Р Е
Ш Е Н
И Е
№841 24.06.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
На двадесет
и шести май през две хиляди
двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна
Колева
секретар: Димитрина Димитрова
прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно
административнонаказателно дело № 698 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник на пето РУ ОД МВР Бургас, срещу решение
№ 215 от 11.03.2022 г. по АНД № 5839/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е отменено наказателно постановление № 3388а-707/02.07.2020 г., издадено от
касационния жалбоподател.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и потвърждаване на наказателното постановление. Сочи се, че нарушението
било доказано. Оспорва се изводът на районния съд, че допустителството се
наказва само в предвидените от закона случаи, а чл.16а от ЗЗШОС не уреждал
състав на такова нарушение. Твърди се, че в конкретния случай, управителят на
заведението попадал сред субектите по чл.24, ал.2 от ЗАНН, която разпоредба
била специална по отношение на чл.10 от ЗАНН и следвало да носи отговорност.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, П.Г.Н., редовно уведомен не се явява и не се
представлява. С писмена молба от адв. Видова, не възразява по хода на делото,
оспорва жалбата, не сочи доказателства. Иска първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас отменил наказателно постановление № 3388а-707/02.07.2020 г., издадено от Началник на пето РУ ОД МВР
Бургас, с което на П.Г.Н., ЕГН **********, за нарушение на
чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), на основание
чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, е наложена глоба в размер на 500 лв.
За да постанови решението,
съдът приел за установена фактическата обстановка, както и че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изложени са мотиви в две насоки:
На първо място съдът изяснил,
че Н. не бил санкциониран за това, че озвучавал обекта, а за това, че допуснал
озвучаването му. Съдът посочил, че съгласно чл.10 от ЗАНН, допустителството се
наказва само в изрично предвидените в закона случаи, а посочената от АНО
нарушена разпоредбата на чл.16а от ЗЗШОС не уреждала състав на такова
административно нарушение.
На следващо място са изложени
мотиви, според които неправилно бил определен субектът на нарушението. След
анализ на санкционната разпоредба на чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, съдът достигнал до
извод, че субектите, които могат да носят отговорност по този ред са: физически
лица, които фактически извършват озвучаване или физически лица/еднолични
търговци или юридически лица, които са собственици, респ. ползватели, на
съответните обекти. В конкретния случай управителят не бил установен да
озвучава, както и не бил собственик или наемател на обекта.
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Касационният състав споделя
извода на Районен съд – Бургас, според който, съгласно чл.10 от ЗАНН, при
административни нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Тази разпоредба
императивно указва, че съответният закон, в случая ЗЗШОС, следва да предвижда наказание/санкция за
допустителство при извършване на нарушението. В конкретния случай такава
хипотеза не е налице нито в разпоредбата на чл.16а, ал.2 нито в санкционната на
чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС. След като конкретните разпоредби от съответния закон
не предвиждат наказание за допустителите, следва да се приеме, че на П.Г.Н., в
качеството му на управител на снекбар, не може да се ангажира отговорност, че е
допуснал озвучаване на съответния обект.
Неоснователно е основното възражение
в касационната жалба, според което управителят на заведението попадал сред субектите по
чл.24, ал.2 от ЗАНН, според която за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени. Тази разпоредба била специална по отношение на чл.10 от ЗАНН,
поради което управителят следвало да носи отговорност.
Текстът на чл.24 е част от глава втора Административни нарушения и
наказания, Раздел IV Административнонаказателно отговорни лица, а този на чл.10
е част от същата глава, Раздел I
Административни нарушения.
Касационният състав намира, че касационният
жалбоподател е тълкувал разпоредбата на чл.24,
ал.2 от ЗАНН изолирано от разпоредбата на ал.1, съгласно която
административнонаказателната отговорност е лична. Следва да се приеме, че и двете
алинеи се отнасят за ангажиране на лична отговорност на физически лица за
виновно извършените от тях административни нарушения, като разпоредбата на ал.2
включва в кръга на субектите на административнонаказателна отговорност и
физически лица с конкретно посочено качество – работници, служители и ръководители,
които са наредили или допуснали извършване на нарушения в предприятия,
учреждения и организации. За да бъде ангажирана отговорността на лицата по
алинея втора като допустители обаче, е нужно те да имат такова качество и това
да е предвидено в съответния закон, а в случая такова не е налице. Т.е. касае
се за определяне кръга на административнонаказателно отговорни лица за
извършено административно нарушение, а не за предвиждане на допустителството
като наказуемо изпълнително деяние по смисъла на чл.10 от ЗАНН в разпоредбата
на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, както и
в санкционната чл.34а, ал.2 от ЗЗШОС.
Като достигнал до същите изводи,
Районен съд – Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Пълномощникът
на ответника е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Доказателства за разноски не са представени, поради което произнасяне не се
дължи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 11.03.2022 г., постановено по АНД № 5839/2021
г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: