РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. И. Г. ЕГН ********** от гр.***,
чрез пълномощника адв.М. Г. от АК *** срещу решение № 1557/11.05.2022г.
по гр.д. № 2682/2021г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени
исковете на С. И. Г., ЕГН ********** от ***, да се признае за установено по
отношение на А. Х. Ч., ЕГН **********, от от ***, че дължи на ищеца сумите
от 5000 лева, платена авансово част от цена на движими вещи по договор от
дата 05.02.2020г., и 500 лева, платено капаро за покупко - продажба на л. а.
„Форд“ с държавен контролен номер ***, за които суми е издадена заповед за
плащане № 260286/23.09.2020г по частното гр. дело № 11964/2020 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, І гр.с., като неоснователни.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че не става ясно от мотивите на съда, защо искът е приет за неоснователен.
Сочи се, че от показанията на разпитания свидетел твърденията на ищеца се
потвърждават изцяло. Безспорно е доказано по делото, че договорът е
1
развален, а платените от ищеца суми са заплатени и не са върнати. Сочи се,
че съгласно ППВС № 1 от 28.05.1979г. казусът попада в третата хипотеза на
чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че дори да се приеме, че е извършено плащане без
основание, това би променило единствено правната квалификация, но не
засяга основателността на претенцията. Иска се отмяна на решението и
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Изпратен е с писмо от Районен съд - Пловдив отговор на въззивната
жалба от А. Ч., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за
правилно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя С. Г., че не става ясно
от мотивите на съда, защо искът е приет за неоснователен. Мотивите на РС
Пловдив са ясни и конкретни, не съществува никаква яснота относно
причините, поради които искът е отхвърлен от съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя С. Г., че безспорно е
доказано по делото, че договорът е развален, а платените от ищеца суми са
заплатени и не са върнати. РС Пловдив обосновано приема, че в приемо –
предавателния протокол няма данни продавача да е уведомен за забелязани
недостатъци на вещите, а към датата на поканата, послужила за разваляне на
договора от 04.05.2020г, са изтекли повече от три месеца, откакто купувачът е
бил във владение на вещите. РС Пловдив правилно приема, че обикновено
необходимото за преглеждане на вещите време е изтекло. Ето защо правилни
са изводите на ПРС, че не са били налице предпоставките, при които за ищеца
възниква право да развали договора, и той не е развален. На отделно
основание и правилно РС Пловдив приема, че по делото отсъстват
2
доказателства или данни ищеца да е платил сумата от 5000 лева по същия.
Плащането е договорено да стане по банков път, като доказателства за такава
транзакция няма. При това правилен е извода на РС Пловдив, че само заради
това, не е налице и имущественото разместване като елемент на състава на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55 от ЗЗД и този иска следва
да бъде отхвърлен.
РС Пловдив обосновано също така приема, че в „ разписка за капаро“,
от 08.02.2020г., между А. Ч., като „*** и *** на „А. -2019„ ЕООД, ЕИК
*********“ от една страна, като продавач, и от друга – ищеца, но като „*** и
*** на „С. Дрифт„ ЕООД, ЕИК *********“ е предадено капаро от 500 лева за
продажба на лекотоварен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“, страните
не са договаряли в качеството им на физически лица, а между
представляваните от тях юридически лица - търговски дружества. При което
напълно правилен е извода на съда, че легитимирани като кредитор или
длъжник по това правоотношение са други лица а не ищеца и ответника по
това дело.
При това положение в казуса не е приложимо ППВС № 1 от
28.05.1979г. и казусът не попада в никоя от хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив не страда от пороците
описани във въззивната жалба и следва да се потвърди от настоящия съд.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на
въззиваемия А. Ч. за присъждане на разноските по настоящото въззивно дело,
които са в размер на 900 лв. за платен адвокатски хонорар /л.43/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1557/11.05.2022г. по гр.д. № 2682/2021г.
по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, от ***, да запплати на А. Х. Ч.,
ЕГН **********, от ***, сумата от 900 лева разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4