№ 237
гр. Шумен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500178 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №668/14.12.2021г. по гр.д.№721 по описа на 2021г. на ШРС , съдът е
осъдил „ХАН ОМУРТАГ“ АД, ЕИК *********, представлявано от Н.Д. - изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр. София,п.к.1000, р-н Средец, ул. “....“ 5,
вх.1, ет.3, адрес на завода за призоваване и по месторабота: гр. Шумен, ул. “....“, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. “....“ № 9, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „.... №7, ет.2, офис 2, кантора на адвокат А. П. от ВАК, сумата от 15 000
лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на
08.01.2019 г. и призната за такава с Разпореждане №22967/17.01.2019 г. на НОИ ТД София,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на трудовата злополука
08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в
размер на 218, 82 лева /двеста и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени медикаменти,
извършени прегледи и изследвания, в следствие на трудова злополука, настъпила на
08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на трудовата
злополука – 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му
заплати сумата от 1 131, 85 лева, представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно уважената част от исковете, отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен
1
и недоказан , осъдил е „ХАН ОМУРТАГ“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 608.75 лева ,
както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата експертиза, в
размер на 312.00 лева, осъдил е Й. М. Д. да заплати на „ХАН ОМУРТАГ“ АД, сумата от
143, 61 лева , представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Решението е обжалвано от “Хан Омуртаг” АД гр.Шумен ,действащо ,чрез
пълномощника си С. Д. Д. , юрисконсулт в частта му с която съдът е осъдил жалбоподателя
да заплати на Й. М. Д. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова
злополука, настъпила на 08.01.2019 г. и призната за такава с Разпореждане
№22967/17.01.2019 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от дата на трудовата злополука 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да му заплати сума в размер на 218, 82 лева , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени медикаменти, извършени
прегледи и изследвания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на трудовата злополука – 08.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от 1 131, 85
лева , представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от
исковете, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли исковете.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Й. М. Д. ,действащ ,чрез
пълномощника си адв.А. П. от ВАК с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Не се спори между страните , че ищецът е работил при ответника на длъжност
„Настройчик“ в Цех Керамично производство КП 3 и 4-глазир линии за периода 11.09.2017
г. до 14.06.2019 г., като със заповед №103/14.06.2019 г. на работодателя, трудовото
правоотношение, на основание чл.326, ал.1 от КТ е прекратено, считано от 14.06.2019 г. С
разпореждане №22967/17.01.2019 г. на ТП НОИ – Шумен, станалата с ищеца на 8.01.2019г.
злополука е обявена за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, като преди това тя е била
декларирара от работодателя с декларация от 16.01.2019г. пред ТП на НОИ в която
2
работодателят е посочил в графата начин на увреждането и материален фактор причинил
увреждането : „Пръстът на потърпевшия Й. М. Й.ов бил захванат от ремък на лентата при
опит да регулира водач ,който да постави под ремъка ,когато линията внезапно тръгва“. В
разпореждането на ТП на НОИ – Шумен е прието ,че при ремонт на ремък на глазир линия 7
е стартирана внезапно работата на линията, при което е захваната дясната ръка на
пострадалия. От представеното Съдебно-медицинско удостоверение №15/2019 г., се
установи, че ищецът на 08.01.2019 г. в 10.30 ч. е бил приет в МБАЛ Шумен-Спешно
отделение, като му е поставена диагноза „Частична ампутация на проксималната фаланга на
пети пръст на дясната ръка; травматично изтръгване на нокътя“. От същия документ, а и от
представените болнични листи става ясно, че в следствие на това нараняване, през периода
от 08.01.2019 г. до 06.04.2019 г. ищецът е ползвал отпуск, поради временна
неработоспособност. От представеният амбулаторен лист от проведен на 26.02.2019г.
