа на Русенски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4