РEШЕНИЕ
Номер 245 / 03.05.
Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На 03.04.2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Eлена Ангелова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 408 по описа за 2017 година
намери за установено следното:
Субективно
активно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищците
- Г.Б. В. с ЕГН **********, адрес: *** и Й.И.И. с ЕГН
********** и адрес: ***, двамата представлявани от пълномощниците
адв. А.С., адв. С.Л. и адв. В.С. претендират изплащането на обезщетение в общ
размер 404 575,80 лв., от които: 200 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди и 4 575,80 лв.
за претърпени имуществени вреди от ищцата В. и 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца И.,
причинени в следствие смъртта на сина им П.Й.И., настъпила при ПТП. Ищците
твърдят, че на ***, около 04:10 часа, на път *** лицето Д. Р. М. при управление
на собствения си лек автомобил „BMW 320d”, рег.
№ К 2094 ВВ, докато се движил в лява лента на платното в посока от гр. *** към
гр. ***, причинил ПТП, като по неизвестни причини навлязъл в насрещната лента
за движение и ударил движещото се срещу него МПС - *** автомобил „Дачия Сандеро“, рег. № РВ 6587
РА, управляван от лицето М. Е. Г., в резултат на което настъпила смъртта на
двамата водачи и пътника в *** автомобил – синът на ищците. Пътният инцидент, сочат
да е отразен в Констативен протокол за ПТП, изготвен от *** Т. Д., който бил
дежурен при ***, а във вр. с настъпилото ПТП било образувано
досъдебно производство № 449/2016 г. (прокурорска преписка № 5285 / 2016 г.) по
описа на ОП – ***, в хода на което били разпитани множество лица, назначени и
изготвени експертизи с различен предмет. Твърдят, че с Постановление от 03.01.2017 г. на ОП – ***, което не е
обжалвано от страните по преписката, е прието, че към момента на удара
автомобилът, управляван от Д. Р. М. се е движил с приблизителна скорост от 178
км/ч., а автомобилът, управляван от М. Е. Г., в който пътувал синът на ищците,
се е движил със скорост около 50 км/ч., при които условия ударът е бил
неизбежен, настъпил след около 0,6 секунди и е причинил на трите лица
травматични увреждания, несъвместими с живота. При така описаната фактическа
обстановка е прието, че водачът на автомобил „BMW 320d“ е нарушил правилата за движение –
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е осъществил деяние по чл. 343, ал. 3, б. „Б“ вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК като по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – М. Е. Г.
и П. Й. И.. Ищците твърдят, че е налице виновно причиняване на
пътно-транспортното произшествие от страна на водача на лек автомобил „BMW 320d”, който е шофирал със скорост,
несъобразена с пътната обстановка и надвишаваща законоустановеното
ограничение – 178 км/ч. при разрешена 90 км/ч., при което е извършил нарушение,
като е навлязъл неоправдано в насрещната лента за движение. Сочат, че на
21.02.2017 г. са предявили претенция до „ЗК Лев Инс“
АД, с които Д. М. имал сключена застраховка „ГО“ към момента на ПТП-то, за
изплащане на обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди от
смъртта на сина им. В отговор застрахователното дружество предложило сключване
на споразумение и изплащане на обезщетение в размер на по 65 000 лв.
неимуществени вреди за всеки от ищците, както и 1 055,88 лв. имуществени
вреди за ищцата В., което предложение не било прието от ищците. Твърдят, че вестта
за внезапната смърт на сина им им причинила шок и породила чувство за гняв и
безпомощност, отчаяние, тревожност, загуба на смисъла за съществуване,
интензивно вътрешно напрежение, загуба на апетит и емоционална неустойчивост.
Сочат, че като родители имали силна
връзка на взаимна помощ и подкрепа с починалия си син, а широкото медийно
отразяване на инцидента, с ужасяващи видео кадри и снимки на останките от автомобила, в който пътувал П.,
им причинили душевно страдание, плач и терзания. Ищците сочат, че станалото е
предизвикало драстична промяна в начина им на живот след загубата на сина им,
който загинал само на ** години и
твърдят, че негативните последици върху психиката и здравето им не са
отшумели и понастоящем, а травмата от загубата на дете ще съпътства родителите
завинаги. Твърдят, че ищцата В. извършила разходи за траурната церемония и
изграждане на паметник, които са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта
на сина й. Затова и настояват съда да постанови решение, с което да осъди
ответното застрахователно дружество да заплати на всеки от тях сумата от по
200 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 4 575,80 лв. на ищцата В. –
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от смъртта на сина им П.Й.И.
