№ 255
гр. Враца, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20221400100320 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен
иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираните
обезщетения с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът В. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Враца,
твърди, че на 02.08.2017 год. в гр. Враца на пътен възел свързващ бул. *** и
бул. ***, лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ,
управляван от Д. Р. К., е отнел предимството на управлявания от него
мотоциклет марка „Кавазаки ЗР 750 Ф“, с peг. № ВР *** К. Вследствие от
настъпилия удар е паднал на земята и е получил множество наранявания по
тялото и е загубил съзнание за няколко минути. Поддържа, че
произшествието е посетено от служители при РУП – Враца, които са
извършили оглед и са съставили Констативен протокол за ПТП № 967000-
14108/01.09.2017 год.; образувано е следствено дело № 35/2017 год. по описа
на ОСлО – Враца, което е приключило с повдигане на обвинение срещу
ответника Д. Р. К.. Обвинителният акт е внесен в PC - Враца, образувано е
НАХД № 5/2020 год., което е приключило с налагане на административно
наказание на ответника - глоба 1 000 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Посочва, че след настъпване на произшествието му е оказана първа помощ от
спрели водачи, след което е транспортиран от екип на ФСМП в МБАЛ „Х.
Ботев” АД, гр. Враца без ясен спомен за случилото, със силно главоболие и
гадене, силни болки в областта на шията, на дясна раменна става, на дясната
поясна област и четирите крайника. След извършените прегледи, изследвания
1
и рентгенографии му е поставена диагноза: контузия на главата, сътресение
на мозъка и изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става. С оглед
получените тежки травми е хоспитализиран с цел стабилизиране на общото
му състояние и на 06.08.2017 год. е изписан от болничното заведение с
указание за провеждане на оперативно лечение в специализирано
травматологично отделение и му е назначена терапевтична схема за лечение.
Изтъква, че на 07.08.2017 год. е посетил специалист - невролог за
консултация; след прегледа му е потвърдена диагнозата и е насочен за
хоспитализация. На същия ден е настанен в Клиниката по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Св. Панталеймон“ ООД, гр. Плевен, където на
08.08.2017 год. е проведено оперативното лечение - извършено е открито
наместване на дислокацията в дясното рамо; на 10.08.2017 год. е изписан от
болничното заведение с указания за активно наблюдение, спазване на
хигиенно-диетичен и двигателен режим и продължаване на лечението в
амбулаторни условия при спазване на терапевтична схема; указано му е да не
натоварва крайника и да проведе курс по физиотерапевтична рехабилитация;
издадени са му болнични листа, удостоверяващи период на
неработоспособност от 69 дни. Твърди, че по своя медико-биологичен
характер изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става е обусловило
временно разстройство на здравето, което е причинило силни болки и
страдания, довело до трайно затруднение в движението на горен десен
крайник с период на лечение и възстановяване от около четири месеца; че по
своя медико-биологичен характер, контузията на главата и мозъчното
сътресение със загуба на съзнание е обусловило временно разстройство на
здравето, състояние временно опасно за живота, причинило силни болки и
страдания, довело до затруднение на движението на тялото и главата с период
на лечение и възстановяване от около два месеца. Поддържа, че травмата е
съпътствана от редица симптоми, като силно главоболие, гадене, повръщане,
сънливост и проблем с равновесието при движение, личностни и
емоционални промени. Особено силни са били болките в първите седмици на
домашно лечение; търпял е неудобства, свързани с ежедневни физиологични
нужди, хранене, къпане, обличане и събличане, трудно се е обслужвал сам и
извършвал редица нормални ежедневни дейности. Болките в областта на
главата, горен десен крайник и цялото тяло са с голям интензитет и нямал и
миг покой, не можел да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една
позиция на тялото. Твърди, че настъпилото пътно произшествие е оказало
силно въздействие върху психиката му, което е довело до остра стресова
реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки
спомени от инцидента, като към момента изпитва силен страх да управлява и
да пътува с моторни превозни средства, което се отразява в нормалното
общуване с неговите близки, приятели и всички други хора. Посочва, че лек
автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
период на застрахователно покритие от 21.11.2016 год. до 20.11.2017 год. и
2
номер на полицата BG/28/116002970829 в ЗК „Олимпик - клон България“ АД
и водачът му Д. Р. К. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от
горепосочената застрахователна полица. Изтъква, че на основание чл. 380, ал.
1 от КЗ с писмена застрахователна претенция с вх. № ЗК 3451/23.05.2018 год.
е поискал ЗК „Олимпик - клон България“ АД да определи и изплати
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди и че в срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал. 1 от
КЗ, застрахователната компания не е направила това. Твърди, че през 2019
год. ЗК „Олимпик - клон България“ АД прекратява своята дейност, с оглед
започване на производство по принудителна съдебна ликвидация на
кипърското застрахователно ЗК „Олимпик Лимитид“. В тази връзка е
предявил формуляр за предявяване на вземане чрез ЗК „Олимпик - клон
България“ АД, но към момента на подаване на исковата молба вземането му
не е удовлетворено. Моли съда, да осъди ответника Д. Р. К. да му заплати
сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се
претърпени болки, страдания, неудобства, сумата 1 795,07 /хиляда
седемстотин деветдесет и пет лева и 07 ст./ лева, представляваща причинени
му имуществени вреди, а именно: 1. прегледи и рентгенография - 110 лева, 2.