преглед на ищеца е костатирано ,че пострадалият му пръст е оточен ,движенията са силно
ограничени и болезнени ,ампутираният чукан е покрит с крусти и е оформена гнойна
фистула“. Същото състояние на ищеца е потвърдено и в амбулаторен лист за проведен
преглед на 18.03.2019г. От амбулаторен лист за проведен преглед на 22.05.2019г. от доктор
Ердинч Хасанов Бъчаков ортопед-травматолог се установява ,че лекаратя е констатирал ,че
„при натоварване и претоварване на ръката в дясно е получено подуване на лакътната става
,болката е станала по-силна в ставата , започнал да изтърва предмети“.
От представеното по делото заключение по извършената СПЕ, се установи, че
претърпяната телесна травма при процесната трудова злополука е предизвикала у ищеца
остър стрес с преживяване на реален страх за здравето му, съпътстван с повишена
тревожност, безпокойство и физическа болка. В периода на възстановяване на ищеца у
последния са били налични негативни емоционални преживявания от тревожно-депресивния
регистър, нарушения на съня, ограничения в самообслужването, ползване на външна
подкрепа, което е довело до нарушено качество на живот. Поредицата от последващи
събития- манипулации, превръзки, хроничен болков синдром, ограничена автономност,
последвалата рехабилитация са преживени като травмиращи и са довели до хроничен
субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране във всички сфери- семейство,
контакти, социум в периода на няколко месеца след случилото се. Състоянието му се е
изявило в дистимно настроение ,тревожност, безпокойство ,чувство на невъзможност за
справяне ,за изолация и принудително ограничаване на контактите ,себеотносни
интерпретации ,чувство на срам ,нарушения на съня/кошмари/ изразена вегетативно
симптоматика ,понижена самооценка /изводимо от нарушаване на тересния образ/ реално
преживени опасения за настоящето и бъдещето , свързано с неговата трудова реализация.
Към момента на изследването все още са налице изживявания за малоценност, ищецът все
още изпитвал притеснения и напрежение в контактите с околните във връзка с козметичния
дефект. В тази връзка за преодоляване на емоционалния дискомфорт, ВЛ препоръчва
психотерапия за преодоляване на психичната травма и приемане на физическото увреждане.
При вида на снимките с ампутираната част на пръста му, емоциите на ищеца са
3
интензифицирали от напрежение и тревожност до раздразнителност и яд. Всичко това се
извеждало и от субективно преживяване на ищеца на пренебрежително отношение към
неговата личност, в съчетание с омаловажаване на ситуацията. Натрупаните негативни
емоции намират отражение в основата на споделените от ищеца кошмарни сънища. В
следствие на злополуката съобщава ежедневни неудобства при извършване на
манипулативни дейности ,по отношение на фини хватателни движения на дясната ръка ,
което извежда и ограничения в трудовата му реализация.
От показанията на разпитаният свидетел К.П.Д. пред ШРС на страната на ищеца , се
установява ,че травмата на ищеца била получена при трудова злополука. Ишецът извършвал
ремонт на лента и някой включил лентата и пръстът му бил захапан. Ищецът бил с
превързана ръка три месеца. Притеснявал се да излиза на вън защото хората го заглеждали и
трябвало на всеки да обяснява какво му е станало на ръката. Притеснявал се много и ,че ще
остане инвалид , ръката му се схващала от време на време. Свидетелят ходел да го разтрива ,
да го преоблича ,помагал му да се къпе ,чистил в дома на ищеца. Ищецът живеел сам и
свидетелят ходел да му пазарува лекарства и храна. Помагал му в къщната работа отвън и
при работа с машини. Докато бил в болнични свидетелят ходел при ищеца през ден. Колега
изпратил на ищеца снимка на отразяният му пръст, която ищецът показал на свидетеля.
