Решение по дело №1333/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба от А. В. И. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник – адв. Д. П., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. * офис *, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, с изх. № 02-260-6500/2261 от 13.11.2024г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], в частта, в която е извършено прихващане на следните суми: по СЕПП – 4453.94 лева, по Мярка 12/Натура 2000 – 977.79 лева, по СПП – 3200.61 лева, по СЗ-МЗДП – 579.19 лева, по СПК – 206.15 лева, по ЗДП – 2796.70 лева и възстановяване от ФД – 117.48 лева.

В жалбата се навеждат доводи, че не са налице основания за извършване на прихващане на посочените в акта суми. Твърди се, че в периода на извършване на прихващанията не е съществувал издаден и влязъл в сила административен акт, с който процесните суми да са обявени за дължими. Такъв не съществувал и към момента. В уведомителното писмо не било посочено с кой акт са наложени санкции или са налице недължимо заплатени суми, за които да има издаден акт за установяване на публично държавно вземане и който да определи размера на задълженията на оспорващата към ДФЗ. Административният орган не направил изявление към жалбоподателката за предстоящото прихващане, в съответствие с гражданското законодателство, нито размера им бил определен. Не бил налице и влязъл в законна сила акт, който да разпореди налагането и да определи размера на посочените санкции. Предвид това, ДФЗ не можел да събере вземанията си по реда на ДОПК, а следвало да се приложат разпоредбите на гражданското законодателство. Излагат се и доводи, че писмото е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, тъй като в същото не било посочено на какво основание е издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди се също, че при издаване на уведомителното писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не уведомил жалбоподателката за започналото производство по издаване на акта. Допуснати били нарушения на чл. 35 от АПК, липсвали мотиви и относно наложените по подаденото заявление прихващания. Кумулативно били обективирани няколко основания за прихващане, но не било конкретизирано кое точно от тях е причина за намаленията, нито дали в случай, че са налице две или повече основания, кое от тях за какво се отнася и какво било прихващането по всяко. Моли се да се приеме, че оспореното уведомително писмо страда от тежък порок на формата, като издадено при липса на фактически и правни основания, което води до невъзможност да се извърши проверка за законосъобразността му.

По изложените съображения се моли обжалваният акт да бъде прогласен за нищожен, а в случай, че не се уважи това искане - да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът - Заместник Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в подадена писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на същото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2022г. от А. В. И. е подадено общо заявление за подпомагане с вх. № 19778358/26.04.2022г., УИН 26/100522/28779, с УРН 712797 (л. 17), съответно на 03.05.2022г. и заявление за подпомагане 2022, форма за физически лица, за подпомагане за кампания 2022г. (л. 21 гръб) по различни схеми, мерки и подмерки, сред които и СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания), СПК (Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури), ПНДП (Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар), Мярка 12 (Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2021г. и ще се използват през 2022г., в землищата на селата Б., Д., О., С. к., със съответните земеделски култури на тях (по кодове).

Подадено е на 18.05.2022г. заявление за подпомагане 2022, форма за физически лица – за редакция на схеми/мерки (л. 32).

Във връзка с подадените заявления са извършени автоматични проверки на въведените данни (л. 19 гръб, л. 42), като резултатите от тях са представени по делото и жалбоподателката е била запозната с тях.

На 13.11.2024г. от Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, с изх. № 02-260-6500/2261 (л.14), с което, в обжалваната му част, са извършени прихващания на оторизираните със същото суми, като видно от съдържанието на Таблица 2: Извършени плащания (в лева), отбелязани са оторизирана сума и дата на оторизация, прихваната сума и/или удържан данък общ доход и изплатена сума поотделно за всяка схема/мярка, а именно: по СЕПП е оторизирана сума 4453.94 лева, прихваната сума 4453.94 лева и съответно изплатена сума 0; по Мярка 12/Натура 2000 е оторизирана сума 977.79 лева, прихваната сума 977.79 лева и съответно изплатена сума 0; по СПП е оторизирана сума 3200.61 лева, прихваната сума 3200.61 лева и съответно изплатена сума 0; по СЗ-МЗДП е оторизирана сума 579.19 лева, прихваната сума 579.19 лева и съответно изплатена сума 0; по СПК е оторизирана сума 206.15 лева, прихваната сума 206.15 лева и съответно изплатена сума 0; по ЗДП е оторизирана сума 2796.70 лева, прихваната сума 2796.70 лева и съответно изплатена сума 0 и за възстановяване от ФД е оторизирана сума 117.48 лева, прихваната сума 117.48 лева и съответно изплатена сума 0.

В УП е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.), след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Описани са и конкретните ставки за кампания 2022 по различните схеми/мерки. Направени са пояснения по отношение съдържанието на Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева). В поясненията към Таблица 2, колона 4 е отбелязано относно „прихваната сума“, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход (отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, се удържа и внася от ДФ „Земеделие“ в качеството му на администратор на съответната помощ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода). Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от ЕФГЗ, от ЕФРСР и от държавния бюджет.

