Решение по дело №158/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 106
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20191800900158
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 106

гр. София, 30.07.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 158 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЦАТАЙ.С.И., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес *** А. Дондуков - Корсаков № 5,  вх.  В,  ап.  25 е предявила срещу З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 1180.00 лева за причинени й имуществени вреди, представляващи стойността на 1/3 тубуларна плака за фибула в комплект с винтове, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 31.10.2018г. около 21:05 часа в гр. Б., на път свързващ бул.“Цар Освободител“ с паркинг за клиенти на магазин „Кауфланд“ и изразяващо се в изпадане от л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № СВ 6343 ВС, на недобре закрепен метален предмет, който удря ищцата в областта на глезена на десния крак, като вината за ПТП е на водача на МПС – Г. Д. М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002092355 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.07.2018г. до 21.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.04.2019 год. – дата на постановяване на отказ от ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното им заплащане.

                        Ищцата твърди в исковата си молба, че на 31.10.2018 г., около 21:05 часа, в гр. Б., област С., си тръгнала от работното й място в магазин „Кауфланд" в град Б.. Движела се по тротоа­ра от дясната страна, по посока на движението й, на път свързващ булевард „Цар Освободител" в гр. Б. с паркинг за клиенти на магазин „Кауфланд". В този момент по същият път, но с посока на движение обратна на тази на Й.И., се движел л.а. „Хонда ЦРВ" с рег. № СВ 6343 ВС, управляван от Г. Д. ***. При преминаването на този автомобил покрай ищцата от него изпаднал недобре закрепен метален предмет, кой­то ударил Й.И. в областта на глезена на десния крак. От полу­чения удар ищцата изпитала силна болка в областта на десния си глезен и паднала на земята.

Местопроизшествието било посетено от представител на КАТ при РУ - Б. и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол № 203/01.11.2018 г., а екипът на СМП транспортирал пострадалата Й.И. до ФСМП - гр. Б.. Във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно про­изводство № 534/2018 г.  по описа на РУ - Б..

Изложено е още в исковата молба, че в следствие на ПТП Й.И. получила следните травматични увреждания: Средна телесна повреда, изразяваща са в счупване на глезена на десния й крак, придружено с разкъсване на ставни връзки - разстройство на здравето, причинило физически болки, страда­ния и трайно затруднение на движението на долен десен край­ник за период по-дълъг от 30 дни.

Поддържа се от ищцата, че след направени изследвания и медикаментозно лечение била подложена и на оперативно лечение, при кое­то било извършено наместване на счупването и фиксирането му с плака и винтове. Лечението на ищцата в „1-ва клиника по ортопедия и травма­тология на У." ЕАД - гр. С. продължило от 01.11.2018 г. до 07.12.2018 г.,  когато била изписана.

На 29.12.2018 г. Й.И. отново била приета в „1-ва клиника по ортопедия и травматология" на У." ЕАД - гр. С. и била подложена на планова операция за отстраняване от костта на имплантираните уреди. На 01.01.2019 г., ищцата била изписана от лечебното заведение, като й били дадени препоръки за спазване на следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна програма, с цел ускоряване на озд­равителния процес.

В резултат на получените травми от претърпяното ПТП, ищцата и към момента била във временна неработоспособност, което от своя страна довело и до затруднение и във финансовото й поло­жение.

В следствие на ПТП и получените при него травми ищцата изпитала силни по интензитет физически болки и страдания. Въпреки проведеното лечение и към настоящия момент тя все още не се била възстановила от получените травматични увреждания. Ежед­невните й дейности и удовлетворяването на личните й нужди били силно затруднени, като последица от обездвижването и болките в десния й крак.

Вследствие на получените травми от ПТП на 31.10.2018 г. ищцата търпяла затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си.

