№ 12507
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110127052 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1; чл. 344, ал. 1, т.2; чл.
344, ал. 1, т.3, във връзка с чл.225 и чл. 344, ал. 1, т.4 от КТ .
Ищецът С. П. Г. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор №
1094/08.04.2016 г. на длъжност „Програмист, софтуерни приложения-старши“, с основно
месечно трудово възнаграждение от 4872.08 лева. Заявява, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 15/15.03.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ- при липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Поддържа, че
не е осъществен фактическия състав на процесното прекратително основание-чл.325, ал.1,
т.5 КТ. Твърди, че съгласно чл.7, ал.1 Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение/ЗМДВИП/ възлагането на работа от разстояние по време на
епидемиологичната обстановка се осъществява с едностранен акт на работодателя(заповед),
съдържащ правила, чрез които се определя редът за възлагане и отчитане на работата,
нейното съдържание и обем, като такива правила не са определени, а и в длъжностната
характеристика/връчена на 14.12.2020 г./ служителят е длъжен да определи реалистични
срокове за възложените задачи, т.е. самият служител планира сроковете, а не работодателя.
Заявява, че в периода от 22.02.2021 г. до 09.03.2021 г. е получил от прекия ръководител Р.В.
4 задачи, които е изпълнил качествено и в срок, като ежедневно е информирал последния по
коя задача колко е работил през деня. Поддържа, че многократно е предупреждавал прекия
си ръководител за нереалистимните срокове на задачите, които са му били поставяни, както
и най-редовно е ревюирал(преглеждал) работата на останалите членове на екипа. Твърди, че
работодателя се е отказал да го постави в „Програма за подобрение на изпълнението“, което
доказва, че притежава необходимите качества за заемане на длъжността „Програмист,
1
софтуерни приложения-старши“, което се установява и от неколкократното увеличение на
трудовото възнаграждение. Заявява, че притежава необходимите знания, умения и навици за
осъществяване на заеманата от него длъжност. Поддържа, че при условие ако се приеме
неизпълнение на възложените задачи, то не е налице трайно неефективно изпълнение на
работата. Твърди, че посочените в процесната заповед фактически основания не обосновават
задължително наличие на обективна липса на качества, тъй като същите могат да
съставляват нарушения на трудовата дисциплина/разсеяност, немарливост и други/. Заявява,
че не е налице причинно-следствена връзка между евентуалното неизпълнение на
възложените задачи и качествата му за ефективно изпълнение на работата. Поддържа, че
евентуалното неизпълнение на възложените задачи се дължи на фактори извън неговата
личност и са свързани с липсата на подходящи условия на труд, които обективно са
възпрепятствали изпълнението на трудовата функция. Твърди, че е налице злоупотреба от
страна на работодателя, съобразно чл.8, ал.1 КТ. Заявява, че процесната Заповед №
15/15.03.2021 г. за прекратяване на трудовия договор е подписана от лице без
представителна власт. Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и
отменено; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; да му бъде
заплатено обезщетение в размер на 30 811.02 лева за периода от 15.03.2021 г. до 15.09.2021
г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане и да бъде поправено основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и
разноските.
Ответникът „П.С.“ ЕАД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че
процесната заповед е подписана от компетентен орган/С. Стойчев в качеството му на
прокурист на работодателя-ответник/. Твърди, че е осъществен фактическия състав на
чл.328, ал.1, т.5 КТ и процесната заповед е законосъобразна. Поддържа, че е установена
трайна липса на качества у ищеца. Заявява, че Р.В., като пряк ръководител на ищеца е
изготвил доклад, видно от който са посочени множество примери, в които С. Г. е проявил
неспособност да се справя с комплексно възложените му задачи. Твърди, че и от колегите на
ищеца е имало обратна връзка, доказваща липсата на качества у С. Г.. Поддържа, че
работата от разстояние е неотносима към трайното несправяне на ищеца с трудовите му
функции и липсата на качества у него. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №
15/15.03.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ- при липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата.
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на
субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с работник или служител, установяването на законността на което съгласно
2
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е в тежест на работодателя, трябва уволнителната заповед
да е издадена от компетентен орган на работодателя, ищецът да е в
невъзможност да изпълнява своите трудови задължения, поради липса на
професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на негово
безвиновно поведение - обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции. При
преценката на законността на уволнението е от значение и спазването от работодателя на
предварителната закрила, от която се ползват определени категории работници и служители.
Субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право,
което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се
прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието
включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение
на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици
за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е
писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.
Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на
трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на
волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез
посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и
неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на
това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна
липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на
трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата
причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е в съответствие с принципите за
гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът
3
или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи
фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат,
работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата
молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за
незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват
или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът
по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се
постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на
защита. В тази насока е Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело №
4/2017 г. на ОСГК при ВКС.
С оглед общото формулиране на уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде мотивирана,
като бъдат конкретизирани фактическите основания, обосновали преценката на органа на
работодателска власт, че работника или служителя не притежава съответните качества за
ефективно изпълнение на възложената му работа (в този смисъл Решение № 96/27.07.2020 г.
по гражданско дело № 3201/2019 г., III ГО при ВКС; Решение № 202/19.06.2012 г. по
гражданско дело № 804/2011 г.на IV ГО при ВКС и други). Липсата на качества на
работника или служителя може да се изразява в липсата на професионални или личностни
качества, като липсата се изразява в недостиг на тези качества, необходими за ефективно,
резултатно изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да изразява едно трайно
състояние на работника или служителя. Това налага в съдебното производство да бъде
установена по убедителен начин от работодателя обективната невъзможност служителят
успешно да се справя с възложените му задачи в сравнително продължителен период от
време.
Необходимо е в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни
факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения,
навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява
възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни
обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката
правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на
конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя
незаконността й. От значение за законността на уволнението е посочването в
заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената
работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да
направи преценка за законността на уволнението, като провери съществуването на фактите
от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под
4
правната норма (в този смисъл Решение № 150 от 11.06.2015 г. по гражданско дело №
5166/2014 г. на III ГО при ВКС). Съдебният контрол се ограничава до това да се прецени
дали заповедта отразява тази обективна оценка, т.е. да се установи каква е възложената
работа, какви качества изисква изпълнението й и дали служителят ги притежава,респ. че
реалната липса на тези качества се е отразила на работата.
От представените от ответника по делото писмени доказателства не се съдържат данни,
от които могат да се направят изводи за несправяне с поставените задачи и липсата на
качества у ищеца, както и наличието на причинно-следствена връзка между липсата на
качества и несправянето с поставените задачи.
Единственото писмено доказателство, имащо отношение към качествата на ищеца е
Доклад относно представянето и качеството на работа на С. Г., изготвен от Р.В.-
ръководител екип програмисти на екипа „Fiddler Клиенти“ на 02.03.2021 г., адресирани до
Светозар Тосков- Старши ръководител на екип програмисти, звено „Fiddler“, Михаела Г.-
Експет трудова заетост-бизнес партньор и Мартина Корелова- Специалист управление на
човешките ресурси и въз основа на него е изготвена процесната Заповед № 15/15.03.2021 г.
Същият е оспорен от ищеца със Становище(вх.№131969/24.06.2022г.), докладвано в открито
съдебно заседание на 29.06.2022 г. и съобразно чл.193, ал.3, изр.последно ГПК тежестта за
доказване истинността е върху ответника, което не е сторено. По своята същност този
доклад представлява частен удостоверителен документ, съобразно чл.180 ГПК, който
притежава само формална доказателствена сила, т.е. че волеизявленията в него са на лицето,
сочено за негов автор.
Прекият ръководител /свидетелят Р.В./ на ищеца е единствения източник на
информация за осъществената от работодателя преценка, относно личните качества на
ищеца. По-горестоящият ръководител/Светозар Тосков/ на ищеца не е имал преки
наблюдения над неговата работа, а е черпел сведения от Р.В., въз основа на които е
формирал своите възприятия за качествата на ищеца.