медицинско изделие - 1380 лева, 3. заплатена потребителска такса - 167,40
лева, и 4. медикаменти - 168,67 лева по приложените фактури и касови
бонове, ведно със законната лихва за забава считано от 23.05.2018 год. -
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗК
„Олимпик - клон България“ АД, до окончателно изплащане на обезщетението
за неимуществени и имуществени вреди, както и всички разноски по делото,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като на
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва и сметка, по която да му се изплати
присъденото обезщетение.
Ответникът Д. Р. К. от гр. Враца, чрез адв. Т. П. от АК-Враца, в
писмения отговор по делото, в срока по чл. 131 от ГПК, не оспорва, че на
02.08.2017 г. двамата с ищеца са били участници в ПТП, станало в гр. Враца,
на пътен възел, свързващ бул. *** и бул. ***, за което с Решение № 28/
21.01.2020 г., постановено по НАХД № 5/2020 г. по описа на Районен съд
Враца, му е наложено административно наказание „глоба" в полза на
държавата в размер 1000 лв. Счита, че искът е допустим, като изхождащ от
лице с активна правна легитимация и предвид разпоредбата на чл.300 ГПК, се
явява и основателен, но в частта, с която се претендират неимуществени
вреди е завишен по размер. Поддържа, че релевираните неприятни усещания
не подлежат на остойностяване в претендирания от ищеца размер, тъй като не
притежават значителен интензитет и счита, че не са довели до
неблагоприятни последици в степен, която да оправдава подобен значителен
3
размер на иска. Посочва, че се касае за непредпазливо, а не за умишлено
деяние, и в тази връзка, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, прави възражение за
съпричиняване с твърдения, че ищецът е допринесъл в голяма степен за
настъпването на вредите със собственото си противоправно поведение, тъй
като е бил неправоспособен водач и се е движил със скорост над допустимата,
като прави искане за намаляване на обезщетението с 2/3. Счита иска за
имуществени вреди за недоказан, поради което иска отхвърлянето му. Моли
съда да присъди обезщетение, съобразявайки нормата на чл.52 ЗЗД, след
което да редуцира, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, така определеното
обезщетение с 2/3.
В съдебното заседание страните поддържат изложеното в исковата
молба и в отговора и направените в тях искания.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 02.08.2017 год. към 13, 45 ч. в гр. Враца на пътен възел, свързващ бул.
*** и бул. ***, е реализирано ПТП, при което лек автомобил марка „Форд
Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ, управляван от ответника Д. Р. К., е отнел
предимството на управлявания от ищеца В. Г. Т., ЕГН ********** от гр.
Враца, мотоциклет марка „Кавазаки” модел „ЗР 750 Ф“, с per. № ВР *** К, в
резултат на което мотоциклета се е блъснал в лекия автомобил.
Произшествието е посетено от следовател при ОСлС при ОП - Враца,
извършен е оглед на местопроизшествието, за което е съставен Протокол за
оглед на местопроизшествие от 02.08.2017 г., в който са описани времето,
мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и др. Към протокола са приложени скица и
фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег. № 967 000-14108/01.09.2017 г., след посещение
на мястото от дежурен служител ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца,
в който като пострадало лице е посочен В. Г. Т. – водача на мотоциклет марка
„Кавазаки” модел „ЗР 750 Ф“, с per. № ВР *** К, с причинени увреждания –
сътресение на мозъка и охлузни рани, настанен в ХО при „МБАЛ „Хр. Ботев”
АД, гр.Враца, без опасност за живота.
4
За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство №
35/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Враца, а впоследствие е било
образувано НАХД № 5/2020 г. по описа на РС-Враца, НО, V нак. състав. С
влязло в сила решение № 28 от 21.01.2020 г. по това дело подсъдимият Д. Р.
К. е бил признат за виновен в това, че на 02.08.2017 г., на кръстовище между
бул. *** и бул. *** в Враца, при управление на МПС лек автомобил „Форд
Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ, е нарушил правилата за движение, въведени с
чл.50 ЗДП, чл.104, ал.1 и чл.46, ал.1, вр. чл.45, ал.2 от ППЗДвП, а именно – на
кръстовище не е пропуснал ППС, което се движи по път, сигнализиран с
пътен знак В1 като път с предимство, и с това при условията на независимо
съпричиняване с пострадалия по непредпазливост е причинил на В. Г. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменно-
ключична става, с което му е причинено трайно затруднение на движенията
на горен десен крайник. За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК Д. Р. К. е освободен от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание
глоба в размер 1000 лева.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. Г. П. В.. На база на приложените по делото доказателства и данни от
интернет сайтове, вещото лице е дало заключение, че скоростта на движение
на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” преди ПТП е била около 72 км/ч., а в
момента на удара - 60,5 км/ч.; скоростта на движение на лекия автомобил
„Форд Фиеста“ в момента на удара и непосредствено преди него е била около
23 км/ч. Според заключението при движение със скорост 72 км/ч. водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото
ПТП, а ако се е движил с максимално разрешената за участъка на ПТП
скорост от 50 км/ч. същият е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП, при своевременно реагиране на аварийно спиране. В
заключението е описан следния вероятен механизъм на настъпване на ПТП:
Лекият автомобил „Форд Фиеста“ се е движил в град Враца по бул. *** в
посока пътен възел на Т-образното кръстовище с бул. ***, спрял е пред
кръстовището, след което е предприел маневра „завой на ляво“ за навлизане в
движение по бул. ***. В същото време по бул. *** в посока към същото
кръстовище в полагащата му се лента за движение на ППС, се е движил
мотоциклет „Кавазаки ЗР 75ОФ” със скорост около 72 км/ч. В определен
момент водачът на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф”, находящ се на около 36,7
м. от кръстовището е видял, че лекият автомобил „Форд Фиеста“ е спрял на
кръстовището, след което е предприел маневра „завой на ляво“, като в този
5
момент мотоциклетът се намирал на около 36,7 метра от мястото на удара.
Водачът на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” е възприел опасността и
предприел аварийно спиране, за да предотврати ПТП, но поради липса на
време и разстояние, се е блъснал с предната си част в лявата странична част
на лекия автомобил „Форд Фиеста“, като преди удара мотоциклетът е бил
силно наклонен на лявата си страна. В резултат на удара мотоциклет
„Кавазаки ЗР 750Ф” е паднал на платното за движение и плъзгайки се на
лявата си страна се е установил в дясната лента близо до десния край на
платното за движение с предната си част насочена в посока обратна на
посоката на огледа. Водачът на мотоциклета се е отделил от него и се
установил на платното за движение. След удара лекият автомобил „Форд
Фиеста“ е продължил движението си напред, като се е установил в лявата
лента на платното за движение, както е описано в протокола за оглед на ПТП.
Вследствие станалото ПТП водачът на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” е
получил нараняванията, отразени в СМЕ. От заключението се установява, че
причините за настъпилото ПТП, от техническа гледна точка, са внезапно
предприета маневра „завой на ляво“ в условия на Т - образно кръстовище от
водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ без да осигури предимство на
правомерно движещ се в посока кръстовището от ляво на дясно спрямо
неговото движение мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” и движение на
мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” със скорост 72 км/ч. при максимално
разрешена 50 км/ч., с което двамата водачи сами са се поставили в
невъзможност да предотвратят ПТП.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
По делото е приета като доказателство изпратената от ОД на МВР -
Враца с писмо от 14.09.2022 г. /л.57 по делото/ справка относно водача В. Г.
Т., от която се установява, че към 02.08.2017г. /датата на процесното ПТП/
няма данни същият да е притежавал свидетелство за управление на МПС за
категория «А», необходима за придобиване на правоспособност за
управление на мотоциклет. На същия е издадено от сектор «Пътна полиция»,
гр.Враца СУМПС № *********, валидно от 17.01.2022г. до 17.01.2027г. за
категории «В», «М», «С», «АМ», «ТКТ».
Страните по делото не спорят относно настъпването на процесното
ПТП на 02.08.2017г., виновността на ответника Д. Р. К. и противоправността
на деянието му, призната с Решение № 28/21.01.2020 г., постановено по
НАХД № 5/2020 г. по описа на Районен съд Враца (на основание чл.300 ГПК),
и неизплащане на дължимото обезщетение от виновния водач на МПС и от
неговия застраховател на към момента на подаване на исковата молба, поради
6
което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.140 от
ГПК съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване
тези обстоятелства.
От приложената по делото справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд се установява, че лек автомобил марка „Форд
Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на застрахователно
покритие от 21.11.2016 год. до 20.11.2017 год. и номер на полицата
BG/28/116002970829 в ЗК „Олимпик - клон България“ АД, с която се покрива
отговорността на водача на лекия автомобил Д. Р. К..
Установява се също така и не е спорно, че на основание чл. 380, ал. 1 от
КЗ с писмена застрахователна претенция с вх. № ЗК 3451/23.05.2018 год. В. Г.
Т. е поискал ЗК „Олимпик - клон България“ АД да определи и изплати
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди от процесното ПТП и че в срока за произнасяне, посочен
в чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователната компания не е направила това.
По делото е представен и формуляр за предявяване на вземане от В. Г.
Т. до ЗК „Олимпик Лимитид“, Кипър /в производство по несъстоятелност/,
чрез ЗК „Олимпик - клон България“ АД от 2019 год., с който ищецът е
предявил вземането си за вреди, настъпили от процесното ПТП от
02.08.2017г. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за
удовлетворяване на вземането на ищеца от застрахователното дружество.