Изложено е още в исковата молба, че във връзка с извършената репозиция на счупването на десния глезен и стабилизирането на фрактурата, чрез плака и винтове била за­купена 1/3 тубуларна плака за фибула комплект с винтове на стой­ност 1180,00 лв. (хиляда сто и осемдесет) лева. Този разход на ищцата представлявал имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от ПТП.

Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Хонда ЦРВ" с рег. № СВ6343ВС е била налице валидна застраховка „Гражданска От­говорност" на автомобилистите, сключена с ответника и с полица № ВС/02/117000957872, със срок на валидност от 22.07.2018 г. до 21.07.2019 г.

Ищцата излага, че с искане от 15.03.2019 г. била предявила доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП. С писмо изх. № НЩ-2736/04.04.2019 г. на З. „Б.И." АД била уведомена, че за тях не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

            Именно поради това ищцата – Й.С.И., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес *** А. Дондуков - Корсаков № 5,  вх.  В,  ап.  25 е предявила срещу З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 1180.00 лева за причинени й имуществени вреди, представляващи стойността на 1/3 тубуларна плака за фибула в комплект с винтове, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 31.10.2018г. около 21:05 часа в гр. Б., на път свързващ бул.“Цар Освободител“ с паркинг за клиенти на магазин „Кауфланд“ и изразяващо се в изпадане от л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № СВ 6343 ВС, на недобре закрепен метален предмет, който удря ищцата в областта на глезена на десния крак, като вината за ПТП е на водача на МПС – Г. Д. М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002092355 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.07.2018г. до 21.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.04.2019 год. – дата на постановяване на отказ от ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното им заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото медицински документи се установяват категорично твърдените от ищцата травматични увреждания, но същите следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 10 000 лева. Оспорва се и авторството на деянието. Сочи се, че се касае за случайно деяние, както и за основания за прилагане на чл.15 от НК. Излага, че застраховката ГО не покрива вреди възникнали от товар в автомобила или от друг неуточнен предмет.

            Ответникът е направил и евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата.

            Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника твърдения с отговора на исковата молба и поддържа твърденията си.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на допълнителната искова молба.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от представения по делото констативен протокол от 01.11.2018г., съставен от Л.Лаков – дежурен по КАТ при РУ на МВР – Б. е, че на 31.10.2018г. около 21.00 часа е пострадала ищцата в качеството й на пешеходка при ПТП с процесния лек амтомобил. В посочения протокол неясно е отразено, че ищцата като пешеходец, поради неукрепен товар е блъсната от процесния лек автомобил.

Не е спорно по делото, а и от представената към исковата молба проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от сайта на Гаранционен фонд се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № СВ 6343 ВС, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002092355 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.07.2018г. до 21.07.2019г.

            По делото е представено писмо от 04.04.2019г., с което ответникът отказва на ищцата извънсъдебно изплащането на застрахователно обезщетение за вредите причинени от твърдяното в настоящото производство ПТП. В този смисъл не е спорно по делото обстоятелството, че ищцата е изпълнила процедурата по чл.380 от КЗ.

Установява се от заключението на допусната и приета по делото СМЕ, че ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на външния глезен – малеоларния израстък на малкопищялната кост на дясната подбедрица, което счупване било съчетано със сублуксация на глезенната става. Вещото лице сочи, че съобразно твърденията на ищцата и характера на уврежданията й може да се приеме, че те са резултат от описания в исковата молба инцидент, както и че са получени от силен удар, нанесен с твърд тъп предмет в областта на подбедрицата. Вещото лице установява още, че ищцата е подложена, поради травмата й на две оперативни интервенции, като с първата била извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата, а при втората – отстраняване на металната стабилизация. Продължителността на периода на възстановяване на ищцата бил около 4-5 месеца. Посочено е в заключението на вещото лице, че функцията на крайника на ищцата не е възстановена в пълен обем, тъй като имало остатъчни ограничения на движението в ставата, както и видима деформация в областта на външния глезен. Вещото лице излага, че ищцата ще изпитва болка при натоварване на крайника и промяна на времето докато е жива.

