Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., …11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 1671 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 264148 от 04.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 57787/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157
състав, са уважени предявените от „Т. – С.“ ЕАД
осъдителни искове както следва: осъдителен иск с правно основание по чл. 150 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу И.Й.Н. за
сумата от 359,92 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
имот – апартамент № 70, находящ се в гр.С.,***, за
периода м. 05. 2014 г. – м. 04. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от
23.08.2017 г. до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за сумата над
359,92 лв. до пълния предявен размер от 927,76 лв.; сумата от 29,80 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. 06. 2014
г. – м. 04. 2016 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 6, 33 лв. -
представляваща обезщетение за забава за заплащането на задълженията за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. - 10.08.2017 г., като като искът е отхвърлен за сумата в размер на 220,61 лв.
лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 08.08.2014 г. – 10.08.2017г.
С решението са уважени предявените от „Т.
– С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание по чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу К. А. Н. за сумата от
89,98 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот –
апартамент № 70, находящ се в гр.С.,***, за периода
м. 05. 2014 г. – м. 04. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от
23.08.2017 г. до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за сумата над
89,98 лв. до пълния предявен размер от 231,94 лв.; за сумата от 7,45 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. 06. 2014
г. – м. 04. 2016 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 1, 58 лв. -
представляваща обезщетение за забава плащането на задълженията за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. - 10.08.2017 г. като искът
е отхвърлен за сумата от 55, 15 лв. лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 08.08.2014 г. –
10.08.2017 г.
С решението са уважени предявените от „Т.
– С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание по чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу С. Г. Н. за сумата от 21,33
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № № 70, находящ се в
гр.С.,***, за периода м. 05. 2014 г. – м. 04. 2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.08.2017 г. до окончателното погасяване, като като искът е отхвърлен за сумата над 21,33 лв. до пълния
предявен размер от 77, 31 лв.; сумата от 2,48 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода м. 06. 2014 г. – м. 04. 2016 г. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 0, 52 лв. - представляваща обезщетение
за забава плащането на задълженията за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2014 г. - 10.08.2017 г., като искът е отхвърлен за сумата от 18,38
лв. лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 08.08.2014 г. – 10.08.2017 г.
С решението са уважени предявените от „Т.
– С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание по чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу А. Г. Н. за сумата от
29,99 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот –
апартамент № 70, находящ се в находящ
се в гр.С.,***, за периода м. 05. 2014 г. – м. 04. 2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.08.2017 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен
за сумата над 29,99 лв. до пълния предявен размер от 77,31 лв.; за сумата от 2,48
лв. представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. 06.
2014 г. – м. 04. 2016 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 0,52 лв.
- представляваща обезщетение за забава плащането на задълженията за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. - 10.08.2017 г., като
искът е отхвърлен за сумата от 18,38 лв. - лихва за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода 08.08.2014 г. –
10.08.2017 г.
С решението са уважени предявените от „Т.
– С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание по чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу М.Г.Н. за сумата от 29,99
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент №
70, находящ се в гр.С.,***, за периода м. 05. 2014 г.
– м. 04. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2017 г. до
окончателното погасяване, като е отхвърлен за сумата над 29.99 лв. до пълния
предявен размер от 77,31 лв.; за сумата от 2, 48 лв. представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода м. 06. 2014 г. – м. 04. 2016 г. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 0,52 лв. - представляваща обезщетение
за забава плащането на задълженията за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2014 г. - 10.08.2017 г., като е отхвърлен искът за сумата от 18,38
лв. лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 08.08.2014 г. – 10.08.2017 г.
С решението съдът се произнесъл по
разноските, съобразно изхода на спора.
Въззивниците – ответници М.Г.Н. и А. Г. Н., посредством назначения си в първоинстанционното производство особен представител адв.Х.М. – САК, обжалват решението в частта за уважаване на
исковете, с оплакване за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и необоснованост. На първо място се поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че въззивниците са наследници
на някой от ответниците по делото, респективно че следва
да бъдат ангажирани като правоприемници в производството. Сочи се, че съгласно
приложения по делото договор от 17.09.2002г. за монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и извършване на дялово разпределение, същият е със срок от 5
години, респективно не ангажира страните със задължения след 17.09.2007г., след
която дата не е подписван нов договор. На следващо място се поддържа, че в процесния имот липсват монтирани топлинни разпределители,
съответно и липсват достоверни показания за потребена
топлинна енергия. Излагат се доводи, че първостепенният съд неправилно е
кредитирал заключенията на изготвените по делото експертизи, по които вещите
лица са работили въз основа на непредставени по делото писмени доказателства,
поради което съдът е бил лишен от възможността да се убеди в тяхното
съществуване, а страните от възможността да поискат проверката им.
