РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330200993 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-014560 от 30.12.2020г.
издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на Г. Д. Г. от гр.П., с ЕГН **********
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложени административни
наказания: Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В обжалваното НП
е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12
точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност, неправилност и издаването му в противоречие с
материалната норма на закона, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и необоснованост с оглед на
установената фактическа обстановка. С жалбата се оспорва материалната
компетентност на органите, участвали в административно-наказателното
1
производство. Оспорва се и приетата за установена фактическа обстановка, и
по конкретно описанието на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и за нарушение на правилата на Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества и ли техните аналози, което е
довело до нарушение правото на защита на жалбоподателя Г..
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично
и с процесуален представител адв.А.П., който поддържа жалбата и искането
за отмяна на НП. Жалбоподателят и неговият процесуален представител в
пледоарията си представиха доводи за неправилно проведена процедура по
установеност на нарушението, за един отказ от страна на жалбоподателя и не
спазване Инструкцията за реда и организацията за осъществяване дейностите
по контрола на движението. Направи се искане за присъждане на разноски
при отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. Към административната преписка е приложена писмена молба-
становище за приемане на цялата административна преписка и за
неоснователност на жалбата. Представят се доводи за правилно и
законосъобразно издадено НП, без да са налице съществени процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя. Прави
се искане за потвърждаване на НП. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 08.12.2020г. акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 315744
от свидетел Й. П. ИЗ., в присъствието като свидетели на Д. Р. Ст. и В. Г. П.
против жалбоподателя Г.Г. като водач на лек автомобил Нисан Примера, с
рег. № **** за това, че на 08.12.2020г. в 01:00 часа в гр.Пловдив, ул.Братя
Бъкстон срещу № 64, по данни на свидетели 1 и 2 управлява лек автомобил
Нисан Примера с регистрационен номер **** собственост на Д. Г. като
извършва следното нарушение: 1. В 01:15 часа в сградата на I-РУ град
2
Пловдив лицето отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA-0182.
Издаден талон за медицинско изследване номер 088801 и 8 (осем) броя
стикери за сигурност и поверителност номер А032278 с което виновно е
нарушил чл.174, ал.3, пр.1 – отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му - от ЗДвП. В
съставения АУАН в графата за обяснения и възражения е вписано нямам
възражения от печатащо устройство. Няма ръчно изписани възражения или
обяснения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. При съставянето на акта е издаден талон за изследване №
088801, в който със саморъчно изписано име Г.Г. и подпис е маркиран
(задраскано със знак х) избор за изследване за установяване концентрация на
алкохол в кръвта. Издадения талон за изследване същия е връчен на
жалбоподателя Г. на 08.12.2020г. в 01:40 часа. На датата на съставянето на
акта е връчен и препис от него на жалбоподателя, удостоверено с разписка,
неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред Началник
сектор „пътна полиция“ са били представени писмени възражения от
жалбоподателя Г.. След като не приел направените възражения за
основателни, АНО издал НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя Г.Г.. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя Г.Г. на 14.01.2021г. В срок е обжалвано издаденото НП пред
РС Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Й.И.