По делото е назначена автотехническа експертиза, от заключението на която, не се установяват по категоричен /а не предполагаем/ начин правно релевантни факти, като механизъм на настъпване на ПТП и имало ли е възможност на да се предотврати ПТП. Вещото лице изготвило заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза сочи следния механизъм на процесния инцидент: На 31.10.2018г. към 21,05 часа - тъмната част на денонощието, сухо асфалтово покритие, нормална видимост, в гр. Б., по пътна връзка от булевард „Цар Освободител“, към магазин „Кауфланд“ се е движил лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с регистрационен номер СВ 63 43 ВС, управляван от Г. Д. М.. Платното за движение по пътната връзка е било с повърхностен асфалтов слой, с оформени две ленти за движение, всяка с широчина по 3,5 метра, отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия „М1“ , като в дясно на платното за движение по отношение посоката от булевард „Цар Освободител“, към магазин „Кауфланд“, се е намирал оформен тротоар. В същото време, по описания по-горе тротоар, с посока на движение от магазин „Кауфланд“, към булевард „Цар Освободител" се движила пешеходката Й.С.И.. Вещото лице уточнява, че по делото липсват повече данни за механизма на твърдяното в исковата молба ПТП. Буквално в заключението е посочено: „…По-нататък в кориците на търговското дело липсват данни за развитието на ПТП с изключение на това, че върху тротоара е намерен термопанел и в констативния протокол е записано, че „...Лек автомобил №1 се движи по бул. „Цар Освободител“ № 35 от гр. Б. в посока Кауфланд, поради неукрепен товар блъска пешеходката...“. Вещото лице изразява мнение като казва, че „…Цялостния анализ на материалите по търговското дело дават основание да се направи извода, че най-вероятно, причината за настъпване на ПТП е неправилно укрепен товар - термопанел, превозван с лек автомобил „Хонда ЦРВ" с регистрационен номер СВ 63 43 ВС, управляван от Г. Д. М.. Всъщност обаче категорични доказателства по делото за този извод на вещото лице няма събрани в съдебното производство.

Ищецът се е отказал в хода на делото и от допуснатия му свидетел за установяване на механизма на ПТП. Представеният по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2018г. не установява факти, които да дават яснота за механизма на процесното ПТП.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване съществуването и обема на твърдяните от ищцата неимуществени вреди, чрез показанията на свидетелката И., нейна дъщеря. Последната сочи, че знае от майка си, че до Бърза помощ са я закарали хората, които я били блъснали, т.е. шасито на колата се откачило и я е ударило в крака, не били технически я блъснали. Свидетелката установява още, че след изписването от болницата ищцата била с болки в крака, имала трудности да се обслужва сама, трябвало да й се помага от домашните. Това положение продължило около два месеца. Ищцата се придвижвала с патерици, дори когато й казали, че вече може лека-полека да се опитва да се разграничи от патерицата, тя не се чувствала сигурна, защото чувствала някаква болка. Лятото също изпитвала дискомфорт, защото при топлина металната пластина в крака й се нагрявала и я боляла. Накуцвала доста време, докато проходи нормално.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото не бе установено от събраните доказателства /Констативния протокол за ПТП от 01.11.2018г., както и от протокола за оглед на местопроизшествие и свидетелските показания/ по несъмнен и категоричен начин, чрез пълно главно доказване, механизма на твърдяното от ищцата ПТП. Свидетелката И. не е очевидец на процесното ПТП, но твърди, че знае от ищцата, че „шасито на колата се е откачило и е ударило ищцата по крака“. Ищцата от своя страна твърди, че не добре закрепен метален предмет е изпаднал от процесния автомобил и я е ударил по десния  крак в областта на глезена. В исковата молба ищцата не индивидуализира този метален предмет /не сочи дали той е част от автомобила или не/, но в първото съдебно заседание нейния пълномощник уточнява, че това е термопанел с дължина 2.48 м, ширина 1.15 м и дебелина 0.04м, който е изпаднал от ремарке. Не са налице и категорични данни по делото, че предметът ударил ищцата по десния крак е паднал именно от л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № СВ 6343 ВС, управляван от Г. Д. М., който го е превозвал. Последният не е призован като свидетел  за тези обстоятелства. В този смисъл в настоящото съдебно производство не се установи нито авторството на деянието довело до увреждането на ищцата, нито механизма на това увреждане, поради което и предявените искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени само на това основание.

