гр. Котел, 24.01.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Котел, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ТОДОРКА
ЦОНЧЕВА
при участието на секретаря Нелли М.,
като разгледа докладваното от съдията Административно наказателно дело № 19 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на глава
ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
481915-F528738 от
03.12.2019 година на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с което на „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Ябланово, община Котел, ул.
Освобождение 40, представлявано от М.Д.Ч. за нарушение на чл. 8, ал. 2 Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите, вр.
§8,
ал.1 изр.1 от Преходните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин и във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), е наложено
на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДДС административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер
на 1 000 лв.
Дружеството-жалбоподател, моли за отмяна на
обжалвания акт, като твърди в жалбата си до съда, че постановлението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушаване на установените в
закона административно производствени правила. Твърди, че при издаване на
постановлението са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател не изпраща
представител. За тях се явява адвокат М.Г., която пледира за отмяна на
обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като навежда и нови – в Акта
и НП не били посочени дата и място на извършване на нарушението, не ставало
ясно какво нарушение се вменява на търговеца, не било описано на какви
изисквания не отговаря старото устройство.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (въззиваемата
страна) - Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, редовно призовани, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Д., а за последното заседание представят
писмено становище от ст. Юрисконсулт Д.
Ж., която оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното НП. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.11.2019г г. около
09.50 часа свидетелите В.М., заемащ длъжността старши инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, гр. Бургас и Х.Г., заемащ длъжността старши инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, гр. Бургас извършили проверка
в обект – бензиностанция, находяща се в село Ябланово, община Котел, на улица
Освобождение, стопанисвана от„Ч. 2014“ ЕООД.
На място било констатирано, че дружеството в
качеството на лице, което извършва продажба на течни горива по чл. 3, ал. 2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажбите чрез
електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като в
обекта се използва фискално устройство – ЕСФП модел „IFS“ с индивидуален
номер FS120066, номер
на фискалната памет 62220029, което е било регистрирано в НАП с №3554361. В
момента на проверката обекта е бил в ремонт, нямало е електрическо захранване и
затова не е могла да бъде извършена контролна проверка. Управителят на фирмата Ч.
е дошъл на обекта, след като служителите
на НАП му се обадили по телефона.
На място той предоставил на
проверяващите свидетелство за регистрация на отчетното устройство, договор за
сервизно обслужване от 12.02.2018 г. със срок една година, както и касова книга
на обекта. Св. М. съставил Протокол за извършена проверка № 0347072, в който отразил
констатациите от проверката, а именно: че обекта не извършва дейност, че се е
явил представляващият, който заявил, че в обекта се извършва ремонт и подмяна
на електронното устройство за фискална памет, че е представил свидетелство за
регистрация на ОУ. Отбелязано е, че търговеца е декларирал, че бензиностанцията
не работи от 11.11.2019 г., а последния отчет от фискалната памет е от
31.10.2019 г. Протоколът е подписан от двамата служители и М.Ч.. Жалбоподателят
е написал обяснение, че до 11.11.2019 г. е работил със старото устройство, а от
тогава бензиностанцията не работи.
В хода на проверката на
25.11.2019 г. св. М. и А.Ш. –ИП, в присъствието на жалбоподателя е била
извършена проверка на представената книга за дневни финансови отчети и се
установило, че за периода 01.10.2019 г. – 11.11.2019 г. е отчитал продажби с
ЕСФП модел „IFS“ с
индивидуален номер FS120066, номер на фискалната памет 62220029. При проверка на книгата за 2019 г. има
изведени дневни отчети с нулиране и запис във фискалната памет, но задълженото
лице не е подавало данните към НАП, както и данни за наличните горива в
резервоарите на съхранение, съгласно разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажбите чрез електронен магазин. Към делото са
приложени разпечатки на дневните финансови отчети.
Предвид констатираното използване на ФУ, което не
отговаря на изискванията за одобрен тип, в кръга на службата си, в.А.М. –
Старши Инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил против дружеството жалбоподател
АУАН серия АN и № F528738 от 25.11.2019 година. Това процесуално действие
извършил и с участието на свидетеля А.Ш. и в присъствието на законния
представител на дружеството-нарушител – М.Д.Ч...