в резултат на ПТП, настъпило на *** около
04:10 часа на път ***, ведно със законната лихва върху трите главници от датата
на настъпване на вредоносния резултат – *** до окончателното им изплащане.
Претендират присъждане на разноски – възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на материално затруднени лица на основание чл. 38, ал. 1, т.2
от Закона за адвокатурата в полза на адв. С..
Ответникът
- Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище: гр. София и адрес на управление: бул. „Черни връх“ № 51 Д
чрез упълномощения си процесуален представител адв. В.Д.
твърди, че исковете са допустими, но оспорва същите по основание и размер.
Възразява срещу описания в исковата молба механизъм на осъществяване на процесното ПТП и твърди, че изключителна вина за настъпване
на вредоносния резултат има водачът на лек автомобил „Дачия
Сандеро“, рег. № РВ 6587 РА, който нарушил чл. 5 и
чл. 20 от ЗДвП, алтернативно – че е налице съпричиняване.
Отрича да е налице противоправно поведение от страна
на водача на лек автомобил „BMW 320d“,
рег. № К 2094 ВВ. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и телесните увреждания на починалия П. Й. И..
Сочи несъответствие между претърпените неимуществени вреди и претендираната сума, която счита за прекомерна и извън
рамките на обезщетителния характер. Твърди съпричиняване от страна на починалия П. Й. И., поради
неизпълнение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и прави искане за намаляване
на отговорността на застрахователя. Претендира разноски.
В
допълнителната искова молба ищците са заявили, че оспорват твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат, както от страна на
водача на лек автомобил „Ланчия Сантеро“,
който е бил в невъзможност да избегне удара, така и от страна на сина им с
непоставяне на обезопасителяния колан като твърдят,
че дори такъв да е бил поставен настъпването на вредоносния резултат не би
могъл да бъде избегнат.
В
срокът по чл. 373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор.
Съдът, като прецени събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай
застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена с писмо с обратна разписка на 21.02.2017г.
и получена на 22.02.2017г. /л.49-52/, по което от застрахователя е направено
предложение за сключване на споразумение изх. № 4855 от 01.06.2017г., с което
на ищците е предложено за плащане обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 65 000 лв. и 1055.80 лв. обезщетение за имуществени вреди претърпяни от Г. В.
Съгласно чл. 498,
ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила с несъгласието на заявителите с предложения им размер на
застрахователно обезщетение, свидетелство за което е предявения в настоящото
производство иск на 10.07.2017г.. Изложеното обосновава извод за допустимост на
прекия иск по чл.
432 КЗ.
С постановление от 04.01.2017г.
на Прокурор при Окръжна прокуратура е прекратено наказателното производството
по дознание № 449/2016г. описа на *** водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.в във вр. с чл. 342, ал.1 НК и конкретно за това, че на *** на път *** /****/
при км.20, при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Д. Р. М. от гр. ***,
М. Е. Г. от гр. *** и П. Й.И. от гр. ***.
Няма спор, а последното се
установява и от представеното Удостоверение за наследници изх. № 20-00-3364 от 23.06.2016
на Община ***, че ищците са родители на починалия на *** П.Й.И..
Събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на св. И. И., които съдът
преценява с приложението на чл. 172 ГПК и не подценява тяхната
незаинтерисованост, като отчита, че свидетеля довежда до знанието на съда,
факти и обстоятелства от личната сфера на ищците, която е достъпна само за най
– близкия кръг от хора, вкл. и роднини, установяват, че смъртта на П. И. - брат
на свидетеля е довела майка му до шок, която плачела «...с все глас...», когато
научила за станалото, както и че след инцидента същата започнала прием на
лекарства – за сън и за кръвно, които приема и понастоящем; твърди, че мъката й
е голяма, затворила се; работата й тръгнала на зле и започнала да допуска
грешки; отслабнала, не искала да се храни; често посещавала гробищата; развела
се с мъжа, за когото била женена, тъй като искала да се усамоти. Свидетелят
сочи, че след станалото баща му изгубил желание за живот; станал половин човек;
спрял да ходи ***, нито имал желание да говори на тази тема, като уточнява, че ***
бил хоби на починалия му брат, с когото заедно, и с баща му, го упражнявали.
Уточнява, че родителите му са разведени от 20 години, както и че като дете брат
му живеел при майка му, но когато поотраснали и двамата посещавали баща си,
което се случвало всяка седмица по два – три пъти. Твърди, че родителите му
разчитали на грижите, които починалия му брат полагал за тях, тъй като той бил
безработен, а баща му като *** се нуждаел от човек, който да го придружи до
болница или да му укаже съдействие за каквото е необходимо. Твърди, че П.
помагал на баща си при извършвания цялостен ремонт на втория етаж от къщата му.
Св. И. сочи, че погребението на брат му било организирано по най – добрия
начин, като в ковчега му сложили *** и в негова чест направили беседка.
В аналогичен смисъл са и
показанията на св. К. Я., който сочи, че живее в ***, където живее и Й. и с
когото се виждат два – три пъти седмично, а и по-често. Уточнява, че синовете
на Й. го посещавали редовно – почти всяка седмица и извършвали ремонтни
дейности по къщата. Твърди, че след смъртта на П., Й. е променен – много
разстроен, налага се да отсъства от работа по здравословни причини; не може да
извършва присъщите му работи и заключава, че «... страда човекът много...».
Свидетелката Е. П., майка на
ищцата, чиито показания съдът преценява с приложение разпоредбата на чл. 172 ГПК и кредитира като отчита, вече изложените обстоятелства за това, че същата
свидетелства за факти и обстоятелсва част от личния живот на страна, които са
известни само на близки хора, в т.ч. и родителите, сочи, че живеят в един блок
с дъщеря си, която след смъртта на П. «...не може да познае...». Твърди, че
загубата й се е отразила и на работата й като ***, което наложило и да потърси
медицинска помощ и да започне прием на медикаменти. Сочи, че дъщеря й носи още
траур, както и че когато се видят говори само за П., като уточнява, че от
развода й с Й. децата са живели при майка им, а баща им идвал да ги вижда и ги
вземал при него на село. Твърди, че след смъртта на П., Й. идва в града и ходи
на гробищата.
От приетата от съда и без резерви
от страните СМЕ на в.л. д-р Б.П. се установява, че при ПТП, станало на *** е
причинена смъртта на П.Й.И., настъпила в резултат на остро причинена
кръвозагуба на базата на пълно разкърсване на аортата, в резултат на тежка
гръдна травма. Експертът уточнява, че механизма на получаване на констатираните
от него травматични увреждания са в резултат от действието на твърд, тъп
предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и
отговаря да е настъпил при ПТП – автомобилна травма – пострадал пасажер на
предна дясна седалка в лек автомобил при сблъсък на същия с друг автомобил.
Според вещото лице, при настъпилото ПТП, пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, което се установява и от снимковия материал, приложен към ДП №
449/2016г., който факт е незначителен и не би имал съществено значение за
тежестта на травматичните увреждания, защото елементите от обзавеждането на
лекия автомобил са изместени значително навътре в купето на автомобила и са
притиснали тялото и крайниците на пострадалия. Изводът на експерта е, че
деформациите на част от автомобила навътре в купето и причинените увреждания на
П.И. са несъвместими с живота, независимо дали същия е бил с или без предпазен
колан.
