Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.05.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.03. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1006 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е решение № 260157/01.10.2020
г., постановено по гр.д. № 4438/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от „Т. Б.“ ЕАД против
Н.С.И. за признаване на установено, че Н.С.И. дължи на „Т. Б.“ ЕАД сумата от 139,80 лв. с вкл.ДДС, представляваща 20 предсрочно
изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство, предоставено в договор за
лизинг от 11.06.2016г., начислени във ф-ра №**********/01.11.2016г. с настъпил
падеж на 16.11.2016г.
Във въззивната жалба на „Т. Б.“ ЕАД са
наведени подробни съображения във връзка с неправилност и незоконосъобразност
на обжалваното решение. Направено е искане решението в обжалваната част да бъде
отменено, а именно в частта, с която е отхвърлена претенцията на „Т. Б.“ ЕАД за
дължимост на неизплатени лизингови вноски в размер на 139,80лв. – двадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство на основание
договор за лизинг от 11.06.2016г., като вместо това се постанови друго решение,
с което да се приеме за установено наличието на вземането на въззивника в тази
му част по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№2117/19г. по описа на Старозагорския РС.
Претендират се разноските пред двете
инстанции и тези, направени в заповедното производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор
на въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящият състав, след като
обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е
предявеният иск от „Т. Б.“ ЕАД против Н.С.И. за
признаване на установено, че дължи сумата
от 139,80 лв. с вкл.ДДС, представляваща
20 предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство, предоставено в
договор за лизинг от 11.06.2016г., изчислени във ф-ра №**********/01.11.2016г.
с настъпил падеж на 16.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Н.С.И., редовно призован, не е подал писмен
отговор, а в съдебно заседание не заема становище по същество на спора.
Не се оспорва обстоятелството, че на 11.06.2016 г.
страните по делото са сключили договор за лизинг, съгласно който ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство Cooload
Porto S White за срок от 23 месеца или до 11.05.2018 г., а ответникът се
задължил да плати на ищеца общата му лизингова цена от 160.77 лева с ДДС, на
месечни лизингови вноски, всяка по 6.99 лева, които страните се уговорили да се
фактурират и плащат съгласно сроковете, условията и начина на плащане на
задълженията на ответника по договорите за мобилни услуги (чл. 3, ал. 2 от
договора за лизинг). В чл. 12, ал. 2 от общите
условия на договора за лизинг е уговорено, че месечните вноски и другите
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора /договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими, съгласно тези договори плащания.
За процесното вземане ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е
образувано приложеното ч.гр.д. № 2117/2019 г. на СтРС, по което е издадена
заповед № 1143/18.04.2019 г. Същата е връчена на ответника при условията на
чл.47, ал. 5 ГПК, поради което на 30.08.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
ищецът е предявил по делото настоящия иск.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът следва да установи
наличието на валидно правоотношение по договор за лизинг, по силата на което
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя вещ за временно
ползване срещу уговорено лизингово възнаграждение и лизингодателят да е
предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното
или уговорено потребление.
Безспорно е, че на 11.06.2016
г. между страните е сключен договор за лизинг със срок от 23 месеца, който
влиза в сила от датата на подписването му. Съгласно договора, ищецът в
качеството на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството на
лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство Cooload
Porto S White. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена
в размер на 160, 77 лв. с ДДС, по начин, посочен в договора, а именно на 23
броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,99 лв. с ДДС. Съгласно чл. 4
от договора, с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
По делото е установено, че
ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във вид,
годен за употреба, поради което за лизингополучателя е възникнало задължението да
заплати цената на лизинговата вещ. Процесният договор не е развален, нито
прекратен и има действие до изтичането на срока, за който е сключен. Няма
настъпила предсрочна изискуемост на вноските по лизинга, доколкото няма изрично
заявено от лизингодателя и достигнало до знанието на лизингополучателя
изявление, че трансформира вземането си в предсрочно изискуемо или че
прекратява или разваля договора. Въпреки това, в случая е без значение дали
лизингодателят е уведомил ответника за прекратяване на договора за лизинг, тъй
като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 17.04.2019 г., крайният срок на действие на договора, който е 11.05.2018 г. е
изтекъл. Поради това, при настъпване на крайния срок на действие на договора,
стават изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които
лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие на
договора и лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане, след като
е предоставил устройство на лизингополучателя и последният го е ползвал и не го
е върнал. Поради това, съдът намира, че предявеният иск от „Т. Б.“ ЕАД за признаване
на установено по отношение на Н.С.И. съществуване на вземане в размер на 139, 80 лв. с ДДС,
представляващо 20 изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство Cooload
Porto S White, предоставено по Договор за лизинг от 11.06.2016 г. е основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че решението в обжалваната част и в частта за разноските е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде признато за установено
по отношение на Н.С.И. съществуване на вземането на „Т. Б.“ ЕАД за сумата от 139, 80 лв. с ДДС, представляващо 20 изискуеми
лизингови вноски за мобилно устройство Cooload Porto S White, предоставено по
Договор за лизинг от 11.06.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 17.04.2019
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1143/18.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2117/2019 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
По отговорността за
разноски:
С решението по установителния иск съдът
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото, Н.С.И. следва да заплати на „Т. Б.“ ЕАД следните суми, представляващи направени в
производството разноски: сумата от 269,70 лв.,
представляваща разноски по
ч.гр.д.№2117/2019 г. по описа на РС – Стара Загора, съразмерно с уважената част
от исковете, сумата 269, 70 лв. разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата 25 лв., представляваща направените разноски
във въззивното производство.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260157/01.10.2020 г., постановено по гр.д.
№4438/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният
иск от „Т. Б.“ ЕАД
против Н.С.И. за признаване за установено, че Н.С.И. дължи на „Т. Б.“
ЕАД сумата от 139,80 лв. с вкл.ДДС, представляваща 20
предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство, предоставено в
договор за лизинг от 11.06.2016г., начислени във ф-ра №**********/01.11.2016г.
с настъпил падеж на 16.11.2016г., както и в частта за разноските по заповедното
ч.гр.д.№2117/2019г. производство и по първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.И., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** З. съществуване на вземането на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. № **, Б.п. С., сграда ** за
сумата от 139, 80 лв./сто тридесет и
девет лв. 80ст./ с вкл. ДДС, представляваща 20 изискуеми лизингови вноски
за мобилно устройство Cooload Porto S White, предоставено по Договор за лизинг
от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.04.2019 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед №1143/18.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2117/2019 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** Загора да заплати на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. М. № **, Б.п. С., сграда ** следните суми: сумата от 269, 70 лв., представляваща
направени в производството по
ч.гр.д.№2117/2019 г. по описа на РС – Стара Загора разноски, съразмерно с уважената част от исковете, сумата от 269, 70
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
с уважената част от исковете, както и сумата 25
лв., представляваща направените разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.