№ 4307
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110209061 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 769165 – F754660/10.05.2024 г.,
издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, на основание чл.
183 ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на "хххххххххх"
ЕООД, ЕИК хххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,
00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува с въззивна жалба чрез
законния си представител - З. Господинова - управител, с искане за отмяна
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Излагат се твърдения, че при
съставяне на АУАН е пропуснат давностния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, тъй
като обстоятелствата на нарушението са станали известни на контролните
органи на 14.03.2023 г. с подаване на дневник за продажбите и справка -
декларация за данъчен период месец февруари 2023 г., в които са отразени
посочената в АУАН и НП фактура и начисленият данък върху добавената
стойност, а АУАН е съставен на 05.02.2024 г. Навежда се, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -
въззивен жалбоподател, тъй като разпоредбата на чл. 183 ал. 1 ЗДДС
предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност само
на лица, които не са регистрирани по ЗДДС, а дружеството - въззивник е
1
регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а ЗДДС. По изложените
съображения се претендира отмяна на обжалваното наказателно
постановление. В условията на алтернативност се прави искане наказателното
постановление да бъде отменено и на жалбоподателя да бъде наложено
предупреждение по чл. 28 ЗАНН, като се релевират доводи за маловажност на
нарушението – изтъква се, че фактурата, издадена в нарушение на чл. 113 ал. 9
ЗДДС, е била анулирана още преди издаване на обжалваното наказателно
постановление - на 25.02.2024 г.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател "хххххххххх" ЕООД,
редовно призовано, се представлява от упълномощен представител - адв. В. Б.
от АК - Монтана, която поддържа исканията и аргументите във въззивната
жалба. Навежда допълнителни доводи за маловажност на нарушението, като
сочи, че не са настъпили вредни последици, не е ползван данъчен кредит и в
хода на проверката ДДС е върнат и на платеца по фактурата. Подробни
аргументи излага в писмена защита.
Наказващият орган - заместник – директор на ТД на НАП - София,
редовно призован, се представлява от юрк. С. В. с приложено по делото
пълномощно, която пледира обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна и
недоказана. Счита, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен
и категоричен начин от събраните в съдебното следствие доказателства. Сочи,
че нарушението не е маловажно, тъй като са установени и други идентични
нарушения за няколко данъчни периода, като за част от нарушенията по
отношение на дружеството - жалбоподател са били издадени предупреждения
по чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба излага в писмени
бележки, в които сочи, че в административнонаказателното производство са
спазени процесуалните правила, като в АУАН и НП са посочени всички
обстоятелства на нарушението и правилно е определена нарушената
материалноправна разпоредба. Излага твърдения, че при издаване на АУАН е
спазен давностният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Изтъква, че без запознаване със
съответния данъчен документ - фактура, не може да се направи преценката
дали в нея е начислен ДДС, поради което намира за неоснователни
аргументите на жалбоподателя, че нарушението е станало известно на
контролните органи още с подаване на справката - декларация по ЗДДС за
данъчен период месец февруари 2023 г. Навежда, че правилно е определен
размерът на наложената имуществена санкция. Излага подробни доводи, че
нарушението не е с по - ниска степен на обществена опасност, предвид на
установените при проверката и други нарушения от същия вид. Акцентира, че
нарушението по чл. 113 ал. 9 ЗДДС е формално, поради което липсата на
настъпили вредни последици и реално ощетяване на фиска, не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да занижава обществената
опасност на нарушението.
2
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното юридическо лице и
при спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
връчено на законния представител на дружеството – въззивник на 27.05.2024
г., а жалбата е подадена на 07.06.2024 г.), поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, е търговско
дружество, регистрирано в Република България, със седалище в гр. София,
адрес на управление район Слатина, ул. "Боян Магесник" № 26, ет. 1, ап. 1, с
управител и едноличен собственик на капитала Златка И. Господинова.