потвърди че той е съставител на приложения по делото АУАН. Свидетелят
посочи като служител от сектор пътна полиция, на длъжност *****, при
изпълнение на служебните задължения е бил изпратен за оказване на
съдействие на служители от 01 РУП Пловдив за изпробване на водач на МПС
за употреба на наркотични вещества в сградата на Първо РУ. Свидетелят
посочи че поради отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества е бил съставен АУАН против жалбоподателя от неговия колега с
когото са били на работа в този ден. Свидетелят посочи че е съставил АУАН
против жалбоподателя тъй като отказал да бъде изпробван за употреба на
3
алкохол, както и че при съставянето на акта е връчен на жалбоподателя талон
за изследване. Свидетелят посочи, че посочените в акта двама свидетели са
полицейските служители които са спрели жалбоподателя и извършили
проверка, както и че по техни данни са съставени актовете във фоайето до
дежурната част в полицейското управление.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание Д. Р. Ст. посочи че като
полицейски служител при 01 РУП Пловдив, ведно с колегата му П. при
изпълнение на служебните им задължения са спрели за проверка
жалбоподателят като водач на МПС. Свидетелят посочи че при проверката
жалбоподателя посочил че е употребявал наркотични вещества, поради което
и бил отведен до полицейското управление за проверка с тест. Свидетелят
посочи че били потърсени за съдействие колеги от сектор Пътна полиция, тъй
като те нямат правомощия за извършването на такива проверки. Свидетелят
посочи че в полицейското управление са били съставени АУАН против
жалбоподателя тъй като е отказал да бъде изпробван както за употреба на
алкохол, така и за употреба на наркотични вещества.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор
/ по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
4
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
5
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано
е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок, съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Атакуваното НП както се посочи е
издадено в срок поради което и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че извършването на посочените в НП административни
нарушения е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният
АУАН, чиито констатации, съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават
категорично от показанията на разпитания като свидетел полицейски
служители Д. Р. Ст., който е очевидец на първия обективен елемент от
състава на нарушението, тъй като непосредствено е възприел факта по
управление на МПС, посочено в акта с достатъчно белези за неговата
индивидуализация а именно марка, модел и регистрационен номер, както и
относно приетото че именно жалбоподателят Г.Г. е управлявал процесния
автомобил, което като обстоятелства не се отрича и от самия жалбоподател
Съдът кредитира в пълна степен показанията на свидетел С. защото същите
са логични, базирани на непосредствено възприети факти и съответстват на
цялостния контекст на установената фактическа обстановка по извършването
на проверката и поради тези им характеристики, съдът ги намери за
достоверни и ги кредитира в пълна степен. Презумптивната доказателствена
сила на акта се потвърждава и от показанията на свидетел Й.И., който в
изпълнение на служебните си задължения и в рамките на правомощията които
има е предприел действия по установяване на употреба на алкохол по
отношение на жалбоподателя Г., като за целта го е поканил за извършване на
проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNA-
0182 и след като жалбоподателя Г. отказал да бъде тестван, пристъпил към
съставяне на АУАН приложени по делото. При съставянето на акта
свидетелят е изпълнил законовия ред да издаде талон за изследване, в който
6
талон жалбоподателят Г. сам е избрал метода за установяване употреба на
алкохол а именно с медицинско и химическо изследване, надлежно
удостоверено в талона за изследване с изписване на име и фамилия и подпис.
Съдът кредитира в пълна степен показанията на свидетел И. защото същите
са логични, базирани на непосредствено възприети факти и съответстват на
цялостния контекст на установената фактическа обстановка по извършването
на проверката и поради тези им характеристики, съдът ги намери за
достоверни и ги кредитира в пълна степен. АУАН е съставен съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити.
Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа
на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено
и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени
констатациите от АУАН и на горепосочените основания на жалбоподателя Г.
са наложени съответните административни наказания. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това
орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описано в НП
нарушение е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, която санкционна
разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол
предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен
начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите -
медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа
две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав
на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван
предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само
отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен, за
да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и
задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или
7
наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за
установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените
му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като
неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването
на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В
конкретния случай въпреки, че водачът Г.Г. е бил поканен да даде проба за
алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е
реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и с
изпълнението на избрания от него метод за изследване в издадения от
контролния орган талон за изследване, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2,
т.1 от Наредбата № 1/2017г. При това положение съдът намира от правна
страна, че жалбоподателят Г.Г. е реализирал от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и извършването му е
установено по несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно
от негови задължения по чл.2, ал.1 от Наредбата и съгласно правилото на
чл.2, ал.2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването
й.
Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Същата предвижда че водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, за срок от две години и глоба 2000 лв. При определяне размера на
наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС,
наказващият орган е съобразил че и двете наказания са предвидени в закона с
фиксиран размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в
този размер същият правилно е приложил закона.
В наказателното постановление е посочено че на жалбоподателя се отнемат и
12 контролни точки. По отношение на контролните точки, съгласно
НАРЕДБА№ Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
8
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща
към настоящият момент. Отнемането на контролните точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на
наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва
броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните
точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е екс леге и същото има
контролно –отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а
само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се
отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е
налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това
отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите
контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН.
В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки,
които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното
постановление за нарушението по НП. И тъй като отнемането на контролните
точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по
отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл.57ал.1 от
ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че в тази част НП се явява правилно.
По отношение на разноските, Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл.63, ал.3 от ЗАНН, а именно
по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в
чл.143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят
на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като
размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се
9
присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014560 от
30.12.2020г. издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на Г. Д. Г. от гр.П., с ЕГН
********** на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложени
административни наказания: Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10