№ 39727
гр. С., 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110145559 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
249386/01.08.2024 г., подадена от името на К. И. К., ЕГН: **********, с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357 ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 от
КТ срещу /....../ СУ „/....../“, за отмяна на Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора
на /....../ СУ „/....../“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени документи, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ищцата да бъде допуснато събиране на гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
факти и обстоятелства свързани с методите на преподаване на ищцата,
отношението на същата към учениците и цялостното отношение спрямо нея от
страна на ръководството на работодателя, следва да бъде уважено.
Следва да бъдат дадени указания на ответника, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да заяви изрично, дали желае
съдържанието на представения електронен носител „флашка“, да бъде приобщено
към доказателствения материал по делото, респективно, ако желае, че може да
релевира съответните доказателствени искания, съобразно допустимите, съгласно
процесуалния закон, доказателствени средства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2024 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
1
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
1225/20.07.2021 г. К. И. К. работи в /....../ СУ „/....../“ – гр. С.“ на длъжност „учител
общообразователен предмет - български език и литература в гимназиален етап“.
Поддържа се, че на 17.06.2024 г. на ищцата е връчена Заповед №
1586/17.06.2024 г. на директора на /....../ СУ „/....../“, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Посочва се, че в
заповедта се твърди, че К. И. К. системно си позволява да обсъжда публично
писмените работи на учениците, засягайки тяхното лично достойнство, като на
19.04.2024 г. е качила в личния си профил в социална мрежа „Инстаграм“ работа на
ученик, от която ясно се вижда коментара за поставената оценка. Посочва се още,
че в заповедта се съдържа твърдение, че К., облечена във вид, който не отговаря на
изискванията за поведение, демонстративно палейки цигара е застанала пред
ученическата аудитория, за да чете и коментира писмени работи на ученици в 10
„В“ клас. Отделно, в заповедта се твърдяло, че писмените работи, оценени от г-жа
К., са без рецензия и изясняване на допуснатите стилни, граматични, лексикални и
пунктоационни грешки.
В исковата молба се поддържа становище за незаконосъобразност на
оспорената в настоящото производство заповед и наложеното с нея дисциплинарно
наказание. В тази връзка се излагат съображения, че посочените в заповедта
разпоредби на чл. 188, ал. 1, т. 8 и т.10 от КТ не съдържат основания за налагане на
дисциплинарно наказание. Поддържа се още, че ищцата не е извършила
посочените действия и не е имала поведението, което се твърди в заповедта. В тази
връзка се излагат съображения, че работата със социалните мрежи в часовете е
била по метода на обърнатата класна стая и е част от обучението по медийна
грамотност, заложено в учебниците по български език, като целта на това
упражнение е било да се проследи логиката на учениците при подбиране на
източници на информация, подхода им при употребата на социалните мрежи,
езика, който използват. Поддържа се, че по този начин учениците са имали
възможност да демонстрират как избират моделите, които следват, коя информация
считат за ценна и коя - не, как пазят личните си данни, какво решават да споделят и
защо, като въпросната практика целяла да се намери път към учениците, въпреки
разликите в поколенията, и да се използват съвременните технологии в
преподаването.
Оспорва се обстоятелството, че ищцата е обиждала учениците във
включването си на 07.05.2024 г., като в тази връзка се сочи, че същото било
подействало добре на писането на децата, защото им е дало възможност да видят
как биват оценявани.
В исковата молба се сочи още, че в длъжностната характеристика,
подписана от ищцата, в раздел 1.А, се съдържат функциите на изпълнителя на
длъжността, част от които са да използва ефективни методи на обучение при
организирането и провеждането на образователния процес, както и да използва
информационните й комуникационните технологии при организирането и
провеждането му. В този смисъл се твърди, че не само, че извършеното от ищцата
не е нарушение, а напротив - видно е, че тя проявява креативност, за да прилага
ефективен метод на обучение спрямо възрастта и интересите на учениците си.
Излагат се съображения за дискриминационно отношение спрямо ищцата,
осъществено от ръководството на учебното заведение.
Поддържа се, че дори да се установи, че ищцата действително е допуснала
посочените в заповедта нарушения, то преценката за тежестта на нарушението
следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение и настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя към
конкретното неизпълнение.
Посочва се, че твърдените от работодателя нарушения на трудовата
2
дисциплина са извършени онлайн в неработно време, като в тази връзка се
поддържа, че дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може
да се ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен ако
законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват
друго. Освен това, за работодателя не били настъпили каквито и да е
неблагоприятни последици.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска при
твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана и твърдените
нарушения са осъществени от ищцата по описания в заповедта начин.
Не се оспорва, че през исковия период ищцата се намирала в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор, съгласно който
заемала длъжността „учител общообразователен предмет - български език и
литература в гимназиален етап“ при /....../ СУ „/....../“ – гр. С.“, както и че със
Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на /....../ СУ „/....../“, на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за
извършени от нея и описани в заповедта дисциплинарни нарушения.
Във връзка със Заповед № 1586/17.06.2024 г. за налагане на дисциплинарно
наказание на лицето К. И. К. се посочва, че в училището са входирани жалби от
родители и ученици, които изисквали бърза реакция по проверка на
обстоятелствата, изнесени в тях. Подаден бил сигнал от госпожа /..../, председател
на Училищно настоятелство, за постъпили оплаквания от страна на родители за
непрофесионално поведение на учителя към подготовката и отношението му към
учениците.
Била подадена жалба с вх. № 906/25.04.2024г. от госпожа В. Б. - Д., която е
свързана с публикация в Инстаграм, в профила на учителя, който е следен от много
ученици от гимназиален етап. След реакция на ученика публикацията е свалена, но
ученикът е бил подложен на груби нападки и подигравки от страна на учителя
пред целия клас. Поддържа се, че ученикът, за когото ставало дума в публикацията,
е с видимо заболяване и пареза на дясна ръка. Поддържа се още, че ищцата не
спазвала професионална етика при обработване на лични работи на учениците,
както и изискванията за конфиденциалност по отношение на тях. В тази връзка се
сочи, че в съвременния образователен процес е заложен принципът на
индивидуална подкрепа и работа с учениците, а не изнасяне на лична информация
в публичното пространство.
Посочва се, че след проведен разговор с госпожа К., в присъствието на зам.-
директор Г. Г., ищцата продължила да качва ученически работи и да ги обсъжда
публично пред ученическа аудитория, която се познава много добре.
Поддържа се, че учениците от XI „А“ клас поискали среща с директора на
училището – ответник, на което споделили смущаващи изказвания на ищцата, в
които се прокрадвали груби коментари по международни теми - войната в Израел,
които искрено огорчили ученическата аудитория.
Според учениците, учителят е отправял предупреждения да внимават какво
ще говорят пред ръководството, ако случайно се коментират часовете по БЕЛ.
Твърди се, че на 30.05.2024 г. е внесена жалба от родителите на ученици от
XI „А“ клас, в резултат на което е разпоредена проверка върху проведените
писмени работи на учениците, изискванията за оценяване и качеството на
подготовка в часовете. От събраните контролни и класни работи била направена
следната констатация: липсва минимум професионално отношение към проверката
на писмените работи - няма рецензия, изясняване на допуснатите граматични,
лексикални или стилни грешки; не са предоставяни предварително критерии за
оценка на учениците; на 5 някои работи присъствали неприемливи коментари на
английски език като „OMG!“, без нищо друго. В разговор с учителя и споделяйки,
че е длъжна да спазва книжовно-езиковите норми на българския език в
3
преподаването и в общуването с децата и учениците и да контролира техния изказ,
на директора на училището бил поставен въпрос - „В кое време живея“. Поддържа
се още, че ищцата многократно, грубо и безцеремонно, си е позволявала да обижда
ученици, който вече са млади хора със собствена позиция и мнение, градящи
самочувствие на личности, чиито права били защитени от институцията.
Посочва се, че на 07.05.2024г. е качен в социалните мрежи публичен
коментар върху писмени работи на ученици, в който учителят прави опит за
обсъждането им в непристоен вид, палеща демонстративно фасове пред екрана и
правейки опити за анализ. В тази връзка се излагат съображения, че поведението
на ищцата категорично противоречало на преподавателската визия на училището,
свързана с идеята, че учителят е длъжен да не разпространява информация от
личен характер, която да накърни личното достойнство на ученик в публичното
пространство, независимо че се демонстрира привидна анонимност.
В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за
мотивите за постановяване на процесната заповед на работодателя и за наложеното
с нея дисциплинарно наказание на ищцата.
В същия се поддържа още, че дисциплинарното наказание е наложено от
директора на училището, който е оправомощен със закон да реализира
дисциплинарната отговорност, съобразно нормата на чл. 192, ал.1 от КТ, като в
изпълнение на изискванията на чл. 193, ал.1 от КТ, преди налагане на
дисциплинарното наказание със Заповед № 1506/10.06.2024г. на ищцата са
изискани писмени обяснения, които са били взети предвид при определянето на
наказанието, заедно с всички събрани и оценени доказателства по
дисциплинарната преписка.
Поддържа се също, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по
чл. 194, ал.1 от КТ, като в изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ,
дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са
посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Поради изложените обстоятелства, моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е иск с правно основание чл. 357 ал. 1 вр. чл. 358 ал. 1 т. 2 предл. 1
от КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на
/....../ СУ „/....../“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в
производството, че през процесния период между последните е съществувало
валидно възникнало трудово правоотношение по сключен между тях трудов
договор, по силата на който, ищцата заема длъжността „учител общообразователен
предмет - български език и литература в гимназиален етап“ при /....../ СУ „/....../“ –
гр. С.“, както и че със Заповед № 1586/17.06.2024 г. на директора на /....../ СУ
„/....../“, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение
4
между страните, към момента, към който се твърди налагане на дисциплинарно
наказание.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на
работодателска власт, посредством упражняване, чрез атакуваната заповед на
правото да наложи дисциплинарно наказание „Забележка“ на ищеца, при спазване
на законовите изисквания и преклузивни срокове за налагане на същото.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на факти и
обстоятелства свързани с методите на преподаване на ищцата, отношението на
същата към учениците и цялостното отношение спрямо нея от страна на
ръководството на работодателя.
УКАЗВА на ищеца, че следва да води допуснатите му до разпит свидетели
в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при неизпълнение на
тези указания, съдът ще ревизира определението си, с което е допуснал събирането
на тези доказателства в настоящото производство.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, да заяви изрично, дали желае съдържанието на
представения електронен носител „флашка“, да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, респективно, ако желае, че може да
релевира съответните доказателствени искания, съобразно допустимите, съгласно
процесуалния закон, доказателствени средства.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
5
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6