Ответникът не успя да докаже, че колеги на ищеца са давали отрицателна обратна
връзка за качествата на същия. От представената по делото Обратна връзка относно
работата на С. Г., предоставена от членове на екипа „Fiddler Клиенти“-Мария Ендарова,
Димитър Тачев и Стоян Стратев, изготвена от Р.В.- ръководител екип програмисти на екипа
„Fiddler Клиенти“ на 10.03.2021 г. не беше доказана достоверността на нейното съдържание,
тъй като същата представлява частен удостоверителен документ, съобразно чл.180 ГПК,
който притежава само формална доказателствена сила, т.е. че волеизявленията в него са на
лицето, сочено за негов автор. Не бе доказано, че служителите Мария Ендарова, Димитър
Тачев и Стоян Стратев са давали такава обратна връзка, тъй като същите нито са разпитани
като свидетели, нито са дали писмени обяснения/изхождащи и подписани от тях/, като тази
обратна връзка е изготвена от прекия ръководител Р.В. на ищеца.
Показанията на свидетелите Р.В./пряк ръководител на ищеца/ и Светозар Тосков/по-
горестоящ ръководител на ищеца/ се преценяват, според чл.172 ГПК от съда, с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид тяхната заинтересованост(предвид на
5
факта, че са служители на ответника). Според константната съдебна практика- Решение
№297/22.12.2014 г. по гражданско дело №4004/2014 г. на I ГО при ВКС; Решение
№131/12.04.2013 г. по гражданско дело №1/2013 г. на IV ГО при ВКС; Решение
№176/28.05.2011 г. по гражданско дело №759/2010 г. на II ГО при ВКС, гласните
доказателства/свидетелски показания/, относими и допустими се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуална заинтересованост или предубеденост
на свидетеля и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Законодателя е създал
едно предположение, относно посочените в хипотезата на чл.172 ГПК лица за възможна
тяхна заинтересованост от изхода на делото и затова съдът е длъжен да извърши преценка
на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Също така съдът
следва да изложи аргументи дали изключва или не свидетелските показания от
доказателствения материал по делото, дали кредитира или не същите.
Настоящият съдебен състав намира, че свидетеля Р.В.- пряк ръководител на ищеца е
заинтересован от изхода на делото и на основание чл.172 ГПК не следва да кредитира
дадените от него свидетелски показания. В тази връзка тези показания са абстрактни и не
съдържат конкретни данни за реална липса на качества у ищеца. В показанията си свидетеля
Владимиров споменава за забавено изпълнение на задачите, но не и за липса на качества у
ищеца. От своя страна самото забавяне е възможно в повечето случаи да се дължи на
обективни причини, извън самия ищец/каквито са лошите условия за работа у дома на
ищеца и постоянното наличие на деца, придвид на Пандемията от Covid-19/. В случая и да
се приеме забавяне в изпълнение на задачите от ищеца, то същите са били довършвани от
него(всички задачи са със статус „направено“, т.е. от английски език „done“.
По делото се установи безспорно, че на 14.12.2020 г./три месеца преди уволнението/
ищецът е повешен, т.е. назначан е на длъжността „Програмист, софтуерни приложения-
старши“, считано от 15.12.2020 г. и му е връчена ново длъжностна характеристика. При
съпоставка на двете длъжностни характеристики се установиха различия в изискванията за
заемане на двете длъжности. За лице заемащо длъжността „Програмист, софтуерни
приложения-младши“ се изисква да предоставя решения на софтуерни проблеми със средна
степен на сложност, докато за лице, заемащо длъжността „Програмист, софтуерни
приложения-старши“ се изисква да предоставя решения на софтуерни проблеми със висока
степен на сложност. В тази връзка промяната в длъжността е съпроводена с промяна в
характера на работа и съдържанието на трудовото правоотношение и не се касае за
формална промяна в наименованието на длъжността/каквото се твърди от свидетеля
Владимиров/. С изменение на трудовото правоотношение от 14.12.2020 г. на ищеца са
възложени повече и по-големи отговорности, съпроводени и с изменението на трудовата
функция. За да повиши ищеца в длъжност несъмнено ответникът е приел, че С. Г. притежава
необходимите качества за заемането на длъжността „Програмист, софтуерни приложения-
старши“ към онзи момент, в противен случай не би го повишил в длъжност.
За да е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, липсата на качества у
6
работника/служителя трябва да е трайно състояние. Повишаването на ищеца в длъжност е
извършено на 14.12.2020 г. а прекратяването на трудовото правоотношение с процесната
Заповед е станало на 15.03.2021 г., т.е. след три месеца. В тази връзка за три месеца няма как
да е настъпила трайна промяна в качествата на работника/служителя. В тази връзка следва
да се отбележи, че С. Г. е дългогодишен служител на ответника/назначен на 08.04.2016 г./ и
ако за заеманата от него преди повишението длъжност „Програмист, софтуерни
приложения-младши“ той не е притежавал необходимите качества логично е ответника да
го уволни/доста по-рано/, вместо да го повишава в длъжност „Програмист, софтуерни
приложения-старши“.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че
работодателя-ответник не установи в процеса, чрез пълно и главно доказване, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение(че у ищеца липсва качества за ефективно изпълнение на
работата), поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед основателността на главния иск и безсрочния характер на
трудовото правоотношение основателен е и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и
като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 от КТ.
Предпоставка за уважаване на осъдителния иск за обезщетение на
работника или служителя за времето, през което е останал без работа, поради уволнението е
признаването на уволнението за незаконно, като заедно с нея обаче работникът или
служителят трябва да докаже вредите от незаконното уволнение и причинната връзка между
тях.
В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е
получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, настъпило съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1
от КТ от връчването на Заповедта на ищеца или от 16.03.2021 г. Липсата на трудово
възнаграждение за ищеца след тази дата е в причинна връзка с уволнението. По
делото се доказа, че ищеца нe е започнал работа след 16.03.2021 г. при друг работодател,
видно от Служебна бележка (изх.№ 60-01-11-52062/06.12.2021 г.) . Отговорност
следователно за посочените вреди следва да носи именно ответникът, защото те произтичат
пряко от неговото неправомерно действие. Съдебният състав кредитира допуснатата и
приета съдебно-счетоводна експертиза, която намира за компетентно дадена и според
същата обезщетението за времето от 15.03.2021 г. до 15.09.2021 г.,
изчислено съгласно чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 228 от КТ въз основа на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение от 5135.17 лева (установено въз основа
на трудовия договор) е в размер на 30 811.03 лева. Във връзка предявеният иск
7
следва да бъде уважен за цялостния размер от 30 811.02 лева и за периода от 15.03.2021 г. до
15.09.2021 г.
Във връзка със своевременното направено искане от ищеца и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2104.33 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът уважава
възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като същото го редуцира до горецитирания размер,
съобразно чл.7, ал.1, т.1, във връзка с ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 207, вх.
1, ет. 3, ап. 18, от длъжност „Програмист, софтуерни приложения-старши“, извършено със
Заповед № 15/15.03.2021 г. на Прокуриста на „П.С.“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ С. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 207, вх. 1, ет. 3, ап. 18, на длъжността „Програмист,
софтуерни приложения-старши“ в „П.С.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „П.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.“Младост 1“, бул. „Цариградско шосе“ № 54Б, да заплати на С. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 207, вх. 1, ет. 3, ап. 18, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ сумата от 30 811.02 лева,
представляваща обезщетение за времето от 15.03.2021г. до 15.09.2021г., ведно със законната
лихва, върху тази сума от предявяването на исковата молба- 17.05.2021 г. до окончателното
й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 2104.33 лева, представляваща
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на неговото обявяване – 09.11.2022 г. от страните, на които да се
връчи препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8