Отрязаният му пръст бил хвърлен от колегите на ищеца и изяден от котка. Ищецът имал
страх от машини и не можел да работи с тях. След злополуката ищецът бил много
резервиран към хората ,подтиснат отбягвал темата ,не излизал .Преди инцидента той бил
весел ,излизал, винаги имало компании около него ,но след това той се отдръпнал от хората,
отбягвал да излиза и се чувствал като инвалид. Много често казвал ,че го боли ръката ,молел
свидетеля да я масажира защото тя му се схващала. След като изтекъл болничният на ищеца
той се върнал на работа ,но за кратко, защото имал страх да работи с машини. Ищецът ходил
и на психолог. След злополуката ищецът имал температура ,потрепервал от болката, от
схващания , от нерви. Ищецът споделил със свидетеля , че преди да започне да работи на
машината и да я ремонтира ,той изключил захранването на машината от главното табло, но
някой я включил. От показанията на свидетелката М.П.Д..а , снаха на ищеца ,разпитана пред
ШРС , се установява ,че след злополуката тя и нейният съпруг, който бил брат на ищеца
отишли при ищеца за да му помагат. Ръката му била с превръзка и била надута. Ищецът не
можел да си ползва ръката и имал нужда от помощ ,като братът на ищеца влизал с него в
тоалетната и банята.Ръката много го боляла ,пиел болкоуспокояващи. Колега на ищеца му
изпратил снимка на отрязаната част от пръста му и колегите му казали , че частта от
неговият пръст била изядена от котка. Преди злополуката ищецът бил весел ,обичал да се
събира с хора и бил общителен и имал приятели. Ищецът посетил психиатър в гр.Варна,
който му изписала лекарства ,но ищецът ги спрял тъй като не му влияели добре. Ищецът бил
в болнични около три месеца и свидетелката и братът на ищеца ходели да му помагат.
Ищецът се тревожел дали ще може да работи и споделял,че го е страх от машини. След като
се върнал на работа , той работил много кратко в завода и напуснал сам, защото го било
страх да работи с машини. Ищецът преживял тежко травмата ,треперел и до сега ,все се
притеснявал за пръста си ,криел си ръката в джоба ,научил се да си помага и с лявата ръда.
4
Свидетелката разбрала от ищеца ,че в завода течал ремонт, профилактика. Машините като
цяло били изключени. Машината, която рамонтирал ищеца била изключена ,но някой я
включил ,лентата тръгнала и му отразяла пръста.
От показанията на свидетеля Г.И.Г. , който работи при ответника на длъжност
енергетик ,керамично призводство , разпитан пред ШРС на страната на ответника , се
установява ,че по време на инцидента той не бил на место , а се намирал в офиса. В момента
на злополуката линиите в завода били в профилактика. Трудовата злополука станала на
седма линия. По време на злополуката на седма линия работили ел.монтьорите ,подчинени
на свидетеля ,като той се бил разбрал с началниците на цеха и на участъка, на седма линия
да работят именно те, а всички настройчици да се преместят на осма линия. Свидетелят
няма лични впечатления за обстоятелствата за които свидетелства, а именно , че линията на
която е станала злополуката не е била обезопасена. На линията са работили подчинени на
свидетеля ,но не и самият той , като същият сочи ,че линията може да се пусне от всеки ,
който работи в момента на нея,вкл. и неговите подчинени. Свидетелят сочи ,че само осма
линия имала звукова сигнализация при тръгване , а седма нямала такава звукова
сигнализация при тръгване. Свидетелят на ответната страна Борис Веселинов Василев
работи при ответника на длъжност инспектор по противопожарна охрана и няма преки и
непосредствени наблюдения върху относимите към спора обстоятелства , а именно дали към
момента на злополуката са били спазени правилата за безопасност на труда и дали ищецът
ги е нарушил при работата си преди злополуката. Показанията на разпитаните по искане на
ответника свидетели в този смисъл са неясни, уклончиви и противоречиви.
От представените от ответника с отговора писмени обяснения снети от Д.Н.А. се
установява ,че на 8.01.2019г. по време на профилактиката той бил група с колегата му
ищеца Й. М. Д. и имали за задача да лепят ремъци след първия участък на линията ,на която
той щял да пострада след като пуснали линията без предупреждение. Разбрал ,че ищецът
проверявал ремък и линията е тръгнала.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи :
Ищeцът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за
заплащане на сумата 25 100лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова
злополука, настъпила на 08.01.2019 г. и иск за заплащане на имуществени вреди от
трудовата злополука в размер на 218,82 лев , представляващи изразходвани парични
средства от ищеца за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания , ведно със
на законната лихва върху обезщетенията от датата на деликта на 8.01.2019г. до
окончателното им заплащане, като съдът е уважил иска за неимуществени вреди до размера
на сумата от 15 000лв.
Съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми законови предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.200 ал.1 от КТ. Безспорно ищецът е бил в
5
трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, налице е
призната по законният ред трудова злополука, пряка последица от която са претърпените от
ищеца травматични увреждания , като на същият е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 8.01.2019г. до 6.04.2019г.
Отговорността по чл.200 ал.1 от КТ на работодателя по трудово правоотношение е
обективна и той отговаря за претърпени вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо от
това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им .
Тази отговорност възниква само, ако между страните е съществувало трудово
правоотношение, както е и в настоящият случай. Трудовата злополука по своя характер е
травматично увреждане – внезапно еднократно външно въздействие върху човешкият
организъм ,което уврежда неговите нормални функции. Предвид на това и претърпените
от ищеца травматични увреждания са основание за реализиране отговорността на ответника
за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
На осн.чл.52 от ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди цели да
репарира болките, страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалият физически и
психични страдания, обусловени от вида на причинените му травматични увреждания,
начина и продължителността на лечението му, и съпътстващите ги болки, дискомфорт,
ограничения в нормалния му ритъм на живот, безпомощност и притеснения, нужда от чужда
помощ в ежеднението , наличието на трайно обезобразяване на дясната ръка на ищеца , с
която той си служи преимуществено , съдът намира , че дължимото му се обезщетение за
причинените му болки и страдания следва да бъде определено в размер на 15 000лв.
Безспорно се установи по делото, че вследствие на процесната трудова злополука и
причиненото травматично увреждания ищецът е бил принуден да търпи, като пряка и
непосредствена последица, физически болки и дискомфорт с висока степен на интензитет ,
претърпял е частична ампутация на проксималната фаланга на 5 пръст на дясната ръка.
Периодът на лечението и възстановяването на ищеца е бил около три месеца, през които
той е имал нужда от чужда помощ ,той като е пострадала дясната му ръка ,с която той си е
служил преимуществено ,разчитал е за най-елементарните дейности вкл. ходене до тоалетна
и къпане на близките си хора. Изпитвал силни болки и пиел болкоуспокояващи. Ръката му
била надута и се схващала и трябвало да се разтрива. Един месец след това при преглед е
констатирано ,че пострадалият му пръст е оточен ,движенията са силно ограничени и
6
болезнени ,ампутираният чукан е покрит с крусти и е оформена гнойна фистула. Същото
състояние на ищеца е потвърдено и при преглед на 18.03.2019г. На 22.05.2019г. е
констатирано при преглед,че при натоварване и претоварване на ръката в дясно е получено
подуване на лакътната става ,болката е станала по-силна в ставата , започнал да изтърва
предмети. Ищецът е посетил и психиатър и му били изписани лекарства ,които той спрял да
пие ,тъй като не му понасяли. Претърпяната телесна травма при процесната трудова
злополука е предизвикала у ищеца остър стрес с преживяване на реален страх за здравето
му, съпътстван с повишена тревожност, безпокойство и физическа болка. Вещото лице по
СПЕ е дало заключение ,че в периода на възстановяване на ищеца у последния са били
налични негативни емоционални преживявания от тревожно-депресивния регистър,
нарушения на съня, ограничения в самообслужването, ползване на външна подкрепа, което е
довело до нарушено качество на живот. Поредицата от последващи събития- манипулации,
превръзки, хроничен болков синдром, ограничена автономност, последвалата рехабилитация
са преживени като травмиращи и са довели до хроничен субективен дистрес, нарушаващ
обичайното функциониране във всички сфери- семейство, контакти, социум в периода на
няколко месеца след случилото се. Състоянието му се е изявило в дистимно настроение
,тревожност, безпокойство ,чувство на невъзможност за справяне ,за изолация и
принудително ограничаване на контактите ,себеотносни интерпретации ,чувство на срам
,нарушения на съня/кошмари/ изразена вегетативно симптоматика ,понижена самооценка
/изводимо от нарушаване на тересния образ/ реално преживени опасения за настоящето и
бъдещето , свързано с неговата трудова реализация. Към момента на изследването все още
са налице изживявания за малоценност, ищецът все още изпитвал притеснения и
напрежение в контактите с околните във връзка с козметичния дефект. Натрупаните
негативни емоции намират отражение в основата на споделените от ищеца кошмарни
сънища. В следствие на злополуката съобщава ежедневни неудобства при извършване на
манипулативни дейности ,по отношение на фини хватателни движения на дясната ръка ,
което извежда и ограничения в трудовата му реализация. Налице е трайно загрозяване на
дясната ръка на ищеца , от което той изпитва неудобство и крие ръката си от хората, като
това загрозяване ще остане до края на живота на ищеца. Същият е получил в следствие на
трудовата злополука и стрес от машини , което е нарушило неговата трудова функция и
професионална му реализация.
Ответникът не оспорва ,че ищецът е претърпял имуществени вреди от трудовата
злополука в размер на 218, 82 лева , представляващи изразходвани парични средства от
ищеца за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания, които са във връзка с
проведеното лечение на причинената му травма от трудовата злополука, поради което и
искът му за тези имуществени вреди е основателен и доказан.
Ответникът в отговора си е направил възражение , че е налице съпричиняване от страна
на ищеца , който допринесъл с поведението си за настъпването на деликта, тъй като не бил
спазил правилата за безопасност на труда преди настъпване на трудовата злополука. В
тежест на ответника е да докаже в настоящото производство, че пострадалият е проявил
7
груба небрежност и е налице основание за намаляване отговорността на работодателя. На
осн.чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали , ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука , като е допуснал груба небрежност. Според практиката
на ВКС, вкл. и тази постановено по реда на чл.290 от ГПК/ реш. №719 от 10.11.2009г. на
ВКС по гр.д.№2829/2008г. І г.о. ,решение №977 от 14.01.2010г. на ВКС по гр.д.№298/2009г.
на ІV г.о. ,решение №79 от 27.02.2012г. на ВКС по гр.д.№673/2011г. на ІV г.о. решение
№1026/18.12.2009г. на ВКС по гр.д.№4001/2008г. на І г.о. и др./ груба небрежност при
трудова злополука е налице ,когато пострадалият е предвиждал, съзнавал настъпването на
неблагоприятните последици , но се е надявал , че те няма да настъпят или че ще ги
предотврати . Пострадалият следва да не е положил дължимата грижа ,която и най –
небрежният човек би положил в подобна ситуация. Изводът за наличието на груба
небрежност не може да се основава на предположение и е необходимо да бъде установено
по категоричен начин по делото ,като доказателствената тежест е на работодателя , който
следва да докаже извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със
съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяно
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Не се доказа по делото
твърдението на работодателя ,че преди злополуката ищецът е бил разпределен да работи не
на седма глазир линия , а на осма линия и че ищецът е бил уведомен лично и изрично ,че му
се променя работното место за този ден и той следва да работи на осма линия. Основна
причина за настъпване на злополуката е поведение на други работници на ответника, които
не са съобразили, че ищецът и друг негов колега извършват ремонт на глазир линията, и без
предупреждение са пуснали същата, което задействане е предизвикало трагичния инцидент.
Установи се също така ,че не работи звуковата сигнализация на седма линия и при
пускането й тази сигнализация не се е задействала , която неизправност е попречила на
ищеца да чуе ,че някой е пуснал линията да работи и да се предпази от увреждането.
Следователно работодателя е допуснал работа с линията, въпреки тази неизправност, която
била от около 20г. , а същевременно е имало линии, които били с работеща звукова
сигнализация при пускането им и в случая самият работодател не е спазил правилата за
безопасност при работа с тази линия.
Предвид гореизложеното , съдът приема , че по делото не е доказано по категоричен
начин поведение на пострадалия , което може да се квалифицира като груба небрежност по
смисъла на чл.201 ал.2 от КТ , поради което не е налице основание за намаляване на
имуществената отговорност на работодателя.
Ответникът е възразил ,че от определеното на ищеца обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди следва да се приспадне сумата ,която ищецът е получил като
обезщетение от общественото осигуряване за времето през което той е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност. Ищецът е получил такова обезщетение видно от
удостоверенията издадени от ТП на НОИ.
Съдът счита това възражение за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
8
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази
разпоредба е въведена от законодателя като развитие на правилото за недопускане на
неоснователно обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо. Разпоредбата на
чл. 200, ал. 3 от КТ не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от
работодателя и втори път от общественото осигуряване. Получаването на обезщетение за
временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е в
състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение . Пропусната полза за
временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в разликата между
трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и получените
по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или
загуба на работоспособността. Такова обезщетение следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати
ползи представляват неполучено трудово възнаграждение. Обезщетението за
неимуществени вреди не коменсира загуба на трудово възнаграждение. То компенсира
причинените болки и страдания, чрез предоставяне на други блага. Обезщетението за
неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение. Последните вреди са с имуществен
характер. Така получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 от
КТ и обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване.
(В този смисъл Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.,
Решение № 413 ОТ 19.03.2013 г. По гр. д. № 334/2012 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О., Решение №
741/30.12.2010 г. по гр. д. № 143/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О. по реда на чл. 290 от ГПК).
Гореизложеното се отнася и за обезщетението ,което се следва на ищеца по делото за
претърпените от него имуществени вреди в размер на 218, 82 лева , представляващи
изразходвани парични средства от ищеца за закупени медикаменти, извършени прегледи и
изследвания.В случая това не е обезщетение за пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение ,поради претърпяната трудова злополука , а е обезщетение за направени
разходи за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания ,поради което не е
налице присъждане на две обезщетения едновременно за обезщетяване на едно и също
благо на ищеца, не е налице двойно плащане и неоснователно обогатяване.
При така възприето съдът приема, че от определеното обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди не следва да се приспадат сумите, получени от ищеца от държавното
обществено осигуряване.
Предвид гореизложеното на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ,болки и страдания в следствие от трудовата злополука настъпила на
8.01.2019г. в размер на 15 000лв. и обезщетение за имуществени вреди от трудовата
злополука в размер на 218, 82 лева, представляващи изразходвани парични средства от
ищеца за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания.
9
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва ,
считано от 8.01.2019г. до окончателното й заплащане.
Предвид гореизложеното , следва решението на ШРС да се потвърди в обжалваната му
част.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора следва жалбоподателят да заплати и направените разноски от
въззиваемата страна пред ШОС в размер на 1280лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №668/14.12.2021г. по гр.д.№721 по описа за 2021г. на
ШРС в обжалваната му част.
Решението в обстаналата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ХАН ОМУРТАГ“ АД, ЕИК *********, представлявано от Н.Д. -
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София,п.к.1000, р-н
Средец, ул. “....“ 5, вх.1, ет.3, адрес на завода за призоваване : гр. Шумен, ул. “....“ да
заплати на Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. “....“ № 9, съдебен адрес:
гр. Варна, ул. „.... №7, ет.2, офис 2, кантора на адвокат А. П. от ВАК разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 1280лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10