РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Смолян, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Крум Б. Гечев
Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7017/04.03.2021г., постановено по гр.д.№ 131/2020г. по описа на
Девинския районен съд е осъден Д. ЕВ. К., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. „М.“ № * да заплати на
Р. Д. Т., с ЕГН **********, от с. Зм., общ. Д., обл. См., ул. „В.“ № ** и Б. Н. М., с ЕГН **********,
от гр. Д., ул. „Мл.“ № ** сумата 3080.00 лева, представляваща платени вноски по договор за
поръчителство на договор за кредит от 31.01.2008г., сключен с банка „ДСК“ ЕАД за периода от
12.05.2015г. до 17.12.2015г., претендирана като частичен иск за част от пълния общ размер на
паричното вземане от 31 200.00 лева, както следва за всеки един от ищците, а именно: 1/ 1600.00
лева на ищеца Б.М., представляваща платени вноски като поръчител по договор за кредит от
31.01.2008г. за периода от 12.05.2015г. до 17.12.2015г., претендирана като частичен иск от пълния
размер за 14 800.00 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от предявяване на
настоящия иск – 12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ 1480.00 лева на ищеца
Р.Т., представляваща платени вноски като поръчител по договор за кредит за периода от
12.05.2015г. до 24.11.2015г., претендирана като частичен иск от пълния размер на вземане за 16
400.00 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от предявяване на настоящия иск –
12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 659.60 лева,
представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Отхвърлен е иска за разликата
от уважения размер за сумата 3080.00 лева, представляваща платени вноски по кредита за периода
от 12.05.2015г. до 17.12.2015г. до предявения размер 4 989.00лв., претендирана като частичен иск
1
за част от пълния общ размер на паричното вземане от 31 200.00 лева, представляващи платените
суми за периода 23.12.2014г. до 11.05.2015г., както следва от ищеца Р.Т. сумата от 1050.00 лв. и
от ищеца Б.М. 859.00 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, поради изтекла давност за
тази част от платените вноски по чл.110 ЗЗД.С Определение № 7026/12.05.2021г. е изменено
Решение № 7017/04.03.2021г., в частта му за разноските, като същите са намалени от 1659,60 лева
на 1024,57 лева съразмерно с уважената част от иска.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 686/18.03.2021г. от Р. Д. Т. и Б.
Н. М. чрез пълномощника им адв. Кр. Б., в частта, с която е отхвърлен иска за платените суми от
ищеца Б.М. на 24.03.2015 г. и 23.04.2015 г. общо в размер на 400 лв. и за платените суми от ищеца
Р.Т. на 24.03.2015 г. и 24.04.2015 г. общо в размер на 420 лв., с оплаквания за неправилност.
Излагат се доводи, че съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Правото на поръчителя по чл. 143 ЗЗД да предяви обратен иск
срещу длъжника възниква от деня на плащането. По отношение на давностния срок, в който се
погасяват регресните права на поръчителя, приложение намира разпоредбата на чл.110 ЗЗД, т.е.
общата петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск.
С разпоредбата на чл. 3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците са спрени да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение. С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с
решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание срокът на извънредното положение е удължен до
13.05.2020 г. Исковата молба е подадена на 12.05.2020г., когато е прекъсната давността, съгласно
чл. 116, б."б" ЗЗД.Поради това, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. са спрени да текат
давностните срокове не е изтекла и погасителна давност за платените от ищците суми за периода
от 24.03.2015 г. и 24.04.2015 г. От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-
счетоводна експертиза е доказан по размер иска в тази част за този период март-април, 2015 г. за
платените суми от ищците в общ размер на 820 лева, съответно 400 лева за ищеца Б.М. и 420 лева
за ищеца Р.Т.. По изложените съображения молят да бъде отменено Решение № 7017/ 04.03.2021г.
по гр.д.№ 131/2020г по описа на Районен съд - Девин в обжалваната част, с която е отхвърлен
иска за платените суми от ищеца Б.М. на 24.03.2015 г. и 23.04.2015 г. общо в размер на 400 лв. и за
платените суми от ищеца Р.Т. на 24.03.2015 г. и 24.04.2015 г. общо в размер на 420 лв. и да бъдат
уважите предявените искове за посочените суми, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 12.05.2020 г. до окончателното им плащане, както и направените разноски в
първоинстанционното производство.Претендират за разноски и за въззивна инстанция.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Д. ЕВ. К. чрез назначения му особен представител адв.Николай П..