За установяване на причинените на ищеца травматични и неврологични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (два броя епикризи, два броя
амбулаторни листа и болнични листа), назначена е и изпълнена съдебно-
медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след като
е докаран от екип на ЦСМП след ПТП, В. Г. Т. е приет в ХО при МБАЛ ***
АД - гр. Враца, където е бил за лечение от 02.08.2017 г. до 06.08.2017 г., с
диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, комоцио
церебри, контузио капитис, корпорис ет екстреметес супериорис ет
инфериорис. Като придружаващи заболявалия са посочени - Луксацио
артикулацио акромиоклавикуларис декстра. За лечението в отделението е
издадена Епикриза (ИЗ №9055), в която е отбелязано, че на 02.08.2017 год.
около 13,40 ч. при ПТП -сблъскване между мотор и друго превозно средство,
В. Г. Т. е получил травми в областта на главата с продължителна загуба на
7
съзнание, на тялото и на 4-те крайника при падането. Оплаквал се от силно
главоболие, болки в областта на шията и дясна раменна става, болки в
дясната поясна област и четирите крайника; с гадене, без повръщане; няма
спомен за случилото се. При приемането пациентът е бил с увредено общо
състояние, ориентиран за място и време към момента на прегледа; със силна
палпаторна болка в областта на дясната темпоромандибуларна става, с лек
оток на меките тъкани; силна палпаторна болка в дясната раменна област,
която е деформирана, силно болезнена с невъзможност за движение на десния
горен крайник. В дясната илиачна област се вижда масивен подкожен
хематом с размери 15-20 см. болезнен при палпация; охлузване на кожата в
областта на левия антебрахиум и двете талоклурални областта на долните
крайници. Изразено е мнение за оперативно лечение в специализирано
травматологично отделение, след стабилизиране на общото състояние и
изписване от ХО. Проведено е медикаментозно лечение и пациентът е
изписан с подобрение.
От приложеното ксерокопие на Амбулаторен лист № 954 от 07.08.2017
г., подписан от д-р П. П. - невролог, се установява, че на В. Т. е поставена
диагноза: Мозъчно сътресение. В анамнезата е отразено, че преди 5 дни е
претърпял ПТП със загуба на съзнание и ретроградна амнезия. Назначена му
е терапия - Сомазин. От приложеното ксерокопие на Амбулаторен лист №
1735 от 07.08.2017 г. подписан от д-р М. К., се установява, че на В. Т. е
поставена диагноза: Изкълчване на акромиоклавикуларна става. В анамнезата
е отразена травма на дясна раменна става при ПТП. Обслужен е в „МБАЛ
„Хр. Ботев” гр. Враца; проведено му е медикаментозно лечение в
Неврологично отделение по повод загуба на съзнание; имал е оплаквания от
силна болка и ограничена подвижност в дясна раменна става. При прегледа
на пациента е установена палпаторна болка, силна ограничена до невъможна
подвижност в крайника; насочен е за хоспитализация.
От представеното ксерокопие на Епикриза от Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Св. Панталеймон - Плевен“ ООД, (ИЗ
№4507/2017), се установява, че В. Т. е бил на лечение от 07.08.2017 г. до
10.08.2017 г., с диагноза: Луксацио арт. акромиоклавикуларис декстра. В
епикризата е отбелязано, че пациента е претърпял пътно-транспортно
произшествие, карайки мотор; след падането не могъл да движи добре
дясната ръка, поради болка в рамото. Извършено е открито наместване на
дислокация на рамо. Следоперативния период е протекъл гладко, без
усложнения. Добре зарастваща оперативна рана. Афебрилен. Изписва се с
подобрение, в добро общо състояние, с препоръки и указания за ФТР.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на ищеца, се установи, че в резултат на извършеното
ПТП същият е получил изкълчване на дясна ключочно-лопатъчна става;
лекостепенно мозъчно сътресение; оток в областта на дясна лицева половина;
8
кръвонасядане в областта на десен хълбок и охлузвания на лява предмишница
и двата глезена. На ищеца е било проведено оперативно и медикаментозно
лечение. Според вещото лице общият оздравителният период за получените
травми е 3-4 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес; налице е причинно следствена връзка между причинените
травматични увреждания и настъпилото произшествие. От заключението се
установява също, че причинените увреждания на Т. не са оказали влияние
върху здравословното му състояние, като изкълчването на ключочно-
лопатъчната става е довело до нарушението на функцията на горен десен
крайник за срок от 3-4 месеца, а останалите увреждания са довели до
временно разстройство на здравето не опасно за живота за срок от около 2-3
седмици; прогнозата за в бъдеще е благоприятна.
Във връзка със заключението, на 07.10.2022 г. на ищеца В. Г. Т. е
извършен преглед от вещото лице д-р Г. К., при който е установен
постоперативен белег дъговиден по хода на средна странична част на дясна
клавикула - 8 см. и леко ограничение в елевацията на десен горен крайник в
раменната става около 10 градуса. От направена рнтгенография не личат
фрактури на графираните кости; сублуксация на дясна акромиоклавикуларна
става.