По изложените съображения се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените срещу М.Г.Н. и А. Г. Н. искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. С писмена молба от 07.10.2020г. въззиваемият –
ищец моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден, а депозираната жалба – оставена без уважение. Претендира сторените в
производството разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Релевира се бланкетно
възражение за прекомерност по отношение претендираните
разноски за адвокатско възнаграждения на насрещната страна.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете по отношение на М.Г.Н. и А. Г. Н. е влязло в сила,
като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния
закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за наличието на
вземания на ищеца спрямо ответниците, в качеството им
на собственици на топлоснабден имот в сграда в режим
на етажна собственост, за заплащане на доставена топлинна енергия и услуга
дялово разпределение за периода от месец 05.2014г. – месец 04.2016г.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично
оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ. Кредитирани
са приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, като е направен извод, че от същите се
установява обемът на реално потребеното количество
топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума за дялово
разпределение, също за процесния имот.
Правилно е прието
от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с установяване качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди. По така наведените възражения,
настоящият съдебен състав намира следното:
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е
израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането
им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може
да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по
договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно,
доколкото в разглеждания случай ответниците – въззивници в настоящото производство са съсобственици на процесния имот, а партидата има само счетоводно значение и
не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен
със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие
е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот
от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот
с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Без
значение са предвидените в Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С. правила във връзка
с промяната на собствеността върху топлоснабдявания
имот и предвидените задължения на стария собственик за уведомяване за
настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй като както вече бе
посочено по-горе, чрез императивни правни норми са установени страните по
договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при
Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз
основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично
са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
В разглеждания
случай, от представения и неоспорен от страните нотариален акт за собственост
на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 1473, том VIII, дело № 73/1974г. от 29.03.1974 г. по описа на Н.Г. – I
– ви нотариус при Софийския народен съд се установява, че И.Й.Н. и А.А.Н. са придобили правото на собственост върху недвижим имот,
а именно - апартамент № 70, находящ се в гр.С.,***.
По силата на обективирания в посочения нотариален акт договор за покупко – продажба на процесния
апартамент ответникът И.Й.Н. и А.А.Н. са придобили правото
на собственост върху процесния апартамент в режим на
съпружеска имуществена общност. Установява се по делото също така, че след
смъртта на А.А.Н. на 26.04.1998 г., неговите права са
наследени от наследниците му по закон - съпруга И.Й.Н. и двама сина – К. А. Н.
и Г.А.Н., при квоти по 1/6 за последните и 4/6 за И.Й.Н..
Видно от
представената и неоспорена по делото справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба 14/18.11.2009г., Г.А.Н. е починал на 20.09.2011г., като е оставил
наследници по закон съпруга – С. Г. Н., А. Г. Н. - син и М.Г.Н. – дъщеря.
Съобразно изложеното, правата на наследодателя в собствеността, а именно - 1/6 ид. части, се придобиват по силата на наследствено правоприемство от наследниците му по 1/18 ид. ч., поради което и доводите на въззивниците,
че не следва да бъдат ангажирани като правоприемници в производството са
неоснователни.
Предвид елемента
на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответниците реално са
ползвали топлинна енергия е ирелевантно - достатъчно
е да са собственици на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се считат за клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Съобразно изложеното,
договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 2003
г., и приложим за целия процесен период, при действие
на Общите условия на ищцовото дружество. Сградата, в
която се намира процесният апартамент, е в режим на
етажна собственост и в течение на процесния период
ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна
енергия към процесния имот през процесния
период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото
документи за топлинно счетоводство, съставени от дружеството - топлинен
счетоводител, както и от приетите от СРС заключения на СТЕ и ССчЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Н.И.“ ООД с договор, също
приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощен представител
на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание от 17.09.2002г.
На следващо място,
установено е по делото, че сградата, в която се намира процесният
недвижим имот, е етажна собственост и в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл.139,
ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - ЗЗ4 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Н.И.“
ООД. Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната
жалба, че срокът на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение е изтекъл значителен период от време преди процесния,
поради което – според въззивниците – липсва валидно
правоотношение между етажната собственост и третото лице-помагач в
производството. По делото се установява, че страните по този договор са
изпълнявали поетите по него задължения, като потребителите на топлинна енергия,
са допускали представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за
индивидуално измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало
дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са
потвърдили обвързаността си с договора за топлинно счетоводство. Дори да се
приеме, че формално определеният срок на действието му е изтекъл преди процесния период, с така посочените си действия, както
живущите в етажната собственост, така и третото лице-помагач, са продължили да
изпълняват задълженията си по този договор, т.е. мълчаливо са подновили
неговото действие. На следващо място, съгласно чл.139б ЗЕ (в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна собственост
са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, за извършване на
услугата "дялово разпределение", за резултатите от който избор трябва
да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния
период общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от
посоченото в коментирания договор лице, което да извършва дяловото
разпределение, нито ищецът- въззиваема страна в
настоящото производство, да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид
изложеното, правилен е изводът на районния съд, че за исковия период третото
лице-помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо
свое договорно задължение дяловото разпределение и отчитане на потребената в гр. С.,***, топлинна енергия.
В разглеждания
случай по делото е доказано, че на 06.11.2007 г. между "Т.С. " ЕАД,
от една страна, като възложител, и „Н.И.“ ООД, от друга страна, като
изпълнител, е бил сключен договор при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, за срок от 3
години, по силата на който изпълнителят се задължил да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост с повече от
един потребител, а възложителят – да му заплаща извършваната услуга за всеки
изравнителен период, съгласно ценоразпис-Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение. Цената се определяла
първоначално при сключване на договора и се актуализирала ежегодно до 01.09. за
следващата година.
Съобразно
действалите за периода ОУ за продажба, купувачът на топлинна енергия, какъвто е
ищецът, заплаща на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ
от 2008 г. и от ОУ от 2014 г.), която включва цена на обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин,
определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от
2008 г.), съответно съгласуван с топлинния счетоводител (чл. 36 ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно
предявеният иск за установяване на вземане за такси за дялово разпределение е
установен по основание и възраженията на в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни, тъй като услугата дялово разпределение е била реално
осъществена.
Не е спорно по
делото, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ, което въззивният съд цени изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че постъпилата топлинна енергия в СЕС на адрес в гр.С.,***,
се измерва с определеното от нормативната уредба средство за измерване /СИ/ за
търговско плащане – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице
изрично е отразило, че в процесния апартамент през
исковия период отоплителните тела са били демонтирани, като има узаконени два броя
водомери за топла вода, като за периода 2015/2016г. сумата за БГВ е занижена с
292,48 лева, а за останалите периоди и компоненти изравнителните сметки са в
съответствие с действащата Наредба № 16-334 изм.01.06.2014г. , като всички
начислени суми са без предишни неплатени и просрочени суми и начислени лихви
върху тях. Посочено е, че общо дължимата сума през процесния
период възлиза в размер на 539,85 лева.
По делото пред
районния съд е приета и ССчЕ, която съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвена, в която е посочено, че стойността на
подадената топлинна енергия до процесния имот за процесния период, изчислена по текущите цени за съответния
период, определени от държавния регулатор, възлиза на сумата от 584,58 лева, от
които: 1 061,46 лева са начислени по фактури/за отопление (общо) – 485,74
лева, за топла вода – 575,72 лева, сума мощност – 0,00 лева, от които
приспадната са 529,86 – изравнение на ФДР за период 2014/2015г., прибавени са
8,28 лева – резултат от изравнение на ФДР за периода 2015/2016г., начислени
общо 44,70 лева – сума за дялово разпределение по фактури от м.06.2014г. до м.04.2016г. Отразено е, че
при направена проверка в счетоводството на „Т. – С.“ ЕАД се констатира, че няма
данни за постъпили плащания за дължимите суми за топлинна енергия на процесния имот за процесния
период.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен
съд експертизи. Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите
професионални знания и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен материал по делото, поради което съдът
поставя същите в основата на доказателствените си
изводи. Експертите са основали изводите си въз основа на доказателствения
материал по делото, преценен поотделно и в съвкупност, като експертизите са
приети без възражения от страна на страните в производството, поради което и
възраженията на въззивниците в този аспект, съдът
намира за неоснователни.
Не може да бъде
споделено възражението за наличие на съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство във връзка с неосигуряване
на страните на равна възможност за упражняване на процесуалните им права. Въззивникът е изложил декларативно определени принципни
положения, без обаче да аргументира по какъв точно начин съдебният акт се
намира в колизия с тях. Производството по реда на Гражданския процесуален
кодекс се развива при прилагане на принципите на равенство на страните (чл. 9 ГПК) и състезателно начало (чл. 8 ГПК), като всяка от страните разполага с
възможност да изложи пред съда становището си и да представи доказателства, а
решението на районния съд подлежи на инстанционен
контрол. Затова и в тази насока възраженията във въззивната
жалба, настоящият състав намира за неоснователни. За пълнота следва да се посочи,
че ищецът в първоинстанционното производство е
поискал своевременно – с исковата молба, назначаване на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи, за установяване на фактите и обстоятелствата,
по отношение на които носи доказателствената тежест в
процеса и за изясняването на които са необходими специални знания. Последните
са допуснати от първостепенния съд предвид изричните оспорвания, релевирани от страна на ответниците,
а заключенията по изготвените експертизи са приети по делото без възражения.
При липса на
конкретен довод относно акцесорните искове, съдът на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, касаещи тяхната изискуемост, определения размер и период.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери, а предвид съвпадението на
изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия - ищец следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат присъдени сторените от
него разноски за заплатено възнаграждение за особен представител на въззивниците – ответници М.Г.Н. и
А. Г. Н.
в
размер от 300,00 лева. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, следва да бъде определен в размер от 50,00 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски във въззивното
производство е 350,00 лв., която сума следва да му бъде присъдена.
Доколкото
въззивниците – ответници са
представлявани в производството от особен представител, който е освободен и не
следва да внася държавна такса за настоящото производство, то на основание чл.
78, ал. 6 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета и по сметка на СГС сумата от по 25,00 лева,
представляваща дължима държавна такса в производството пред СГС.
С оглед цената на иска, въззивното
решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264148 от 04.11.2019г., постановено по гр. д. № 57787/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, кантора 322 чрез адв.М. и А.
Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 322 чрез адв.М., да заплатят на „Т. – С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в общ размер
на 350,00 лева – представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 322 чрез адв.М., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка
на СГС държавна такса в настоящото производство размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева).
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 322 чрез адв.М., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка
на СГС държавна такса в настоящото производство размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева).
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Н.И.“
ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.