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. Кр. Б. в представено
писмено становище поддържат жалбата си.
Въззиваемият чрез назначения си особен представител адв.Н. П. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становището на
2
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд прие за установено следното:
Не се оспорва, че между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Д. ЕВ. К., в
качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление от
31.01.2008г., с който Банката е отпуснала на Д.К. банков кредит в размер 25 000.00 лева, със срок
за издължаване 120 месеца с падежна дата 25-то число, като кредитът е усвоен еднократно, чрез
разплащателна сметка на кредитополучателя.
За обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е
сключен Договор за поръчителство на 31.01.2008г. между Р. Д. Т. и Б. Н. М. от една страна и
„Банка ДСК“ ЕАД от друга, с който поръчителите са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя и помежду си спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по договора, да ги изпълнят при договорените условия. Договорено е плащането
по договора за кредит от поръчителите да се е извършва чрез удръжки от касиер - платец.
От Удостоверение с изх.№53/13.11.2018г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, се установява,
че Р. Д. Т. с ЕГН **********е бил поръчител по кредит за текущи нужди на Д. ЕВ. К. в размер 25
000.00 лева, № 11/15086035, разрешен на 13.01.2008г. за срок от 120 месеца, като същият е
окончателно погасен.
От Удостоверения с изх.№54/13.11.2018г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД е видно, че Б.
Н. М. е бил поръчител по кредит за текущи нужди на Д. ЕВ. К. в размер на 25 000.00 лева №
11/15086035, разрешен на 13.01.2008г. за срок от 120 месеца, като същият е окончателно погасен.
От приетите по делото 26 бр.вносни бележки и от представената справка за платени
суми за периода от 23.12.2014г. до 17.12.2015г. се установява, че за посочения период Б.М. като
поръчител е платил сума в размер 2459.00 лв., а Р.Т. като поръчител за периода 23.12.2014г. до
24.11.2015г. е заплатил сума от 2 530.00 лева за погасяване на задължението на ответника Д.К. по
Договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2008г. ,сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
От заключението на вещото лице М. Р. по приетата по делото ССчЕ се установява, че
размерът на сумата, внесена като поръчител от ищеца Б.М. за периода м.юни 2011г. – м.март
2018г. е в размер на 14 800.00 лева, като е предявена частична претенция за периода 23.12.2014г.
– 17.12.2015г. в размер 2 459.00 лева, погасени на равни месечни вноски. Внесената като
поръчител сума от Р.Т. за периода м.юни 2011г. – м.март 2018г. е в размер на 16 400.00 лева, като
е предявена частична претенция за периода 23.12.2014г. – 24.11.2015г. в размер на 2 530.00 лева.
Вещото лице сочи, че от приложените по делото вноски бележки е видно, че внесени суми от Р. Т.
суми в размер 2 740.00 лева до месец декември 2015г., а до процесната дата 24.11.2015г. вноските
са в размер 2 530.00 лева, като отделните вноски са съобразени с падежната дата по кредита. За
периода 23.12.2014г. до 11.05.2015г. размерът на внесената сума от Р.Т. е 1 050.00 лева, а от Б.М.
е внесена сума 859.00 лева. Размерът на сумата, заплатена от ищеца Р.Т. като поръчител по
3
договор за поръчителство от 31.01.2008г. за периода от 12.05.2015г. до 24.11.2015г. е 1 480.00
лева. Размерът на сумата, заплатена от ищеца Б. М. като поръчител по договор за поръчителство
от 31.01.2008г за периода от 12.05.2015г. до 17.12.2015г. е 1 600.00 лева.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.146 във вр. с чл.143 от ЗЗД, но неправилно е приел, че същият е
неоснователен в обжалваната част относно претенцията за платени месечни вноски от
поръчителите за м.март и м.април 2015г. ,поради погасяването им по давност.
По делото не е спорно и от представения Договор за кредит за текущо потребление от
31.01.2008г. се установява, че е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и
Д. ЕВ. К., в качеството му на кредитополучател, с който Банката е отпуснала на
кредитополучателя Д.К. банков кредит в размер 25 000.00 лева, със срок за издължаване 120
месеца и с падежна дата 25-то число. Кредитът е усвоен еднократно, чрез разплащателна сметка
на кредитополучателя. Не е спорно също, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателя е сключен Договор за поръчителство на 31.01.2008г. между Р. Д. Т. и Б. Н. М.
и „Банка ДСК“ ЕАД, с който поръчителите са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя и помежду си спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на
задълженията му по договора. Поради спиране на плащането на дължимите месечни вноски от
кредитополучателя и за да избегнат принудителното изпълнение спрямо тях, поръчителите са
изплащали вместо кредитополучателя дължимите месечни вноски до окончателното погасяване на
задължението по Договора за кредит за текущо потребление от 31.01.2008г.
От представените вносни бележки, справка за платени суми и от заключението на вещото
лице по приетата ССчЕ безспорно се установява, че поръчителите са платили общо за погасяване
на кредита сумата от 31 200 лева, от които Р.Т. е заплатил 16 400, а Б.М. е заплатил 14 800 лева.
Не е спорно, и от представените вносни бележки е видно, че поръчителите са заплатили и
вноските за м.март и м.април 2015г., предмет на настоящата жалба, в размер на общо 400 лева
,платени от Б.М. и в размер на общо 420 лева, платени от Р.Т. за двата месеца.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото
поръчителство, а съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска
от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
Правилно и в съответствие със съдебната практика районният съд е приел, че
погасяването на договора за кредит на части чрез месечни погасителни вноски не представлява
"периодично плащане" и спрямо него не е приложима кратката погасителна давност по чл.111,
б.“в“ ЗЗД, в който смисъл е Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
поради което възражението за погасяване на вземането при изтекла давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД е
неоснователно, а приложимата в случая погасителна давност е общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а правото на поръчителя по чл.143 ЗЗД да предяви обратен иск срещу
длъжника възниква от деня на плащането. При разсрочено плащане по погасителен план, в който
4
са посочени размерите на отделните погасителни вноски и сроковете за тяхното изплащане,
изискуемостта на вземането настъпва с падежа на всяка отделна вноска и нейната изискуемост, в
който смисъл е Решение №132/11.11.2011 по т.д. №648/2010, на II т.о. на ВКС.
След като поръчителите са изпълнили задълженията на кредитополучателя съгласно
чл.146,ал.1 от ЗЗД са встъпили в правата на кредитора срещу него и могат да претендират от
същия главницата, лихвите и разноските, които са направили. От момента на плащането
регресното вземане на поръчителите е станало изискуемо и е започнала да тече давността по
чл.110 ЗЗД. Правилно районният съд е приел, че с оглед предявяването на иска на 12.05.2020г.
давността, съгласно чл. 116, б.“б“ ЗЗД е прекъсната. Приел е още, че за част от претендираното
вземане, представляваща платени вноски по кредита за периода 23.12.2014г. до 11.05.2015г. за
сумата платена ищеца Р.Т. в размер на 1050лв. и за сумата платена от ищеца Б.М. в размер на
859.00лв., ведно със законната лихва върху тези суми, вземането е погасено, поради възражение за
изтекла давност по чл.110 ЗЗД.
Този извод на районния съд е частично неправилен, тъй като районният съд не е
съобразил разпоредбата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците, с която разпоредба е предвидено, че за срока на извънредното положение от
13.03.2020г. до отмяната му спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание от
03.04.2020г. срокът на извънредното положение е удължен до 13.05.2021г., като съгласно §13 ,ал.1
от ЗР на Закона сроковете по чл.3,т.1 и 2 спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на изменението обн.в ДВ бр.34/09.04.2020г. продължават да текат до изтичането
на 7 дни от обнародването му в Държавен вестник, т.е. давностните срокове са спрени да текат от
13.03.2020г. до 20.05.2020г.и продължават да текат, считано от 21.05.2020г.
Следователно основателно е оплакването в жалбата, че относно направените от
поръчителите плащания за м.март и м.април 2015г. погасителната давност не е изтекла, поради
което регресният им иск и за тези два месеца е основателен в размер на 400 лева за Б.М. и в размер
на 420 лева за Р.Т.. Като е отхвърлил иска за посочените суми районният съд е постановил
неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и ще следва да бъде уважен
предявеният иск и за посочените суми, за които не е настъпила погасителна давност, ведно със
законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба на 12.05.2020г. до
окончателното плащане на сумата. Ще следва с оглед уважената част от иска да бъде отменено
решението и в отхвърлителната част на разноските за разликата над 1024,57 лева до 1297,34 лева
или за сумата от 272,77 лева, като ще следва да бъде осъден ответника Д. ЕВ. К. да заплати на
ищците допълнително разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 272,77
лева за първоинстанционното производство.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да
бъде осъден въззиваемия Д.К. да заплати на жалбоподателите Р.Т. и Б.М. направените по делото
разноски за въззивна инстанция в общ размер на 625 лева, от които 25 лева държавна такса, 300
лева адвокатско възнаграждение и 300 лева възнаграждение за особен представител. Претенцията
5
за разноски за държавна такса за разликата над 25 до 38,20 лева или за 13,20 лева е неоснователна,
тъй като в тази част държавната такса е недължимо внесена, поради неправилно указание с
Разпореждане № 7074/12.05.2021г. на районният съд, с което е указал на жалбоподателите да
внесат допълнително 13,18 лева държавна такса, освен вече внесената държавна такса в размер на
25 лева. В случая обжалваемия интерес е 820 лева и съгласно чл.18,ал.1 във вр. с чл.1 от Тарифата
за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата такса е 25 лева.(820
х 2%=16,40 лева, но не по-малко от 25 лева). По молба на жалбоподателите с посочена банкова
сметка надвнесената такса в размер на 13,20 лева може да бъде върната.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7017/04.03.2021г., постановено по гр.д.№ 131/2020г. по описа на
Девинския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Р. Д. Т., с ЕГН
**********, от с. З., общ. Д., обл. См., ул. „В.“ № 13 и Б. Н. М., с ЕГН **********, от гр. Д., ул.
„Мл.“ № ** срещу Д. ЕВ. К., иск с ЕГН **********, от гр. Д., ул. „М.“ № 2, с правно основание
чл.146 във вр. с чл.143 от ЗЗД за разликата над 3080 лева до 3 900 лева или за сумата от 820
лева, представляваща платени месечни вноски в качеството им на поръчители по Договор за
поръчителство от 31.01.2008г. към Договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2008г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. ЕВ. К., за месец март и месец април 2015г., от които
платени от Р.Т. в размер на 420 лева и платени от Б.М. в размер на 400 лева, ведно със законната
лихва, считано от 12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която е
отхвърлено искането за заплащане на разноски за разликата над 1024,57 лева до 1297,34 лева като
НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. ЕВ. К., иск с ЕГН **********, от гр. Д., ул. „М.“ № * да заплати на Р. Д. Т., с
ЕГН **********, от с. Зм., общ. Д., обл. См., ул. „В.“ № и Б. Н. М., с ЕГН **********, от гр. Д.,
ул. „Мл.“ № ** на основание чл.146 във вр. с чл.143 от ЗЗД общо сумата от 820 лева,
представляваща платени от тях вноски за месец март и месец април 2015г., в качеството им на
поръчители по Договор за поръчителство от 31.01.2008г. към Договор за кредит за текущо
потребление от 31.01.2008г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. ЕВ. К., претендирана като
частичен иск от пълния размер на вземането от 31 200 лева, както следва да заплати на Р. Д. Т.
сумата от 420 лева и на Б. Н. М. сумата от 400 лева, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от предявяване на иска -12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Д. ЕВ. К., иск с ЕГН **********, от гр. Д., ул. „М.“ № 2 да заплати на Р. Д. Т., с
ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. См., ул. „В.“ № 13 и Б. Н. М., с ЕГН **********, от гр. Д.,
ул. „Мл.“ № направените по делото разноски в общ размер на 897,77 лева, от които 272,77 лева
допълнително разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
иска, 25 лева държавна такса за въззивно обжалване, 300 лева адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция и 300 лева възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7