Изслушан в съдебното заседание експертът потвърди, че ищеца има
ограничение само в крайното вдигане на горна дясна раменна става около
десет градуса, тъй като тази става участва активно както в дихателното
движение, така и във функцията на раменната става. Според вещото лице,
както при всяка една такава травма с изкълчване, остават последствия като
болка, най-често при промяна на метеорологичните условия и при
претоварване.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото е разпитана като
свидетел А. М. Т. – негова съпруга. Същата е видяла съпруга си веднага след
транспортирането му в Спешен център – Враца. Ищецът е бил неадекватен и
объркан, с комоцио, с множество травми, контузии, кръвоизливи и
кръвонасядания, доста от зъбите му се клатели след това. След като преминал
критичния период и се раздвижил, било установено, че има изкълчване на
дясната раменна става, висяла му дясната ръка надолу и била обездвижена.
Свидетелката установява, че в друга болница в гр. Плевен на съпруга й била
извършена операция на раменната става и му бил поставен имплант. В тази
болница ищецът престоял около една седмица и му било назначено
медикаментозно лечение с болкоуспокояващи, които той приема и досега.
Според свидетелката след поставянето на импланта в дясната му става,
9
съпругът й около шест месеца имал нетърпими болки, поради което отново
му била направена операция за отстраняването на импланта, защото
организма му го отхвърлял. След това възстановяването му от втората
операция продължило около два-три месеца. Свидетелката установява също,
че след изписването на съпруга й от МБАЛ *** – гр. Враца и след
отстраняването на импланта, той бил обслужван от нея и майка й - обличане,
хранене, къпане и други хигиенни нужди. Според свидетелката след ПТП-то
и досега ищецът има нарушение в съня, събуждал се нощем със страх и
сърцебиене, за което посетил кардиолог, който му поставил холтер и му
правил и други изследвания. От показанията на свидетелката се установява,
че все още съпругът й взема болкоуспокоителни, все още се страхува и се
буди нощно време.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротиворечиви и преки, но само доколкото кореспондират с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението, като се отчита възможната тяхна
заинтересованост от изхода на делото, предвид съпружеската й връзка с
ищцата, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
За установяване на направените разходи за лечението на ищеца по
делото са приложени следните фактури с касов бон към тях на името на В. Г.
Т.: Ф-ра № ********** от 07.08.2017 г. от ДКЦ „Свети Панталеймон –
Плевен” ООД, на стойност 110,00 лв. за медицински преглед при ортопед,
медицински преглед при невролог, рентгенова снимка; Ф-ра № ********** от
10.08.2017 г. от МБАЛ „Свети Панталеймон – Плевен” ООД, на стойност
1380,00 лв. за имплантируеми медицински изделия; Ф-ра № ********** от
10.08.2017 г. от МБАЛ „Свети Панталеймон – Плевен” ООД, на стойност
17,40 лв. за потребителска такса Ортопедия; Ф-ра № ********** от
14.08.2017 г. от „Прометей-ЕА“ ООД - гр. Плевен, на стойност 31,00 лв. за
„Диклопрам“, „Стабил“ крем; Ф-ра № ********** от 10.08.2017 г. от МБАЛ
„Свети Панталеймон – Плевен” ООД, на стойност 150,00 лв. за подобрени
битови условия Ортопедия; Ф-ра № ********** от 11.08.2017 г. от ЕООД ДК
- Враца, на стойност 49,36 лв. за „Ксарело“ таб.; Ф-ра № ********** от
17.08.2017 г. от „Прометей-ЕА“ ООД - гр. Плевен, на стойност 60,00 лв. за
„Келокот“ гел. (тел за заличаване на белези); Ф-ра № ********** от
16.08.2017 г. от „Фарматика“ ООД, на стойност 16,70 лв. за „Сомазина“ р-р и
Ф-ра № ********** от 17.08.2017 г. от ЕООД ДК - Враца, на стойност 11,61
лв. за „Диклопрам“, всички на обща стойност 1826, 07 лв.
По отношение на извършените разходи, отразени във фактурите,
вещото лице по назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза
заключава, че същите са във връзка с хоспитализирането на пострадалия,
10
проведеното в болничното заведение лечение и за поддържаща терапия след
изписване.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно
съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от ПТП, с
правно основание чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
С Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г., ОСГТК е прието, че увреденото лице по своя преценка може да
потърси обезщетение за причинените му вреди, било то от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновното лице с прекия иск по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането или от самия деликвент с иска по чл.
45 от Закона за задълженията и договорите. Това му право срещу кого да
предяви иск за репариране на причинените му вреди е уредено в отношение
на алтернативност, поради което изборът е на увреденото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е
налице фактическият състав на деликтната отговорност за ответника, следва
да са налице следните предпоставки: противоправното му поведение,
настъпването на твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя.
Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за
налична до доказване на противното, от което следва извода, че
доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника-
деликвент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи ищеца
- при условията на пълно и главно доказване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно
изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
11
и дали дееца е виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика
решението по чл. 78а от НК се включва в обсега на чл. 300 от ГПК, т.е.