По делото е изготвена и приета от
съда и без резерви от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. В. С.,
изводите на която сочат, че най – вероятен от техническа гледна точка е следния
механизъм на анализираното ПТП: Водачът
на «БМВ 320 Д» е управлявал същото по източната лента на платното за движение
по пътя гр. *** – гр. *** в посока от юг на север, а по същото време водачът на
лек автомобил «Дачия Сандеро» се е движил по западната пътна лента на платното
за движение на същия път в посока от север на юг срещу лек автомобил «БМВ 320
Д», като в един момент водачът на лек автомобил «БМВ 320Д» е отклонил
автомобила наляво и е навлязъл в лявата /западна/ пътна лента и след около 0.64
s. е
настъпил удар в предната лява част на лек автомобил „БМВ 320 Д“ и в предната
лява част на лек автомобил „Дачия Сандеро“,
който е бил неизбежен. Скоростта на движение на лек автомобил «БМВ 320Д» в момента
на удара е била около 178 кm/h, а тази
на лек автомобил „Дачия Сандеро“
в момента на удара е била около 50 кm/h. Eкспертът е
категоричен, че в конкретната ситуация водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и така да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като уточнява, че същия е имал
техническа възможност да избегне произшествието, като се движи по дясната
/източна/ лента, без да навлиза в лявата /западна/ лента. Според вещото лице,
при съобразяване на атмосферните условия и конкретните условия на видимост –
движение на къси светлини, технически съобразената скорост е била 78 км/ч., а
при движение на дълги светлини – 124 км./ч., поради което и скоростта на
движение на лек автомобил „БМВ 320Д“ около 178 км./ч. определя като
несъобразена с пътната климатична обстановка на движение на къси и дълги
светлини. Същевременно отчита, че не са били налични технически условия, които
да налагат движение на лек автомобил „Дачия Сандеро“ със скорост по – ниска от установената и определя
същата като съобразена с пътноклиматичната обстановка
при движение на къси и дълги светлини. Според експерта, от техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП е, че водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“ е
навлязъл в лявата за него /западна/ лента на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се
е движил лек автомобил „Дачия Сандеро“.
Същият сочи, че при конкретната ситуация и настъпилите деформации на лекия
автомобил, в който пътник е бил пострадалия П. И., наличието или липсата на
предпазен колан, който е бил поставен от последния, е без особено значение за
тежестта на настъпилите травматични увреждания.
Въз основа на коментираните
доказателства, съдът приема за установени описаните в исковата молба болки и
страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между
тях и процесното ПТП. Установява се също, че в резултат на причиненото
противоправно деяние, извършено от Д. М. – нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП
и настъпилата, вследствие същото смърт на П. И. ищците търпят болки и страдания
с висок интензитет и с постоянен характер. При това положение е налице
фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя им.
От
ответника не се оспорва факта, а последния се установява и от представената
застрахователна полица № BG/22/115002720919 от
04.11.2015г., че
към датата на настъпване на произшестието гражданската отговорност на водача на
МПС с ДКН К 2094 ВВ е била застрахована при ответнотото застрахователно
дружество. Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество
се явява материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск.
От
ответника е заявено и подържано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, което същия свързва с нарушения на чл.5 и чл. 20 ЗДвП,
които са довели до настъпване на процесното ПТП, както и че не е бил с поставен
предпазен колан. Същите са неоснователни. Водачът на лек автомобил «Дачия Сандеро» се е
движил със скорост от около 50 км/h, видно
от автотехническа експертиза или с такава под установената като пределна
съгласно чл. 21, ал.1 ЗДвП, която е определена от експерта като съобразена с
конкретната пътноклиматична обстановка при движение на къси и дълги светлини.
Вярно е, че съгласно чл. 20 ЗДвП водачите на МПС-та са длъжни да контролират
непрекъснато управляваните от тях превозни средства, но този контрол е изключен
при навлизане в лентата на движение на
насрещно движещ се автомобил, при което ударът е неизбежен. Следва да се има
предвид и категорично установеният факт, че навлязлия автомобил «БМВ 320Д» се е
движил със скорост около 178 км./ч., която скорост е над разрешената таква,
съгласно чл. 21 ЗДвП и според инж. В. С. не е съобразена с конкретната
пътноклиматична обстановка при движение на къси и дълги светлини. Не може да се
сподели и последно наведеното от ответника възражение за съпричиняване, което
същия свързва с неизползване на предпазен колан от пострадалия. Категорично
установено е обстоятелството, че П. И. е бил с предпазен колан, което сочи на
липса на нарушение на чл. 137а ЗДвП и налага извод за неоснователност на
възражението за съпричиняване, респ. за изключителен принос на пострадалия. От
значение е и факта, установен както от медицинската, така и от автотехническата
експертиза, че липсата или наличието на предпазен колан от пострадалия е без
особено значение за настъпилия негативен резултат.
Относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат от съда. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт
са обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат – внезапност на
събитието, възрастта на увредения – ** годишен мъж, общественото положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от близки на увредения, вследствие на настъпилата смърт, която фактическа
обстановка се установи по-горе. Налице са доказателства за интензитета на негативните емоции, преживяни от ищците, като следва да се посочи, че дори и
да не са налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид невъзможността
да се обективират
болките и страданията, доколкото последните са част от
психичния живот на личността. Затова
и преценявайки внезапността
на събитието, причинило смъртта на П.И., неговата млада възраст и обстоятелството, че същият е дете на ищците, въпреки
достигнатата пълнолетна възраст, на което
ищците са разчитали за помощ и подкрепа, а загубата му се е отразила в
негативен аспект за всеки от тях, съдът счита, че заявената претенция за обезщетение е доказана и основателна до размера от по 170 000 лв.. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищците
неимуществени вреди, като за разликата до пълния размер исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
По така изложените
съображения съдът приема, че застрахователя дължи да заплати законна лихва
върху главницата, считано от 23.05.2017 г. – датата, следваща изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по претенцията на ищците, поради което и
искането за присъждане на законната лихва за периода от *** до 22.05.2017г.
/вкл./ следва да бъде отхвърлено.
От ищцата Г. В. е
заявена за присъждане и сумата от 4575.80 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от нея имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от смъртта на нейния син П. И.. Представени са фактура № 53 от *** с получател
ищцата за „траурни стоки и услуги за погребението на П. И.“ на стойност 1055.80
лв. и фактура № 10 от *** с получател ищцата „за облицовка на гроб и
съпътстващите го аксесоари“ на стойност 3520 лв. От коментираните счетоводни
документи се установяват направени от ищцата разноски по извършеното погребение
на сина й, както и съпътстващите разходи, свързани с изграждането на гроб и
аксесоари за същия, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпилата на ***
смърт на П. И..
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Осъщественото процесуално представителство от адв. А.С. е
уговорено при уславията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА като безплатно на материално
затруднени лица, видно от приложените договори за правна защита и съдействие. Предвид
изхода на спора и на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в полза на адв. А. С. се
дължат сумите от по 4930 лв. за защите по исковете за неимуществени вреди на
всеки от ищците и 550.31 лв. за защита по иска на В. за имуществени вреди, за
които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но няма доказателства за реално направени
такива, поради което и не се присъждат от съда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, представляваща
държавна такса в размер на 13 783.32 лева, както и
сумата от 520 лв., представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда
възнаграждения на назначени вещи лица.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище: гр.
София и адрес на управление: бул. „Черни връх“ № 51 Д да заплати сумата
от 170 000 лв. на Г.Б. В. с ЕГН **********, адрес: *** и сумата от 170 000 лв. на Й.И.И. с ЕГН ********** и адрес: ***,
които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с полица № BG/22/115002720919 от 04.11.2015г. за причинените по вина
на застрахования Д. Р. М. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
П.Й.И., настъпила, в резултат на състояло се на *** около 4.10 ч. На път *** /гр. *** – гр. ***/ ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до
пълния предявен размер от по 200 000 лв., както и за присъждане на
законната лихва за периода от *** до 22.05.2017 /вкл./.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище: гр.
София и адрес на управление: бул. „Черни връх“ № 51 Д да заплати на Г.Б. В. с ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 4575.80 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с полица № BG/22/115002720919 от 04.11.2015г. за причинените по вина
на застрахования Д. Р. М. имуществени вреди, представляващи направени разноски
по заплащане на траурни стоки и услуги и облицовка на гроб, ведно с аксесоари от
смъртта на П. Й.И.,
настъпила, в резултат на състояло се на *** около 4.10 ч. На път *** /гр. ***
– гр. ***/ ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 23.05.2017
г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля искането за присъждане
на законната лихва за периода от *** до 22.05.2017 /вкл./. .
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище: гр. София и адрес на
управление: бул. „Черни връх“ № 51 Д да заплати на адвокат А.В.С., личен номер
на адвокат ***, при Адвокатска колегия ***, с адрес **** сума в размер на 10 410.31 лв.,
представляващи определено при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение
за оказаното безплатно представителство на Г.Б. В. с
ЕГН **********, адрес: *** и Й.И.И. с ЕГН **********
и адрес: ***.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище: гр. София и адрес на управление: бул. „Черни връх“ № 51 Д да заплати държавна такса в
размер на13 783.32 лева, както и
сумата от 520 лв., представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда
възнаграждения на назначени вещи лица по сметка на ВСС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: