Р Е
Ш Е Н
И Е № 135
гр.Кюстендил, 05.10.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 219 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Кюстендил срещу разпоредбите на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бобов дол, приета с Решение № 231 по Протокол № 12/27.12.2018г. на Общински съвет – Бобов дол. Протестиращият прокурор релевира материална незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата поради противоречие с норми от ЗМДТ. Прави се искане за отмяна на оспорените разпоредби на нормативния административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.
В съдебното заседание, представителят на Окръжна прокуратура –
Кюстендил изразява становище за
поддържане на протеста по изложените в
него доводи за нищожност и незаконосъобразност на нормативните разпоредби
от Наредбата.
Ответникът – Общински
съвет Бобов дол, не изразява становище по протеста. В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК, съдът е съобщил
оспорването по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в
ДВ бр. 53/08.07.2022г., като копие от
обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в
Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица
съгласно чл.189, ал.2 от АПК.
С определение № 307 от 22.06.2022г. съдът е приложил към настоящото дело адм. дело № 170/2022г. по описа на Административен съд – Кюстендил, по което са представени заверени копия от документите, съставляващи административната преписка във връзка с оспорените текстове на Наредбата, както и Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, изпратени със съпроводителни писма регистрационен индекс 11-03-73/28.04.2022г. и 11-03-96/20.05.2022г. на председателят на ОбС – Бобов дол.
Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, вкл. по приложеното административно дело № 170/2022г., както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Предмет на оспорване с протеста на ОП – Кюстендил са разпоредбите на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бобов дол /наричана Наредбата/. Процесната правна норма е в Глава втора „Местни такси“, раздел І „Такса за битови отпадъци“ на Наредбата и има следното съдържание:
Чл.30. Декларацията по чл.13, ал.1 от настоящата Наредба се подава от задълженото лице в срок до 31 декември на предходната година, по образец – Приложение № 2 от Наредбата.
(1) Не се извършва намаляване респективно освобождаване по чл.13, ал.1 от настоящата Наредба през посочения период, ако имотът или част от него се ползва от собственик, ползвател или наемател, както и ако в имота се извършват строителни и/или ремонтни дейности.
(2) Не се извършва намаляване респективно освобождаване по чл.13, ал.1 от настоящата Наредба, ако собственика или съсобственик на имота има задължения към Бобов дол за местни данъци и такси за предходни години.
Процедурата по приемане на Наредбата започва по докладна записка рег. № 08-00-268/14.11.2018г. на кмета на Община Бобов дол с адресат Общински съвет – Бобов дол, относно приемане на проекта за Наредбата, в която са изложени мотивите на вносителя. Следва публикуване на докладната записка и проекта на нормативния акт на официалния сайт на Общината на 14.11.2018г., както и положителни становища на постоянните комисия на общинския съвет, видно от приложените на л.53-л.60 от адм. дело № 170/2022г., документи.
Наредбата е приета с Решение № 231, т.2 по Протокол № 12/27.12.2018год. на Общински съвет – Бобов дол. На проведеното заседание на 27.12.2018г. са присъствали 11 общински съветници при общ брой 13 общински съветници, а след проведеното гласуване, 9 общински съветници са гласували „за“ приемането на Наредбата и 2 общински съветници – са гласували „въздържал се“.
Процесната Наредба е предмет на изменения и допълнения с решения №№ 68 и 69/30.04.2020г. по Протокол № 4/30.04.2020г. на ОбС-Бобов дол; с решение № 142/11.09.2020г. по Протокол № 9/11.09.2020г. на ОбС-Бобов дол и с решение № 77/27.05.2021г. по Протокол № 5/27.05.2021г. на ОбС-Бобов дол, които не засягат оспорените разпоредби.
При служебна справка от съда на официалната интернет страница на Общината се установява, че Наредбата е публикувана на 03.07.2021г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателствени средства и не се оспорват от страните.
Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването при усл. на чл.186, ал.2 от АПК, счита протеста за процесуално допустим. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт, а прокурорът може да подаде протест срещу него, респ. срещу отделни негови разпоредби /арг. чл.186, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 от АПК/.
Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл.191 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването с протеста на прокурора е основателно поради следните съображения:
Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК. Изводите от горната проверка, проведена въз основа на събраните по делото доказателства, са следните:
Процесната Наредба е валиден нормативен административен акт. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Съгласно чл.8 от ЗНА и ал.3 на чл.76 от АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения от местно значение.
В случая, видно от §5 от ПЗР на Наредбата, същата е приета въз основа на законовата делегация по чл.9 от Закона за местните данъци и такси, съгласно която норма Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, т.е. приета е от компетентен орган.
Спазена е формата на оспорените текстове от Наредбата - мястото и номерацията им съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26-чл.29 и чл.31 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА. Наредбата е приета с решение на Общинския съвет, с което се приема проекта на същата, поради което съответства на предвидената в чл.21, ал.2 във вр. с чл.27 от ЗМСМА във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНА, форма.
Спазени са административнопроизводствените правила за приемане на Наредбата - спазени са изискванията за кворум и мнозинство по чл.21, ал.2 и чл.27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА; спазена е процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА във вр. с чл.80 от АПК за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в официалния сайт на Общината; спазен е и срокът в полза на заинтересованите лица за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на ОбС; спазен е чл.78, ал.3 от АПК за публикуване на окончателният текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.
Оспорените текстове от Наредбата противоречат на норми от ЗМДТ. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а именно:
Както се посочи, процесната Наредба е приета на основание законовата делегация с чл. 9 от ЗМДТ. Същевременно с текста на чл.8, ал.5 от ЗМДТ е указано, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, а според разпоредбата на чл.8, ал.6 от ЗМДТ, общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. От горното следва, че законовата делегация обхваща от една страна, определянето на местните такси и от друга - регламентирането на реда за тяхното администриране и плащане, вкл. за освобождаване от заплащането им при определени със закона условия.
В случая, органът с оспорените разпоредби на Наредбата, е упражнил предоставената му компетентност по чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ, да регламентира основания за освобождаване /изцяло или частично/ от задължението за такса битови отпадъци, но е допуснал нарушение на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗНА и чл. 12, ал.1 от АПК, според които разпоредбите на нормативните актове следва да се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно за да се осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията. С текста на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредбата, коректно възпроизведен по-горе в настоящото решение, са предвидени отрицателните предпоставки за: „…намаляване, респективно освобождаване по чл.13, ал.1 от Наредбата“ /цитат/, които предпоставки следва да бъдат декларирани от задължените лица с „декларацията по чл.13, ал.1 от Наредбата“ /цитат/. Формулировка на нормата е непрецизна. Освен, че чл.13 има само една алинея, но и същата предвижда вида услуги за които се заплаща ТБО като се сочи, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистотата на териториите за обществено ползване. От горната съпоставка на нормативните разпоредби следват изводи за неясно формулиране на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредбата, което поражда трудности при тълкуването и прилагането им. Видно е, че общинският съвет е определил неясен и непрецизен ред за прилагане на привилегията по чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ. Липсва яснота при какви предпоставки и за кои услуги по чл.13 от Наредбата се извършва намаляване, съотв. при какви предпоставки и за кои услуги по чл.13 от Наредбата се извършва освобождаване от задължението за ТБО. Неяснотата на уредбата се задълбочава допълнително и от регламентацията в чл.18, ал.1 - ал.3 от Наредбата, на основанията, при които не се събира ТБО, тъй като е налице припокриване с правилата по чл.30, ал.1 от Наредбата в частта на основанието, свързано с ползването на имота. С оглед на горното съдът счита, че е налице противоречие на чл. 30, ал.1 и ал.2 от Наредбата с принципите разписани с нормите на чл.9, ал.1 от ЗНА и чл. 12, ал.1 от АПК. Нормотворчеството изисква специализираност, пълнота, всеобхватност и изчерпателност при уреждане на обществените отношения в определена област. Това от своя страна осигурява на гражданите, спрямо които се прилага, достъпност, прозрачност и яснота на правната регламентация, каквато в случая органът не е постигнал. Предвид изложените по-горе констатации оспорените разпоредби са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
На следващо място, съдът установява противоречие на текстовете на Наредбата с материалноправната разпоредба на чл.71 от ЗМДТ. Наведените в този смисъл доводи в протеста на прокуратурата са основателни. При приемане на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредбата, общинският съвет е излязъл извън обхвата на делегираната компетентност по чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ. Както се посочи, на органа са предоставени правомощия да регулира с подзаконов нормативен акт по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата се освобождават изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси. Липсва законова разпоредба, която да предоставя в компетентност на общинския съвет с подзаконов нормативен акт да регламентира основания, представляващи допълнителни условия за освобождаване от заплащане на ТБО. Хипотезите /в т.ч. материалноправните предпоставки/, при наличието на които не се събира такса са предмет на изрична законова уредба. Според чл.71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци –част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци –част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
В случая, с чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредбата, обратно на уредбата в чл.71 от ЗМДТ, където са посочени положителните предпоставки, органът е предвидил отрицателни предпоставки за намаляване, респективно освобождаване от такса, а именно: ако имотът или част от него са ползва от собственик, ползвател или наемател; ако в имота се извършват строителни и/или ремонтни дейности; ако собственика или съсобственик на имота има задължения към общината за местни данъци и такси за предходни години. Очевидно е несъответствието със законовата норма на чл.71, т.2 от ЗМДТ както следва: в частта относно вида на услугите, за които се допуска освобождаване от такса – в закона са посочени изрично, за разлика от наредбата, която препраща най-общо към чл.13; в частта относно качеството на фактическия ползвател на имота - в закона няма разграничение, а в наредбата има изброяване /собственик, ползвател или наемател/; в частта относно вида на имота – според закона, имота следва да е незастроен, а в наредбата има изискване в имота да не се извършват строителни и/или ремонтни дейности, което не е идентично с липса на застрояване.
От друга страна, при съпоставката на чл.30, ал.2 от Наредбата с разпоредбата на чл.71 от ЗДМТ, съдът констатира, че общинският съвет е приел допълнителни, непредвидени в закона условия за освобождаването от заплащане на ТБО. Касае се за изискването собственика или съсобственика на имота да няма задължения към общината за местни данъци и такси за предходни години. С приемането на условия за освобождаване от заплащане на съответната такса, различни от установените в ЗМДТ, органът фактически е преуредил обществените отношения, регулирани от нормативен акт от по-висока степен – в случая от ЗМДТ, с което е нарушил правилото на чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК.
Съдът обосновава материалноправната незаконосъобразност на оспорената разпоредба на Наредбата и със следното: местните такси са вид публично общинско вземане. При определяне на размера им се използва властнически метод на правно регулиране, а плащането им е скрепено с държавна принуда. В този смисъл е недопустимо определянето на материалноправни основания за дължимост, респ. недължимост на местните такси, вкл. на ТБО извън изрично регламентираните със закона. Следва, че с дописаното условие в протестирания текст на Наредбата се въвежда ограничение на правата на гражданите, което не съответства на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК. Допълнително в подкрепа на горното, следва да се посочи, че с въведената предпоставка за реализиране на възможността за освобождаване от заплащане на съответните такси, която не е нерегламентирана в закона, а именно липсата на други задължения за данъци и такси към общината, ТБО е превърната на практика в санкция за неправомерно поведение на задълженото лице, вместо в цена на услугата, каквато е по правило.
При изложените мотиви, съдът счита за основателен постъпилия протест от Окръжна прокуратура – Кюстендил с направеното в него искане за отмяна на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредбата като противоречащи на материалния закон.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК, ответникът Общински съвет- Бобов дол дължи заплащане на сторените от Окръжна прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв. - такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по подаден протест от Окръжна прокуратура – Кюстендил, разпоредбите на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бобов дол, приета с Решение № 231 по Протокол № 12/27.12.2018г. на Общински съвет – Бобов дол..
ОСЪЖДА Общински
съвет – Бобов дол да заплати на Окръжна
прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.