Р Е Ш Е Н И Е
№262776/8.11.2021г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар: Мариана Дончева
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №72/2021 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
с която против Й.В.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, са предявени искове по
реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9547/2020 г. по описа на ВРС, а именно: 311,25 лв.,
представляваща дължима сума за неизпълнение и предсрочно прекратяване по вина
на абоната, на договори с клиентски номер ****** от 14.12.2015. г., 05.07.2016.
г., 16.02.2017. г. и допълнително споразумение от 16.02.2017 г., сключени между
Й.В.Д., ЕГН **********, и „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ****, вземането, по които е
прехвърлено в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, с ЕИК **** с договор за цесия от дата
16.10.2018 г., а впоследствие е прехвърлено в полза на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****, с
договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между „Б.т.к.“ ЕАД и ответника по делото, въз основа договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от 14.12.2015 г., като абонатът добавил за ползване интернет и телевизионна услуга по избран тарифен план VIVACOM Duo: Internet + TV, с месечна абонаментна такса в размер на 17,80 лв. с ДДС, добавен е и Месечен срочен абонамент + TV Extra за 4,00 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Ищецът сочи, че на 05.07.2016. г., потребителят е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план VIVACOM Smart М, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. На 16.02.2017 г., потребителят е уредил условията за ползването на мобилни номера: ********** и **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС и тарифен план VIVACOM Smart S, с месчна абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, като е добавил и услугата Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart за още 1,99 лв. с ДДС, месечно. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г., потребителят е добавил допълнителна услуга TV GO Start за 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди се, че ответникът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за последователни отчетни месеци - за месец 02/2017 г., 03/2017 г.|, 04/2017 г. и за месец 05/2017 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане операторът „БТК“ АД е прекратил договорите. Датата на деактивация на процесния абонамент била 07.06.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски номер №****** крайна фактура №********** от дата 22.06.2017 г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, като от същата, ищецът претендира за плащане сумата от 311,25 лв. Същата е изчислена по следния начин – 65,40 лева – по договор от 14.12.2015 г. /3 х 4 лв. + 3 х 17.80 лв/; 101,94 лв. – по договор от дата 05.07.2016 г. /3 х 23.99 лв. + 3 х 1.99 лв. + 3 х 8 лв./; 89.97 лв. – по договор от 16.02.2017 г. и ДС от същата дата /3 х 17.99 лв. + 3 х 1.99 лв. + 3 х 27,99 лв./.
Вземането на оператора е прехвърлено двукратно, с последователното сключване на два договора за цесия, като ответникът е уведомен за извършената цесия, като най-късно това е осъществено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата. До датата на подаване на исковата молба, ответникът не е извършил частично или пълно плащане на дължимите суми.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 9547/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта е връчена на ответника, по реда на чл 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане по делото, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен преставител, депозира
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата
претенция. Въвежда
възражение за изтекла кратка погасителна давност, при твърдение, че давностният
срок е започнал да тече на 07.06.2017 г., а заповедното производство е
образувано на 11.08.2020 г. Оспорва договора за цесия от 01.10.2019 г. като
недействителен, поради допусната грешка, тъй като ищецът цедирал сам на себе си
вземания от трети лица. Отделно, вземането към ответника не е индивидулизирано.
Оспорва извършената цесия да му е била съобщена. Намира, че съобщаване не е
извършено с връчване на исковата молба, доколкото ответникът се представлява от
особен представител.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице
е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260059/13.08.2020
г. по ч.гр.д. № 9547/2020 г. на ВРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. Въз основа на искова
молба на кредитора, подадена в законоустановения едномесечен срок, е образувано
настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът
представя и по делото са приети, като писмени доказателства, сключени между „Б.т.к.“
ЕАД и ответника, договори за електронни съобщителни услуги, за клиентски номер ******,
от дати: 14.12.2015 г., 05.07.2016 г., 16.02.2017 г., както и допълнително
споразумение от 16.02.2017 г. От същите се установява, че дружеството –
оператор е поело задължението да доставя на ответника далекосъобщителни услуги
срещу насрещното задължение на последния, ежемесечно и в срок, да заплаща
възнаграждение за потребени услуги. По договора от 14.12.2015 г. на ответника е
уговорено да се доставя услугата Vivacom
Duo: Internet + TV,
за срок от 24 месеца, при месечен абонамент в размер на 17,80 лева. По този
договор е добавен месечен срочен абонамент +
TV Extra,
на цена 4 лева. Със сключване на договора от 05.07.2016 г., ответникът е заявил
услугата Vivacom Smart M, за избран номер, при
месечна абонаментна цена в размер на 23,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. На
16.02.2017 г. между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен трети договор, отново със
срок на действие 24 месеца, при месечна абонаментна цена, както следва: 27,99
лева – по тарифен план Vivacom i-Traffic XL; 17,99 лева – по тарифен
план Vivacom Smart S, както и 1,99 лева за услугата Удвоени МБ на
максимална скорост Vivacom Smart. С допълнително
споразумение от същата дата, ответникът договаря и предоставянето на
допълнителна услуга при месечен абонамент в размер на 1,99 лева. Горните обстоятелства се
установяват от договори за електронни съобщителни услуги, за клиентски номер ******,
от дати: 14.12.2015 г., 05.07.2016 г., 16.02.2017 г., както и допълнително
споразумение от 16.02.2017 г., приложени по приобщеното по делото ч.гр.д. №
9547/2020 г. на ВРС. Към всеки от сключените договори е представена и изходяща
от ответника справка, че приема относимите Общи условия на ищеца, както и че се
съгласява със същите.
По
делото са представени следните фактури /месечна сметки/ №№ ********** от 22.02.2017
г., за сумата от 102,51 лева, начислена за периода от 22.01.2017 г. до
21.02.2017 г.; ********** от 22.03.2017 г., за сумата от 199,12 лева, начислена
за периода от 22.02.2017 г. до 21.03.2017 г.; ********** от 22.04.2017 г., за
сумата от 295,68 лева, начислена за периода от 22.03.2017 г. до 21.04.2017 г.;
********** от 23.05.2017 г., за сумата от 279,74 лева, начислена за периода от
22.04.2017 г. до 21.05.2017 г.
На
22.06.2017 г. ищецът издава месечна сметка №**********/22.06.2017 г., за сумата
от 1576,92 лева, за
периода от 22.05.2017 г. до 21.06.2017 г. Видно от приложената към същото
справка за потребление за отчетния период, общият размер на начислената сума е
съставена от три компонента: 279,74 лева – баланс от предходни периоди, 1,99
лева – лихва за забава и 1295,19 лева – неустойки по сключените с ответника
договори. Падежът за плащане на тази фактура е 09.07.2017 г.
Съгласно чл.
29 от Общите условия /ОУ/ на „БТК“ АД, приети по делото като писмено
доказателство, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката /фактурата като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Издадените фактури могат да
бъдат оспорени пред оператора, в течение на шестмесечен срок от издаването им,
като оспорването не освобождава абоната от задължението за заплащането им
/чл.41/. По делото не се твърди потребителят да се е възползвал от това право. В
раздел XIII ОУ изчерпателно са изброени
хипотезите, при които се прекратява сключения договор за електронни съобщителни
услуги. Съгласно чл.50, ал. 6, б „в“, операторът може да прекрати договора
едностранно, с 30-дневно писмено предизвестие, при неплащане в срок, от страна
на абоната, като при ползване на Универсалната услуга, прекратяването се
извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
С
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ********** от 16.10.2018 г. „Б.т.к.“
ЕАД прехвърля на „С.Г.Г.“ ООД, вземания произтичащи от договори, описани в
Приложение № 1 към договора за цесия. Съгласно уточнението направено с чл.1.7,
в това приложение се съдържа списък/таблица с информация за вземанията и за
длъжниците, като за последните се вписват следните данни: име, ЕГН или
ЕИК/Булстат, адрес, фактурирани вземания на цедента и дължима сума.
Приложението представлява неразделна част от договора за цесия. Уговорено е, че
считано от датата на подписване на договора, цесионерът следва да се счита за
упълномощен да уведоми всички длъжници, чиито вземания са прехвърлени, за
сключения договор за цесия /чл.5/.
Цедентът
„БТК“ ЕАД издава Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, с
което потвърждава, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. е прехвърлил на
цесионера „С.Г.Г.“ ООД, вземането, което има към Й.В.Д., в общ размер на 311,25
лева. По делото е представено и пълномощно, с което цедентът упълномощава
цесионера да уведоми длъжниците с прехвърлени вземания, за сключения договор за
цесия. До ответника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, като
не се представят доказателства, а и не се твърди, същото да е било получено от Й.Д..
На
01.10.2019 г., в гр. София, между „С.Г.Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД, е сключен последващ
договор за цесия, по силата на който, цедентът „С.Г.Г.“ ООД прехвърля на ищеца,
вземанията, получени по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявените
искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл.415 ГПК вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира на посочените падежи определена парична сума, на соченото от ищеца
основание, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение
на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или погасяването му.
Между
страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на сключени
между ответника и „БТК“ ЕАД, договори за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ****** от 14.12.2015.
г., 05.07.2016 г., 16.02.2017 г. и
допълнително споразумение от 16.02.2017 г., вземането, по които е прехвърлено
на ищеца с два последователни договора за цесия. Сключването на договорите за
електронни съобщителни услуги не е оспорено от ответника, в т.ч. не е въведено
възражение по отношение авторството на положените подписи от страна на абоната.
По постигнатите съглашения, за ответника е възникнало задължението да заплаща в
срок начислените от оператора месечни абонаментни такси, за предоставените му
от последния далекосъобщителни услуги.
Неоснователно
е възражението въведено от особения представител на ответника, че уведомленията
за сключените договори за цесия не са връчени на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от
предишния кредитор. Законът не указва в каква форма следва да бъде извършено
съобщаването, но то следва да достигне до длъжника. Цесията следва да се приеме
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Договорите
за цесия, както и уведомленията до ответника за сключването им са приложени към
исковата молба и са надлежно връчени на назначения особен представител, поради
което, най-късно на датата на връчване на исковата молба, уведомленията за
прехвърляне на вземането се считат за достигнали до адресата. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване дължимостта на прехвърленото вземане, следва да се
приеме за валидно извършено.
Този
извод не се променя от обстоятелството, че съдебните книжа са връчени на
ответника чрез назначения му от съда особен представител. Последният може да
извършва множество процесуални действия, извън тези, за които се изисква
изрично упълномощаване. Приемането от особения представител на материалноправно
изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД, адресирано до отсъстващ ответник е допустимо, тъй
като то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго
лични субективни права /така определение №72/05.02.2021 г. по т.д. №1188/2020
г. на ВКС, I т.о./. Отделно, не се твърди ответникът да е изплатил
претендираните суми на цедента и/или на цесионера, поради което не е налице
опасност той да изпълни задължението два пъти, а дори да е сторил това, то той
разполага със защитата по чл.75, ал.2 ЗЗД.
Видно
от представените договори за електронни съобщителни услуги, ако същите бъдат
прекратени преди изтичане на уговорения срок или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява. Основателността на претенцията за заплащане на неустойка се
предпоставя от прекратяване действието на сключените между страните договори и уведомяване
на неизправната страна за прекратяването им. Ищецът твърди, че е прекратил
сключените с ответника договори, считано от 07.06.2017 г. – датата на
деактивация на абонамента на последния, като по делото не се събраха
доказателства, а и не се твърди, че договорите са прекратени именно на тази
дата, както и че абонатът е бил уведомен за прекратяването им. За ищеца не е
възникнало право да получи неустойка поради предсрочното прекратяване и
претенцията му се явява неоснователна.
Отделно
от горното, с договора за цесия от 16.10.2018 г., „БТК“ ЕАД прехвърля в полза
на „С.Г. Г.“ ООД, вземането си към ответника, за сума в размер на 311,25 лева,
като по делото не е представено Приложение №1 към договора, в което се твърди,
че прехвърленото вземане /както и всички останали/ е индивидуалзирано. Тъй като
вземането не е индивидуализирано, не може да се направи категоричен извод за
неговия характер - дали се касае за неплатени месечни абонаменти такси,
лизингови вноски, лихви, неустойка или друго задължение. Това обстоятелство не
може да се установи и от потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 ЗЗД. Към договора за цесия от 01.10.2019 г. също не е представено Приложение
№1, в което следва да са индивидуализирани прехвърляните вземания. Тъй като
видът на вземането, което се прехвърля още с първия договор за цесия, то ищецът
не би могъл да докаже, че претендираната сума в настоящото производство е
идентична с вземането, придобито въз основа сключените договори за цесия.
При
горните доводи, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което
същият подлежи на отхвърляне. С оглед установената неоснователност на ищцовата
претенция, на сочените основания, съдът не следва да обсъжда въведеното от
ответника възражение за изтекъл срок на погасителна давност.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се дължат сторените разноски по делото,
но доколкото същият се представлява от назначен особен представител, разноски за
ответника не следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТВХЪРЛЯ
предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, иск против Й.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за установяване дължимостта на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9547/2020
г. по описа на ВРС, а именно - 311,25 лв., представляваща дължима сума за
неизпълнение и предсрочно прекратяване по вина на абоната, на договори с
клиентски номер ****** от 14.12.2015. г., 05.07.2016. г., 16.02.2017. г. и
допълнително споразумение от 16.02.2017 г., сключени между Й.В.Д., ЕГН **********,
и „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ****, вземането, по които е прехвърлено в полза на „С. Г. Г.“
ЕАД, с ЕИК **** с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а впоследствие е прехвърлено
в полза на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****, с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: