Р Е Ш Е Н И Е
№108/13.10.2021г.
гр.
Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен
състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с
участието на прокурора Живко Илиев, разгледа
докладваното председателя КАНД № 117
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл
.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по жалба на „*****“
ЕООД, против
Решение № 260162 от 30.07.2021 г. по АНД
№ 171/21 г. на ЯРС, с което е
изменено Наказателно постановление №
28-0000890/18.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Ямбол, с което на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 1600 лв. за нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, като
последната е намалена на 1500 лева.
Касаторът счита, че съдебното решение е
незаконосъобразно и необосновано и иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че трудовото възнаграждение на А.С.за
м. януари е платено на 14.02.2020 г. по банкова сметка *** „Юробанк
България“ АД и в този смисъл административно нарушение няма извършено.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. Същият не взема и
писмено становище по депозираната жалба.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява
становище, че оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Иска се оставяне в сила на обжалваното
решение на ЯРС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ЯОП
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за
оставяне на решението на ЯРС в сила.
Настоящият съдебен
състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на
наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и
съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна,
която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по
същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет
на осъществявания съдебен контрол е Решение
№ 260162 от 30.07.2021 г. по АНД №
171/21 г. на ЯРС, с което е
изменено Наказателно постановление №
28-0000890/18.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Ямбол, с което на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на касатора
*******„ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 1600 лв. за нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, като
последната е намалена на 1500 лева.
За да
постанови съдебния си акт ЯРС е приел за
установено, че работодателят (касаторът
в настоящото производство) е открил банкова сметка ***, работещо по трудов
договор в дружеството без неговото съгласие и на 14.02.2020 г. е превел по тази
сметка трудовото му възнаграждение за м. януари 2020 г., което съставлява
нарушение по чл. 270, ал. 3 от КТ. Приел е също така, че нарушението не
представлява маловажен случай, предвид обстоятелството, че дори след
установяването му, трудовото възнаграждение не е изплатено на работника на ръка
или на посочена от него банкова сметка. ***, че няма данни „*********“ ЕООД да
е санкционирано за други нарушения на трудовото законодателство, решаващият съд
е приел, че е следвало да бъде наложена
санкция в минималния предвиден от закона размер и е изменил същия от 1600 лева на
1500 лева.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните
по делото доказателства, в съответствие
с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени
подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като
безспорни и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно
постановление. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното
наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност. Изводът
за неговата законосъобразност, включително и относно размера на наложената
санкция е правилен.
Съставения
АУАН е редовен, отговаря на изискванията на ЗАНН и като такъв, съобразно разпоредбата
на чл. 416, ал. 1 от КТ, се ползва с материална доказателствена
сила до доказване на противното. Касаторът нито пред първата инстанция, нито пред
касационната представя доказателства, с които да обори установеното в АУАН и
НП.
ЯАС в настоящия си състав не
споделя твърдението на касатора, че „установеното
в конкретния случай неспазване на уредения от чл. 270, ал. 3 от КТ начин, ред и
процедура, включително изискуеми писмени документи (писмено искане), не би
могло да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност при прилагането на чл. 414, ал. 1 от КТ, тъй като този уреден от
нормата на КТ начин, ред и процедура, не е въздигнат от закона като задължение
на работодателя, т.е. административно задължение, поради което и неспазването
му не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, както и
нарушение по смисъла на чл. 141, ал. 1 от КТ“. Видно от разпоредбата на чл.
270, ал. 3 от КТ, посочена като нарушена както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Тази
норма категорично предвижда задължение за работодателя да заплати трудовото
възнаграждение на работника по един от посочените в нея начини. Всяко
неспазване на този ред представлява
нарушение на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условния на труд и тъй като за него не е предвидено по – тежко наказание, подлежи на санкциониране
на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ.
Що се отнася до твърдението, че
е налице маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, съдът намира същото за несъстоятелно. Видно от посочената законова
разпоредба, тя намира приложение в случаите, в които нарушението е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда. Както правилно
е посочил решаващият съд, в настоящия казус нарушението не е било отстранено от
касатора, поради което и нормата не може да намери приложение.
В този смисъл съдът
намира за неоснователна касационната жалба, а решението на ЯРС, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
и с оглед своевременно направено искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, предл. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260162 от 30.07.2021 г. по АНД № 171/21г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „********“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. *****, обл.
Ямбол ул. „*****“ № 52, представлявано от управителя Б.В.Ц. да
заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ГР. ЯМБОЛ сумата от 100(сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете ЧЛЕНОВЕ:/п/не
се чете
/п/
не се чете