№ 20205
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110149999 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422 ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
29.04.2020 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №.. с „.“ ЕАД, по
силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя паричен заем
в размер на 600 лв., което задължение изпълнил. Отделно между „.“ ЕАД и ответницата бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото
облигационно правоотношение между ответницата и кредитодателя, по силата на който „.“
ЕАД се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит. В тази
връзка ответницата дължала на „.“ възнаграждение, което не се търси от ищеца. Твърди, че
е заплатил на „.“ дължимите от ответницата просрочени суми по договора за потребителски
кредит, като с настоящата искова молба претендира да бъде признато за установено, че
ответницата му дължи солидарно заплатените суми: 536.32 лв. главница по договор за
потребителски кредит №.. , 109.26 лв. възнаградителна лихва за периода 19.06.2020 г. до
20.05.2021 г., 124.39 лв. обезщетение за забава за периода 20.06.2020 г. до 05.07.2022 г. За
тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата
депозирала възражение. Правния си интерес от настоящия иск ищецът обосновава с
обстоятелството, че вземанията на „.“ ЕООД по процесния договор били прехвърлени в
полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, за което
1
прилага и моли да бъдат връчени на ответника уведомления за извършена цесия.
Претендира законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Навежда доводи за наличие на неравноправни клаузи.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за паричен заем с №../29.04.2020 г. между
ответницата и „.“ ЕАД, ведно с Общи условия, Приложение 1 и СЕФ.
Представен е договор за предоставяне на поръчителство от 29.04.2020 г. между
ответника и „.“ ЕООД, както и договор за поръчителство между „.“ ЕООД и „.“ ЕАД.
Представени са уведомления от „.“ ЕООД до ответника.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
23.08.2021 г.
Представено е потвърждение за извършена цесия.
Представено е извлечение от Приложение №1 към договора за цесия относно
удостоверяване, че процесните вземания са предмет на договора за цесия.
Представено е пълномощно от „.“ ЕАД, с което ищецът е упълномощен да уведомява
длъжниците за извършената цесия.
Представено е пълномощно от „.“ ЕООД, с което ищецът е упълномощен да
уведомява длъжниците за извършената цесия.
Представено е уведомително писмо за извършена цесия, ведно с известие за
доставяне.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява
общият размер на дълга на ответника по процесния договор, разбит по пера.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Ищецът е цесионер по рамков договор за цесия от 23.08.2021 г., по силата на който
2
„.“ ЕАД и „.“ ЕООД “ ЕАД прехвърлят на цесионера своите вземания по договори за
потребителски кредити. В този рамков договор не са описани приложенията относно
индивидуализацията на прехвърлените вземания.
В приложение №.. от 23.08.2021 г. /това са данни, които са изписани ръкописно/ е
отразено на ред 4163, че остатъкът на главница възлиза в размер на 536.32 лева, договорна
лихва в размер на 109.26 лева, лихва за просрочие от 41.58 лв., остатък такса поръчител
512.87 лв. и 32.97 лв. лихва като задължения спрямо ответника. Когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, т. е. преписът следва
да възпроизвежда пълното съдържание на документа. Ищецът основава претенциите си,
респ. качеството си на кредитор, на рамков договор за цесия от 23.08.2021 г. и на
приложение №.. от 23.08.2021 г., но е представил препис-извлечение (извадка) от това
Приложение № 1, което е двустранно подписано – в него се съдържа избрана от него част от
волеизявленията на страните по горепосочения рамков договор, а останалата част е видимо
заличена при изготвянето му. Ако в един писмен документ са направени различни поправки:
зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст, заличаване на текст и пр., без изрична
уговорка от издателите, че това е извършено по общо съгласие, възниква несигурност
относно действителната им воля. Кога те са подписали документа – след нанасянето на
поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос
за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който следва да
бъде решен от съда. В разглеждания случай, съдът намира, че доказателствената стойност на
представения по делото препис-извлечение от приложение №.. от 23.08.2021 г., който е
частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила относно обективираното
в него, не е достатъчна за установяване на подлежащия на доказване факт в настоящия
процес. Следва да се добави и обстоятелството, че в него липсва пълна идентичност между
прехвърлените вземания и претендираните такива. За съда не е достатъчно цедентът в
писмено потвърждение по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД да потвърди, че въпросното приложение е част
от договора за цесия.
По делото не са събрани други доказателствени средства, а вземанията са оспорени,
поради което съдът прави извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в
обективната действителност. Исковата претенция следва да се отхвърли.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на „..“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. .., ., срещу Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. .., за установяване
дължимост на следните суми: 536.32 лв. главница, 109.26 лв. възнаградителна лихва за
периода 19.06.2020 г. до 20.05.2021 г., 124.39 лв. обезщетение за забава за периода
3
20.06.2020 г. до 05.07.2022 г. на основание Договор за потребителски кредит №.. и договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 23.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4