Нещо повече - автомобилът, който се твърди, че е участвал в процесното ПТП не е описан в протокола за оглед на местопроизшествие, който е приет по делото като писмено доказателство, а само в протокола за ПТП. Последният обаче не се ползва с материална доказателствена сила. Според чл.125а, ал.1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на мястото на пътнотранспортното произшествие. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди/. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл.125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Заключението на вещото лице, изготвило авто-техническата експертиза, се основава на представените по делото два протокола, които нямат обвързваща доказателствена сила досежно механизмът на процесното ПТП, поради което и заключението не установява по категоричен начин механизмът на процесното ПТП.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице и ПТП по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП. Това е така защото "Пътнотранспортно произшествие" по смисъла на посочената законова норма е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Не се установи по делото от събраните доказателства процесния лек автомобил да е бил в движение. Нещо повече – липсват преки доказателства по делото, че ищцата е пострадала именно при твърдяното ПТП. Служителят на МВР посетил ПТП не е съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /приложение 1 от наредбата/, а е съставил само Констативен протокол относно посетено ПТП.

Независимо от горното следва да се посочи, че не се установи по делото и противоправното поведение на водача на процесния автомобил. Не се установи той да е укрепвал някакъв предмет, който е искал за превози с процесния лек автомобил и да не  е сторил това добре, за да се освободи предмета и да изпадне от автомобила.

            Ищцата в противоречие с възложената й доказателствена тежест не установи, че уврежданията й, съответно претърпените вреди от тях са пряк резултат от участието й в твърдяното ПТП.

Тъй като отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че по делото не се установи и основанието за отговорността на ответника по делото досежно ищцата.

Независимо от изложеното следва да се отбележи и следното:

Съобразно приетото в Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. №279/2011г., I т. о., ТК, рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 КЗ , включващи като обект на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 КЗ/. Социално оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, за да няма опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на застрахователната отговорност. С оглед разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 КЗ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/. Доколкото в случая е прието по-горе, че не е установено виновно поведение на водача при управлението и използването на процесното МПС, следва да се направи извод, че не може да се ангажира и отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" за обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, но не следва да се разглежда и хипотезата на безвиновна отговорност на деликвента, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 и 50 от ЗЗД и съответно да се ангажира отговорността на застрахователя при наличието на такава, тъй като ищцата няма такива твърдения изложени в исковата молба.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Ищецът с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство.

Ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. В хода на производството по делото обаче ответникът не е направил разноски. Липсват доказателства и за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.И., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес *** А. Дондуков - Корсаков № 5,  вх.  В,  ап.  25 срещу З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 40 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 1180.00 лева за причинени й имуществени вреди, представляващи стойността на 1/3 тубуларна плака за фибула в комплект с винтове, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 31.10.2018г. около 21:05 часа в гр. Б., на път свързващ бул.“Цар Освободител“ с паркинг за клиенти на магазин „Кауфланд“ и изразяващо се в изпадане от л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № СВ 6343 ВС, на недобре закрепен метален предмет - термопанел, който удря ищцата в областта на глезена на десния крак, като вината за ПТП е на водача на МПС – Г. Д. М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118002092355 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 22.07.2018г. до 21.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.04.2019 год. – дата на постановяване на отказ от ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното им заплащане.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: