РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Шумен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202121 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № И-6191 от 10.11.2021г. на кмет на
Община Шумен, с което на Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Шумен, ************** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във връзка с чл.53 от ЗАСНСН във връзка с чл.209а,
ал.1 от ЗЗ за нарушение на т.I, 7 от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето.
Жалбоподателят моли съда да му бъде премахната глобата, тъй като има заболяване, за
което прилага документи.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява лично. Явяват се упълномощени процесуални представители, които
изцяло поддържат жалбата и молят за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител, който счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 03.09.2021г. около 14.00 - 14.30 часа свидетелите Д.И.Х. и Р.К.З. – инспектори в
дирекция „Устройство на територията“ при Община Шумен и свидетелите Г. ПЛ. Г. и Д. СВ.
Д. - служители при РУ Шумен извършили проверка в Гаров салон на Централна ЖП гара гр.
Шумен. Проверката била за спазване на противоепидемичните мерки по заповедта на
министъра на здравеопазването. По време на проверката, в закритото обществено място –
гаров салон, свидетелите видели да влиза млада жена, която била без поставена предпазна
маска или друго покриващо устата и носа, средство. Посетителката нямала никакво
предпазно, защитно средство. Свидетелят Д.Х. й се представил, а един от служителите на РУ
Шумен изискал документ за самоличност, от който установили, че нарушителя бил
жалбоподателката Д. ИВ. ИВ.. Свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателката Д.И., Акт
за установяване на административно нарушение № 12552, в който посочил, че е нарушена
разпоредбата на т.I - 7. от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021г. на Министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето. АУАН бил съставен в
присъствие на жалбоподателката и на свидетеля Р.К.З.. Свидетелят Х. съставил акта за това,
че на 03.09.2021г. в условията на извънредна епидемична обстановка, обявена с решение на
МС № 325 от 14.05.2020г. и удължавана с решения на МС, последното от които е от
28.07.2021г., лицето Д.И. се намира в закритата част на обекта ЖП Гара Шумен /посещава
закрито обществено място или работи в обекта като търговски работник в обект/ без
поставена защитна маска на лице или друго средство, покриващо носа и устата. Актът бил
предявен на жалбоподателката, която отказала да го подпише. Отказът на нарушителя да
подпише акта бил удостоверен с подписа на един свидетел – Ю.С.С.. Писмено възражение в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено
наказателно постановление № И-6191 от 10.11.2021г. на кмета на Община Шумен, с което
на Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Шумен, ************** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.4
от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I - 7 от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021г. на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на осн. чл.63,
ал.4 от Закон за здравето.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Д.И.Х., на свидетеля Р.К.З. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта и на свидетелите Г. ПЛ. Г. и Д. СВ. Д., както и от присъединените на основание чл.283
от НПК, писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване
на обективната истина по делото са показанията на първите двама свидетели. Същите следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и
се подкрепят и от показанията и на свидетелите Г.Г. и Д.Д., както и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в
2
никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни
и правдиви. В хода на съдебното производство бе допуснат до разпит по искане на
жалбоподателя един свидетел Д. Х.а Б., чиито показания съдът не кредитира, поради
обстоятелството, че е в близки приятелски отношения с жалбоподателката и показанията й
са в противоречие с показанията на останалите четирима свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № И-6191 от 10.11.2021г. е издадено от компетентен
орган – кмет на Община Шумен по силата на разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за
здравето. Акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
длъжностно лице, упълномощено със Заповед № РД-25-2025 от 01.09.2020г. на кмета на
Община Шумен. В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво
да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки за територията на страната или на за отделна област.
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето
дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл.73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
/18.03.2021 г./.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Х., Р.З., Г.Г. и Д.Д., се
установява по безспорен начин, че на 03.09.2021г. по време на действие на въведената с
посочената по-горе заповед, противоепидемична мярка – задължение за поставена защитна
3
маска за лице за еднократна или многократна употреба, жалбоподателката се е намирала в
салон на ЖП гара Шумен, което место представлява закрито „обществено место“ по
смисъла, вложен в разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена защитна маска, покриваща
носа и устата. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателаката Д.И. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на т.I, 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето и напълно
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда
наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
Съдът намира за неоснователен изложения от процесуалните представители на
жалбоподателката довод, че същата е свалила маската си за да пие вода. От разпита и на
четиримата свидетели след запознаване с наказателната отговорност, която носят по чл.290
от НК, не се установява жалбоподателката да е пиела вода в момента на влизане в салона на
ЖП гара Шумен.
Съдът намира за правилни изводите на АНО, че случаят не следва да се третира като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
4
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за
здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявената епидемична
обстановка, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока
извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде
приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателят да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая
за Община Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
5
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
Община Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на Община Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № И-6191 от 10.11.2021г. на кмета на
Община Шумен, с което на Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Шумен, ************** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във връзка с чл.53 от ЗАСНСН във връзка с чл.209а,
ал.1 от ЗЗ за нарушение на т.I, 7 от Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от гр. Шумен, ************** да заплати на
Община Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6