влязлото в сила решение по чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд
- т.15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОГТК на ВКС -
решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се във влязлото в сила съдебно решение № 28 от
21.01.2020 г. по НАХД № 5/2020 г. по описа на РС-Враца, НО, V нак. състав,
постановено по реда на чл. 78а от НК, констатации относно извършването на
твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на процесното ПТП от
02.08.2017г.), неговата противоправност и вината на водача на МПС лек
автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ Д. Р. К. са безспорни
обстоятелства и не подлежат на доказване в това производство, което е
обявено на страните, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, с определението
по чл.140 ГПК. Механизмът на настъпване на процесното ПТП беше изцяло
потвърден и от приетото по делото заключение на авто-техническата
експертиза.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.1, б.”б”
вр. чл.342, ал.1 НК са резултатни, т. е. елемент от фактическия състав е
именно наличието на тежка или средна телесна повреда /в случая средна/,
настоящата инстанция намира, че следва да се считат за доказани в хода на
настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от
извършеното деяние досежно имуществената отговорност на деликвента,
също и причинените на В. Г. Т. телесни увреждания, посочени в решението на
наказателния съд по чл. 78а от НК, а именно изкълчване на дясна раменно-
ключична става, представляваща средна телесна повреда, с което му е
причинено трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, както
и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача
на лекия автомобил и телесното увреждане на ищеца. Формираната трайна
съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/1971 г.
на І г. о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. № 1789/76 на І г. о., Решение
№ 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д.
№ 1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. -
12
І г. о. / е, че влязлата в сила присъда /респ. споразумение или решение по
чл.78а НК/ относно размера на причинените вреди формира сила на
пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд, само
когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на
престъплението. Причинените на ищеца травматични увреждания, техния
интензитет и продължителност на лечение и причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача на лекия автомобил и тези
увреждания бяха изцяло потвърдени и от приетото по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза. Ето защо и съдът приема, че по делото е
установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
ответника-водач, на 02.08.2017 г., на ищеца са причинени описаните в
решение № 28 от 21.01.2020 г. по НАХД № 5/2020 г. по описа на РС-Враца
травматични увреждания.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на правото на ищеца по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД срещу ответника-деликвент за справедливо обезщетяване на
претърпените при процесното ПТП болки и страдания по критерия на чл. 52
от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните
13
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС №
4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие
и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът В. Г. Т. е получил изкълчване на дясна
ключочно-лопатъчна става; лекостепенно мозъчно сътресение; оток в
областта на дясна лицева половина; кръвонасядане в областта на десен хълбок
и охлузвания на лява предмишница и двата глезена. За посочените
увреждания на ищеца е било проведено оперативно и медикаментозно
лечение. Ищецът е бил хоспитализиран първоначално в МБАЛ *** АД, гр.
Враца в хирургично отделение за период от пет дни; а впоследствие в МБАЛ
„Св. Панталеймон – Плевен” ООД в клиника по ортопедия и травматология за
период от три дни, или общо осем дни. На ищеца е извършена оперативна
интервенция - открито наместване на дислокация на рамо. Общият
оздравителният период за получените травми е 3-4 месеца при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес; причинените увреждания на
ищеца не са оказали влияние върху здравословното му състояние, като
изкълчването на ключочно-лопатъчната става е довело до нарушението на
функцията на горен десен крайник за срок от 3-4 месеца, а останалите
увреждания са довели до временно разстройство на здравето не опасно за
живота за срок от около 2-3 седмици. При извършения преглед на ищеца от
вещото лице по назначената медицинска експертиза е констатирано леко
ограничение в елевацията на десен горен крайник в раменната става около 10
градуса. От травмата остават последствия като болка, най-често при промяна
на метеорологичните условия и при претоварване, но прогнозата за в бъдеще
е благоприятна. В резултат на извършеното ПТП през възстановителния
период ищецът е търпял и неудобства в бита и ежедневието, тъй като не е
могъл да се обслужва сам с една ръка, поради което е бил обслужван от
съпругата си и нейната майка; наред с това същият има нарушение в съня -
събужда се нощем със страх и сърцебиене.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
хоспитализацията на ищеца В. Г. Т., извършената операция и останалите до
настоящия момент физически ограничения в движението, възрастта му - 40
години към момента на настъпване на ПТП, в която същия е бил
работоспособен и активен, както и свързаните с периода на възстановяване
интензивни болки, страдания и неудобства от битово и хигиенно естество,
зависимостта от чужда помощ в ежедневното обслужване, отражението на
14
всичко това върху личния и семеен живот на ищеца; също и нарушенията в
съня му от травмиращото събитие, както и икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите – 2017г. От друга страна
следва да бъде отчетено, че възстановяването на ищеца е протекло без
усложнения в обичайния период за тези травми и благоприятната прогноза за
пълното им възстановяване, като не са ангажирани доказателства
нарушенията в съня да са обусловили душевни страдания или развитие на
психиатрично заболяване или други сериозни нарушения в психо-
емоционалната сфера на пострадалия.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливото в
случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 30 000 лева. Този размер на
обезщетението към 2017 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на деликвента.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер 1795, 07 лева. В
подкрепа на твърденията за извършени разходи ищецът е представил
съответни доказателства - фактури с фискални бонове за платени прегледи и
рентгенография, за медицинско изделие, за потребителска такса и
медикаменти на обща стойност 1826, 07 лв. Посочените суми са заплатени от
ищеца В. Г. Т.. Установи се също така, от заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, че посочените в платежните документи
разходи са във връзка с причинените на ищеца травми от настъпилото ПТП,
като извършването на същите е било необходимо от медицинска гледна точка
за престоя му в здравно заведение, извършената операция и за медикаменти
след изписването му от болницата. С оглед изложеното, ответникът дължи на
ищеца обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени вреди в
претендирания размер от 1795, 07 лева.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
пострадалият трябва обективно със свои действия или бездействия да е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил с
поведението си неговото настъпване, т.е. вредоносните последици не са
резултат само и единствено от неправомерното поведение на деликвента, а са
обусловени наред с него и от конкретно установен принос на пострадалия.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането
15
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Категорична е
касационната практика, че за да е налице съпричиняване на вредата, е
необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряката причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът е
посочил като принос на пострадалия мотоциклетист за настъпване на вредите
факта, че същият е бил неправоспособен водач и се е движил със скорост над
допустимата, като прави искане за намаляване на обезщетението с 2/3.
Съдът счита първото от тези възражения за недоказано в хода на
съдебното производство.
Налице е трайно установена съдебна практика (решение №
45/15.04.2009 г., т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 206/12.03.2010
г., т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 58/29.04.2011 г., т. д. №
623/2010 г. на ВКС, II т. о.), според която само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.
Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат (без приносът уврежданията не биха настъпили), като с
поведението си пострадалият обективно е създал предпоставки за настъпване
на произшествието.
Действително, от представената по делото от ОД на МВР - Враца с
писмо от 14.09.2022 г. /л.57 по делото/ справка се установява, че към
02.08.2017г. /датата на процесното ПТП/ няма данни водача В. Г. Т. да е
притежавал свидетелство за управление на МПС за категория «А»,
необходима за придобиване на правоспособност за управление на
мотоциклет, но от заключението по приетата съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че водачът на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” е
възприел опасността и предприел аварийно спиране, за да предотврати ПТП,
но поради липса на време и разстояние, се е блъснал в лек автомобил „Форд
Фиеста“. Очевидно липсата на тази категория свидетелство за управление на
МПС не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
предвид своевременната реакция на пострадалия. Следователно, в случая не е
16
проведено пълно и главно доказване на възражението за съпричиняване,
основано на липсата на свидетелство за управление на тази категория мотор,
доколкото това обстоятелство не е повлияло на водача да реагира
своевременно и адекватно. Изводът на съда за съпричиняване не може да
почива на съмнение за липса на опит и умения на пострадалия да спира
аварийно в опасна ситуация. Установеното нарушение на чл. 150 ЗДвП от
страна на ищеца-мотоциклетист е основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност, но не и за съпричиняване.
Съдът намира за доказано възражението на ответника за съпричиняване,
основано на движение на ищеца-мотоциклетист със скорост над допустимата.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
скоростта на движение на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” преди ПТП е била
около 72 км/ч., като при движение с такава скорост водачът на мотоциклета
не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, а ако се
е движил с максимално разрешената за участъка на ПТП скорост от 50 км/ч.
същият е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, при
своевременно реагиране на аварийно спиране. В заключението е отразено
също, че причините за настъпилото ПТП, от техническа гледна точка, са
както внезапно предприетата маневра „завой на ляво“ в условия на Т -
образно кръстовище от водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ без да
осигури предимство на правомерно движещ се по пътя с предимство
мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф”, така и движение на мотоциклет „Кавазаки
ЗР 750Ф” със скорост 72 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч., с което
двамата водачи сами са се поставили в невъзможност да предотвратят ПТП.
Изводите на експерта, изготвил автотехническата експертиза,
кореспондират на констатациите, направени от наказателния съд в мотивите
към решение от 21.01.2020 г. по НАХД № 5/20 г. на ВРС, че
„мотоциклетистът е имал възможност да предотврати произшествието, като
при движение с разрешената скорост от 50 км/ч., определяща опасна за
спиране зона от 26,15 м, би могъл във всеки момент от развитието на
произшествието да намали или спре”; че дори и при движението си с
настоящата превишена скорост от 77 км/ч. същият е могъл и е бил длъжен да
избере адекватни действия за отбягване на внезапно възникналата опасност, а
именно своевременно да намали скоростта или да спре в рамките на опасната
зона от 51,03 м.; че когато водачите доближават или преминават през
кръстовище по пътя с предимство, те продължават да дължат съобразяване с
правилата по чл. 20 ЗДвП и ако е необходимо трябва да се откажат от
предимството си, както и извода на този съд, че извършените от
17
мотоциклетиста нарушения са в пряка причинна връзка с произшествието,
тъй като без тях същото не би настъпило. Доколкото съпричиняването в
случая е елемент от фактическия състав на деянието, въведено и в
диспозитива на решението по чл.78а НК, където е отразено, че е извършено от
подсъдимия при условията на независимо съпричиняване с пострадалия, то
има обвързваща доказателствена сила в производството пред гражданските
съдилища, в частност пред настоящия съд.
Изводът е, че водачът на мотоциклета виновно е допуснал нарушение на
правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като се е движил със
скорост, превишаваща максимално разрешената такава за движение в
населено място от 50 км./ч. Макар и да се е движил по път с предимство,
водачът на мотоциклета е бил длъжен да следи пътната обстановка. Той е
имал възможност от достатъчно разстояние да забележи, че лекият
автомобил, управляван от ответника навлиза в кръстовището, при което на
основание чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е бил длъжен незабавно да спре, поради
възникналата опасност за движението, което той не е сторил своевременно.
Допуснатото от водача на мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” нарушение на
правилата за движение е в пряка причинна връзка с последвалото
автопроизшествие, в което е пострадал. При спазване на максимално
разрешената за участъка на ПТП скорост от 50 км/ч. и своевременна употреба
на спирачната уредба, водачът на мотоциклета е имал техническа възможност
да спре преди да се удари в лекия автомобил, управляван от ответника.
В обобщение, настоящият състав приема, че поведението на
пострадалия мотоциклетист е в причинна връзка с настъпването на
злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
за намаляване на обезщетението. Възражението на ответника, че водачът на
мотоциклет „Кавазаки ЗР 750Ф” с виновното си поведение е допринесъл за
настъпването на вредите, съдът намира за доказано.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на деликвента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед
задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната
за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
18
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по
гр. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Съдът приема, че поведението (допуснатите нарушения) и на двамата
водачи ги е поставило в опасност, като участници в движението, и е повлияло
на възможността на водача на лекия автомобил да прецени адекватно
ситуацията и да предприеме съответното поведение. Това дава основание да
се приеме, че допуснатото от пострадалия мотоциклетист нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП е еднакво по тежест с нарушенията, допуснати от водача на
лекия автомобил. Приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва
да бъде определен в размер на 50%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
следва да бъде намалено определеното обезщетение.
Следователно, искът за неимуществени вреди е основателен и доказан
за сумата 15 000 лева (30 000 лв. – 50 %), а за имуществени – за сумата 897.
54 лева (1795, 07 лева – 50 %) и следва да се уважат в тези размери. За
разликата над посочените размери до пълните предявени размери (40 000 лева
за неимуществени вреди и 1795, 07 лева за имуществени), исковете не са
доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид основателността на главните претенции, като основателни
следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на законна
лихва върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента
на причиняване на непозволеното увреждане (в случая от 02.08.2017г.).
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетенията, считано от
23.05.2018г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция
пред застрахователя на ответника, до окончателното им изплащане, поради
което същата следва да се присъди, така, както се претендира в исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът не е направил разноски по делото, поради това, че не дължи
такива, на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК (л.84) по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна
помощ на ищеца. Видно е от приложения договор за правна защита и
19
съдействие от 18.10.2022 г., сключен между адв. Х. А. З. и ищеца, че са
уговорени безплатно процесуално представителство и защита по настоящото
дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е.
осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално
затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна
адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски,
както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от
ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при
наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат,
оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое
право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния
случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно от
представените от ищеца документи във връзка с освобождаването му от
държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 1006,93 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв. Х. А. З.
от САК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза в размер 200, 00 лв., поради
което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по
делото разноски по съразмерност в размер 123, 93 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
20
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът не дължи внасяне на държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност
635,90 лв. държавна такса, както и 209, 20 лв. разноски за възнаграждение на
вещите лица по двете експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
В. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, сумата 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 897. 54
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени му в резултат на ПТП на 02.08.2017 год. към 13, 45 ч. в гр. Враца
на пътен възел, свързващ бул. *** и бул. ***, осъществено между лек
автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № ВР *** ВМ, управляван от Д. Р. К.,
и мотоциклет марка „Кавазаки” модел „ЗР 750 Ф“, с per. № ВР *** К,
управляван от В. Г. Т., ведно със законната лихва за забава върху сумите,
считано от 23.05.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 45, ал.1 във вр. с чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 15 000, 00 лв.
до пълния претендиран размер от 40 000,00 лв., както и предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД в
частта за разликата над сумата 897. 54 лева до пълния претендиран размер от
1795, 07 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, разноски по съразмерност в размер
123, 93 лв. за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Х. А. З., с личен адвокатски номер: *** със съдебен адрес: гр. ***,
сумата 1006,93 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на В. Г. Т., ЕГН ********** - ищец
по гр.д. № 320/2022г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
сумите 635,90 лв. държавна такса и 209, 20 лв. разноски за възнаграждение на
вещите лица по двете експертизи, съразмерно на уважената част от исковете,
21
както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумите в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
22