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с констатираното използване на ФУ,
което не отговаря на изискванията за одобрен тип – за периода 01.10.2019г. –
11.11.2019 г. в обекта е използвана ЕСФП модел „IFS“ с индивидуален номер FS120066, номер на
фискалната памет 62220029, регистрирано в НАП с № 3554361, одобрено със
свидетелство на БИМ № 145FS, което не
отговаря на функционалните и технически изисквания на Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбите на чл.8, ал. 2 на
Наредба Н-18/13.12.2006г, вр. §8, ал.1 изр.1 от Преходните разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и във вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС, които вписва за нарушени. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите
и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за
одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Нарушението се изразява в
бездействие и е установено на 18.11.2019 г.
–деня на извършване на проверката. За да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип,
следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите
и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са
от одобрен тип. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006 г. /обн. ДВ бр. 10 от 2019 г.,
изм. ДВ бр. 26 от 2019 г. в сила от 29.03.2019 г., доп. ДВ бр. 75 от 2019 г. /
Лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2019 г.
АУАН е редовно предявен и връчен на законния
представител на дружеството-нарушител – управителя М.Ч., който в графата,
касаеща възражения не вписал такива против констатациите в Акта. Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, издал процесното Наказателно постановление № 481915-F528738
от 03.12.2019 година.
В издадения санкционен акт, административно
наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл.8,
ал. 2 на
Наредба Н-18/13.12.2006г, вр. §8, ал.1 изр.1 от Преходните разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и във вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС и наложил на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.
НП е редовно връчено на управителя на
дружествотожалбоподател – М.Д.Ч. на 09.07.2020 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с
посочване на имената и качеството на лицето, получило документа. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че
дружествотожалбоподател е извършило нарушение по чл.8, ал. 2 на
Наредба Н-18/13.12.2006г, вр. §8, ал.1 изр.1 от Преходните разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и във вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС, тъй като използва ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен
тип. За това нарушение на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДДС на нарушителя е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лв.
Съгласно чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се
съставят от органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на
НАП или от оправомощени от него длъжностни лица.
Материалната компетентност на актосъставителя да
съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че в.А. М. заема
(към датата на съставяне на АУАН) длъжността „Старши Инспектор по приходите в
ЦУ на НАП“.
Видно от приетата като доказателство по делото
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП,
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 185
от ЗДДС.
Приложени са по делото Абонаментен договор № 2176 за
сервизно обслужване на ЕСФП от 12.02.2018 г. за срок 1 година, Фактура за
закупено ново ЕСФП от 30.10.2019 г., Отчет фискална памет за м. октомври, Дневни
финансови отчети до 11.11.2019 г., фактури за заредено гориво. Информацията е съхранена и в
разпечатваните дневни отчети, разпечатваните месечни отчети и самите фискални
бонове.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща
изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, свидетели – В.А. М. и Х.Г.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите В. М.
и Х.Г. да имат личностно отношение към представители на
дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на ТД на НАП - Бургас, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото, поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в административнонаказателната
преписка и тези приети в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2
на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно компетентния Районен съд.
Актът и Наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37,
ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС и чл. 47,
ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 25.11.2019 година
актосъставителят В.М. е заемал длъжността "Старши Инспектор по приходите в
НАП. Предвид изложеното актосъставителят М. безспорно се явява орган по
приходите, който има правомощията по чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС, т. е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по посочения
закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително
оправомощаване от когото и да било.
Лицето, подписало НП – Д. Т. В., е заемал към
момента на издаването му длъжността "Началник на Отдел "Оперативни
дейности" – Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП", чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по чл. 185
от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ – ОПР-17 от
17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП, т. е. той се явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния директор на НАП (към дата 17.05.2018
година – датата на издаване на посочената Заповед) по надлежния ред с
административен акт Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на
Отдел "Оперативни дейности" – Бургас.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените
от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания
за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред,
като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42
от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57
от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН
и НП при описание на процесното деяние е идентично. Т. е. нарушението е описано
по начин, даващ възможност на наказаното дружество да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Нарушението е извършено в мястото, където е
използвано процесното фискално устройство - мястото е ясно, точно и коректно
посочено. Посочено е точно и времето на извършване на нарушението от 01.10.2019
г. до 11.11.2019 г., подкрепени от писмените доказателства.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна,
на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до
неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано
формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 8,
ал. 2, вр. §8, ал.1 изр.1 от Преходните разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и във вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС.
Текстът на чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите издава Наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност.
На основание чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС е издадена цитираната Наредба, която в чл. 8, ал.
1, т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 10, ал. 9 сочи, че ФУ трябва да отговарят на
функционалните изисквания съгласно Приложение № 1, че ФУ от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания и има
издадено Свидетелство за одобрен тип и е вписано в публичния регистър, воден от
Българския институт по метрология (БИМ), т. е. за да се приеме, че едно ФУ е
одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от БИМ (с издадено
валидно Свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да
отговаря и на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба
№ Н18 от 13.12.2006 година.
Нормата на чл. 8 от цитираната Наредба е бланкетна и
препращала към други разпоредби на Наредбата, които са посочени в АУАН и в НП,
т. е. Съдът приема, че е налице яснота относно възприетото от АНО нарушение.
От фактическа страна НП е мотивирано с
констатираното използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен
тип - ФУ не подава до НАП по установена дистанционна връзка на всеки 5 минути
от регистриране на съответната операция, данни от всички фискални бонове,
регистриращи продажби или сторно операции и издаденото на ФУ Свидетелство за одобрен
тип е с изтекъл срок на валидност. Ето защо, при събраните доказателства, Съдът
намира, че административното нарушение е доказано. По тези съображения Съдът
приема наведеното в Жалбата възражение за липса на извършено нарушение за
неоснователно.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с
оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието. Т. е. отговорността за нарушението
на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна
страна. По отношение твърдяната липса на вина – както вече бе посочено касае се
за отговорност на юридическо лице, като отговорността тук е обективна, не е
елемент от фактическия състав, обосноваващ налагането или не на Имуществена
санкция на юридическото лице, поради което и повдигнатият въпрос е безпредметно
да бъде обсъждан.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В чл. 27,
ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай
административнонаказващият орган (АНО) е определил имуществена санкция в размер
на 1000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението
си да наложи санкция в съответния размер –1000 лева, която надвишава два пъти
предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган няма задължение
във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В случая такива
липсват. Декларативно е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, без конкретика. Съдът намира, че
не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на
санкция в размер над минималния за този вид нарушение. Липсват данни
жалбоподателят да е бил санкциониран за такова нарушение, както и да са
произтекли вредни последици от деянието. Предвид изложеното съдът намира, че по
делото не се установяват отегчаващи обстоятелства, поради което наложената
санкция в размер на 1000 лева е несправедлива, тъй като не съответства на
степента на обществена опасност на конкретното деяние. Ето защо съдът намира,
че с намаляване на санкцията до минимален размер от 500 лева ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
В настоящия случай не може да намери приложение чл. 28
от ЗАНН, тъй като е такова, което засяга важни обществени
отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците, поради
което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Така редуцираното наказание Съдът намира за
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание.
По разноските:
В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид изменението на
НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на наказващия орган
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 481915-F528738 от
03.12.2019 година на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за
приходите (НАП), с което на „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: *********, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева,
на основание чл185, ал. 2,
изр. 2 вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, параграф
8, ал. 1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006
г. /обн. ДВ бр. 10 от 2019 г., изм. ДВ бр. 26 от 2019 г. в сила от 29.03.2019
г., доп. ДВ бр. 75 от 2019 г. / и параграф 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006 г. /обн. ДВ бр. 10 от 2019 г.,
изм. ДВ бр. 52 от 2019 г. / в сила от 02.07.2019 г. / вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, КАТО НАМАЛЯВА така наложеното наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
Национална агенция за приходите-гр. София, сумата от 40. 00 /четиридесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ при РС
Котел:........................