№ 60
гр. Айтос , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100308 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба oт „Теленор България"
ЕАД, с EИK ***, седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Н.Ш., срещу И.С. М., с
адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че на 30.12.2018г между И.С.М. и „Теленор България"
EAД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца
пo абонаментен план , Тотал 49.99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в
зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лв. М. не изпълнява
задълженията си пo договора в общ размер 259,28 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 30.12.2018г. — 04.03.2019г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 oт договора, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 124,98 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/05.05.2019г.
Ha същата дата — 30.12.2018г и no повод горепосочения договор с предпочетен
номер +***, мобилният оператор предоставя на И.С.М. устройство марка NOKIA 2.1 Dual
Blue Silver. Вследствие на неизпълнението no договора за мобилни услуги, М. дължи сума в
размер на 228,54 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и заплатената при предоставянето My преференциална цена и начислена във
фактyра № **********/05.05.2019r.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/05.01.2019r. за отчетен период 30.12.2018г —
1
04.01.2019r., срок за плащане — 20.01.2019r., издадена за сумата от 177,01 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.
От описаната фактурата ищецът претендира 159,27 лв. като дължими, поради
извършено плащане в размер на 17,74 лв., което частично погасява задължението за
абонаментна такса и използвани услуги.
2. фактура № **********/05.02 .2019г. за отчетен период 05.01.2019г. —
04.02.2019г., срок за плащане — 20.02.2019г., издадена за сумата от 49,99 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса.
3. фактура № **********/05.03 .2019г. за отчетен период 05.02.2019r. —
04.03.2019г., срок за плащане — 20.03.2019г, издадена за сумата от 50,02 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса
4. фактира № **********/05.05.2019г. за отчетен период 05.04.2019r. —
04.05.2019г., срок за плащане — 20.05.2019r., издадена за сумата от 353,52 лв.,
представляваща неплатени неустойка и дължима сума за предоставено мобилно устройство,
както следва:
- 124,98 лв. неустойка;
- 228,54 лв. дължима сума за предоставено мобилно устройство.
C оглед на гореизложеното на 17.12.2020r. „Теленор България" ЕАД е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение no чл. 410 от ГПK дo Районен съд — Айтос
срещу И.С.М., в което се претендират: главница в размер на 612,80 лв. и законна лихва oт
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 1004/2020r. пo
опuса на Районен съд — Айтос. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника пo
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 415, aл. 1, т. 2 oт
ГПК за „Теленор България" EAД възниква правен интерес от завеждането на установителен
иск.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен
интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.422 от ГПК, че по отношение на ответника И.С.М., съществува изискуемо вземане на
ищеца, в размер на 612,80 лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани
услуги, дължима сума за предоставено мобилно устройство и неустойка пo Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; законна лихва, от подаване на заявлението no чл.
410 от ГПK-21.12.2020г дo окончателно изплащане на вземането;.
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по
заповедното производство.
2
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника И.С.М..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди
първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което
поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по
спора, предвид неявяване на ответника.
Ответника, също редовно призован за о.с.з., не се е явил, не е изпратил и надлежно
упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище.
Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК, страната не е направила и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ответника е редовно уведомен по
чл.131 ГПК, като съдебните книжа са получени от пълнолетен член на домакинството.
Въпреки това скоро след като е уведомен за образуваното срещу него съдебно дело е
напуснал адреса си и е заминал извън страната като не е уведомил съда да адрес, имейл или
телефон на който може да бъде намерена, поради което същия се счита редовно уведомена
на осн.чл.41, ал.2 ГПК за всички съдебни заседания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни
причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответницата, в законоустановения срок по ГПК,
субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се
интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за
постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно.
Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава
именно от непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или
на негов упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно
заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да
бъде разгледано в неговоо отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за
постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
3
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
ГПК, т.к. на ответницата е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а
именно: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Общи условия на „Теленор
България" ЕАД; Фактури: № **********/05.01.2019г., № **********/05.02.2019г, №
**********/05.03.2019г., № **********/05.05.2019г.;
Въз основа на същите, съдът приема, че между ищцовото дружество и И.С.М. е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца пo абонаментен план , Тотал 49.99 с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС" от дата 30.12.2018г. Ha
същата дата — 30.12.2018г и пo повод горепосочения договор с предпочетен номер +***,
мобилният оператор e предоставил на И.С.М. устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Silver.
Въз основа на Сключените договори към ответника И.С.М. от ищеца са издадени Фактури:
№ **********/05.01.2019г., № **********/05.02.2019г, № **********/05.03.2019г., №
**********/05.05.2019г. на обща стойност 612,80лв. (шестотин и дванадесет лева и 80 ст.), в
която сума са включени стойността на потребените телекомуникационни услуги, разликата
в стойността на предоставения мобилен апарат и неустойка.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на
вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът
съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и
указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на
4
изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло,
досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати
доказаната сума на разноските- 25 лв. за държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение.
Видно от представеният списък с разноски в производството по чл.410 ГПК се
претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лв. и 360 лева адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника
И.С. М., с адрес: *** съществуването на вземането на ищеца „Теленор България" ЕАД, с
EИK ***, седалище и адрес на управление: *** за сумата от 612,80лв. (шестотин и
дванадесет лева и 80 ст.) , от които 259,28лв.(двеста петдесет и девет лева и 28ст.)-
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 30.12.2018г за периода 30.12.2018г-04.03.2019г; 228,54лв.(двеста двадесет и осем
лева и 54ст.)-разлика в стандартната цена на мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Blue
Silver; 124,98лв. (сто двадесет и четири лева и 98ст.)-неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***; ведно със законната лихва, от подаване на заявлението
пo чл. 410 от ГПK-21.12.2020г дo окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника И.С. М., с адрес: *** да заплати на
ищеца „Теленор България" ЕАД, с EИK ***, седалище и адрес на управление: ***,
направените по гр.д.№ 308/2021г и ч.гр.д.№ 1004/2020г на АРС разноски в размер на 770
лв. /седемстотин и седемдесет лева/.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който
в 1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Бургас, в
случай че е бил лишен от възможността да участва по делото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5