Дружеството – въззивник е регистрирано по ЗДДС на 01.04.2022 г. на
основание задължителна регистрация по чл. 97а ал. 2 ЗДДС като данъчно
задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС, установено на територията на
страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение
на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по
доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
На 15.02.2023 г. дружеството "хххххххххх" ЕООД издало данъчен
документ - фактура № **********/15.02.2023 г. с предмет "писмени преводи
от и на английски" с контрагент "ххххххххх" ЕООД с ИН ххххххххххх с
данъчна основа 684, 00 лева. В издадената фактура дружеството -
жалбоподател начислило ДДС, като посочило на отделен ред ДДС 20 % в
размер на 136, 80 лева, като била посочена и сума за плащане, представляваща
сбор от данъчната основа и начисления ДДС - 820, 80 лева, с посочен начин на
плащане "по банков път". Дружеството отразило фактурата в дневник -
продажби за съответния данъчен период.
От законния представител на въззивния жалбоподател била подадена
молба вх. № 14 - 53- 10-2779/06.11.2023 г. до ТД на НАП - офис Изток, в която
се сочело, че дружеството неправилно е начислявало ДДС за извършени
услуги в страната и е приспадало данъчен кредит, за което било уведомено с
писмо от ТД на НАП - София, и се правело искане да бъде внесен неправилно
приспаднатия данъчен кредит за 2022 г. и 2023 г.
Във връзка с подадената молба от 06.11.2023 г. за периода от
19.12.2023 г. до 18.04.2024 г. по отношение на дружеството - въззивен
жалбоподател била извършена проверка на първични и вторични счетоводни
3
документи с цел установяване на факти и обстоятелства относно установяване
спазването на данъчно - осигурителното законодателство от страна на
задълженото лице за периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2023 г. Проверката била
извършена от свидетелката С. К. на длъжност "инспектор по приходите" при
ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик. По време на проверката с искане за
представяне на документи и писмени обяснения № П - 22221423228509-040-
001/19.12.2023 г. от дружеството - въззивен жалбоподател било изискано
представяне на документи, в резултат на което от страна на дружеството -
въззивник били представени фактури.
При извършване на проверката свидетелката К. установила, че за
данъчен период месец февруари 2023 г. дружеството - въззивен жалбоподател
е издало горепосочената фактура № **********/15.02.2023 г. с предмет
"писмени преводи от и на английски" с контрагент "ххххххххх" ЕООД с ИН
ххххххххххх с данъчна основа 684, 00 лева, посочен на отделен ред ДДС 20 %
в размер на 136, 80 лева и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната
основа и начисления ДДС - 820, 80 лева, с посочен начин на плащане "по
банков път". Свидетелката С. К. приела, че като е посочило ДДС в издадената
фактура № **********/15.02.2023 г., дружеството "хххххххххх" ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.
При извършената проверка били установени още 10 идентични
нарушения за други десет данъчни периода.
Предвид горното на 05.02.2024 г. в присъствието на двама свидетели и
на законния представител на дружеството - жалбоподател свидетелката С. К.
съставила АУАН № F754660/05.02.2024 г., с който повдигнала против
дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС, извършено на 15.02.2023 г. - затова, че като
данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, е издало данъчен
документ - фактура № **********/15.02.2023 г., в която е посочило ДДС.
АУАН бил подписан от свидетелката К. като актосъставител и от свидетелите,
както и от законния представител на въззивния - жалбоподател, на когото бил
предявен за запознаване и му бил връчен препис. При съставяне на АУАН
законният представител на жалбоподателя не направил възражения.
Във връзка с останалите установени при проверката нарушения по
отношение на дружеството - жалбоподател били съставени още седем броя
актове за установяване на административни нарушения.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН от страна на законния представител на
дружеството - жалбоподател били депозирани писмени възражения срещу
АУАН № F754660/05.02.2024 г., заведени с вх. № 2459/05.02.2024 г. с доводи за
маловажност на нарушението.
На 25.02.2024 г. от страна на дружеството - жалбоподател бил издаден
протокол № 4/25.02.2024 г. за анулиране на фактура, с който издадената
фактура № **********/15.02.2023 г. била анулирана, а с преводно нареждане
от 11.03.2024 г. неправилно начисленият ДДС бил върнат на платеца по
4
фактурата "ххххххххх" ООД.
До дружеството - жалбоподател бил изпратена покана по чл. 103 ДОПК
№ П - 22221423228509-177-001/27.03.2024 г. в 14 - дневен срок от
получаването й да отстрани несъответствията като подаде коригиращи
декларации и внесе дължимите задължения по отношение на данъчните
периоди месец май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2022 г. и
месец февруари, март, април, юли, септември 2023 г.
На 11.04.2024 г. от страна на дружеството - жалбоподател била
подадена коригираща справка - декларация за данъчен период месец февруари
2023 г., заведена с вх. № 22143235228, ведно с дневник - продажби за същия
данъчен период.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № П -
22221423228509-073-001/18.04.2024 г.
На 10.05.2024 г. въз основа на съставения АУАН № F754660/05.02.2024
г., Х.М. – заместник - директор на ТД на НАП – София, издал обжалваното
Наказателно постановление № 769165 – F754660/10.05.2024 г., с което на
основание чл. 183 ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
наложил на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, имуществена санкция в
размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за извършеното нарушение на чл. 113 ал. 9
ЗДДС.
За две от нарушенията по чл. 113 ал. 9 ЗДДС, констатирани при
проверката, установени с АУАН № F 754664/05.02.2024 г. и АУАН № F
754665/05.02.2024 г., наказващият орган издал Предупреждения по чл. 28
ЗАНН, съответно - Предупреждение № 769172 - F754664/10.05.2024 г. и
Предупреждение № 769170- F754665/10.05.2024 г., с които предупредил
дружеството - въззивник, че при последващо извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на Предупрежденията, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля С. К., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - препис на фактура №
**********/15.02.2023 г., молба вх. № 14 - 53- 10-2779/06.11.2023 г., АУАН №
F754660/05.02.2024 г., възражения, заведени с вх. № 2459/05.02.2024 г., покана
по чл. 103 ДОПК № П - 22221423228509-177-001/27.03.2024 г., справка -
декларация за данъчен период месец февруари 2023 г., заведена с вх. №
22143235228/11.04.2024 г., ведно с дневник - продажби за същия данъчен
период, протокол № П - 22221423228509-073-001/18.04.2024 г.,
Предупреждение № 769172 - F754664/10.05.2024 г., Предупреждение №
769170- F754665/10.05.2024 г., заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024 г. на
изпълнителния директор на НАП, преводно нареждане от 11.03.2024 г.,
протокол за анулиране на фактура от 25.02.2024 г.
5
Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са
логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.
Свидетелката С. К. е извършила проверката на дружеството - въззивник и
пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и
констатациите от същата. Съдът се довери на показанията й, като намери, че
същите са еднопосочни, последователни и напълно кореспондират на
писмените доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в съдебното
следствие, които също оцени като еднопосочни, последователни,
непротиворечиви и съответни и на събраните гласни доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения на
разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът
за установяване на нарушението е съставен от свидетелката С. К., която заема
длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП - Пловдив, офис
Пазарджик, и има качеството "орган по приходите" съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4
ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от Х.М. – заместник -
директор на ТД на НАП - София, който е оправомощен от изпълнителния
директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл.
183 ЗДДС, видно от приетата като писмено доказателство заповед № ЗЦУ -
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.3 б. "в"/.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка
съдът намери за неоснователни. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда
административнонаказателното производство да не се образува, ако не е
съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН е условие за провеждането на
административнонаказателната политика на държавата, по отношение на
субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност.
Началото на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр.2, пр.1 ЗАНН поставя
откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация -
6
защото оттогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и
мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от
обективна и субективна страна по определен състав. Затова и 3-месечният
срок чл. 34, ал. 1, изр.2, пр.1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от орган по приходите на ТД на НАП
- София. В случая не могат да бъдат споделени доводите на въззивния
жалбоподател, че нарушението е било установено и нарушителят е открит с
подаването на справката - декларация за данъчен период месец февруари 2023
г. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС -
затова, че без да е лице, регистрирано по ЗДДС, е отразил ДДС в издадена
фактура № 00000017/15.02.2023 г. Ето защо съдът намира, че обстоятелствата
на конкретното нарушение са установени от контролните органи с
представянето на процесната фактура, която видно и от показанията на
свидетелката К., е била изискана и представена в хода на проверката, която е
била извършена в периода 19.12.2023 г. до 18.04.2024 г. Обстоятелствата на
конкретното нарушение не биха могли да бъдат установени само въз основа на
представената справка - декларация и отчетните регистри за месец февруари
2023 г., тъй като съгласно чл. 124 ал. 2 ЗДДС в отчетните регистри
регистрираното лице е длъжно да отрази издадените данъчни документи за
съответния данъчен период. Конкретните обстоятелства във връзка с
издаването на процесната фактура обаче са станали известни на контролните
органи едва с представянето й, което е станало в хода на извършваната
проверка, считано от който момент до датата на съставяне на АУАН -
05.02.2024 г., е спазен тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
съдържание, както в АУАН, така и в НП, при пълна идентичност са посочени
времето на извършване и всички съставомерни признаци на нарушението,
обстоятелствата по извършването му, като е посочена и нарушената
материалноправна разпоредба.
Предвид горното съдът намери, че в административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това
основание.
7
Независимо от това обаче съдът намери, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 113 ал. 9 ЗДДС предвижда, че данъчно задължените
лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл.
97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в
издаваните от тях фактури и известия към фактури. В случая от събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството -
жалбоподател е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а ал. 2 ЗДДС,
поради което и в издаваните от него фактури не е следвало да начислява
данъка и да го посочва на отделен ред. От приложения препис на фактура №
**********/15.02.2023 г. е видно, че в издадената фактура е посочен начислен
ДДС в размер на 136, 80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 ЗДДС, на основание на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател, лице, което не е регистрирано по ЗДДС и издаде данъчен
документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-
малко от 1000 лв. Т.е санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 1 ЗДДС
предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност само
на онези данъчно задължени лица, които не са регистрирани по ЗДДС, но не и
на лицата, регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и ал. 2, чл. 99 и чл. 100 ал.
2 ЗДДС, макар те също да са адресат на забраната по чл. 113 ал. 9 изр. първо
ЗДДС. В случая, за да ангажира административнонаказателната отговорност
на дружеството - жалбоподател, административнонаказващият орган, а преди
това и актосъставителят, необосновано са приели, че въззивният
жалбоподател "хххххххххх" ЕООД е данъчно задължено лице, което не е
регистрирано по ЗДДС, макар дружеството да е регистрирано на основание
чл. 97а ал. 2 ЗДДС, и като са приравнили данъчно задължено лице, което не е
регистрирано по ЗДДС, на такова, по отношение на което е налице специална
регистрация по чл. 97а ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (макар в разпоредбата на чл. 113 ал.
9 ЗДДС двете групи субекти да са разграничени), разширително са тълкували
и приложили санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 1 ЗДДС. От текста на
8
същата следва, че макар данъчно задълженото лице, което притежава
специална регистрация по чл. 97а ЗДДС, да е адресат на забраната по чл. 113
ал. 9 ЗДДС, то не е субект на нарушението по чл. 183 ал. 1 ЗДДС, което може
да бъде осъществено само от данъчно задължено лице, което не е
регистрирано по ЗДДС. Същевременно, както наказателната, така и
административнонаказателната отговорност, не могат да се обосновават с
разширително тълкуване на разпоредба на нормативен акт. Предвид
изложеното съдът намери, че наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон, като е ангажирал административнонаказателната
отговорност на дружеството - жалбоподател на основание чл. 183 ал. 1 ЗДДС,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед извода за основателност на въззивната жалба, право на разноски
има въззивният жалбоподател, който обаче не претендира и не доказва такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 769165 – F754660/10.05.2024
г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 183 ал. 1 ЗДДС на "хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххх, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9