От представената по делото извадка от СЕУ (л. 16) се установява, че процесното УП е изтеглено от жалбоподателката на 27.11.2024г., а жалбата срещу него е подадена директно в съда на 02.12.2024г.

Приложена е Заповед №03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на И. Д. на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д. С., да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане (л.60).

По делото е представено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2020, с изх. №01-6500/1946/15.04.2024г., издадено от Зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ - РА, от което е видно, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за Кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗ-КЛЧ – 14676.52 лв., СЗ-МЗДП – 2404.74 лв. По схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за кампания 2020 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: Мярка 12/Натура 2000 – 70.19 лв. В писмената молба, с която това УП е изпратено по делото, е отбелязано, че е оспорено по съдебен ред, като пред Административен съд – Хасково е образувано адм. д. №421/2024г., което към момента не е приключило с влязъл в сила акт.

След извършена служебно справка, съдът установи, че към датата на даване на ход по същество на настоящото дело, по адм. д. №421/2024г. по описа на Административен съд - Хасково е постановено решение, което не е влязло в сила.

По делото са представени и хронологични описи относно извършени през 2022г. и 2023г. прихващания, касаещи А. В. И..

Съдът, като взе предвид съдържанието на акта, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл.20а, ал.4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3203#1/24.07.2023г., Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С. - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от представеното Решение по т. 12. 6. от Протокол № 215 от 13.07.2023 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, П. С. е назначена за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“.

Оспореният акт е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно, налице е валидно волеизявление на административен орган.

Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения, т. е. - наличието или липсата им е от значение за преценка законосъобразността на съответния административен акт. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване.

Административният орган е задължен да изложи коректно фактите, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и няма как да допълва/изменя волята на административния орган, тъй като по този начин се подменят съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания, извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писмени становища/молби, изготвени от ответника, доколкото по този начин страната ще бъде напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение (отказ за изплащане на оторизираната финансова помощ) и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

В разглеждания случай в уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно на база на какво конкретно основание е извършено процесното прихващане по посочените схеми/мерки – налице са само общи изявления, че възможността за това произтича от приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход. Изброени са фактически основания, без да е направено разграничение дали тези обстоятелства са налице едновременно, нито е разграничено дали прихванатите суми са в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ (такъв не е цитиран в УП), или от изискуеми задължения по други схеми и мерки (каквито също не са посочени в УП), т. е. - не е налице конкретика и яснота коя от изброените хипотези е относима към извършеното прихващане за всяка отделна схема/мярка. В УП, конкретно в оспорената му част, не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена оторизираната по заявлението на жалбоподателката сума.

Административният орган е следвало да посочи изрично основанието за извършване на прихващане и да конкретизира, че актът, в който се сочи подлежаща на прихващане сума, е годно изпълнително основание, тъй като в противен случай остава недоказано обстоятелството на съществуване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. В случая не може да се обуслови извод кое е годното изпълнително основание за прихващане от бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия заявител, като за първи път по настоящото дело се представя УП от 15.04.2024г. за кампания 2020, с което се налагат санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по различни схеми и мерки, с различни стойности. Това УП обаче не е цитирано в УП, чиято част е оспорена в настоящото съдебно производство. Отделно, не е извършена и съпоставка между сумите, които представляват санкции за бъдещ период, определени с УП за кампания 2020 г., и оторизираните с оспореното УП суми за кампания 2022 г. Неясно е и също от кои наложени санкции за бъдещ период се извършва прихващането. От съдържанието на представените хронологични описи за прихващания, извършени на различни дати през 2022г. и 2023г. - преди издаване на уведомителните писма, не може да бъде установено на какво основание е осъществено прихващане и по кое направление.

Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес на лицето-заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП в оспорената му част, като издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли е актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Предвид горното, административният акт в оспорената му част като немотивиран подлежи на отмяна само на това основание.

Ето защо жалбата се явява основателна, а писмото в оспорената му част - относно осъществените прихващания, подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

При този изход на спора, основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат определени в размер на 1010.00 лева, от които 10 лева дължимо внесена ДТ и 1000.00 лева за заплатен адвокатски хонорар. Адвокатското възнаграждение се претендира в размер , като този размер съдът намира за прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателката се е явил в две от общо трите проведени по делото съдебни заседания.

 

 от което, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, с изх. № 02-260-6500/2261 от 13.11.2024г., издадено от Заместник Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], в частта, в която е извършено прихващане на следните суми: по СЕПП – 4453.94 лева, по Мярка 12/Натура 2000 – 977.79 лева, по СПП – 3200.61 лева, по СЗ-МЗДП – 579.19 лева, по СПК – 206.15 лева, по ЗДП – 2796.70 лева и възстановяване от ФД – 117.48 лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на А. В. И. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 1010.00 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.