№ 363
гр. гр.Несебър, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101210 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и
чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
От ищеца „**********” ЕАД (с актуално наименование „*********“ ЕАД) срещу Н. Б. Г.-
Г. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 92 ЗЗД. С тях се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите както следва: 27,68 лв. – сбор от
месечни такси (6,79 лв. представляващи такса от 19,99 лв. за периода 25.05.2018г. – 24.06.2018г.,
от която са приспаднати надвнесени плащания от предходни периоди в размер на 13,20 лв. и 20,89
лв. за периода 25.06.2018г. – 24.07.2018г.) по Договор за мобилни услуги № ******** от
23.12.2016г. за мобилен телефонен номер ******** и 16,88 лв. (7,99 лв. за периода 25.05.2018г. –
24.06.2018г. и 8,89 лв. за периода 25.06.2018г. – 24.07.2018г.) по Договор за мобилни услуги №
********* от 19.12.2016г. за предоставен телефонен номер *********, сумата от 187,23 лв. – сбор
от неустойки. Твърди се, че между ищецът и ответницата били сключени посочените договори,
като с Договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2016г. било предоставено мобилни
устройство KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue, а с Договор за мобилни услуги № ******** от
23.12.2016г. – мобилно устройство Alcatel Pixi4 7 White. Сочи се, че за задълженията за периода
25.05.2018г. – 24.06.2018г. била издадена фактура № ********* от 25.06.2018г. с обща дължима за
плащане сума от 14,78 лв. (включваща 19,99 лв. за номер ********, с приспадане на предходно
плащане от 13,20 лв. и 7,99 лв. за номер *********), а с фактура № ********** от 25.07.2018г.
била начислена сума от 29,78 лв. (включваща 20,89 лв. за номер ******** и 8,89 лв. за номер
*********). Излага се, че по двете фактури (за двата договора) била формирана за плащане обща
главница от 44,56 лв. Сочи се, че поради неплащането на тази сума и на основание чл. 11 от
Договорите за мобилни услуги, същите били прекратени по вина на длъжника, като операторът
издал фактура № ********* от 25.09.2018г., с която била начислена неустойка за прекратяване на
договорите в общ размер от 187,23 лв. Излага се, че неустойката била съобразена с чл. 1.2 вр. чл.
1
11 от Спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „*******“ ЕАД по гр.д. № ******/2014г. и гр.д. №
16476/2014г. на Софийски градски съд. Твърди се, че по договора за номер ******** неустойката
била формирана в размер на 149,85 лв. - като сбор от три месечни вноски – по 16,66 лв. всяка
(общо 49,98 лв. без ДДС), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с
добавена разлика в размер на 45,45 лв. между стандартната цена на Alcatel Pixi4 7 White без
отстъпка съгласно актуалната към 23.12.2016г. ценова листа. Излага се, че за номер *********
неустойката била формирана в размер на 37,38 лв., от които 19,98 лв. – сбор на 3 стандартни
месечни вноски без включен ДДС и 17,40 лв. – разликата между стандартната цена на
устройството KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue без отстъпка съгласно актуалната към
19.12.2016г. ценова листа. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите, ведно със
законната лихва. Претендират се разноски от исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Сочи се, че няма доказателства за сключване на
договорите. Твърди се, че в цитираните 2 фактури информацията е неясна и не се разбира как е
формирана цената. Навежда се, че по третата фактура – за неустойка, също няма яснота. Излага се,
че не са ангажирани доказателства за вина на ответницата за начисляване на неустойка. От съда се
иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и
ответницата - Договор за мобилни услуги № ******** от 23.12.2016г. за мобилен телефонен номер
******** и Договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2016г. за предоставен телефонен
номер *********, настъпила изискуемост на вземането и размера на претенцията си.
Посочените облигационни връзки се установяват по делото, тъй като цитираните договори
са представени към исковата молба (на л. 8 – л. 17). Договорите са подписани от ответницата и не
са оспорени. Следователно се доказва наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка.
Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че ответницата не изпълнявала месечните
си задължения за периода 25.05.2018г. – 24.07.2018г., като по фактура № ********* от 25.06.2018г.
била начислена за плащане сума от 14,78 лв. (включваща 19,99 лв. за номер ********, с
приспадане на предходно плащане от 13,20 лв. и 7,99 лв. за номер *********), а с фактура №
********** от 25.07.2018г. била начислена сума от 29,78 лв. (включваща 20,89 лв. за номер
******** и 8,89 лв. за номер *********). По двете фактури (за двата договора), за процесния
отчетен период, била формирана за плащане обща главница от 44,56 лв. Видно от детайлизираните
справки към посочените фактури действително за посочените номера е начислено потребление в
тези размери.
Посочените документи не са оспорени по делото и от тях се установят действително
потребени от ответницата услуги за процесния период, които не са заплатени от нея. Договорите
са представени по делото, в тях фигурира подпис на абоната, който не е оспорен, поради което са
налице достатъчно доказателства за възникналата облигационна връзка. Претенциите са
конкретизирани и от фактурите се установяват като размер, поради което не е налице сочената
неяснота.
2
С оглед горното съдът намира, че по делото се доказва наличие на задължение, възникнало
за ответницата по цитираните облигационни правоотношения, като дължимата сума за
потребление е в претендирания размер от 44,56 лв. и искът за главница следва да бъде уважен
изцяло.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и
ответницата - по Договор за мобилни услуги № ******** от 23.12.2016г. за мобилен телефонен
номер ******** и Договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2016г. за предоставен
телефонен номер *********, прекратяването на тези договори по вина на ответницата –
неизпълнение на задължения по тях, размерът на дължимата неустойка по т. 11 от договорите и
изискуемост на вземането.
От особения представител на ответницата е направено възражение срещу вземането за
неустойка, а съдът и сам следва да следи за съответствието на клаузите за неустойка с нормите на
ЗЗП.
От твърденията на ищеца става ясно, че претенцията за неустойка е формирана както
следва: 1. по договора за номер ******** - в размер на 149,85 лв. – от които 49,98 лв. без ДДС -
сбор от три месечни вноски, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечни абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 45,45 лв. –
разликата между стандартната цена на Alcatel Pixi4 7 White без отстъпка съгласно актуалната към
23.12.2016г. ценова листа и 2. по договора за номер ********* - в размер на 37,38 лв., от които
19,98 лв. – сбор на 3 стандартни месечни вноски без включен ДДС и 17,40 лв. – разликата между
стандартната цена на устройството KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue без отстъпка съгласно
актуалната към 19.12.2016г. ценова листа.
По отношение на неустойките, формирани от 3 месечни абонаментни такси (49,98 лв. по
договора за номер ******** и 19,98 лв. – по договора за номер *********), следва да се отбележи,
че същите са фиксирани в отделните клаузи на чл. 11 на договорите. В практиката на Съда на
Европейския съюз – Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/17, е прието, че предварително
определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане
или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на
обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на
посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в съответното законодателство
е квалифицирана като „неустойка“), следва да се приеме за възнаграждение за извършена
възмездно доставка на услуги. Т.е. прието е, че става въпрос за вид възнаграждение по договора,
уговорено между страните, което е свързано с предвидими вреди. Поради тази причина не може да
се приеме, че тази уговорка противоречи на добрите нрави – по уговорения в договорите начин
(фактът, че претенцията за неустойка не надхвърля три месечни вноски, води до извод за липса на
прекомерност на неустойката). Ето защо искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
49,98 лв. по договора за номер ******** и 19,98 лв. – по договора за номер ********* (общо 69,96
лв.).
От другите неустойки на първо място се претендира сума (в неуточнен размер) по договора
за номер ********, квалифицирана от ищеца като „добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечни абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора“. Следва да се отбележи, че в чл. 11 от договора за този номер не е предвидено заплащане
3
на неустойка от подобен вид.
Освен това за тази неустойка и за останалите суми, които се претендират: 45,45 лв. –
разликата между стандартната цена на Alcatel Pixi4 7 White без отстъпка съгласно актуалната към
23.12.2016г. ценова листа и 17,40 лв. – разликата между стандартната цена на устройството KIDS
WATCH MyKi Kids Watch Blue без отстъпка съгласно актуалната към 19.12.2016г. ценова листа,
посочените неустойки се основават на неравноправни клаузи, тъй като по никакъв начин не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора –
неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Тези неустойки са
формулирани по начин, който не може да бъде определяем към момента на сключване на договора.
Наред с това формирани по този начин претенциите за неустойки са с необосновано висок размер
по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Показателно е, че размерът на претенцията за неустойка
надвишава като размер всички останали претенции по делото. Нещо повече – тези неустойки са
предвидени в договорите за мобилни услуги, касаят тяхното прекратяване, но имат пряко
отношение с договори за покупка на съответните устройства, които обаче (макар да са
инкорпорирани в договорите за мобилни услуги) не се прекратяват с прекратяването на договорите
за мобилни услуги. Впрочем договорите за продажба на устройствата очевидно са изчерпали
предмета си със сключването им, тъй като няма данни да са определени лизингови вноски за
изплащането на тези устройства. Т.е. от една страна се касае за неустойка при прекратяване на
договор, която обаче се начислява във връзка с друг договор, който не се прекратява и касае
възнагражденията по този договор. Следователно и на това основание уговорената по този начин
неустойка е излязла от присъщите си функции.
Следва да се отбележи, че претенцията за неустойка, формирана във връзка с предоставени
за ползване устройства и добавена част от ползвани отстъпки по никакъв начин не е установена от
ищеца и по размер, тъй като не са ангажирани доказателства за сочените в т. 11 от договорите
разлики в цените.
В практиката си въззивната инстанция е формирала подобни на горните изводи във връзка с
претенции за неустойка (сходни на настоящите), като с в Определение № 1833 от 05.08.2022г. по
в.ч.гр.д. № 937/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прието, че уговорките за неустойки (в
тези случаи) са в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция,
присъщи за неустойката, предвидени в чл.92 ЗЗД и водят до нищожност и неравноправност на
клаузите за неустойка.
С оглед всичко изложено до тук искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от
общо 69,96 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 187,23 лв.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил
следните разноски: 175 лв. за платена държавна такса и 200 лв. – платен депозит за особен
представител. Макар да се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв., по делото не са представени доказателства за плащането на такова. Съразмерно на уважената
част от исковете следва да му се присъдят 185,28 лв.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство
съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Съразмерно на уважената част от заявената в заповедното производство претенция на ищеца
4
следва да се присъдят 190,22 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, дължи на „*********” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. ***********, сумата от 44,56 лв., представляваща сбор
от месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода 25.05.2018г. –
24.07.2018г., от които 27,68 лв. по Договор за мобилни услуги № ******** от 23.12.2016г. за
мобилен телефонен номер ******** и 16,88 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
19.12.2016г. за предоставен телефонен номер *********, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2020г., до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, дължи на „*********” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. ***********, сумата от 69,96 лв., представляваща сбор
от неустойки за предсрочно прекратяване на договори, от които: 49,98 лв. по Договор за мобилни
услуги № ******** от 23.12.2016г. за мобилен телефонен номер ******** и 19,98 лв. по Договор
за мобилни услуги № ********* от 19.12.2016г. за предоставен телефонен номер *********, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2020г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер – за разликата
до сумата от 187,23 лв., от които разликата от 49,98 лв. до 149,85 лв. по Договор за мобилни
услуги № ******** от 23.12.2016г. за мобилен телефонен номер ******** и разликата от 19,98 лв.
до 37,38 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2016г. за предоставен телефонен
номер *********.
ОСЪЖДА Н. Б. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, да заплати на
*********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 190,22 лв., представляваща дължимите в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 185,28
лв., представляваща дължимите в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5