Р Е
Ш Е Н
И Е №
260530
14.04.2021г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 3233/ 2020 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.
София, ЖК „Младост 4“ , Бизнес парк София, сгр.14 , чрез юриск. П.П. против
Решение № 260778/ 09.10.2020г., постановено по гр. д.№ 1997/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – II гр. с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Г.И.Г. *** съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК за
признаване установеност на вземанията от 1060,55 лв – главница, дължима по
Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с номер CARD-***,
активирана на 15.02.2017г.; 246,43 лв -възнаградителна лихва за периода
01.04.2017г.- 11.10.2017г.; 80,75 лева – лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2018г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 12047/2018г. по описа
на ПРС – ХХII гр. с.; КАКТО и отхвърлен предявения осъдителен иск от
жалбоподателя против Г.И.Г. *** суми , претендирани от същия Договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с номер CARD-****
активирана на 15.02.2017г., а именно 1060,55 лв – главница, както и 246,43 лв
- възнаградителна лихва за периода 01.04.2017г.- 11.10.2017г.; 80,75
лева – лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 27.07.2018г. до окончателното погасяване. По изложени доводи в жалбата
се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на така предявените искове.
Въззиваемата
страна Г.И.Г. ***, представляван от особения
си представител адв. В. Р. Х., депозира писмен отговор, в който по
подробно изложени съображения в него, оспорва жалбата като неоснователна и моли
да се потвърди обжалваното решение.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищцовото дружество е
сезирало съда с установителни искове по чл.422, ал.1 и сл. ГПК и осъдителни
искове с материално правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 ЗЗД за установяване
и събиране на вземания по следните заявени фактически обстоятелства: сключен
Договор с ответника за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-**,
по който ответникът дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard,
която била активирана на 15.02.2017г чрез кредитна карта № CREX-**
с максимален кредитен лимит 1 000 лева. Последният представлявал
револвиращ потребителски кредит, която потребителят усвоявал посредством всякакви
транзакции- теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални
устройства / РОS/ и др., осъществени чрез издадената
му кредитна карта; върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такса за
обслужване за използвания период по ГЛП; съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението
за отпускане на револвиращ потребителски кредит , за кредитополучателя възниква
задължение за заплащане на минимална месечна погасителна вноска, която
представлявала променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване
на задължението; ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.04.2017г. , когато било последното плащане по нея с баланс по
същата – минус 1 306,98 лева, канен
многократно, поради което кредиторът блокирал използването й. Ангажирана е ССчЕ.
От
ответника, представляван в процеса от назначения особен представител адв.В.Х.,
е налице оспорване на така предявените искове по основание и размер въз основа
на възраженията: от представените писмени доказателства на ставало ясно кога е
предоставен кредитът и в какъв размер, какъв е и как е формиран точния размер
на претендираните суми – главница, договорна лихва и мораторна лихва, както и
периодът от време, за който се претендират.
С обжалваното решение е прието, че представеното
по делото Приложение към договор за потребителски кредит – отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CREX-** е подписано
едностранно само от представител на кредитора
и съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер на 1 000 лева, издава кредитна карта MasterCard, при годишен лихвен процент 35 % и ГПР
44,90%, при погасяване на месечните погасителни вноски на 1-во число на месеца,
следващ издаването на месечното извлечение най-малко в минимален размер по
тарифата – при усвоен кредитен лимит – 0
- 1000 лв – минимална погасителна вноска – 60 лв, при такъв от 1000,01 лв до
2000 лева – 120 лв; съобразно
представена товарителница от 08.02.2017г. на
ответника била изпратена пратка с
документи, получена на 09.02.2017г. , както и „последна покана“ във връзка с
преустановено плащане на вноски по договор от 01.04.2017г. – дължимост на
главница в размер на 1060,55 лева, договорна лихва 246,43 лв и обезщетение за
забава в размер на 5,92 лв / общ размер 1312,90 лв/; отчетени са констатациите
по заключението на ССчЕ за установени по
счетоводни записвания при ищеца данни за усвояване на главницата от 1000 лева с
няколко транзакции, падежирала вноска за застрахователна премия в размер на
46,55 лв , начислена лихва при 35% ГЛП в размер на 218,43 лв и начислени такси
42 лв, както и мотивираното от вещото лице обстоятелство, че към главницата
следва да се прибавят и платените от
ищеца разходи – такса АТМ-14 лв на 21.02.2017г. и всички застрахователни
премии- общо 46,55 лв; 7 непогасени погасителни вноски до 11.10.2017г. , с
начислена възнаградителна лихва до посочената дата в размер на 218,43 лева; липса на налични
данни при ищеца относно постъпили плащания към 27.07.2018г. , към който момент
изчислени размерите на дължимите суми за главница, възнаградителна лихва, такса
за обслужване и съответното обезщетение за забава.
При
отхвърляне на исковете, районният съд е изходил от характеристиката на договора
за заем като реален и считащ се за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не с постигане на съгласие за това; в тази насока е прието,
че по делото не е установено заплащане
на заемната сума, с предаването на която е завършен фактическия състав на съглашението,
вкл. възникване на облигационно правоотношение по револвиращия потребителски
кредит, усвоен посредством кредитна карта , неустановено доставянето на
кредитната карта за покупка на стоки или услуги от 14.08.2016г., заедно с
приложението по чл.21 от договора, както и активиране на картата и усвояване на
процесните суми по нея ; във връзка с представената товарителница е отчетена
липсата на описание относно изпратените на ответника документи, получени на
09.02.2017г. , поради което недоказано на ответника да са предадени именно
кредитната карта и Приложението към договор за потребителски кредит; независимо
от установеното по заключението на в.л. по ССчЕ, че са налице усвоявания, не са
налице доказателства тези действия да са правени именно от ответника, поради
което и да се приеме, че картата е била в негова фактическа власт; по делото не
са ангажирани доказателства за това кога и по какъв начин са усвоявани сумите
по процесната карта, като не е представено и посоченото в чл.17 от договора
извлечение от 14.08.2016г, съдържащо извършените с картата транзакции, а в
представеното извлечение - не са
посочени дати и начин на усвояване на суми по кредитната карта; при преценка на
представения договор за револвиращ кредит с характер на потребителски по смисъла
на чл.9 и сл. ЗПК, съдът е констатирал, че не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
Обжалваното
решение е правилно и обосновано, фактическите констатации и изводи почиват на
събрания доказателствен материал по делото, поради което въззивният съд на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Правните изводи относно липсата на
категорични доказателства за надлежно учредено облигационно правоотношение по
договора за револвиращ кредит се споделят от въззивния съд имайки предвид
характера на договора за кредит като реален договор, за завършването на
фактическия състав на който включва
освен постигнатото съгласие, таак именно и реалното предаване на заемната сума, в случая установяване по
несъмнен и неоспорим начин предаване на
процесната кредитна карта Мастъркард, ведно с посоченото Приложение към
ДПК. С оглед на това неоснователно се
намира оспорването от страна на жалбоподателя, че липсва проведено надлежно
доказване за наличието на кредитно правоотношение по предоставения револвиращ
кредит, доколкото представеното приложение, носещо подписа само на служител на
кредитора не установява двустранно постигнато съгласие на посочените страни по
договора чрез удостоверяване на двете съвпадащи се насрещни волеизявления , от
една страна, а от друга - за издадената кредитна карта Мастъркард с цел осъществяване отдалечен достъп до
отпуснатия револвиращ кредит не са
налице безспорни доказателства, че е достигнала до посочения кредитополучател,
както и дали тези суми се явяват усвоени именно от последния, доказателство за
което не може да се приеме, че се съдържат в депозираната по делото ССчЕ и е
независимо от това дали приложението съдържа
съществените елементи от договорното правоотношение. Неоснователно е и
възражението по отношение изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, независимо, че
в приложението към кредита изрично било посочено, че ГПР е изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от
една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на
срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. Така посочените
обстоятелства не изпълват изискването на цитираната разпоредба за посочване
конкретно вида и броя на включените разходи в ГПР и начина на изчисляване на
посочения процент на тези разходи от 44,90 %, поради което правните изводи на
районния съд и в тази насока се явяват обосновани, правилни и законосъобразни.
По
така изложените съображения предявените установителни искове относно
претендираните вземания се явяват недоказани по основание, подлежат на
отхвърляне, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно ще се
потвърди.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I
ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260778/ 09.10.2020г., постановено
по гр. д.№ 1997/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – II гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: